Португалската столица, Лисабон, е оживен град, който съчетава богата история с модерен артистичен дух. Разположен на брега на Атлантическия океан, на северния бряг на естуара на р.Тежу, градът е известен със зашеметяващите гледки, които се откриват от хълмистите улици, емблематичните жълти трамваи и обляните в слънце тераси. Посетителите могат да разгледат исторически забележителности като кулата Белем и манастира Жеронимуш, да се разходят из тесните улички на квартал Алфама и да се насладят на оживената кулинарна сцена на града с пресни морски дарове и вкусни сладкиши като pastéis de nata. Очарованието на Лисабон се крие в уникалната комбинация от история, традиции, творчество и топла, гостоприемна атмосфера. В тази статия ще се разходим из основните забележителности в Лисабон за 2 дни.
Тази статия е част от по-големия разказ за Португалия, който може да намерите тук:
За Лисабон
Лисабон е един от най-старите градове в Европа. Историята му започва пред хиляди години, в епохата на неолита. Около 1200 г. пр.н.е. се утвърждава като древно селище на финикийците. По-късно, след римското завладяване през II в. пр.н.е., се превръща във важен римски град – Олисипо – име, от което е произлязло и сегашното Лисабон. След падането на Римската империя вестготите, а по-късно и маврите, управляват града, докато той не е отвоюван от християнските сили по време на Реконкистата през 1147 г. През 15 и 16. в. Лисабон процъфтява като столица на Португалската империя по време на епохата на откритията. Известни изследователи като Вашко да Гама отплават от тук, което превръща града в център на световната търговия и научните експедиции.
На 1 ноември 1755 г. градът е сполетян от катастрофално земетресение, последвано от пожари и вълни цунами, които го сриват почти изцяло. Възстановен под ръководството на Маркиз де Помбал и според съвременните градски тенденции, Лисабон се въздига от руините само за няколко години. Днес градът може да предложи такова разнообразие от историческо, архитектурно, културно и кулинарно богатство, че е невъзможно да останете безразлични към него.
Забележителности в Лисабон за 2 (или 3) дни
И така, как да разпределим времето си и как да подредим маршрута, така че да видим основните забележителности в Лисабон за 2 дни?
Предложената тук програма е малко натоварена поради нашето ограничено време. Така например вторият ни ден започна в 10:00 ч. сутринта и приключи в 2:00 ч. на следващата сутрин, а в някои от обектите даже не успяхме да влезем. Ако разполагете с времето за пълноценно разглеждане, препоръчвам да разделите местата и да формирате нов план за забележителности в Лисабон за 3 дни.
Забележителности в Лисабон – Ден 1
Мирадуро да Сеньора до Монте (Miradouro da Senhora do Monte)
Лисабон, както и Рим, е разположен на 7 хълма. Ако обичате да опознавате нови места с ходене пеша, в Лисабон това означава само едно – стълби, много на брой. Удобните обувки в Лисабон, както и в Порто, са задължителни. Първата забележителност за деня беше на високо, така че се отправихме нагоре по първото от много стълбища.
Думата “мирадуро” ще я срещаме често в Лисабон, означава “място с гледка”. Мирадуро да Сеньора до Монте е първото такова място.
Мирадуро да Граса (Miradouro da Graça)
Тези два мурадурос са сходни като гледка. Но веднъж качили се на хълма, лесно стигнахме до Мирадуро да Граса. Оттук се открива една от най-красивите гледки към централната част на града, река Тежу и замъка “Сао Жоржи”.
Освен гледката, може да посетите църквата Граса (Igreja da Graça), която е една от най-посещаваните в Лисабон. Църквата и манастирът са построени през 1291 г., но не оцеляват след голямото земетресение от 1755 г. Църквата, манастира и свързващите ги сгради са възстановени в бароков стил. Може да се качите на терасата на църквата.
Вход за църквата: Безплатен
Вход за терасата на църквата: 5€
Сайт: grejadagraca.pt
Манастирът Сао Висенте де Фора
Този манастир, посветен на свети Винсент, датира от 1582 г. и притежава най-богатата в света колекция от барокови плочки в богато украсените си манастирски зали. Тя включва серия от 38 пана, илюстриращи различни сцени, създадени от майстора Поликарпо де Оливейра Бернардес между 1740 и 1750 г. Името „Сао Висенте де Фора“ („Свети Винсент отвън“) се свърза с факта, че първоначалната църква от 1147 г. е построена извън градските стени.
Църквата към манастира първоначално е имала купол, но той се срутил върху тълпа поклонници по време на земетресението през 1755 г. Въпреки че куполът никога не е възстановен, посетителите все още могат да се доближат до кулите, като се изкачат на покрива, откъдето се открива прекрасна гледка към Алфама, реката и Националния пантеон.
Вход: 8€ (6€ с карта за Лисабон)
Работно време: 10:00 – 18:00
Сайт: mosteirodesaovicentedefora.com
Националният пантеон
В непосредствена близост до манастира Сао Висенте де Фора се намира една от най-интересните забележителности на Лисабон – Националният пантеон. Легендата разказва, че през 1630 г. първоначалната църква на това място е ограбена и осквернена. Един евреин бил несправедливо обвинен и екзекутиран, но преди смъртта си той обявил, че новата църква никога няма да бъде завършена, като наказание за осъждането на невинен човек. Думите му сякаш се сбъдват, когато градежът се срутва малко след началото на строежа през 1681 г.
Работата е подновена през 1682 г. като строеж на църква „Света Енграсия“, но през 1712 г. е спряна отново поради смъртта на архитекта. Така до началото на 20. в., когато все още без покрив, през 1916 г. сградата се превръща в Национален пантеон, който да служи като гробница на най-важните португалски личности. Масивният му купол е завършен чак през 1966 г., което го прави португалският паметник, чието завършване е отнело рекордно много време. Всъщност фразата „работа като на Света Енграсия“ се е превърнала в нарицателно за нещо, което отнема цяла вечност.
В архитектурно отношение Пантеонът е пример за португалския бароков стил, в който липсват златните украшения и плочките азулейжу, характерни за периода. Дизайнът му е вдъхновен от базиликата „Свети Петър“ в Рим, отличаващ се с елегантен интериор от цветен мрамор, за разлика от другите исторически сгради в Лисабон.
Работно време: 10:00 – 17:00
Цена: 8€ (безплатно с карта за Лисабон)
Билети: на този сайт
Замъкът „Сао Жоржи“
Разположен на едноименния връх, най-високият в Лисабон, се издига величественият замък Сао Жоржи – един от най-емблематичните символи на града, както и на бурното му минало. Неговите внушителни стени и наблюдателни кули, свидетели на многовековна история, предлагат една от най-добрите гледки към целия град и реката.
Първоначално построен като крепост през 11 в. по време на мавританското владичество, замъкът е бил седалище на властта в продължение на векове. През 1147 г. по време на Реконкистата крал Афонсо I и неговите войски превземат града и замъка. По време на царуването на новия владетел, крепостта била преустроен в кралски палат. След векове на упадък, замъкът е възстановен през 1938 г.. Въпреки сравнително съвременния градеж, днес посетителите все още могат да видят останките от средновековните укрепления и археологическите находки, които разкриват финикийските, гръцките, римските и арабските исторически пластове на Лисабон.
Освен стени и крепости, ще откриете спокойни градини, маслинови дръвчета, между които се откриват живописни гледки и музей, който разказва за ролята на замъка в историята на Лисабон. С отношението цена / туристическа стойност, не бих го сложил в задължителните места за влизане в Лисабон. Но ако все пак решите да влезете, препоръчвам да си отделите поне час за разходка, тъй като е сравнително голям.
Работно време: 9:00 – 21:00 (март – октомври) / 9:00 – 18:00 (ноември – февруари)
Цена: 15€
Официален сайт: castelodesaojorge.pt
Билети: castelo-sao-jorge.byblueticket.pt
Квартал Алфама
След като излязохме от величествените стени на замъка Сао Жоржи, тръгнахме по калдъръмените улички на квартал Алфама – един от най-старите и очарователни квартали на Лисабон. Със своя лабиринт от тесни улички, ярко оцветени къщи и висящо от балконите пране, квартал Алфама е като бягство назад във времето. Някогашното сърце на града оцелява след опустошителното земетресение през 1755 г. и запазва средновековния си чар с арабски привкус. Следващите няколко точки в списъка от забележителности в Лисабон са част от квартала, но не се ограничавайте само с тях. Алфама е квартал, който ви приканва да забавите темпо, да завиете зад всеки ъгъл и да го изследвате.
Трамвай 28
Едно нещо, което няма как да бъде изпуснато в квартал Алфама, е познатото тракане на трамвай. И не който и да е, а емблематичният Трамвай 28. Ретро жълтите (+ туристическите червени) трамваи със своите класически дървени седалки са подвижен монумент, който предлага носталгична разходка из миналото. Трамвай 28 минава покрай някои от най-известните забележителности на Лисабон, извивайки се през тесните улички и стръмните хълмове на Алфама, правейки привидно невъзможни завои.
Историята на трамвайния транспорт в Лисабон датира още от 1873 г., когато били въведени първите релсови превозни средства, задвижвани от коне. В началото на 20. в. се появяват първите електрически трамваи. Непопулярно междурелсие от 900 мм и къси трамваи правят възможно движението по тесните и стръмни улици на Лисабон. Някои улици всъщност са толкова тесни, че можете да докоснете стените на сградите, ако се протегнете от трамвая (моля, не опитвайте!).
Трамваите, които се използват днес, са реновирани ретро модели от 30-те години на миналия век. Дървеният им интериор е майсторски съхранен. Благодарение на усилията за запазване на оригиналния му вид, днес Трамвай 28 е една от най-големите туристически атракции в Лисабон, която превозва около 4,5 милиона пътници годишно. Освен това е изобразен на картички, сувенири, плочици азулежу, чанти и къде ли още не…
Днес Трамвай 28 свързва Martim Moniz (Алфама) с Campo Ourique. Трамваят обичайно е препълнен с хора, което беше и причината ние да му се насладим само отвън. Ако все пак вие решите да се качите, съветът ми е да не го хващате от първата спирка на площад Martim Moniz, или околните в квартал Алфама. Ако го хванете от страната на Campo Ourique, ще може да се качите когато е празен и да се придвижите в обратната посока към Алфама. В трамвая пазете личните си вещи и бъдете бдителни за джебчии.
Мирадуро Санта Лузия
Следващата ни спирка в квартал Алфама беше Мирадуро де Санта Лузия. Този мирадуро е разположен на покрита с бугенвилии тераса, едно от най-романтичните места в града.
Оттук се открива най-живописната според мен панорамна гледка над червените покриви на Алфама към простиращият се надолу по хълма град.
Намиращата се в непосредствена близост църква „Света Лузия“ е седалище на Малтийския орден в Португалия. Отвън, на южната стена на църквата, има две пана с плочки: едното показва центъра на Лисабон преди разрушаването му от земетресението през 1755 г., а другото – кръстоносците, които щурмуват замъка през 1147 г. след петмесечна обсада.
Катедралата на Лисабон
Продължихме надолу заедно с релсите на Трамвай 28. Скоро пред нас се откри величествената Лисабонска катедрала. По-известна като Sé de Lisboa, това е най-старата и най-важна църква в града. Внушителна каменна фасада с дебели стени и две камбанарии ѝ придават вид по-типичен за средновековна крепост отколкото за църква. Това е и причината сградата, дори и със сериозни щети, да устои на голямото земетресение, сринало града.
Строежът ѝ датира от 12. в., когато християните отвоюват града от маврите. На мястото ѝ дотогава се издигала джамия. Стилът и е предимно романски. Направените през годините промени майсторски добавят по-нови стилове, които ѝ придават вида който виждаме днес.
Вътрешността на катедралата е също толкова впечатляваща, с готически арки и хладна, спокойна атмосфера на място, потопено в многовековно поклонение. Едно от забележителните неща вътре е съкровищницата. Тя се намира в горната част на катедралата. Заема четири зали с произведения на изкуството, църковни облекла, скъпоценности и реликви от различните векове.
Достъпът до църквата е безплатен и можете спокойно да прескочите опашката за билети и да се насочите към олтара. Ако искате да се изкачите до Високия хор, да видите съкровищницата на катедралата, се заплаща билет от 5€, но посещението си заслужава. За билети работно време
Работно време: 9:30 – 19:00 (юни – октомври) / 10:00 – 18:00 (ноември – май)
Цена: 5€
Официален сайт: www.sedelisboa.pt
Билети: www.sedelisboa.pt/tickets
Квартал Байша (Baixa)
Напускаме квартал Алфама и попадаме в ниската част на града – квартал Байша (Baixa) – изящното сърце на Лисабон. Байша е разположен в долината между хълмовете на кварталите Алфама и Байро Алто. Кварталът е известен с големите си площади, оживени търговски улици и класически сгради. Байша е популярен сред туристите, тъй като в него се намират най-лесно достъпните забележителности в Лисабон, активния нощен живот и различни ресторанти (макар че не препоръчвам да сядате тук – повече инфо в секция Храна).
Квартал Байша е сринат изцяло от земетресението през 1755 г. Възстановяването на квартала и града е възложено на Себастиао Жозе де Карвальо е Мело (маркиз де Помбал), който управлява страната по време на крал Жозе І. Известен е със своите реформи, превърнали Португалия в модерна държава и с бързата си и адекватна реакция след земетресението. Така маркиз де Помбал проектира първата в света градска мрежа и множество сгради в неокласически стил. Сградите в този стил са наречени на негово име – „Помбалин“.
Площадът на търговията (Praça do Comércio)
Следващите забележителности се намират именно в Байша. Откъде да започнем разходката из картала, ако не от най-централното му място – Praça do Comércio или Площадът на търговията. Разположен на брега на р. Тежу, най-емблематичният площад в Лисабон е по-известен сред местните жители като Terreiro do Paço (Дворът на двореца), тъй като на това място преди земетресението се е намирал кралският дворец. Вероятно това е причината днес площадът да е един от най-големите в Европа.
В средата на площада е разположена статуя на крал Жозе I (1750-1777) и внушителния кон Жентил, изваяна от Мачадо де Кастро. Познат е още като кралят реформатор, но за приписаните му реформи заслугите отново са на Маркиз де Помбал, който всъщност притежавал цялата власт. До земетресението кралят живял в двореца на брега. По стечение на обстоятелствата той не бил в двореца на 1 ноември 1755 г. Станал свидетел на ужасното бедствие, крал Жозе I развил фобия към каменни здания и прекарал остатъка от живота си в палатки.
Триумфалната арка на Лисабон
Триумфалната арка на Лисабон, известна още като арката Руа Аугуста (Arco da Rua Augusta), е монументална порта, която свързва площада с главната улица Руа Аугуста. Тя символизира не някоя военна победа, а възраждането на Лисабон от руините причинени от земетресението, пожарите и цунамито през 1755 г. Поддържана от 6 грандиозни 11-метрови колони, тя е увенчана с набор от скулптури, между които се нареждат Маркиз де Помбал – строителят на новия Лисабон и Вашко да Гама – откривателят на нови светове.
След реновация през 2013 г., терасата на арката е отворена за посещения, откъдето се открива 360* гледка към Площада на търговията, реката и ул. Руа Аугуста.
Главната улица Руа Аугуста (Rua Augusta)
Минахме през триумфална арка и вече бяхме на най-оживената пешеходна улица в Лисабон – Руа Аугуста. Тя свързва площада на търговията с площад Росио. И ако говорим за търговия – в днешно време тя не е на площада, а именно на Руа Аугуста. Ако сте дошли за шопинг – тук може да намерите изобилие от магазини, много от които на големи международни марки. От края на 80-те години на миналия век улицата е затворена за движение и често е окупирана от улични артисти, занаятчии, улични търговци и разбира се мноого туристи.
Църквата Сао Домингуш
Дъждът, който ни преследваше още от Порто, ни застигна и съкрати времето за разходка и днес. Намерихме убежище в църквата Сао Домингуш. Докато седяхме на пейките и разглеждахме интериора, ни направиха впечатление почернелите изядени колони и липсата на украса. Оказа се, че барокова църква два пъти е ставала жертва на голяма катастрофа. Първо земетресението през 1755 г., а след това и пожар през 1959 г., който унищожава позлатената ѝ украса и ценните картини. Интериорът никога не е възстановен след пожара и остава тази поразителна гледка. Почернелите колони пазят ярък спомен за бедствието.
Работно време: 9:30 – 19:00
Цена: безплатно
ЖП гарата на площад Росио
За финал на този ден минаваме през жп гарата на площад Росио. Проектирана от португалския архитект Жозе Луиш Монтейро през 1886 г., гарата е открита през 1891 г. Гарата е известна със своите врати във формата на подкова в неомануелински стил, вдъхновени от португалските дворци от 16. в. (при управлението на крал Мануел).
Гарата на площад Росио не е основната гара на града, но е начална точка на крайградските влакове до Синтра. Този исторически град е най-популярната еднодневна екскурзия от Лисабон. За нашата разходка до там, може да прочетете в статията за Синтра.
Забележителности в Лисабон – Ден 2
Новият ден ни посрещна със синьо небе. Вторият ни ден в Лисабон обещаваше хубаво време. Без да се бавим се озовахме обратно в квартал Байша, там където бяхме спрели предния ден.
Площад Росио и лисабонският паваж
Един от главните площади на Лисабон, той е официално известен като Площад Дом Педро IV (Praça Dom Pedro IV), но местните жители предпочитат да използват старото му име – „Росио“. От около 700 години тук има някакъв вид площад, на който са се провеждали всички събития – от публични екзекуции до борби с бикове. Днес на мястото на кладите има красиви бронзови фонтани, на мястото на палата на инквизицията – театър. Земетресението изкоренило цялата мрачна епоха на Средновековието и се превърнало в средище за артисти и интелектуалци. Днес площадът е голяма пешеходна зона, заобиколена от кафенета, ресторанти и магазини, както и величествените сгради на театъра и ЖП гарата.
Лилавите джакаранди на площад Росио грееха ярко под лъчите на слънцето. Но още по-интересна гледка се откриваше под краката ни. Из целия градски център, по тротоарите и площадите се извиват причудливи шарки. Този мозаечен паваж, изработен на ръка от дялани каменни павета се нарича “калсада португеза„. 40-те години на 19. в. се ражда страстта към него. Но ако има едно място, което да е кулминация на паважното изкуство, то това е площад Росио. Настилката е наречена Mar Largo – дълго море от пулсиращи вълни, в чест на португалските открития, впечатляващо и от ниско, и от високо.
Декоративната настилка добива популярност и се използва в много от новите градски проекти. Днес не само големите площади, а и доста от тротоарите в португалската столица са декорирани с тези павета. Майсторите, които създават това изкуство се наричат калстейрош и на площада на Реставраторите (Praça dos Restauradores) има техен паметник.
Асансьорът “Санта Джуста“
Вече настроили се за катерене, поехме към следващия хълм на Лисабон и Баиро Алто. Не им е било лесно на местните в миналото да пътуват от горната до долната част на Лисабон и обратно. За тази цел, като част от обществения транспорт в града, през 1902 г. е открит Elevador do Carmo (Асансьор Кармо), известен днес като “Санта Джуста“. Висок е 45 м. и е изграден в същия стил като Айфеловата кула. Това не е случайно, тъй като е построен от Раул Месние дьо Понсар, почитател на Густав Айфел, който приложил същите техники, използвани във Франция по онова време.
Асансьорът има площадка за наблюдение на върха и предлага добра гледка към Байша и площад Росио. Но съвсем не е нужно да плащате билет, и да се редите на опашка, за да я видите. Стига да не сте уморени или да не харесвате прекалено много асансьори, ви съветвам да се качите пеша от горния му вход и да стигнете до площадката напълно безплатно.
Манастирът Кармо
Трудно е да си представим почти пълното разрушение на Лисабон от голямото земетресение от 1755 г. Но можем да добием представа за него, от една някога величествена средновековна сграда, която все още се пази като монумент от ужасяващото бедствие. Това е разрушеният манастир Кармо – една от най-известните забележителности в Лисабон. По-голямата част от архитектурата датира от 1300 г., но готическите арки и мануелински (португалска готика) прозорци и други детайли са добавени по-късно, през 16. и 17. в.
Покривът на манастира се срутва по време на литургията в деня на Вси светии и никога не е възстановен. По чудо голяма част от произведенията на изкуството в манастира оцеляват след земетресението и са разпределени между различните църкви в града. Големите архитектурни елементи остават като монументи и могат да се видят около готическите арки.
Сакристията (помещение в църквата, съхраняващо реликви), която не е пострадала при бедствието, днес помещава малък археологически музей – колекция, дарена от археолози през 19. век. Сред съкровищата от Португалия и други страни са римският „Саркофаг на музите“, готическата гробница на цар Фердинанд I, бароковата гробница на кралица Мария Анна Австрийска (кралица на Португалия от 1742 до 1750 г.), египетска мумия в саркогаф и две зловещи южноамерикански мумии – на момче и момиче от Перу.
В една от залите на музея се прожектира 15-минутна прожекция, ефектно разказваща на португалски и английски език за шестте века история на манастира.
Работно време: 10:00 – 19:00 (май – октомври) / 10:00 – 18:00 (ноември – април)
Цена: 7€
Официален сайт: museuarqueologicodocarmo.pt
Площадът пред Манастира Кармо
Отвън, на изпълнения с джакаранди площад Largo do Carmo, се намира монументален фонтан от 1771 г., който е осигурявал вода от акведукта Águas Livres. Вляво се намира щабът на Националната гвардия, където министър-председателят Марсело Каетано се укрива по време на Революцията на карамфилите от 1974 г., довела до капитулацията на диктаторския режим на Салазар. Тук е основан и първият португалски университет през 1290 г.
Книжарница Бертранд (Livraria Bertrand)
На една ръка разстояние от манастира Кармо, се намира книжарница Бертранд. Тя не е в обичайния списък със забележителности в Лисабон, но ако се разхождате из квартал Чиадо и обичате книгите, не пречи да я посетите. Книжарницата датира от първата половина на 18. век, което я поставя в Книгата на рекордите на Гинес като най-старата действаща книжарница в света, гордо отбелязано на табела на входа ѝ.
Livraria Bertrand датира от 1732 г., което означава, че книжарницата е отворена за посетители от близо три века! За съжаление, първоначалната сграда била разрушена от голямото земетресение. След това собственикът бил принуден да се премести на днешната и локация. Отвън самата сграда изглежда измамно малка, но навътре в сградата се простират поредица сводести помещения, отрупани с книги. Книжарницата има обичаен брой хора и не е претъпкана с туристи. За разлика от другата много известна книжарница в Португалия – Livraria Lello в Порто, тук не е необходимо да плащате за вход.
Църквата „Сао Роке“
Продължихме нагоре по хълма. Недалеч от горните два обекта се намира църквата Сао Роке. Обикновената на пръв поглед обикновена фасада на сградата по нищо не подсказва, че това е най-богатата църква в Лисабон.
В началото на 1500 г. Лисабон страда от чума. В търсене на лек за болестта, кралят моли Венеция да изпрати реликва на Св. Рох – известен лечител. Когато реликвата пристигнала в Лисабон през 1506 г., гражданите построили храм, в който да се съхранява реликвата, в средата на чумното гробище, което по това време се намирало на хълма в западната част на града. Сегашната сграда е посветена на светеца и построена от йезуитите между 1553 и 1573 г., но остава без покрив до 1582 г. По начало било предвидено да има сводест таван, но вместо това е решено да бъде плосък и направен от дърво. Това е таванът, който се вижда и днес, изрисуван със сцени от Апокалипсиса. В продължение на повече от 200 години църквата остава седалище на йезуитите в Португалия и е една от малкото сгради в Лисабон, оцелели след земетресението през 1755 г.
Самият интериор на църквата е показателен за богатството на португалската империя в нейния колониален период. Църквата е в бароков стил, има олтар и осем странични параклиса. Дори да оставим настрана впечатляващите картини, плочки и статуи, всеки от параклисите изобилства от злато, сребро, слонова кост и скъпоценни камъни. Най-забележителен е параклисът на Св. Йоан Кръстител, който по онова време е бил най-скъпият параклис в света. Той е четвъртият отляво.
Вход за църквата: Безплатен.
Вход за музея: 10€.
За работно време и повече информация: museusaoroque.scml.pt
Пред църквата се намира статуя в реален размер на популярен персонаж от Лисабон. Това е O cauteleiro – продавачът на лотарийни билети.
Мирадуро Сао Педро де Алкантара (Miradouro de São Pedro de Alcântara)
Както вече знаем в Лисабон не липсват хълмове, а пък хълмовете изобилстват от мирадурос. Най-добрият в тази част на града е Мирадуро Сао Педро де Алкантара. Оттук се откри една от най-добрите гледки към града и повечето от забележителностите, които бяхме видели дотук. За да допълним романтичната картинка, добавихме и по една бира докато си отпочивахме под дърветата.
Фуникуляр Glória – S. Pedro Alcântara
Непосредствено до този мирадуро се качва фуникуляр Glória – S. Pedro Alcântara. Освен като превозно средство, осигуряващо бърз достъп до хълма, този вид железница е емблематична за Лисабон. Този фуникуляр, който е в експлоатация от 1885 г., свързва площад Ресторадорес в центъра на града с квартал Bairro Alto само за 3 минути. Първоначално се управлява с водна противотежест, но от 1915 г. се захранва с електричество. Сегашният си вид придобива през 20-те години на миналия век, когато е боядисан в жълто.
Билети за пътуване с фуникуляра Glória, можете да закупите от машиниста. Цената им е 3,80 € и дават право на двупосочно пътуване в рамките на един и същи ден. Картата за транспорт „Viva Viagem“ важи и тук. Карта „Лисабон“ пък дава право на неограничени пътувания с този и всички други фуникуляри, както и с целия обществен транспорт в Лисабон.
Историческият квартал Bairro Alto
Продължихме разходката към сърцето на Баиро Алто. Макар предишните забележителности да са част от този квартал, се спирам на него и като отделна точка в списъка от забележителности в Лисабон. С буквално значение „горният квартал“, заради разположението му на хълм, това е най-новият от старите квартали на Лисабон. Създаден през 1513 г., той е първият планиран квартал на града с мрежа от тесни улички. Това е бил кварталът на аристократите и издателите на вестници. След това се появяват баровете, посрещали журналистите, които си тръгват от работа късно вечер, а след тях и публичните домове. Скоро Баиро Алто става синоним на бохемски начин на живот, а през последните десетилетия става средище на нощния живот в града. През деня кварталът си почива и няма нито отворени неща, нито туристи. Затова повече за квартала като се върнем обратно тук по тъмно.
Площад Камоинш (Praça Luís de Camões)
Напуснахме Баиро Алто и поехме обратно към оживения квартал Чиадо. На границата между двата квартала се намира площад Луиш де Камоинш, покрит се с два очарователни модела “калсада португеза”. Площадът е кръстен на най-известния португалски поет. Именно желанието да се отдаде почит на Луиш де Камойнш и неговият литературен принос е довело до поставянето на величествена статуя на поета в центъра на площада през 1867 г. Поради централното си местоположение и близкия достъп до метро и трамвай, площадът се използва като място за срещи на жителите на Лисабон. Оттук обичайно тръгват и обиколките от типа Free tour.
Розовата улица
Официално наречена Rua Nova do Carvalho, тази малка пешеходна улица се намира в района Cais do Sodre. По-известна като „Розовата улица“, тя е особено популярна по тъмно, когато атмосферата се допълва от множество барове, клубове, ресторанти и др. Много пътеводители казват, че е задължителна в списъка забележителности на Лисабон, но нас не ни впечатли особено.
Манастирът Жеронимуш (Mosteiro Jeronimos)
От Cais do Sodre се метнахме на трамвай 15 в посока Белем. Слязохме на спирка Mosteiro Jeronimos, за да разгледаме известният манастир Жеронимуш, който за жалост се оказа, че не работи в понеделник. Същото важи и за кулата Белем, така че планирайте посещението си в различен ден.
Разположен в Санта Мария де Белем в Лисабон, манастирът Жеронимуш е монументален символ на историята и културата на Португалия. Този обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО е построен от крал Мануел I през епохата на откритията – ключова епоха, когато европейците навлизат в непознати води. Възкръснал от руините на разрушена църква, той е служил като последно убежище за моряците преди техните плавания. Проектиран е от португалския архитект Диого де Бойтака в чест на завръщането на Васко да Гама от Индия. Строежът започва на 6 януари 1501 г. и е завършен едва през 17. век.
От архитектурна гледна точка, в манастирът Жеронимуш безпроблемно се съчетават стиловете мануелизъм, маниеризъм, ренесанс и късна готика. Украсен с морски мотиви, манастирът приютява гробниците на португалски кралски особи и забележителни личности като Вашко да Гама, Фернандо Песоа, крал Мануел I и поета Луис де Камоинш. По време на посещението си в манастира Жеронимуш в Лисабон можете да се разходите из градините му и да се възхитите на архитектурната красота на арките в манастира, фасадата и параклиса.
Работно време: 10:00 – 17:30 (октомври – април) / 10:00 – 18:30 (май – септември). Затворен: всеки понеделник, 1 януари, Велика неделя, 1 май, 25 декември
Цена: 10 €, 12 € с комбинация с кулата Белем, безплатен с Карта Лисабон. Първата неделя на всеки месец: безплатен вход.
Официален сайт и билети: www.jeronimosmonastery.com
Кулата Белем
Следващата спирка от списъка забележителности в Лисабон логично е кулата Белем. Тя се намира близо до манастира Жеронимуш, така че препоръчвам да ги посетите заедно.
Построена на северния бряг на река Тежу, Кулата Белем е била издигната с цел защита на града. Построена е между 1514 и 1520 г. в стил мануелино от португалския архитект и скулптор Франсиско де Аруда. Години по-късно тя е превърната във фар и митница. През 1983 г. ЮНЕСКО я класифицира като обект на световното културно наследство.
На западната фасада на кулата Белем ще откриете любопитен декоративен водоливник във формата на носорог. Интересен факт е, че първият носорог, който стъпва в Португалия, е пристигнал през 1513 г. от Индия.
На приземния етаж на това архитектурно бижу има 16 прозореца с оръдия. Посещението включва и обиколка на ямите и дупките, в които са били хвърляни затворниците. Кулата има пет етажа, които водят до тераса на покрива.
Етажите са отдолу нагоре: Залата на губернатора, залата на кралете, залата за аудиенции, параклисът и покривната тераса.
Работно време: 10:00 – 17:30 (октомври – април) / 10:00 – 18:30 (май – септември). Затворена: всеки понеделник, 1 януари, Велика неделя, 1 май, 25 декември
Цена: 6€, 12€ с комбинация с манастира Жеронимуш, безлатно с Карта Лисабон.
Официален сайт и билети: torrebelem.com
Монументът на откритията
Близо до манастира Жеронимуш и кулата Белем се намира един монумент, който трудно може да бъде пропуснат. Това е Монументът на откритията, разположен на брега на р. Тежу – там от където някога корабите са тръгвали да изследват непознати морета и земи. Паметникът първоначално се появил като временна структура по време на Световното изложение през 1940 г. в чест на принц Хенри Мореплавателя (умрял точно 500 години по-рано). През 1960 г. е възстановен от бетон и варовик, като мемориал за „Епохата на откритията“, който да прославя подвизите на португалските изследователи.
Той е оформен като кораб с 32 фигури, подредени на стилизиран нос на кораб, представляващи личности от 15 и 16. в. следващи принц Хенри – само една от тях е жена, кралица Филипа де Ленкастър, майката на принц Хенри. Други от личностите, които можем да видим са Вашко да Гама, Магелан и вече познатият ни Луис де Камоинш. Монументът впечатлява с размерите си – водещата фигура на принц Хенри е висока 9 м., а целият паметник се издига до 56 м.
Мостът “25-ти април”
Може би най-видимата от всички забележителности в Лисабон е мостът “25-ти април”. Мостът първоначално е кръстен на диктатора Салазар, когато е открит през 1966 г., но след революцията от 25 април 1974 г., името му е променено. Проектиран е от American Bridge Company – компанията, която е построила и Голдън Гейт моста в Сан Франциско. С дължината си от 2277 м. той е не само най-дългият висящ мост в Португалия, но и в цяла Европа. 6 автомобилни ленти на горното ниво и двойна железопътна линия на долното свързват Лисабон с южната част на страната.
По стечение на обстоятелствата (и заблудения ни bolt шофьор към Синтра) минахме 2 пъти отгоре по моста “25-ти април”. Иначе най-добрите гледки към него се откриват от Белем и алеята след Монументът на откритията.
Както обикновено, най-хубавите гледки са по залез слънце. Едно от местата, на които безплатно може да се насладите на залеза тук е покривът на Музеят на изкуствата, архитектурата и технологиите (MAAT).
Забележителности в Лисабон след залез слънце
LX Factory
Слънцето вече беше залязло и ние продължихме в посока центъра на града. Под високите колони на моста “25-ти април” се намира стара индустриална зона, която на пръв поглед едва ли би намерила място в нашия списък от забележителности в Лисабон. Ако влезем вътре обаче, ще разберем, че из олющените сгради и халета се крият множество кафенета, ресторанти, барове, магазини и дори офиси. Това е LX Factory – креативен остров на уличното изкуство, привличащ нови посетители да преоткрият този район на Алкантара.
Дали за да изпиете по бира на някоя открита тераса, да хапнете нещо, да се потопите в хипстър-индустриалната атмосфера или просто, за да видите нещо различно в града, посещението тук си струва.
Хванахме един Bolt, който ни закара обратно в центъра. Въпреки че бяхме посетили вече основните забележителности в Лисабон, не си тръгваме преди да видим какво предлага градът след залез слънце.
Bairro Alto – част 2
Както обещах, се връщаме обратно в квартал Bairro Alto. На другата сутрин полетът ни беше в 5 ч. сутринта и почти единодушно групичката ни беше взела решението, че от сън спомени няма и вместо да плащаме цяла нощувка за 2-3 часа сън, по-добре да се насладим на Лисабон до край. Така и направихме. Като едно от средищата на нощния живот, Bairro Alto вече беше вече значително оживен, затворените кепенца бяха разкрили ресторанти с музика на живо, кафенета и барове. На площад Камоинш вместо Free tour гидове, имаше такива, които събираха хора за обиколка на барове (Pub Crawl). Ние обаче поехме в търсене на място за похапване .
Вечеря с Фадо на живо
Едно от нещата, които според мен трябва да се посетят в Лисабон, е Фадо изпълнение на живо. В Bairro Alto има множество ресторанти, които предлагат това изживяване, като най-добре да се направи резервация предварително. Фадото е музикален жанр, който отразява културата и историята на Португалия. Емоционалната музика, изпълнена с носталгия, страсти и тъга няма как да не ви развълнува. Заради значимостта му през 2011 г. ЮНЕСКО го класифицира като част от нематериалното културно наследство на човечеството.
Барове
След вечерята се впуснахме в откриване на интересни барове. Добре че пак попаднахме на Pub Crawl групата, която ни поведе в правилната посока. В средището на баровете доброто настроение беше обхванало улицата и към суматохата от хора се прибавяха различни сервитьори, които се опитваха да ни дръпнат към техния бар. Доста от тях предлагат безплатни шотове като първа напитка с цел да привлекат повече клиенти. Обикновено тази тактика се ползва от по-лошите барове, тъй като безплатните напитки са с минимални количества некачествен алкохол.
Купонът тук продължи до към 2 ч., когато почти едновременно всички барове спряха музиката, светнаха лампите и нямаше какво друго да направим, освен да се отправим към летището.
Храна в Лисабон
Продължаваме с гастрономическата страна на пътуването, първата част на която може да намерите в статията за Порто.
За Лисабон основния съвет за храна, който мога да дам е: не яжте в квартал Баиша (Baixa). Обикновено там са най-големите туристически капани, сервиращи храна на завишени цени с понижено качество.
Иначе основните блюда, които можем да маркираме като кулинарни забележителности в Лисабон и региона са:
Осолена треска
Осолената треска (bacalhau) е неразделна част от историята на Португалия и една от най-вкусните храни, които можете да опитате в Лисабон. След улов рибата се почиства, осолява и суши в солта между един месец и една година. Преди приготвяне, се обезсолява и рехидратира и вече е готова за приготвяне на множество традиционни португалски ястия.
Съществуват безброй португалски рецепти за солена треска и дори цели готварски книги, посветени на нея. Има дори поговорка, че в Португалия има рецепта за бакалау за всеки ден от годината, така че не пропускайте да опитате поне една.
Вероятно едно от най-добрите (а и най-надценените) изпълнения на рецептата за Pastel de Bacalhau може да намерите във веригата Casa Portuguesa do Pastel de Bacalhau, която се среща както в Лисабон, така и в Порто. Pastel de Bacalhau са панирани порции от треска с картофки, яйца, магданоз и лук. Звучи странно, но е много вкусно.
Сардини
Сардините на скара са едно от най-типичните португалски ястия. Особено през лятото, когато въздухът се изпълва с миризма на сардини на скара.
И още морска храна
Близката връзка на Португалия с океана означава, че освен страна на мореплаватели, тя е и страна на рибари. Морската храна традиционно е част от португалската кухня и има различни кулинарни изпълнения – някои познати, други типично местни. Тази паста с морски дарове ми я сервираха в Restaurante da Sé – малко и приятно ресторантче близо до катедралата.
Porco preto
Иберийското прасе (Porco preto) е типична порода свине, която се среща в Испания и Португалия. Прасетата се захранват с жълъди, а месото им се приготвя печено на скара. От началото на пътуването търсехме да открием Порко прето в Порто, в Лисабон, в градчетата между двете, за съжаление никъде нямаше. И точно когато вече бяхме изгубили надежда, изненадващо го открихме последния ден на място за бързо хранене до Монумента на откритията в Белем. Мястото е това: Na Grelha.
Пастел де Белем
След като посетихме Белем, няма как да не спомена и за Pastel de Belém. Известен още като Pastel de nata, представлява кошничка от бутер тесто, напълнен с яйчен крем и изпечен до златисто. Създаден е от монасите в манастира Жеронимуш в Лисабон. Фабриката до манастира била отворена през 1837 г. и работи до днес, продавайки повече от 20 хиляди бройки всеки ден. Единствено тя има патента да продава под името Пастейш де Белем. За сметка на това Pastel de nata можете да намерите почти на всеки ъгъл (дори в местните супермаректи). За десерт, за закуска, или ей така докато се разхождате из градовете, не пропускайте да опитате този типично португалски сладкиш.
Ginjinha
Ако портвайнът е питието, което трябва да опитате в Порто, то несъмнено жинжиня или накратко “жинжа” е предпочитаното питие в Лисабон. Този ликьор се прави от спиртна основа aguardente (букв. огнена вода), вишни, захар и подправки, които се оставят за няколко месеца. Получената вишновка обичайно се сервира след хранене и е задължително да се опита, докато сте в португалската столица. Както при повечето напитки, историята ѝ е малко неясна. Според някои източници води началото си от 16. в., когато била приготвяна от монаси. Склонен съм да вярвам, защото както видяхме, в манастирите са измислили и други вкусотии като Пастел де Белем и Овос молес, които опитахме в Авейро.
Пазарите
Като всяка уважаваща себе си европейска столица, Лисабон има богато заредени пазари, предлагащи добра храна на разумни цени. Ние се отбихме до TimeOut Market Lisboa, срещу гара Cais do Sodré.
Останалата част от кулинарната тема за Португалия, може да се намери в публикацията за Порто.
Това беше мечтаният Лисабон в два интензивни дни. Съхранил историята си в старинните си квартали, запазил чара на жълтите ретро трамваи. Лисабон приканва посетителите да се пренесат в криволичещите улички и в миналото му. Всеки квартал предлага уникален поглед към многопластовата история на града – независимо дали става дума за оцелелия земетресението квартал Алфама, за въскръсналия централен регион Баиша или за гледащия към новия свят Белем. И въпреки дълбоката си връзка с миналото, Лисабон е град гордо гледащ в бъдещето. Живата му култура, процъфтяващата кулинарна сцена и творческата енергия вдъхват нов живот на старинните му улици. Лисабон не е просто град, който трябва да посетите, а град, който трябва да преживеете.
За останалите места, които посетихме в Португалия, може да прочетете в основната статия:
Be First to Comment