Някои пътувания ги избираш ти, други – избират теб. Tакъв беше случаят с уикенд бягството ни до Милано на цена от 10 € двупосочно. За два дни в града успяхме да видим от всичко по малко – архитектура, природа, култура и кухня. В тази статия ще събера основните забележителности в Милано в лека програма за два зимни дни.
1. Дуомото – Миланската катедрала
2. Galleria Vittorio Emanuele – Галерията на Виктор Емануил
3. Кралския дворец на Милано
4. Каналите на Милано (Navigli)
5. Монументалното гробище на Милано
6. Castello Sforzescо – Замъкът на Сфорците
7. Трамваите в Милано – транспорт и забележителност
8. Забележителности около Милано
Обща информация за Милано
История
Градът е основан около 400 г. пр. н.е. от галските племена, живеещи от северната страна на река По. Стратегическото му местоположение между важни търговски пътища е причината следващите две хилядолетия различни народи и империи да се борят за контрол над него.
- 96 г. пр.н.е.: Завладян от римляните, които го наричат Mediolanum („в средата на равнината“, лат.). След III век градът придобива политическо и религиозно значение след разрешаването на християнството в Римската империя.
- 569 г.: Завладян от ломбардите, тевтонско племе, което дава днешното име на региона.
- 774 г.: Франките завладяват Милано начело с Карл Велики, провъзгласен за император на Свещената римска империя, и присъединяват града към Каролингската империя. Милано става проспериращ търговски център, който се облагодетелства от растежа на търговията между Изтока и Запада през Адриатическо море.
- 961 г.: Германският крал Ото I завладява Милано. През следващите векове религиозната власт в града нараства и именно в Милано много императори на Свещената Римска империя биват коронясани с Желязната корона на Ломбардия.
- 1162 г.: Разрушен от Фридрих I Барбароса, който налага своя суверенитет върху града.
- 1183 г.: Милано се превръща в херцогство, което му осигурява известна степен на независимост. С годините градът се превръща във водеща сила в северната част на полуострова.
- XIV век: Под управлението на рода Висконти херцогството се разпростира до Венеция и Болоня.
- XV век: Родът Сфорца взима властта в града. Управлението на Франческо Сфорца се характеризира със стабилност и модернизация и построяването на много сгради, които красят града и до днес. Сфорца е покровител на Леонардо да Винчи и други известни художници, които кани да творят в Милано.
- 1499 г.: Милано е завладян от краля на Франция Луи XII. Населението на града достига 200 000 души. За сравнение – по същото времем Париж е с население 150 000 души.
- 1525 г.: в битката за Павия, френският крал Франциск I е победен от испанския крал Карлос I и Милано попада под контрола на Хабсбургска Испания. Франческо II Сфорца, последният от линията на Сфорца, е назначен за херцог, под испански контрол. След смъртта му градът официално става част от Испанската империя.
- 1713 г.: Испания отстъпва Милано на Австрия. Австрийците реформират града и го модернизират.
- 1797 г.: Наполеон нахлува в Италия и обявява Милано за столица на кралство Италия.
- 1815 г.: След краят на окупацията на Наполеон, Ломбардия е върната под Австрийски контрол.
- 1859 г.: След години на бунтове, Ломбардия отхвърля австрийската власт и се присъединява към Кралство Сардиния, а след обединението – към Кралство Италия. Столицата на Италия е преместена във Флоренция и след това обратно в Рим, въпреки че за финансовата столица на страната винаги се е считал Милано.
Милано днес
Днес Милано е вторият по големина град в Италия с население от 1,4 милиона жители. Ако сметнем и метрополитната му зона, населението му надхвърля 8 милиона души. Той е основният индустриален, финансов и търговски център на Италия, а заедно с Париж си делят титлата на европейска столица на модата и дизайна.
Транспорт в Милано
Милано разполага с 2 летища – градското Линате и разположеното на около час път от центъра международно летище Малпенса. Освен тях, предпочитан вариант от нискотарифните авиокомпании е и летището на Бергамо, което е малко по-далеч от Малпенса и на което около обяд кацнахме и ние. Полетът от София е около 2ч., които заради часовата разлика се отразяват като един.
От Бергамо до центъра на Милано има удобни автобуси, които спират на централната ЖП гара (Milano Centrale). Цената им е около 7-8 € в посока. Ние купихме двупосочни за 13 €, което, в интерес на истината, беше повече от цената на двата ни самолетни билета.
От гарата хванахме трамвай към Миланската катедрала. Като цяло в града се движихме само с трамваи, които са бързи и удобни. Дори има трамваи-забележителности, но за тях по-надолу.
Дуомото – Миланската катедрала
Първата ни спирка по пътя със забележителности в Милано е може би и най-известната от тях – Дуомо ди Милано или Катедралата. Огромната сграда разказва история за вяра и изкуство, надхвърлящи шест века. Посветена е на Рождество Богородично и е седалище на архиепископа на Милано. Тя е втората по големина катедрала в Италия след базиликата Свети Петър в Рим, както и третата в света, с максимална височина от 108 м. Катедралата е изградена от бял мрамор и съдържа елементи от различните стилове, които са били на мода в течение на няколкото столетия, през които е строена – от готиката през барока и неокласиката до неоготиката. Общата ѝ площ е 11 700 m2. Има 3400 статуи.
Допреди няколко години е била и най-високата сграда в Милано. Изпреварена е от няколко небостъргача, най-високият от които е Централата на УниКредид в Милано, последвана от сградите на още няколко финансови институции – архитектурно отражение на промяната в приоритетите на обществото.
История
Смята се, че работата по изграждането и започва през 1386 г. от архиепископ Антонио да Салудзо. Началото на строителството съвпада с идването на власт на братовчеда на архиепископа, херцог Джан Галеацо Висконти. Ентусиазмът за огромната нова сграда бързо се разпространява сред населението и далновидният Джан Галеацо, заедно с братовчед си, събират големи дарения за текущата строителна дейност. Решено е новата църква да бъде построена в района на древните базилики Санта Мария Маджоре и Санта Текла, останките от които, заедно с тези от Баптистерията на Сан Джовани, все още се виждат в археологическата част под катедралата.
По това време строежът на готически катедрали в Европа е в разгара си. Решението да се ползва мрамор вместо традиционната ломбардска тухла е архитектурна революция. Програмата за строителство е строго регламентирана от „Фабрика Дуомо“, която търси инженери, архитекти, скулптори и каменоделци от цяла Европа. Строителната площадка се превръща в оживено пространство за обмен на най-разнообразни идеи, опит и умения от работници, идващи от целия континент, което прави Ил Дуомо кръстопът на народи и култури.
На 16 октомври 1418 г. папа Мартин V, който се връща от Констанския събор, освещава главния олтар на църквата.
Проектирането на фасадата на църквата започва в края на XVI век. Както и при доста други архитектурни елементи на катедралата, фасадата трябвало да чака дълго (до края на XVIII век), преди да бъде завършена окончателно.
На върха на най-високата кула през 1774 г. е поставена позлатена статуя на Мадоната (La Madonnina dorata). Работата приключва окончателно през 1805 г. и на 26 май същата година тук Наполеон Бонапарт е коронясан за крал на Италия .
Покривът на Катедралата
От покрива на Дуомо, до който стигнахме по стръмни стълби (има и асансьор), се откри страхотна гледка към площада и целия град по залез слънце.
Въпреки, че достъпът е срещу допълнителна такса, не пропускайте да се качите на покрива на Катедралата. Бих казал, че скулптурите и архитектурната орнаментика тук горе са най-впечатляващата част от цялата сграда
Струва си да минете през площада и през тъмната част на денонощието. Тогава Катедралата е красиво осветена.
Влизайки вътре можем да осъзнаем по-добре мащабът и. Определено една от най-величествените, които съм посещавал.
Информация за билети и посещения може да се намери на сайта на катедралата: https://www.duomomilano.it/
Piazza Duomo
Площадът пред Катедралата е главният градски площад. Освен като център в географски смисъл, площадът има и голямо значение от художествена, културна и социална гледна точка. В центъра му се намира статуя на Крал Виктор Емануил на кон, открита през 1896г., кулминация на реставрацията, която започват градските власти през 1860г.
Обикновено е изпълнен с туристи, нахални гълъби и още по-нахални цветнокожи. Съветът ми е да бъдете особено внимателни с последните, които се опитват да ви пробутат храна за гълъби, гривнички и всевъзможни други боклуци и след това да ви искат пари за тях. Не позволявайте да се доближават до вас или да ви дават неща, а ако ‘случайно’ изпуснат нещо до вас, не го вдигайте!
Galleria Vittorio Emanuele –
Галерията на Виктор Емануил
Галерия Виторио Емануеле II е най-старият действащ търговски център в Италия и основна забележителност на Милано. Тя свързва две от най-известните забележителности на Милано: площадът Дуомо и театър Ла Скала. Разположена в четириетажна двойна аркада в центъра на града, галерията е кръстена на Виктор Емануил II, първият крал на кралство Италия. Проектирана е през 1861 г. и построена от архитекта Джузепе Менгони между 1865 и 1877 г. Построяването на галерията обаче има трагичен завършек – при инспекция преди откриването, архитект Менгони пада от покрива и загива.
Конструкцията се състои от две аркади със стъклени сводове, пресичащи се в осмоъгълник, който покрива улицата, свързваща Пиаца дел Дуомо с Пиаца дела Скала. Улицата е покрита от сводест стъклен и чугунен покрив – популярен дизайн за аркади от 19-ти век.
Централното осмоъгълно пространство е покрито със стъклен купол. Във основата на централния осмоъгълник има четири мозайки, изобразяващи гербовете на трите столици на Кралство Италия -Торино(бик), Флоренция(лилия) и Рим(вълк), както и този на Милано(бяло знаме с червен кръст). Традицията казва, че ако човек се завърти три пъти на пета върху най-деликатната част от бика от герба на Торино, това ще му донесе късмет и завръщане в Милано. Дали това е вярно не знам, но сигурно е, че това причинява вдлъбване на мозайката.
Галерията често е наричан il salotto di Milano (гостната на Милано), поради многобройните си магазини и ресторанти.
Кралският дворец на Милано
А точно срещу Галерия Виторио Емануеле, от другата страна на Катедралата, се намира Кралския дворец на Милано. Сградата предлага възхитителни стълбища, царствени коридори и изложба на художествени шедьоври във внушителен дворец от 18-ти век. Ако сте си закупили билет за Дуомото, не пропускайте да се разходите и тук – входът за двореца е включен в билета.
Каналите на Милано (Navigli)
Една от интересните забележителности в Милано, за която не бяхме чували преди това, са каналите на града. Строителството им започва през XII век с цел да свързват Милано с големите водни басейни в Ломбардия. Били основни водни пътища за целите на транспорта и напояването на полетата. Ценно наследство, развито покрай тези канали през вековете, са красиви архитектурни и природни забележителности. Някога със своите 5 активни канала, Милано напомнял малко на Венеция. Каналите му не само били красиви, но и функционални. Така например, те улеснявали пренасянето на материал за строежа на Катедралата. Самият Леонардо да Винчи е работил по планирането и реновацията на миланските канали.
Днес останалите канали са три на брой. Първият, на който се натъкнахме беше Naviglio Pavese или каналът водещ към Павия, река По и Адриатическо море. Изграждането му било поръчано от Наполеон. Днес от двете му страни улицата е изпълнена с ресторанти. Районът около каналите е и дом на множество галерии.
А изкуството излиза дори извън сградите, както на стените на този мост:
Darsena di Milano
Ако продължим по Naviglio Pavese на север, достигаме Дарсена ди Милано – изкуствен воден басейн, свързващ каналите. Разположен е близо до Порта Тичинезе и е бил използван за акостиране и съхранение на лодките, плавали по миланските канали. Поради тази причина бил най-важният център за търговски речен трафик в ломбардския град. В момента е превърнат от търговки обект в туристически. Именно оттук започва и Naviglio Grande (Големият канал) – първият построен канал, свързващ града с езерото Маджоре.
Третият канал – Naviglio della Martesana, водещ към река Ада, някога също стигал до Дарсена, но в миналото бил прекъснат и сега започва недалеч от централната ж.п. гара на града.
След години на упадък, днес каналите са обект на реконструкция и възраждане, като по бреговете им се изграждат алеи и паркове и при топло време са подходящи за отдих.
Монументалното гробище на Милано
Най-странното място в списъка от забележителности в Милано, които бяхме проучили предварително, е монументалното гробище. Гробниците, паметниците и статуите тук са истински произведения на изкуството, а разходката между тях е различно изживяване. Едно от малкото места, което нямах желание да снимам, но ако имате време и искате да видите нещо различно – това е то.
Castello Sforzescо –
Замъкът на Сфорците
Следващата ни спирка в града е Замъкът на Сфорците. В своята над 700-годишна история, сградата има ключова роля в развитието на района. За първи път се появява през 14 век като крепост на Висконти, а век по-късно става дом на могъщите Сфорци, които го превръщат във великолепен херцогски дворец, за който се смята, че е бил украсен от няколко от най-великите художници на времето, включително Донато Браманте и Леонардо да Винчи.
Престроен е във военен комплекс по време на четиривековната чуждестранна окупация и се превръща в една от най-големите цитадели в Европа. Впоследствие е използван като казарма на италианската армия. Векове хората от Милано считат крепостта за символ на тирания и чуждо господство и няколко пъти се опитват да я съборят. В крайна сметка замъкът е изцяло възстановен от Лука Белтрами през 1891–1905 г., който го превръща в седалище на няколко градски музея и колекции на изкуството.
Днес Замъкът е разположен в целия си блясък на едноименния площад с високата 70-метра Кула на Филарете и множество величествени кръгли кули. Вътре в комплекса, в допълнение към великолепните колекции от древно и модерно изкуство и богато декорирани мебели, можете също да се полюбувате на „Пиета Ронданини“ на Микеланджело (една от трите едноименни „Пиета“ на гениалния скултур, заедно с „Флорентинската Пиета“ и най-изящната – „Пиета“ във Ватикана) и на Sala delle Asse с невероятен свод, декориран със стенописи, проектирани от Леонардо да Винчи.
Парк Семпионе
През кралските градини може да се стигне до парк Семпионе. Заедно със Замъка на Сфорците, той е любима дестинация през уикендите за малки и големи.
Входът в самия дворец е безплатен, плащат се отделните музеи.
Работно време: 7:00 – 19:30
https://www.milanocastello.it/
Трамваите в Милано –
транспорт и забележителност
Миланската трамвайна мрежа осигурява придвижване в огромния град вече повече от 140 години. Със своите 180 км. релси, тя е една от най-големите в света. Трамвайната мрежа е значително централизирана – почти половината от линиите започват или минават през централния градски площад – Piazza del Duomo.
Ретро трамваи
Част от трамваите са стари, съхранени в автентичния си вид. Веднъж имахме късмет да се падне точно такъв ретро трамвай в нашата посока.
Трамвай–ресторанти
Друг интересен вид трамваи, са тези превърнати в луксозни ресторанти. Гостите им могат да хапват докато се наслаждават на променящия се градски пейзаж.
Парти трамваи
А една вечер докато чакахме нашия трамвай на спирката, вниманието ни привлече приближаваща се музика от движещо се превозно средство. И докато очаквахме да видим някой автомобил с музикален тунинг, каквито сме свикнали да се движат по родните улици, останахме изненадани когато нарушителят на вечерната тишина се оказа парти трамвай. Същият беше преобразен в същински бар на релси, оборудван с високи маси, подобаващо озвучаване и осветление. За наше съжаление, той ни подмина така бързо, както и се беше появил. След допълнително проучване, се оказа, че организират частни партита по предварителна резервация.
Забележителности около Милано
Общо взето нашият списък се изчерпва с горе-изброените забележителности в Милано. Не знам хората, които избират да останат за повече време, но според мен два дни са напълно достатъчни, за да се разгледа градът, затова ако разполагате с повече време, ви съветвам да разгледате околностите.
Ние например решихме да посетим близкия град Комо, разположен на върха на югозападния ръкав на известното едноименното езеро. Най-удобният и евтин транспорт до там е железопътният и затова се озовахме на гара Централе, която сама по себе си е забележителна със своята архитектура.
Пътуването трае около час, като на отиване имахме прекачване по пътя, докато връщането беше директно. Билетите са по няколко € в посока.
Езерото Комо
Напуснахме Милано в хладната февруарска сутрин, а около обяд Комо ни посрещна с още по-студено време. Веднага се отправихме на разходка около езерото. Разположено в южното подножие на Алпите, на 198 м. надморска височина, Комо (или Ларио) е езеро с ледников произход. Има площ от 146 km², което го прави третото най-голямо езеро в Италия, след Лаго ди Гарда и Лаго ди Маджоре.
Всъщност езерото Гарда успяхме да видим отвисоко при снижаването за кацане в Бергамо:
С над 400 м. дълбочина Комо е едно от най-дълбоките езера в Европа и интересен факт е, че дъното му е повече от 200 м. под морското равнище. Езерото е прочуто със своите атрактивни вили и внушителни градини, дом на тропически растения, облагодетелствани от благоприятния климат на езерото. Разбира се, това се отнася за топлите месеци, защото през февруари най-запомнящ се беше вятърът, който пронизваше и през ръкавиците докато се опитвах да щракна някоя и друга снимка от кея.
Храмът Волта
С изглед към бреговете на езерото, няма как да се пропусне неокласическата постройка, посветена на Алесандро Волта. Храмът Волта („Tempio Voltiano“), проектиран от архитекта Федерико Фриджерио и дарен на града от памучния предприемач Франческо Сомаини, е открит на 15 юли 1928 г. В него се помещава постоянната експозиция, посветена на Алесандро Волта. Съдържа научно оборудване и сувенири на великия физик, изобретател на батерията.
Разходка из Комо
Не след дълго побързахме да се скрием от студения дъх на навъсените Алпи в прикритието на сградите на града.
Интересна сграда в Комо е катедралата, чиито интериор съчетава готически, ренесансов и романски стил.
Повече информация за района на града, може да се намери на visitcomo.eu.
След бърз обяд в града на бърз ход се запътиххме към последния влак посока Милано, който, имайте предвид, поне през зимата тръгваше към 17:00 ч.
Aко във вендинг машината на гарата на Комо видите заседнали солети, не се мъчете да ги докопате като пускате още 5 до 10 евро на монети и избирате съседни солети или бутилки. Пробвахме – не стана. Вендинг машините са стиснати.
Кухня
За малкото време, което прекарахме в града, нямахме възможност да опитаме голямо разнообразие от местната кухня. Затова главно заложихме на традиоционните паста и пица. Една вечер хванахме доста изгоден ‘happy hour’ в един ресторант на брега на Naviglio Pavese – напитка и вечеря на блок маса на фиксирана цена.
Дали заради зимния сезон и оскъдното слънце или пък заради индустриалния си характер, лично на мен Милано ми се стори малко мрачен. Едновременно забързан в своето ежедневие, но някак суетен. Може би малко прехвален за турист, пътуващ с една раница и фотоапарат, нетърсещ скъпи ресторанти и модни дрехи. Бих препоръчал да съчетаете разглеждане на Милано с по-далечни пътувания с прекачване, както беше нашият случай с пътуването ни до Лансароте или Гран Канария, или като спирка в обиколка на италианските градове. Въпреки че Милано има какво да предложи, зоната извън него ми допадна повече и ми се искаше да я разгледам по-добре. Но това остава за следващо пътуване, вероятно в по-топли дни, а кой знае, тогава може да видя и Милано в друга светлина…
Be First to Comment