Исторически градове, красиви пейзажи, плажове и невероятно вкусна храна – Сицилия има толкова много да предложи, че е предизвикателство да изберете само някои. Тъй като разполагахме само с една седмица за този остров, искахме да сме сигурни, че ще се възползваме максимално от времето. Затова съставихме 7-дневен маршрут за най-известните забележителности в Сицилия, който се оказа доста сполучлив. Разгледахме впечатляващи исторически обекти, отпочинахме на красиви плажове, направихме малко пешеходен туризъм и се възхитихме на прекрасните средновековни градове на острова.
Имайте предвид, че този едноседмичен маршрут за Сицилия е ноемврийско издание, което изключва (дълго) плажуване и е изпълнен през по-късите дни от годината (ранния залез е фактор в планирането). Бих казал, че е по-подходящ за хора, които обичат да пътуват на бързи обороти и не се притесняват да са на ново място за нощувка на всеки 1-2 дни. Но ако предпочитате по-бавно темпо или разполагате с повече от 7 дни в Сицилия, просто добавете няколко дни на местата, които ви се струват най-интересни.
Как да (не) планирате пътуване до Сицилия
Има пътувания, които се планират седмици и месеци, а има и такива, в които нямаш този лукс. И ако трябва да опиша едно пътуване с думата „спонтанно“, то това със сигурност ще е именно това до Сицилия. Подготовката за пътуването до тук премина в няколко месеца планиране за пътуване до… Йордания. За съжаление поради обстановката в Близкия Изток Ryanair отмени полетите ни 4 дни преди отпътуването. Така че разполагахме с 2-3 дни да спасим отпуските и да измислим друга дестинация или да се примирим и да останем да работим в мрачна София.
Успоредно с горните събития на изток, на запад вулканът Етна се беше активизирал, сваляйки цените на самолетните билети, а прогнозата предвиждаше слънчеви дни на Сицилия. Не ни трябваха повече знаци свише, затова с по един билет и без планирани нощувки отлетяхме за Катания.
И за да не сте като мен, който нямаше време да прочете колкото му се искаше за Сицилия предварително, споделям накратко изключително интересната историята на острова.
История на Сицилия
- Сицилия и малките островчета наоколо били населени изключително рано – ок. 9-8 хил. пр.н.е. с племе от африкански произход.
- През 13 в. пр.н.е. започват да се заселват племена от Иберийския и Апенинския полуостров.
- Между 11 и 9 в. пр.н.е. на острова се появяват финикийците, които до 8 в. пр.н.е. вече са установили няколко колонии (като Палермо) – процъфтяващи търговски центрове, разположени на важни морски пътища.
- След 8 в. пр.н.е. се появяват елините.Започват да колонизират източната страна на острова, която заедно с днешна южна Италия формира т.нар. „Магна Грециа“. Разцветът на елинистичната култура в Сицилия е през 5 в. пр.н.е., когато са изградени амфитеатрите в Сиракуза и Таормина, както и дорическите храмове при Аргидженто.
- Следва възходът на римската империя и през 212 г. пр.н.е. Сицилия е завладяна. Превръща се в първата римска провинция, а по-късно с развитието на земеделието там, островът става „житницата на Рим“.
- След колапса на Западната римска империя, през 6 в. Сицилия е завладяна от Византия. Въвежда се християнството и на мястото на старите езически храмове започват да се строят църкви.
- През 9 в. от изток се задава нов враг. През 827г. арабите акостират на сицилианския бряг и след жестока кампания завладяват острова, който остава под техен контрол за следващите 2 века. През това време развиват градоустройството и науките, като математика и астрономия. Техните наследници в управлението – нормандците – са се погрижили да няма много запазени следи от ислямски сгради до наши дни. Но пък са останали следи в имената на много населени места.
- Реконкистата на Сицилия от християните завършва през 1091г., което поставя началото на нормандската доминация на острова. Навлизат нови архитектурни стилове, които се сливат с наследените, като по този начин се появява нов арабско-нормандски стил.
- Смесицата от култури и традиции продължава да съществува и при следващите швабски управници на острова.
- През 15 в. Сицилия попада под управлението на новата европейска сила – Арагонското кралство. Испанците наблягат на строежа на защитни укрепления и обществени сгради. Ново градоустройство и внесения каталунско-готически стил дават нов облик на градовете.
- През 1860 г. Гарибалди акостира на острова и донася първото анексиране на острова към Кралство Сардиния, а по-късно към Италия.
- Началото на 20 в. носи упадък и бедност за острова, емиграцията се засилва, ражда се това, с което Сицилия ще остане известна за следващия век – мафията.
- Днес островът е един от 20-те региона на Италия, но със статут на автономна област. Въпреки бурното минало и немалкото проблеми, които все още има, Сицилия е регион с огромен потенциал, в това число и туристически.
Транспорт в Сицилия
Сицилия е разположена в средата на Средиземно море, точно срещу пръстите на „ботуша“ формиращ континентална Италия. И нека думата остров да не ви заблуждава, защото това е най-големия и най-населения средиземноморски остров с площ колкото четвърт България. Това означава, че за разлика от Малта, Тенерифе или Гран Канария, да прекосиш или обиколиш острова отнема време. Островът е достатъчно голям за добре развита жп. мрежа. Ние обаче бяхме избрали варианта с кола под наем, затова първата работа след като кацнахме на летището в Катания беше да я вземем. Имайте предвид, че повечето компании не приемат дебитни карти, така че най-сигурният вариант е с кредитна карта. Goldcar уж приема дебитни, но с моята конкретно имаше проблеми. След като ги разрешихме, се впуснахме в 7-дневната обиколка на Сицилия.
Забележителности в Сицилия
Забележителности в Сицилия – централна част
Енна
Оставихме Катания и пушещия Етна зад гърба си и поехме на запад.
Дестинацията е Агридженто, но пътя ни води покрай град Енна и решихме да се отбием да разгледаме и да похапнем набързо. За разлика от при нас, повечето градчета и селца на Сицилия са разположени на хълмове. Всъщност не е особено изненадващо, ако се върнем малко по-нагоре и преброим колко различни завоеватели са минали оттук през вековете. Колкото по-укрепен е бил градът, толкова по-големи шансове е имал да устои на вражески набези. Град Енна не е изключение. Разположен в центъра на Сицилия, със своята средновековна крепост и интересна скала, градът открива гледки във всички посоки на острова.
Забележителности в Сицилия – западна част
Агридженто и Долината на храмовете
От Катания до Енна пътят отне около час, след още толкова стигнахме до южния сицилиански бряг и района на Агридженто. Тук се намира Долината на храмовете – една от най-известните забележителности на остров Сицилия. Тя представлява сърцето на древния град Акрагас – построен от колонисти от Родос през елинския период на острова и възпят от древните поети като „най-красивият град построен от смъртни“. Градът е бил не само красив, но и огромен по население за времето си – около 200 000 жители. Акрагас имал дълга крепостна стена с 10 порти, жилищни квартали, акропол и това, от което е останала малка част днес – свещената зона с дорийски храмове. Градът бил превзет и разрушен от Картаген, а 2 века по-късно бил преименуван от римляните на Агриджентум, а много от структурите му възстановени. От 1997г. археологическият парк на Агридженто е обявен за историческо наследство на ЮНЕСКО.
Долината е обособена в туристически парк с два входа и малък паркинг на северния, като таксита ще ви предложат да ви закарат от единия вход до другия. Разходката тук отнема около два часа, в зависимост от темпото, с което ще преминете през храмовете и колко снимки ще направите. Паркът е на открито обаче и слънцето напичаше дори през ноември.
Тук може да изтеглите безплатно приложение с информация и карта на обекта – добра алтернатива на платеният аудиогид. Без него, входът струва 13€ (2023 г.)
La Scala dei Turchi
Оскъдното ноемврийско слънце вече клонеше към запад и побързахме да стигнем до следващата забележителност на южното крайбрежие на Сицилия. La Scala dei Turchi (или „Турските стъпала“ в превод) е скален масив, намиращ се между два пясъчни плажа. Образуван е от седиментна скала с характерен бял цвят в стъпаловидна форма, откъдето идва и името му. Стъпалата са наречени „турски“ заради турските пирати, намирали убежище в този район, който бил закрилен от ветровете и по-безопасен за акостиране. До 2020 г. достъпът до самата скала е бил свободен, но след дългогодишни оплаквания за ерозия и вандализъм от страна на туристите, италианските власти поемат контрола над скалите и временно затварят обекта. Както обикновено става с временните неща, през есента на 2023 г. той беше все така затворен и можеше да се наблюдава от плажа. Не видяхме скалата отблизо, но пък стигнахме точно навреме за залеза.
Вечерта прекарахме в път до Трапани.
Трапани
Сутринта осъмнахме в Трапани – едно от основните пристанища на западното крайбрежие. Прекарахме около 2 ч. в разходка из централната му част, наслаждавайки се на богатото архитектурно наследство, оставено от различните исторически периоди.
Една от отличителните забележителности на града са солниците – традиционен поминък на населението от финикийско време чак до наши дни. Но ние нямахме намерение да посещаваме солниците. Вместо това се отправихме към пристанището, откъдето хванахме корабче за един от недалечните острови от западния сицилиански бряг – Фавиняна.
Остров Фавиняна
С площ от почти 20 кв.км. Фавиняна е най-големият от трите главни Егадски острова. Заради формата си островът често е оприличаван на „пеперуда“. С изключение на град Фавиняна, разположен на провлака, свързващ двете „крила“, на острова почти няма коли. За да стигнем до всички забележителности си наехме два скутера (25€ скутер + 5€ гориво) и отпрашихме към източната половина на острова. Тази част е предимно равнина, като интересни места за посещение са Cala San Nicola, Cala Rossa, Bue Marino. В непосредствена близост до последния плаж, както по пътя към него, се намират стари кариери за добив на камък.
Западната част на острова е доминирана от верига хълмове, от които най-високият е Монте Санта Катерина (314 м). На върха му се намира крепост, създадена от сарацините, която сега е изоставена и затворена за посетители. Минахме с моторетките през тунел под хълма и бяхме вече в западната му част. В края на главния път стигнахме фар (Faro di Punta Sottile), който стана част от следващия зрелищен морски залез.
По тъмно бяхме обратно в градчето, където опитите ни да намерим приличен работещ ресторант не се увенчаха с успех. Разходихме се и хванахме корабчето обратно към Трапани, където мога да препоръчам ресторанта с най-добрите пици, които ядохме на Сицилия – ReBuild Pizza.
На следващата сутрин поехме нагоре по стръмния път към хълмовете над Трапани. Оттук се откри страхотна гледка към града, солниците и Егадските острови.
Ериче
Криволичещият път ни заведе към следващата забележителност от списъка ни за Сицилия – Ериче. Малкото градче в интересна триъгълна форма е кацнало на връх Сан Джулиано. Следите му се губят далеч във времето назад. Смята се, че е основан през 5 в. пр.н.е., почти по същото време като съседна Сегеста и с течение на времето е придобил средновековна архитектура. И докато се разхождахме из тесните му калдъръмени улички и стари каменни сгради изглеждаше сякаш времето тук е спряло някъде в средните векове.
В античността жителите на Ериче са почитали в култ богинята на плодородието Астарта (отъждествявана по-късно с Афродита и Венера) в специално построен храм за целта. С идването на християнството този култ се трансформира в култ към Дева Мария и се смята, че днешната църква на Ериче е построена с камъка от древния храм на Астарта. Самата църква датира от 14-ти век с характерния средновековен стил. Непосредствено до нея е и камбанарията, някога използвана като наблюдателница.
Защитните стени на Ериче датират от различни епохи, като най-старата им част е от времето на основаването на града. Издигащите се днес стени са в резултат на последващи реконструкции по времето на римляните и нормандците. Откриващата се гледка е невероятна.
Недалеч се намират дворецът на Венера и дворецът Балио, както и едноименните градини. По време на нашето посещение за съжаление бяха затворени, но това са рисковете на пътуване извън сезона.
Природен парк Зингаро
Спуснахме се обратно от хълма към северозападния бряг и се отправихме към една от най-красивите природни забележителности в Сицилия и първият защитен район на острова – природен парк Зингаро. Оформена от силите на водата и вятъра, драматичната брегова линия на Зингаро се характеризира с червеникави скали, падащи в тюркоазените води на Тиренско море. Варовикови скали се издигат стръмно до 1000 метра над морското равнище. А в низината уединени заливчета крият каменисти плажове с кристални води
Създаден е като резерват през 1981 г. в резултат на протести на природозащитници, които успяват да се преборят срещу строежа на път оттук. Днес паркът приветства посетителите да се насладят на дивата природа, докато следват добре маркирани туристически пътеки.
Природният резерват има два входа, до които се стига по асфалтирани крайбрежни пътища, като това са техните координати в Google Maps:
Ние избрахме да влезем от северния му вход. Времето не ни позволи да изминем целия 7км. маршрут между двете входни точки, но пък успяхме да се насладим на това райско кътче на острова по време, в което липсваха големите тълпи туристи и плажовете бяха практически празни. Не липсваха и ентусиасти да се изкъпят в морето въпреки ниското ноемврийско слънце. 😊
Съвети за посещение на природния резерват Ло Зингаро в Сицилия:
- Пътеките са добре маркирани. Няма да се загубите, ако се придържате към тях.
- Пътеките в резервата са леки и средни по трудност, на места са малко по-стръмни, но не технически. Удобни обувки за планина са силно препоръчителни. Не тръгвайте с джапанки.
- Ако пътувате през летния сезон, имайте предвид, че пътеките са изцяло открити и освен в заслоните, музеите и пещерата, ще бъдете изложени на слънце.
- Запасете се с достатъчно количество вода и храна (в къщичките на входа също се продават).
- Ако искате да минете целия маршрут отиване и връщане (14км.), си отделете между 5 и 8ч. Съобразете времето с работното време на парка.
- Запознайте се със забраните в парка. Най-важните: не палете огън, не увреждайте флората, фауната и скалите, както и не взимайте камъни или миди.
Таксата за посещение е 5€ за възрастни, плаща се на входа. Паркинга за автомобили е безплатен. Работното време е от 7:00 до 19:00 ч. от април до септември и от 8:00 до 16:00 ч. от октомври до март. Карта на парка и допълнителна информация може да намерите на официалния сайт.
Забележителности в Сицилия – северна част
Палермо
Напуснахме парк Зингаро по залез и продължихме на изток. След като няколко дни бяхме из по-спокойните, да не кажа пусти през ноември, местенца на острова – беше време да стигнем и до туптящото сърце на Сицилия – столицата Палермо. Градът е известен със своята история, култура, архитектура и гастрономия. 3000-годишната му история може да бъде видяна не само в сградите и паметниците, но и в ароматите, вкусовете и културата. Днес Палермо е голям град, за което засвидетелства голямото вечерно задръстване, в което попаднахме докато се опитвахме да се доберем до центъра.
Вече по тъмно малката ни кола се пъхна в още по-малките павирани улици на стария град. Ще излъжа ако кажа, че първото впечатление от центъра на града беше добро. Съмнителни улици, мрачни субекти и толкова мърсотия по улиците, колкото само в Египет съм виждал. Тежката дървена входна врата разкри вътрешността на една добре поддържана сграда – тази, в която бяхме отседнали. Скоро след това беше време отново да излезем на негостоприемната улицата в търсене на място за вечеря.
Как продължава историята и кои са най-известните забележителности в Палермо, които посетихме, може да разберете като последвате линка:
Чефалу
Сутринта на следващия ден напуснахме Палермо и се оправихме на запад. На около час западно се намира Чефалу – малък град на северното крайбрежие. Улиците на града бяха пълни с коли, затова паркирахме на платен паркинг до гарата (1€/час). Градът е доминиран от Голямата скала – най-известната забележителност тук. Отправихме се към входа ѝ, който се намира тук. Стандартната цената на билета е 5€, а за деца и възрастни над 65г. – 2,50€.
Голямата скала
Голямата скала или La Rocca е варовикова канара с височина около 270 м. Мястото вероятно е населено още от праисторическата епоха, когато хората са обитавали пещерни жилища. Впоследствие скалата се превръща в ключова част от отбранителната система. Въпреки че градът многократно е преминавал от едни ръце в други, според историята арабските нашественици така и не успели да превземат крепостта. Тя минава в ръцете на нормандците и това, което виждаме днес като Кастело ди Чефалу, е благодарение на тях.
Влязохме през портата и продължихме нагоре. Тук, освен руини, може да видите стара църква посветена на Св. Ана. Недалеч се намира храмът на Диана. Смята се, че е една от най-древните сгради – датира от 8-9 век пр.н.е.
Панорамна тераса недалеч от тях разкрива гледка от птичи поглед към стария град на Чефалу и морето.
Но ако това не ви стига и сте решили да стигнете до самия замък на хълма, трябва да продължите още нагоре. Грубо казано, за да обходите пътеките и да видите повечето обекти, ще трябва да изминете около 3 км, преодолявайки около 250 м. денивелация нагоре и още толкова наобратно, което ще ви отнеме 2-3 часа. Обектът е оборудван с информационни табла при всяка интересна точка. От върха се откриват красиви гледки във всички посоки, но ако не ви се катери, панорамната тераса над града е напълно достатъчна.
Старият град на Чефалу
Историческият град на Чефалу е разположен в сянката на скалата бастион и е съсредоточен около туптящото му сърце – Ел Дуомо. Още докато гледах катедралата от скалата горе видях, че нещо не изглежда наред с нея. Сега обаче ми стана ясно – тя е незавършена. Гигантската катедрала била поръчана от Роджър II Нормандски през 1131г. След смъртта му, 23г. по-късно, градежът бил занемарен, а последващите владетели загубили интерес. Затова ако я погледнете отвисоко, ще видите скучни плоски покриви, неприсъщи за сграда от такова естество.
Като изключим катедралата, старият град изобилства от магазини, занаятчийници, ресторанти, както и плаж. Е, през ноември голяма част от тях бяха затворени, плажът беше доста пуст, но пък разходката беше приятна.
И тук уловихме поредния красив залез.
Към Йонийското крайбрежие / Забележителности в Сицилия – източна част
Утрото ни завари в Мацео – малко градче, близо до Таормина. Използвали тъмната част на краткия ноемврийски ден, бяхме пристигнали тук късно снощи. Градчето, което вероятно е пълно с туристи през сезона, сега беше толкова пусто, че нямаше къде да изпием дори една бира. След неуспешния опит да хванем някоя отворена бакалия, се натъкнах на нещо средно между магазин, кафе и ресторант, в който сам седеше един възрастен италианец – собственика. Това беше последния шанс:
- „Вендеси бира?“ – рязко проговорих италиански аз, окрилен от отворилата се възможност.
- „Бира, си!“ – и посочи към хладилника, където гордо бяха строени няколко вида бири.
Зарадвахме се и двамата – аз на бирата, той на неочаквания клиент. Харесах си една, разбрах че я предлага за 6€, спазарих 4 за 20 и си стиснахме ръцете. Защо ви разказвам това? За да не се притеснявате, ако не знаете италиански – просто не сте намерили вашия стимул да говорите… 🍺
Таормина
Перлата на Йонийското крайбрежие на Сицилия е Таормина. Градчето, „сякаш създадено, за да съблазнява очите, духа и въображението“ (Ги дьо Мопасан), е пленило не малко художници, поети и философи. Историята му започва през 4-ти в. пр.н.е., а по времето на Римската империя просперира под името Тауроменион. Нормандското управление през средните векове го превръща в укрепен град с красиви сгради и дава днешния му облик.
Таормина според мен е задължителна в списъка със забележителности в Сицилия. Как продължава историята и кои са най-известните забележителности в Таормина, които посетихме, може да разберете като последвате линка:
Катания
Ето че бяхме отново в Катания. Затворихме кръга-обиколка на забележителности в Сицилия, но не бяхме готови да си тръгнем преди да разгледаме и втория голям град на острова – Катания. Разположен в подножието на Етна, Катания е един от най многоликите градове на острова. Съществуването в сянката на действащ вулкан е определящ фактор, който неведнъж е променял пейзажа в и около града. Изригвания, земетресения и епидемии унищожават града цели 7 пъти, но той възкръсва всеки път от пепелта. Повече за Катания и кои са най-известните забележителности, които посетихме там, може да разберете като последвате следния линк:
Слънцето вече е залязло в Катания, а ние се запътваме към сърцето на кулинарния туризъм в града – ул. Виа Санта Филомена. И като стана въпрос, нека кажем няколко думи и за…
Храната в Сицилия
Със сигурност няма да сбъркаме ако сложим местната храна в списъка със забележителности в Сицилия. Храната тук и като цяло в Южна Италия може да се опише с думата „традиция“. Непретенциозни ресторантчета, предлагат всичко онова, с което Италия е известна по целия свят. Носят се легенди за тази кухня, стотици рецепти, в които готвачът използва само няколко продукта и резултатът е зашеметяващ. Както и в Пулия, това важи в пълна сила и за Сицилия.
За закуска
С какво да започне изпълнения с места за посещение ден, ако не със стабилна закуска. Италианските пекарни предлагат голям избор от сладки изкушения – местните кроасани, наречени корнети, пресни, с млечен крем, сладко или шоколад, а защо не и нещо солено – фокача например. Към тях шот еспресо – италианците не правят компромис с кафето, качеството навсякъде е отлично.
Пица и паста
Когато смесиш традиционни местни продукти върху тънко хрупкаво тесто, всяка комбинация е сполучлива. Според мен Силиция отстъпва на Бари по вкуса на пиците, но има много добри попадения и тук. Както вече споменах ReBuild Pizza в Трапани остана нашият фаворит за пица на Сицилия.
Не пропускайте и пастата в различни изпълнения – безмесни, месни, както и с морски дарове.
Морска храна
Да не забравяме, че сме на остров и съдейки по рибните пазари в градовете, морската кухня е добре застъпена. От голямото изобилие морски специалитети, ви съветвам да опитате ролца от риба меч. Това е едно от най-вкусните ястия на сицилианската кухня, което ще намерите в менюто под името „Involtini di Pesce Spada“.
Джелато
Пица, паста или риба, закономерно трябва да завършим с десерт и няма нищо по-хубаво от едно италианско джелато. То е като кафето, откъдето и да си вземете, няма да сбъркате.
И още…
Между всички тези хранения може да си похапнете и аранчини. Аранчините са традиционна сицилианска улична храна, приготвена от ориз, който се овалва на топка, пълни се и се панира. Ще се влюбите в хрупкавата външна коричка и кремообразната вътрешност на тези италиански закуски. И да знаете, че са по-засищащи отколкото изглеждат.
Това е Сицилия, каквато я видяхме ние за 7 дни. С прекрасния си средиземноморски климат, хилядолетна история и завладяваща култура, островът е подходящ за посещение през почти цялата година. Ако към това добавите красиви плажове, прясна морска храна и добра компания, преживяването ще бъде наистина неповторимо. Една седмица време може да не ви стигне да разгледате добре остров колкото четвърт България, но със сигурност е достатъчно да си направите незабравима екскурзия и да обикнете Сицилия. Ако кацате в Катания, може да разгледате близките градове Сиракуза и Ното в югоизточната част на острова, до където ние не успяхме да стигнем. За тази част на острова, както и за района около Етна, може да прочетете повече в блога Пътешествия без край.
Надявам се тази статия да ви послужи като вдъхновение и нашият 7-дневен маршрут из Сицилия да ви бъде от полза при планирането на вашето собствено сицилианско приключение. И като се върнете, не забравяйте да споделите в коментарите кои други места в Сицилия не са за изпускане.
Be First to Comment