Лансароте – черната перла на Канарските острови

В тези мрачни за всеки пътешественик времена на световна пандемия, няма как да не си спомня с малко носталгия за мястото, на което бях преди точно две години. Когато един приятел ми предложи да се включа в пътуването им до остров Лансароте, не знаех почти нищо за дестинацията, освен, че е част от Канарския архипелаг и е островът, който е най-близо до Африка. Разбира се, това беше на път да се промени много бързо, тъй като не се колебах много дали да се впусна в това пътуване. Всъщност приключение е по-подходящата дума! Приключение, включващо пътуване по въздух и вода, с коли, автобуси и офроуд с колела, от асфалтови до черни пътища, от китни селца до диви и красиви вулканични плажове.

Няма да отегчавам за нетърпението с което очаквах да настъпи денят за пътуването. Но ето, че той дойде и в една студена и ветровита септемврийска сутрин се озовахме на летище София. Навлечени с оскъдните дрехи с дълъг ръкав, които бяхме взели, повече ни топлеше мисълта за мястото, където отивахме. Тъй като няма директни полети от София, обикновено най-удобни и изгодни до Канарските острови са трансферите в Милано, Мадрид или Барселона. В този случай полетът от София щеше да ни отведе до Бергамо, откъдето няколко часа по-късно хващахме връзката за Лансароте.

Общо двата полета бяха към 6 ч. време във въздуха, за което изминахме около 2500 км Достатъчно време човек да се наслади на гледки от високо, да дремне малко или да научи повече за мястото където отива.

Обща информация

Обхванат от пасати и топлен от крайбрежните течения, остров Лансароте е с постоянно топъл и мек климат с около 300 слънчеви дни в годината и средна температура от 20ºC. Около 1100 км югозападно от континентална Испания и 115 км от крайбрежието на западна Африка. Въпреки че е част от Испания, от 1982 г. островите са автономна провинция, разделена на две – източните острови Лансароте и Фуертевентура и западните – Гран Канария, Тенерифе, Ла Гомера, Ла Палма и Ел Йеро. Самият остров Лансароте е дълъг 60- и широк 24 км в най-широката си част. Населението му е 152 000 жители, от които 63 000 живеят в столицата Аресифе. Лансароте е значително по скалист и безплоден от останалите острови в архипелага. Последните вулканични изригвания са били през 19 век, но скоро щяхме да разберем, че лавата на места е доста близо до повърхността.

Ако сте търсили информация за острова и неговите забележителности, няма как да не сте попаднали на едно име. Талантлив архитект, художник и дизайнер, както и главна фигура, свързана с развитието на туризма на Лансароте, е Сесар Манрике. Той, със своята артистична визия, несъмнено е героят тук. Остров Лансароте е остров на контрастите, но едно нещо е еднакво навсякъде – вярването наследено от живеещите тук преди векове гуанчи и наложено от Манрике, че нито едно човешко творение на острова не трябва да е по-високо от палма. Това вярване, в пряк и преносен смисъл, е запазено и след смъртта на Манрике.

И днес, въпреки че Лансароте е голяма туристическа дестинация, всяка забележителност, всеки град е в хармония със заобикалящия пейзаж. А всяко кътче земя, дори и голия вулканичен терен ревностно се съхранява във вида, в който е бил създаден от природата. Затова, с малки изключения, и архитектурата на острова е съставена от ниски бели сгради със зелени, сини или кафяви балкони и капаци, които допълват аборигенската архитектура на острова. За разлика от много други места, където природата трябва да се пригоди за туристите, тук на Лансароте туристите трябва да се пригодят към придодата. Философия, която, ако питате мен, трябва да бъде прилагана навсякъде.

Захождайки за кацане можехме да наблюдаваме острова от високо и на пръв поглед Лансароте не изглеждаше най-гостоприемното място. Червеникаво-жълт до черен скалист пейзаж и липса на зеленина рисуват една картина, която може най-точно може да бъде наречена „Вкамененият гняв на вулканите“.

Тъкмо слезнали от самолета, усещаме че разликата в температурата със София сутринта е около 20 градуса и трябва да се отървем от всички дълги дрехи.

Кола под наем.

Всъщност, островът е много лесен за обикаляне по добре поддържани и уредени пътища и най-удобният начин за целта е с кола под наем. Точно този вариант избрахме и ние. Два съвета за всички избрали този вариант за обиколка на който и да е от Канарските острови: не оставяйте ценни вещи в колата и спазвайте ограниченията по пътищата, защото глобите от пътните камери идват до България.

Предложеният ред на забележителностите на Лансароте горе-долу следва оптималната последователност спрямо разположението им. Но разстоянията на острова са толкова малки, че всеки може да избере своя маршрут както му харесва и дори да включи забележителности от различни части на острова в един ден или пътуване.

Летище Аресифе [ACE],

Mirador de Acercamiento

Първата забележителност на острова, може да не представлява интерес за повечето пътешественици, но за всички авиационни ентусиасти като мен е интересна спирка. Става въпрос за тази част от плажа, между началото на самолетната писта и океана, където може да се наблюдават кацащи и излитащи самолети само на 30м. височина. На картата, мястото е обозначено като ‘Mirador de Acercamiento’, а наблизо има безплатен паркинг.

Град Аресифе, Лансароте

Веднага след това се отправяме 8км на изток към най-големия град и столица на остров Лансароте – Аресифе. Основан през 15-ти век, а през 1852 г. столицата била преместен тук от град Тегисе. За историята на града свидетелстват двата замъка – Сан Габриел и Сан Хосе. Тези две крепости служели за защита и от пиратски атаки, които не били рядкост в миналото. Сега е финансов и културен център и главна забележителност на остров Лансароте.

Централните улички на града са тесни и еднопосочни. Затова е препоръчително паркирането преди навлизането в центъра. Няма как да пропуснете и високия крайбрежен хотел, един от малкото примери за нарушение на правилото на Манрике за височината на сградите.

Haria и Долината на палмите на Лансароте

Веднага след това се отправяме към хълмовете на север към селото, в което бяхме отседнали, недалеч от Haria. Пътят е стръмен и широк колкото да се разминат две коли, но с настилка, на която могат да завидят нашенските магистрали в по-голямата си част.

Качили се вече на хълмовете, осъзнаваме, че посещението на района на Ариа си струва дори и без да е отседнал човек там. Долината, в която е разположено селището, е като оазис, изпълнен с типичните за острова канарски палми. През зимата дъждовете са по-обилни тук във високите части на острова, което е причина за зеленината. Друг плюс да нощува човек във високите части на острова е, че сутрин често се тръгва на път заедно с облаците, които обгръщат най-високите части на хълмовете преди сините небеса и слънцето да се покажат.

Самият град Ариа, боядисан в бяло и зелено, е привличал много артисти и занаятчии, като също е бил дом за Манрике в последните му години. Къщата музей Сесар Манрике е красиво-украсен дом, пълен с лични вещи и инструменти, заедно с два двора и работилница, запазена във вида, когато творецът я е използвал.

Оставяме красивата долина на Ариа зад нас и се спускаме на юг към следващата забележителност. Прави ни впечатление, че в останалата част от острова няма много растителност и дървета, освен кактусите покрай пътя и тези посадени от човека в градовете. Паркове, хотели и градини са изпъстрени с екзотични растения, донесени от Африка и Южна Америка, които процъфтяват тук на субтропичния климат на острова.

Playa del papagayo

От южната страна на острова се намират множество красиви плажове и девствени заливи. Един от тях е именно Playa del papagayo (Плажът на папагала). До него се стига по черен път. Полезен съвет е да се внимава по тези пътища, защото обикновено компаниите за коли под наем не покриват застраховка или помощ извън асфалтовите пътища. Но пък плажът си заслужаваше и, разбира се, не пропуснахме да направим един плаж тук.

Playa blanca

Като продължим на запад по крайбрежието на Лансароте, стигаме до един популярен курорт и забележителност – Playa blanca (Белият плаж). Някога е бил рибарско селище, а днес е пристанище. Разходка из красивите му улици, най-вече крайбрежната алея, обещава изобилие от магазини и ресторанти за всеки вкус.

На Playa del papagayo не видяхме папагали, явно защото похапват лакомства тук:

Централният плаж е малък, но пък наоколо има други по-големи със златист пясък.

Salinas de Janubio

На югозападния бряг на острова се намира следващата забележителност на Лансароте – Salinas de Janubio (солниците на Ханубио). Тук, чрез изпарение на морска вода от големи и плитки басейни, се произвежда сол. Добивът на този продукт е бил една от най-важните индустрии на острова в миналото, но в момента тези солници са единствените действащи. Погледнати отвисоко са впечатляваща гледка – като голям юрган с кръпки, като всяка кръпка има собствен цвят в зависимост от съдържанието на вода и сол в басейна.

Интересен факт е, че солниците са отлично място за наблюдение на птици. Най-вече през миграционните периоди пролетта и есента. Всъщност именно птиците са преобладаващи представители на фауната на Лансароте. Другите диви животни населяващи острова са влечугите – главно гущери и в по-малка степен дребни бозайници.

Playa de Janubio

Точно между солниците и океана, разположен до едноименната лагуна, се намира един от най-интересните плажове – плажът на Ханубио (Playa de Janubio). Един от най-красивите представители на черните плажове на острова. Постлан е с… не бих го нарекъл пясък, а дребни, по-едри и големи черни камъни. Не е много подходящ за плажуване, но пък топлите черни камъчета са някак приятно удобни.

Los Hervideros

Продължаваме на север от солниците и навлизаме от юг в полетата от лава и огнено-червени хълмове, дело на вулкана Тиманфая.

Недалеч стигаме странно оформени остри скали, които се спускат в дивите води на Атлантика – Los Hervideros. Мястото придобило името си заради това, че огромните вълни сякаш врят в скалните процепи и подводни вулканични пещери, образувани от вкаменилата се при срещата на лавата с океана. Течението тук е невероятно, но скалите се извисяват сякаш решени да устоят на безкрайните вълни и вятър.

El Golfo

Дивото крайбрежие ни води на север, където намираме следващата забележителност на острова близо до рибарското селище Ел Голфо. На юг от селото се намира спокоен естествен залив, разположен в останките на вулканичен кратер. Половината от разбития кратер е залят от Атлантика и една малка ярко зелена лагуна е останала преградена от черния плаж. Зелената ѝ вода се откроява на заобикалящия ни релеф – черната лава, синия океан и червените скали.

Палитрата се допълни и от красивия залез по време на нашата разходка.

Оставяме скалистия вулканичен бряг и потегляме обратно на север към Ариа. Следваме пътя между кратерите, които придобиват особена красота когато слънцето се спусне към океана.

La Graciosa

Един ден от пътуването ни решихме да посветим специално на La Graciosa – грациозния малък остров, както подсказва името, на север от Лансароте. За целта се отправихме към малкото градче Орсола, от където приключението ни щеше да продължи с корабче по вода. Докато караме към Орсола от лявата ни страна се издигаха планините, а отдясно се простираше поле от лава. Местните наричат тези земи malpaís (букв. Лоша земя). Самият град е разположен на малък нос и освен отправна точка към La Graciosa предлага и добри рибни ресторанти.

Близо до пристанището има различни платени паркинги с настойчиви собственици, които ни канеха да ги ползваме. Въпреки това ние упорито подминахме всички и спряхме безплатно в постлано с черен пясък празно пространство на север от последните къщи в градчето. Бяхме се сдобили с билети още предния ден, затова от импровизирания паркинг директно се отправихме към малкото пристанище.

Пътуването с корабчето е кратко, но живописно. Водата, която разделя двата острова, се нарича El Río (реката), но всъщност е тесен проток в океана. Веднага след като оставихме Орсола зад нас, от лявата ни страна се издигна огромния скалист бряг на Лансароте.

Caleta del Sebo

Корабчето има една единствена спирка – Калета дел Себо – по-голямото от двете селища на La Graciosa, с население от около 750 човека. И така само след 20 мин. се озовахме в един различен свят, малко напомнящ дивия запад. Калета дел Себо, както и целият остров, няма нито коли (като изключим няколкото джипа), нито асфалтирани улици (с изключение на пристанището).

Има два варианта за придвижване наоколо – пеша и с колело, като второто лесно се наема от няколко места в центъра. Има малък плаж близо до пристанището, но наистина красивите места на острова са по-далеч. Затова ние като 4-ма модерни каубои, яхнали колело вместо кон, с фотоапарат вместо револвер, запасени с добро количество вода, отпрашихме из пясъчните улици и се насочихме по прашния път на север към вулканичните кратери стърчащи на хоризонта.

Playa Baja del Ganado

Пътят ни мина между два кратера и след лекото изкачване досега, стана равен, на места със спускания. Наближихме отсрещния бряг на острова и океанът се показа отново пред нас. Оставихме колелата край пътя и направихме кратка почивка на Playa Baja del Ganado, където се подкрепихме с провизиите, които си бяхме взели за из път.

Playa de las Conchas

Крайната ни дестинация – Playa de las Conchas – се намира от северната страна на остров Ла Грасиоса и на около 5.5 км от селото. Удивителното място е разположено между океана и вулканичен кратер, ограден от скали от останалите две страни,. Постлан с фин златист пясък, този див и невероятно красив плаж без съмнение оглави класацията ни от плажове на Лансароте. Всъщност мога дори да кажа, че това е най-красивият плаж, на който някога съм бил.

Мястото е по-подходящо за плажуване отколкото за къпане, тъй като след няколко крачки навътре човек усеща мощта на океана. Playa de las Conchas е райско място, но и опасно – вълните тук са силни и големи, а с всяка крачка дъното се снишава, като има и случаи на хора, изгубили живота си тук.

След геройската ни борба с вълните, вятърът бързо ни изсуши. Спретнахме се отново за езда по обратния изпълнен с дупки и прах път към селото. Разстоянието от 11 км, което по асфалт е лесно преодолимо с колело, по този път си е приключение.

Playa Francesa

Каубойската ни банда обаче не се спря с лова на плажове за деня. Като стигнахме обратно в Калета дел Себо, подминахме селото и поехме на запад. На 3 км в тази посока се намира един друг красив плаж – Playa Francesa. Въпреки че беше по-близо, пътуването ни натам не беше по-леко. В един момент настилката на пътя стана мек пясък и бяхме принудени да заключим верните ни возила встрани от пътя и да продължим пеша под показалото се от облаците слънце.

Плажът си струваше все пак. Е, не беше по-красив от предишния, но имаше своите плюсове. Разположен на брега на El Río, той е плитък и не е изложен на океанския вятър и вълни. Ето защо плажуване и къпане тук са за предпочитане.

Също така, оттук се откри страхотна панорама към отсрещните високи и скалисти брегове на Лансароте, обгърнати в облаци.

Обратно към Лансароте

Върнахме се късния следобед уморени в селото, оставихме колелата и решихме да презаредим сили в един от няколкото рибни ресторанта около пристанището. Хванахме едно от последните корабчета към Лансароте, което пък ни даде възможността да се насладим на прекрасни залезни пейзажи.

Teguise

Ако пътувате през центъра на Лансароте, няма как да не минете през очарователния град Тегисе, който е едно от малкото зелени места на острова. Всъщност е и един от най-старите градове на острова и първата колониална столица на Лансароте, така че няма как да не спомена малко история тук.

История на града

Канарските острови са част от Испания от края на 15-и век, но тук е имало процъфтяваща аборигенска култура и общество доста преди това. Никой не е сигурен откъде са се заселили първите хора на острова. Има хипотези, че те са дошли от племената гуанчи, населяващи Атласките планини в Африка. И до днес остава мистерия как са прекосили океана, тъй като тези племена нямали лодки. Обществото им имало йерархична структура, начело на която стоял крал. Остров Лансароте бил открит за европейците през 1336 г. От генуезкия мореплавател Ланселот Малосельо, на когото е и кръстен.

Но да се върнем на град Тегисе. Той бил построен в центъра на острова през 15-и век, с надеждата да бъде в безопасност от пирати. Е, ако посетите намиращия се наблизо Замък на Санта Барбара и намиращия се в него Музей на пиратството, ще се уверите, че това не го е спасявало от набези.

Интересен факт е, че според легендата, Тегисе е кръстен на жена. Тя била красивата дъщеря на последния аборигенски крал на Лансароте, която била женена за френския завоевател на острова Бетенкор. За постигането на мир принцесата била посредник между баща си и съпруга си. Градът останал столица до 1852 г., когато тя била преместена в Аресифе.

Сега повече село, отколкото град, Тегисе беше първата ни спирка за този ден. Той се отличава с павирани улици и множество реставрирани колониални сгради с типичните канарски дървени балкони и красиви дворчета. Църквата на девата от Гуадалупе (Iglesia de Nuestra Señora de Guadalupe) е една от най-старите на Канарските острови и съхранява статуя на девата – закрилничка на града.

Музеят на алоето

Докато карахме из Лансароте на много места покрай пътя видяхме насаждения на алое вера. То намира благоприятна почва на острова и е една от местните широко отглеждани култури. Алоето е популярно за медицински и козметични цели. Навсякъде из острова може да се намерят продукти от алое в малките магазинчета, пазари и супермаркети. А тук, в Тегисе, има малък музей посветен на това растение, както и магазин за автентични продукти, произвеждани от него.

Градът е известен и с традиционен карнавал, който се провежда февруари или началото на март. Другото събитие, което също изпълва с живот града е неделният пазар, който ние за съжаление изпуснахме.

San Bartolome

Град Сан Бартоломе е разположен в географския център на острова. В центъра могат да се видят градският съвет, църква и театър. През 18-и век тук бил разположен управителят на острова. За интересуващите се от историята на острова и неговите обитатели в миналото, етнографският музей в града има какво да предложи.

Национален парк Тиманфайа

Националният парк Тиманфая е една от задължителните забележителности на Лансароте и посещението на този парк е незабравимо изживяване. Навлизайки в него, едно е ясно – вече сме в земята на вулканите, които тук са впечатляващ пример за невероятна природа. Въпреки че пейзажа на острова досега беше скали и пясък, сега около нас не се вижда нищо друго освен вкаменена лава.

Тук разбираме значението на думата malpaís – огромен лунен пейзаж, формиран от масивни опустошителни изригвания през 18-и век. На 1-ви септември 1730г. вулкан Тиманфая се събудил и започнали едни най-мощните изригвания в човешката история, които продължили почти цели 6 години. В резултат една трета от острова бил опустошен, а много от обитателите му избягали по околните острови или Латинска Америка.

Свещеникът от Яиса Андрес Лоренсо описва в своите хроники ужасяващите събития от 1730г.:

“Първият ден на септември 1730г., между девет и десет вечерта, Земята се отвори близо до Тиманфая, на две левги от Яиса. В първата нощ огромна планина се издигна от земните недра и огнени пламъци обгръщаха върха и в продължение на 19 дни. […] Девет села останаха погребани и през следващите 6г. лавата покри една четвърт от острова.”

За почти век вулканът сякаш бил заспал, но през 1824г. се активирал за нова серия изригвания, този път по-малка. Влизайки в парка подминахме известния огнен демон и символ на парка. Скоро стигнамхе до паркинг, където оставихме колата.

Обиколка с автобус

Само автобусите имат право да ползват пътищата във вътрешността на парка и това е единственият начин за обиколката му. Тя трае 40 мин., а самият път криволичи из странен кратерен пейзаж, който изглежда толкова неземно, сякаш декор за фантастичен филм. Гледайки този черен пейзаж, можехме да си представим разрушението, което е нанесъл вулканът само преди два века.

Пиле на вулкан

След обиколката се върнахме обратно на паркинга с намерението да се подкрепим с нещо вкусно в „Ресторанта на дявола“. Ресторантът, отново по дизайн на Манрике, е овална постройка със стъклени стени, която освен място за храна и напитки, е и страхотно място за наслаждаване на красивите гледки към парка. Местният специалитет тук е пиле на вулкан. Ако мислите, че се шегувам – грешите – месото се пече на естествената топлина излизаща от земята и е много вкусно.

Докато човек хапва вкусно пиле, може да наблюдава също и служителите на парка, които демонстрират ефектите на горещината само на няколко метра под краката на посетителите:

– горещият пясък под краката на туристите:

– суха трева оставена в процепи, скоро пламва:

– най-ефектно е сипването на вода в забити тръби в земята, формиращи изкуствени гейзери:

La Geria и Долината на виното на Лансароте

След обиколката на парка, се насочваме към един интересен район на острова, граничещ с големите кратери и свързан с местното винопроизводство.

Въпреки че вулканичните изригвания опустошили по-голямата плодородна част на острова, вулканичната пепел дала възможност за нов начин за отглеждане на растения. Региона на Ла Херия в средата на острова, например, е известен с производството на вино. Докато колата ни навлиза в долината, отдалеч лозовите насаждения изглеждат като мрежеста плетеница покриваща околните склонове. Тя е съставена от безкрайни полукръгли стени, издигащи се от пясъка. Тукашният метод за отглеждане на лозя е истинско произведение на изкуството, като местните производители умело са използвали вулканичната пепел като естествена напоителна система, а камъните лава – за защита на растенията.

Пътят ни минаваше през няколко винарни, като не пропуснахме да се отбием в една от тях. Посещението си струва не само с цел купуване на местно вино. В повечето от тях има музей, където може да се види метода и уредите за производство, както и съдовете за съхранение на виното.

Mirador del Rio

На северния край на остров Лансароте пътят свършва при El Mirador del Rio. Това е най-високата наблюдателната точка и мястото, от което се насладихме на най-впечатляващите гледки от острова. Едно от творенията на Манрике представлява кафене с неповторима гледка от 500-метрова височина към El Río и остров La Graciosa, където се подвизавахме само преди два дни. Погледнат оттук, като на длан, изглежда по-лесен за обиколка отколкото е всъщност 🙂

Jameos del Agua

Пускаме се на юг през овъгления malpaís. Пътят към следващото творение на Манрике отново ни отвежда в полета от лава. Пътят е тесен, в по-голямата част невъзможен за двупосочен трафик, но пък има уширения на пътя, позволяващи разминаването на две коли. Тъй като е популярно туристическо място, подходящо време за посещение е по-рано сутрин или към края на деня.

Jameos del Agua е уникално място, част от вулканичната система тунели простираща се от планината към океана. “Jameo” е местната дума за вулканична кухина или тунел, на която таванът се е сринал. Спускайки се надолу по стълбите, пред нас се открива необикновен подземен свят, създаден от Манрике. Тук той действал в хармония с природните образувания и превърнал естествените въздушни кухини в лавата в различни помещения и тунели. Всичките са така добре съчетани с околния пейзаж, че е трудно да се различи, че са правени от човешка ръка. Това важи и за ресторанта на входа.

В най-ниската част на тунела се намира соленоводно езеро, което променя дълбочината си в съответствие с приливите. Езерото е дом и на уникалния вид раци албиноси – бели и без черупки. Указания около езерото забраняват хвърлянето на монети във водата, тъй като корозията им създава опасност за раците.

Може би най-впечатляващата забележителност е концертната зала – истинско творение на изкуството, издълбано в скалата.

В най-широката част на el Jameo, Манрике създал красив басейн между черните скали, както и екзотични градини и няколко помещения в горната част.

Хора, език, храна и забавления на Лансароте

Накрая, но не на последно място, си струва да обърнем внимание на тази точка, която за мен представлява забележителност сама по себе си. Въпреки че на Лансароте се говори испански, хората тук по-скоро се считат за канарци. В миналото икономиката на острова била зависима от земеделието, но днес основните доходи идват от туризъм. Затова и местните сякаш са се преориентирали към този сектор. На местата, където имахме досег с тях – хотели, ресторанти и магазини, останахме впечатлени от тяхната гостоприемност. Мисля, че са доста по-добре настроени към туристите отколкото в континенталната част на Испания. Особено ако говорите на техния език, но това май е общовалидно.

Храна в Лансароте

Храната на Канарските има много общо с тази на континентална Испания. Разбира се има интересни регионални различия, главно повлияни от региони на Латинска Америка. Както всички испанци, и тук хапват късно – 14-15ч. e време за обяд, а вечерята може и в 22ч. Най-пресният продукт на Лансароте е рибата и морските продукти, именно за това за мен е най-удачният избор за местата по крайбрежието. Във вътрешността на острова препоръчаните места са тези, които сервират автентична местна храна. Каквото и да изберете, не пропускайте да го комбинирате поне веднъж с вино местно производство.

Както в Мадрид, и тук може да се срещнат тапас барове, сервиращи големи порции за споделяне с компанията. Островът не предлага много местни зеленчуци, затова повечето ястия се сервират с картофи (тук се наричат papas). А едно традиционно плато е съставено само от картофи и се нарича papas arrugadas (сбръчкани картофи) – малки небелени картофи, варени в солена вода, а после оставени да изсъхнат на слаб огън. Според историята, това било редовна храна на рибарите, които варели картофите в морска вода.

Като стана въпрос за вода, може би се досещате, че тя е доста ценен ресурс на острова. Липсата на естествени извори е накарала местните да ползват метода десалинизация, който премахва солта от океанската вода. На острова има две съоръжения, които ползват този процес и осигуряват течаща вода, така че бъдете пестеливи в банята. Това също означава, че водата от чешмите не е годна за пиене, но бутилирана такава се продава навсякъде на острова и изобщо не е скъпа. А и бирата също е вариант…

„Бирата през лятото трябва да я покрива социалната осигуровка!!!“

Десертите тук включват сезонни плодове внесени от съседните острови, сладолед (helado), крем карамел (flan) или ядки. Но без съмнение това, което всеки трябва да опита тук, се нарича bienmesabe. Може да се преведе от испански като „вкусно ми е“ и наистина много ми беше! 🙂

Забавления на Лансароте

Забавленията на острова най-общо включват водни спортове, гмуркане, сафари с различни видове превозни средства, яздене на камили или коне, както и пешеходен туризъм.

Що се отнася до нощни забавления – определено Лансароте не е мястото за шумен нощен живот. Като изключим столицата и някои хотелски комплекси, тук такъв липсва.

На високите скали над El Río две думи обобщаваха философията на хората по тези места – Déjate llevar – „пусни се по течението“ или „остави вятъра да те носи“.

Цени и пътуване до Лансароте

Що се отнася до цените – поради исторически причини, островите ползват данъчни облекчения, така че е и престоят и храната са малко по-евтини от континентална Испания. Ако възнамерявате да постите всички забележителностите с платен вход, най-изгодният вариант е с общ билет. Повече информация за работното им време, цени и промоции, може да се намери на cactlanzarote.com. Друг полезен сайт за туристите планиращи посещение на Лансароте е turismolanzarote.com.

Цените за самолетните билети варират, но със следене на сайтовете на авиокомпаниите, се намират изгодни оферти. Ние летяхме в края на септември, на цена около 130 EUR отиване и връщане, но всичко под 150-160 EUR си е оферта. Колата под наем с горивото ни излезе около 150 EUR общо за 5-те дни на острова. Нощувките също не бяха скъпи – 100 EUR на човек за 5-те дни.

Островът е подходящ за посещение целогодишно. Лятото температурите са около 28-30 ºC, характерно е и tiempo Africano (африканско време) – горещ сироко вятър, носещ пясък от Сахара. Зимата има възможност за малки количества дъжд и много европейски туристи, бягащи от суровите условия на континента.

Лансароте – черната перла на Канарските острови

Тук приключението ни в този неземен, очарователен и завладяващ свят приключва. За следващия път сме си оставили други две забележителности на Лансароте – Jardin de Cactus (кактусовите градини) и Cueva de los Verdes. Но ако ви е интересно да прочетете повече за тях и да разгледате снимки, може да отворите статията на Вера Демирева, която е друг много детайлен и увлекателно написан материал за Лансароте.

А ние хващаме самолета с дестинация Мадрид, където ще имаме нощувка и ден за обиколка на града. За най-популярните забележителности в Мадрид, може да прочетете тук.

Оказа се, че Лансароте за малките си размери, е изпълнен с толкова много контрасти събрани на едно място. От вулканични пейзажи до лагуни с бял и черен пясък, островът предлага голямо разнообразие, без значение дали туристите търсят почивка или искат да опознаят острова и начина на живот тук. Четвъртият по големина от Канарските острови е скалисто чудо, родено при сблъсъка на огън и вода. Вулканичен рай, един фантастичен свят от вълшебни планини, невероятна природа, винарни и оазис от палмови дървета. Земя на кактуси, черни плажове и бели къщи. Едно е ясно – Лансароте, искрящата черна перла в Атлантика, е остров на огъня, свят на древни времена, в който единственият цар е вулканът Тиманфая. А ние хората, ние там винаги ще бъдем… просто по-ниски от палма.

Ivan Georgiev Written by:

Здравейте, аз съм Иван - пътешественик и любител фотограф, почитател на странствания по далечни пътища в добра компания.

2 Comments

  1. Andrey
    декември 28, 2021
    Reply

    Невероятна статия, много приятна и силно информативна. Браво!
    От къде наехте кола под наем к какви места предпочетохте за нощувки,тъй като планувам пътуване и не виждам адекватни места за под 60 евро на човек.

    • декември 28, 2021
      Reply

      Благодаря Ви за хубавите думи! Радвам се, че статията е полезна!

      Колата наехме от Goldcar за целия престой на острова, но за съжаление в момента цените не могат да се сравнят с това, което бяха преди 3г.
      За нощувка, ние избрахме една приятна къщичка в селцето Máguez, близо до Haria:
      https://www.booking.com/hotel/es/casa-la-ermita.en-gb.html
      За сравнение, цената беше общо 300 EUR за 5 нощувки на 3-ма човека.
      Бих казал, че ако сте с кола, няма значение къде ще отседнете, защото островът е малък и се прекосява доста бързо. Така че съветвам да търсите най-изгодното, което предлага необходимите неща за престоя Ви.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *