Гран Канария – Миниатюрният континент

8-ми декември е от онези празници, които или ги помниш дълго, или не ги помниш изобщо. За мен най-запомнящият се такъв ще си остане прекараният на остров Гран Канария. Пътуването, планирано повече като уикенд бягство от София, отколкото като екскурзия, включваше 2 дни на острова. След вълнуващото ни приключение на най-източния от Канарските острови – Лансароте няколко месеца по-рано, очаквахме с нетърпение да се докоснем до природата, културата и забележителностите и на Гран Канария. Защото, въпреки че островите от архипелага са разположени доста близко един до друг, те са повече различни отколкото еднакви.

Гран Канария е третият по големина остров от Канарския архипелаг, след Тенерифе и Фуертевентура. С население от малко над 850 000 души се нарежда на второ място по брой хора сред Канарските острови. На своята площ от 1560 кв. км, той предлага множество интересни места, но за краткото ни време ние посетихме следните:

Mirador El Guriete
Roque Nublo
Лас Палмас де Гран Канария
Маспаломас
Пуерто Рико де Гран Канария
Вятърната мелница на Моган
Западната част на Гран Канария

С билети за пътуването до там се бяхме сдобили 4 месеца по-рано, през август. Тъй като директни полети от България до Канарските острови няма, обикновено най-удобни и изгодни точки за връзка са Мадрид, Барселона или Милано. В нашия случай трансферът беше в Мадрид и в двете посоки, така че имахме сумарно малко повече от половин ден и в испанската столица. Цените на билетите варират, но с повече следене и планиране може да се намерят изгодни оферти. Нашите общо 4 полета например, бяха около 160€ .

Мадрид

Приключението започна на още на 7-ми следобед, когато излетяхме от летище София. В 19:40ч. кацнахме на летище Барахас в Мадрид и веднага щом събрахме куфарите, хванахме метрото към центъра. Разбира се, като хора отиващи да празнуват, място за спане тази нощ не бяхме включили в програмата.

Центърът на Мадрид ни посрещна с не много студено време и ни позволи да поразгледаме. Така потраквайки по уличната настилка куфарите, се разходихме през площад Puerta del Sol, Plaza Mayor и централните улици на града, които грееха в коледната си украса.

По време на нощната ни обиколка похапнахме и чурос с шоколад – типична испанска закуска. В края на разходката паркирахме в една бирария, където изненадващо с бирата ни сервираха и желирани бонбони.

Към 1-2ч. сутринта хванахме автобуса обратно към Барахас. Полетът за Гран Канария излиташе в 6:40, така че имахме възможност да дремнем малко на летището и в самолета. Спали-недоспали, в 8:40 канарско време кацнахме на Гран Канария. Първата задача беше да си вземем колите под наем, а втората да свалим 1-2 слоя дрехи, защото островът ни посрещна с около +20° спрямо Мадрид. Тази активност в комбинация със слънцето, което все повече се засилваше навън, много бързо изтриха всяка следа от сънливост у нас. Време беше за приключения!

Mirador El Guriete

Летището на Гран Канария е разположено на източния бряг на острова. Ние поехме на юг, по заобикалящата го магистрала GC-1, на път към Маспаломас. При градчето Весиндарио завихме на дясно и се отправихме по виещия се нагоре път GC-65 към вътрешността на острова.

Непосредсвено на главния път GC-65 се намира и първата ни спирка – място за наблюдение Ел Гуриете. От тази точка се открива страхотна гледка към склоновете на течащата долу рекичка Баранко де Тирахана. Пейзажът наоколо е суров – дълбоки проломи, заклещени между стръмни хребети. За разлика от фантастичните планински пейзажи на Лансароте, тук зеленината прави склоновете малко по-изпълнени с живот. Растителният пейзаж е оформен главно от интензивното отглеждане на кози, практикувано по тях в продължение на векове от местното население.

Тези голи склонове някога станали последната сцена на завладяването на остров Гран Канария. На хълмовете с вертикалните склонове на северозапад се намирали две крепости на живеещите на острова аборигенски племена. Дълбоките дерета, които ги ограждат, ги карат да изглеждат по-високи отколкото са в действителност. Именно там се укрили последните племена бягащи от настъпващите испанци. Под военното превъзходство на Педро де Вера те в крайна сметка се предали на 29 април 1483 г. Тази дата се счита за присъединяването на Гран Канария към Кастилската корона. В тази връзка, на 29 април на това място се провежда церемония, символизираща сливането на два народа. Е, според мен повече завладяване, отколкото обединение, но това е друг въпрос.

Крепостите наоколо представляват важен археологически обект с множество погребални и жилищни пещери. Територията на запад от Баранко де Тирахана е част от Световния биосферен резерват Гран Канария, включен в списъка на ЮНЕСКО през 2005 г.

Продължихме на северозапад по GC-65 и минахме през Санта Лусиа де Тирахана. Музеят ‘Castillo de La Fortaleza’ тук е идеална спирка за всички туристи с желание и време да задълбочат познанията си за хората, населявали тези земи преди испанското завоевание.

При Сан Бартоломе хванахме път GC-60, в посока Техеда.

Roque Nublo

Следващата ни спирка беше една от най-известните забележителности на Гран Канария – Roque Nublo (букв. Облачната скала). За да стигнем до паркинга, трябваше да се отклоним 3 км. от главния път GC-60 при село Аяката (около 10-тина км. след Сан Бартоломе). От паркинга има приятна и лесна за вървене пътека нагоре към скалата, денивелацията за преодоляване е около 150м, а разстоянието се взима за около 30 мин.

От пътеката се откриват прекрасани гледки. Една от тях е към долината на югозапад от Roque Nublo.

Пътеката преминава през типична за Гран Канария борова гора.

Разположен в централната района на Техеда, Roque Nublo се счита за една от най-големите природни скали в света. От особено значение за островитяните, този вулканичен гигант се издига на височина от 67 м. и е разположен на 1813 м. над морското равнище. Древното място за поклонение на аборигените сега е със статут на защитен природен парк. Неговата височина на острова е надмината от Pico de las Nieves (Снежният връх), 1949 м. и Morro de la Agujereada, който със своите 1956 м. е най-високият връх на Гран Канария.

Както подсказва и името му върхът често е обхванат в облаци. Ние, от друга страна, хванахме ясно и слънчево време, което ни позволи да видим страхотни гледки във всички посоки на остров Гран Канария. Дори успяхме да видим Тенерифе в далечината.

След като разходката приключи, се насочихме от средата на острова към столицата му – Лас Палмас, където щяхме да нощуваме и двата дни. Оттук имахме няколко избора за маршрут, като решихме да не се връщаме обратно и хванахме третокласния (с перфектна настилка) GC-600, който ни преведе из боровите горички през най-високите хълмове на Гран Канария.

Лас Палмас де Гран Канария

Лас Палмас де Гран Канария е столица на остров Гран Канария и на автономната общност на Канарските острови (споделена столица със Санта Крус де Тенерифе). С население от над 380 000 жители, това е най-населеният град на Канарските острови и девети в Испания. Градът е основан през 1478 г., когато започнало завладяването на острова и е считан за столица на Канарския архипелаг от 17 век. Разходката по улиците на квартал Вегета гарантира връщане назад в историята. Множеството исторически сгради на площад Санта Ана, Катедралата, къщата-музей на Христофор Колумб (Casa de Colón) са само част от историческите забележителности, останали през вековете. Градът разполага и с 5 плажа, като най-известният е този от северната му страна – Лас Кантерас.

Ние пристигнахме по залез слънце и тук, за разлика от центъра на острова, беше доста облачно. Интересен факт е, че Гран Канария има голямо климатично разнообразие, дължащо се както на надморската височина, така и на ефекта на пасатите, които причиняват значителни разлики във времето между наветрената и подветрената страна на острова. Заради това островът се нарича също „Миниатюрният континент“. Лас Палмас се счита за града с най-добрия климат в света, според проучване на Университета на Сиракуза в Ню Йорк. Климатът на Гран Канария прави екологичното разнообразие забележително: на острова има повече от сто растителни ендемични вида, както и други петстотин, споделени с останалите Канарски острови.

Вечерта в Лас Палмас премина в разходка по крайбрежната улица. Този интензивен ден завърши с морска храна и вино в един ресторант на центъра на града.

Храна

Като стана въпрос, храната на Канарските има много общо с тази на континентална Испания. Разбира се, има интересни регионални различия, главно повлияни от региони на Латинска Америка. Както всички испанци и тук хапват късно – 14-15ч. е време за обяд, а вечерята може и в 22ч. Като почитател на рибата и морските продукти, за мен това беше предпочитаният избор от менюто на Гран Канария. Иначе Лас Палмас, като един голям град, предлага ястия за всеки вкус.

Маспаломас

След като отпочинахме добре, на следващия ден се насочихме отново на юг към Маспаломас. Най-бързият път до там е по магистралата GC-1 от източната страна на острова.

Дюните на Маспаломас без съмнение са неповторимо място на Гран Канария и най-голямата атракция за хилядите туристи, които идват всяка година в тук. Дюните имат статут на защитена зона от над 400 хектара. Според една от версиите те са резултат на голямо цунами, връхлетяло острова след земетресение.

Тук нямаше и следа от облаците, които ни изпратиха от Лас Палмас. На входа на пясъчната зона бяхме посрещнати от камили, които се ползват за разходки на туристите наоколо.

Ние обаче само ги снимахме и продължихме навътре в пясъчния пейзаж пеша. Като хора които за първи път бяхме тук, лесно можеше да се почувстваме като в съседна Сахара. Като оставим настрана близките хотели на Маспаломас, зоната досущ наподобява пустиня. Упоритостта на непрестанния вятър тук извайва непрестанно дюните и придава всеки ден нов облик на пейзажа наоколо.

Отвъд дюните достигнахме и океана, където те естествено се превръщат в плаж. Такъв плаж, за който не трябва да се притеснявате за свободните места. Бих казал, че тук прекарахме най-забавната част от пътуването, наслаждавайки се на бриза, топлото слънце, приятната вода и катеренето по дюните наоколо. Изобщо не бяхме помислили, че ще изгорим на 8-ми декември, но крем за слънце и много вода са задължителна част от багажа на всеки, решил да посети тази част на острова.

Интересно е колко измамни са разстоянията в пустинята. От океана до хотелите изглеждаше кратка разходка докато не започнахме да вървим. Връщането ни се стори доста дълго, дори бих казах, че леко се изгубихме по средата. Но пък беше забавно и в крайна сметка цивилизацията се появи на хоризонта.

Пуерто Рико… де Гран Канария

Решени да разгледаме и южната част на острова, продължихме още напред по магистрала GC-1. Следващата ни спирка беше туристическото градче Пуерто Рико, където се отбихме да похапнем. Градчето има приятно паркче в центъра и красиво пристанище.

След Пуерто Рико, отново поехме магистрала GC-1 на северозапад, която след 6 км. свърши. Решени да не повтаряме един и същи път два пъти, поехме към вътрешността на острова по GC-200. Пътувайки нагоре към планините, точно преди да стигнем до малкия град Моган, една интересна мелница до пътя привлече вниманието ни и не се поколебахме да спрем, за да проучим.

El Molino de Viento

Вятърната мелница на Моган

El Molino de Viento е вятърна мелница, която дава името и на квартала в община Моган. Сградата е изградена от два цилиндъра: зидана основа с 1,5 м. височина и основно тяло със 7 м. височина. С тази размери се постига максимално ефективно използване на силата на вятъра.

Около сградата има доста интересна гледка – скулптури на домакински мебели и съдове в гигантски размер. Тези причудливи предмети са изложени в спретнати кактусови градинки и не могат да се пропуснат от пътя.

Местните хора, които седяха в двора, любезно ни поканиха да разгледаме и вътре, където беше не по-малко интересно. Въртенето на крилата на мелницата, задвижвани от вятъра, се предава по голям вал, изработен от дърво и метал, който задвижва друга вертикална ос. Тази ос, от своя страна, движи воденичните камъни, които са смилали зърното. Най-интересното за мен беше, че целият покривен купол в основата си представлява въртящ се пръстен. Така крилата на мелницата можело да се ориентират в различна посока, в зависимост от посоката на вятъра.

От информационната табела успяхме да разберем, че сградата е напълно реставрирана отвътре и отвън в автентичен вид. Това е една от малкото запазени мелници в Гран Канария, която освен интересна и красива сграда, е и богато наследство, съхраняващо важна част от канарската култура. Зърното, продукт на селскостопанската дейност тук, било трансформирани в бяло брашно, а след това и в гофио – една от традиционните храни на Канарските острови.

Моган

Ако имате повече време, може да се разходите из центъра на Моган – едно от най-старите населени места на острова. Заобиколено от сурови планини, градчето може да се похвали с очарователен централен площад с цветни добре поддържани градини около него, няколко добри ресторанта и красива църква, посветена на Сан Антонио. Интересен факт е, че Моган е градът в Европейския съюз с най-много ясни дни в годината.

Западната част на Гран Канария

Оттук продължихме на север по GC-200. Пък който минава из цялата западна страна на острова със сигурност мога да твърдя, че е най-живописният, по който минахме. От най-високата му точка – Mirador San Nicolas – се виждат две долини в различни посоки, в края на които се синее океанът. Ние спирахме на няколко места специално за снимки.

На северозападната страна на острова, пътят минава високо по скалистия бряг над океана.

Оттук пък се насладихме на красив залез към остров Тенерифе и си пожелахме скоро да посетим и него.

Вечерта ни премина отново в столицата Лас Палмас. И ето, че двата ни дни на острова неусетно минаха и рано на следващия ден хванахме обратния полет за Мадрид. В испанската столица кацнахме по обяд и имахме няколко часа за разходка из града, преди полета ни за София. За местата, които може да се посетят в Мадрид, може да прочетете тук.

Съвети

Пътищата на Гран Канария

Най-удобният начин за обиколка на острова е с кола под наем. Ние избрахме икономичен вариант кола (VW Polo или подобна като размер) и ни излезе доста изгодно – 40€/кола за 2 дни. Цената за горивото не е включена. Имайте предвид, че шофьори под 25г. плащат по-скъпо от такива с по-голям стаж.

Като изключим основните две магистрали, останалите пътища на острова са планински, с много завои. Въпреки, че навигацията може да показва малко километри, разстоянията се взимат бавно. Практика е да използвате клаксон, за да оповестите навлизането си в остри завои без видимост.

Климат на Гран Канария

На острова трябва да сте подготвени за всякакъв вид време. Гран Канария е известен с многолик климат в различните си части. Когато на Маспаломас пече жарко слънце, в Лас Палмас може да вали, а не забравяйте, че вътрешността на Гран Канария е съвсем различен свят, издигащ се на над 1700 м. надморска височина. Носенето на вода и плажно масло е задължително, имайте предвид, че на много места няма ресторанти или магазини наблизо. А наличието на допълнителен слой дрехи е добра идея, ей така за всеки случай.

При дюните на Маспаломас обикновено има вятър, а във вятъра – пясък. Ако идвате с фотоапарат като мен, уверете се, че имате къде да го държите в безопасност от влизащите навсякъде песъчинки.

Лични вещи

Като на всяко място, където има много туристи, трябва да сте бдителни за личните си вещи, особено за нещата, които оставяте в колите. Ние имахме неприятна изненада на един от паркингите, когато установихме, че едната кола беше отваряна и липсваха неща.

Ако вие знаете интересни места на острова, които не са включени в нашето кратко приключение, може да ги добавите долу в коментарите. Още такива може да се намерят и на следния адрес: https://www.grancanaria.com/.

Вероятно Гран Канария събира по малко от всички Канарски острови – планините на Тенерифе, вулканичните скали на Лансароте, пустинните участъци на Фуертевентура, както и чувството на свобода, носено от океанския вятър. За малкото време, което прекарахме там, островът ни впечатли със многообразието си от забележителности. Може би не успяхме да видим целия остров Гран Канария, но пък се докоснахме до характера на този миниатюрен континент.