Пулия – пъстра черга от винарни, маслинени горички и плодови овощни градини простиращи се на километри, между които изпъкват бели градчета кацнали на хълмове или пък директно надвиснали над синьото Адриатическо море. Разположен на токчето на Италия, Пулия е един от най-колоритните региони в южната част на страната, на който не му липсват забележителности и фотогенични пейзажи. Тук има всичко в изобилие: древни градове с богато минало, екстравагантни сгради, море и, разбира се, традиционна и вкусна италианска храна. В това пътуване ще ви отведем на местата, които ние успяхме да посетим в Пулия за 4 дни.
Бари
Първият град от нашето пътуване е Бари – столицата на регион Пулия и вторият по големина град след Неапол в Южна Италия. Но Бари е много повече от това – най-големият пристанищен град на Адриатика, университетски център, градът на Св. Никола.
Този древен град води началото си от преди повече от 2000 години, когато вероятно е основан от гърците. Значението му нараства по времето на римляните, които развиват неговото пристанище. В наши дни Бари е един от най-важните икономически центрове в Южна Италия и, благодарение на международното си летище и пристанище, е важна входна точка към региона.
И така, след 1:30h. полет, кацаме следобед на югоизточното крайбрежие, точно над „токчето“ на Италия . От летището хващаме влака и стигаме до центъра на Бари. Имаме цяла вечер, в която да се потопим в атмосферата на историческия и модерния център на Бари. Повече информация и обиколка на забележителностите на Бари може да намерите тук:
Алберобело
Ден 2, сутринта. Програмата казва, че е ден за плаж. Облаците които се струпват над Бари и региона обаче не мислят така. Скоро разбираме, че не се шегуват и стоварват над града обилно количество дъжд. Чакаме в квартирата да престане или поне да намали, а през това време правим промяна в плана – вместо към Полиняно а Маре, ще опитаме да стигнем до Алберобело – малък град и една от най-известните забележителности в Пулия и южна Италия.
Все още под ръмящия дъжд, прескачайки локви и претичвайки под козирките на сградите (чадърът естествено не е част от минималния ръчен багаж, с който пътуваме), стигаме почти сухи до централната автогара на Бари. Largo Sorrentino е мястото, от което тръгват автобусите за Алберобело (има и вариант с влак, но е два пъти по-бавен).
След около час път из все още валящия дъжд, през овощни градини от кайсии, праскови и маслини, стигаме нашата цел. Дъждът тъкмо е спрял и въздухът е приятно свеж. Алберобело е малко италианско градче като всяко друго на пръв поглед. Но като се вгледаме по-внимателно в някои от къщите, можехме да си помислим, че сме попаднали във фантастична книга. Алберобело е известно с белите си къщи – трули, построени от варовикови плочи, подредени една върху друга без използване на никакъв свързващ материал.
Повече за приказното градче Алберобело, може да прочетете като последвате линка:
Полиняно а Маре
Ден 3 от нашето пътуване ни посреща със слънчево време. Нашата рокада в програмата предишния ден означава, че днес е ден за плаж и затова поемаме към Bari Centralle. От централната жп гара на Бари хващаме влака на Trenitalia за Полиняно а Маре.
Градчето е кацнало на ръба на 20-метрова отвесна скала, в чиято основа тихо се плискат прозрачните води на Адриатическо море. Тук в скалите има и много пещери, морето е тюркоазено синьо, плажът е получил син флаг. В миналото градът е бил важно селище, от тук минава пътят Виа Траяна, построен от император Траян през 108-110 година, от него до днес е оцелял мостът.
Подробна информация за интересните места в Полиняно а Маре, кой известен певец е свързан с това градче и къде се намира един от най-известните ресторанти в света, може да се намери тук:
Монополи
Ден 4. Отново се отправяме към вече познатата ни гара Bari Centralle. Хващаме отново влака на Trenitalia за следващият очарователен град на адриатическото крайбрежие на Италия – Монополи. Въпреки че в нашата програма двете градчета Полиняно а маре и Монополи са описани в два различни дни, те спокойно могат да бъдат съчетани в една по-стегната програма за един ден. Ако разполагате с един пълен ден и тръгнете по-рано, ще може да разгледате добре и двете, че дори ще остане и време за плаж.
Монополи е скрита перла, която пленява сърцата на туристите с богатата си история, старинната си архитектура и пленителните си морски гледки. Разположен на около 40 км. от Бари и на 10-тина от Полиняно а Маре – предишната ни спирка – Монополи е много лесен за посещение.
За да се пренесете в лабиринта от улички на стария град на Монополи и да прочетете за забележителностите там, последвайте следния линк:
Матера
Последен ден и броени часове преди полета към България, ние се отправяме на още едно мини приключение – Матера. Oсвобождаваме квартирата и поемаме отново към гара Bari Centralle. Матера е най-отдалеченият от Бари град, който планираме да посетим. До Матера се движи линията Ferrovie Appulo Lucane, касите и перонът на която се намират в дясното крило на Bari Centrale, а входът е откъм Corso Italia. Линията към Матера е теснолинейна и се обслужва от дизелови влакчета. Не са толкова бързи както този към Полиняно (макс 90 км/ч.), но са комфортни.
Градът на Матера е разположен в каньона на река Гравина. Смята се, че хора обитават скалите още от Палеолита (10-то хилядолетие пр. Хр.), което прави Матера един от най-древните постоянно населявани градове в света (по-точно третия най-древен – след Халеб в Сирия и Йерихон в Палестина). Релефът на местността предполага за това – „меката“ варовикова скала (туфа) е дала възможност множество пещери (гротота) да бъдат изкопани и превърнати в домове, а реката представлява близък и надежден водоизточник.
Повече за „Sassi di Matera“ – историческото сърце на града, както и за всички останали забележителности в Матера, може да прочетете тук:
Храна в Пулия
И както вече се досещате, Бари и тази част от Южна Италия може да се опишат с една дума – традиция и тя е най-вече в храната с простичките продукти и ястия, бабите, приготвящи домашна паста пред дома си по улиците на стария град и непретенциозните ресторантчета, предлагащи всичко онова, с което Италия е известна по целия свят. Носят се легенди за тази кухня, стотици рецепти, в които готвачът използва само няколко продукта и резултатът е зашеметяващ, оказва се вярно.
Пица
Най-вкусната пица с продукти от сърцето на Пулия – сирене Страчатела или Бурата, традиционни сушени свински меса, най-ароматния зехтин, зелени маслини, чери домати, пресни аспержи, просто кажете да ви изненадат и те ще го направят и всичко това върху тънко хрупкаво тесто, всяка комбинация е успешна.
Вероятно тук в Пулия съм ял най-вкусната пица през живота ми. А ако вие искате да опитате такава, без да ходите чак до Италия, може да ползвате рецептата на littletravelingkitchen.com и да я направите сами вкъщи, Вкусния и автентичен резултат е гарантиран.
Паста
Споменахме и едни баби, правещи паста, тази на Пулия се нарича орикете и има форма на ушички, сервира се в целия район и е негова емблема, не пропускайте да я опитате, със зелении през лятото или с конско месо през зимата.
Gelato
Пица или паста, закономерно трябва да завършим с десерт и няма нищо по-хубаво от едно италианско джелато, за цялото пътуване нито веднъж не останахме разочаровани от италианския сладолед, в града има джелатерии на почти век, предлагащи огромно разнообразие от вкусове, най-старата се казва Antica gelateria Gentile, a Martinucci е верига, която се среща из цяла Пулия.
За закуска
Свикнали сме да свързваме Италия с пица, паста и джелато и точно затова започнахме от тях, но всъщност ако се върнем малко назад на закуска, задължителни в списъка са шот еспресо – с кафето, както със сладоледа, не може да се объркате, качеството навсякъде е много високо, а заедно с него и италианските кроасани, наречени корнети, пресни, с млечен крем, сладко или шоколад, струват стотинки, а защо не и нещо солено – фокача Барезе, звездата на хлябовете в Пулия, покрита с най-сладките чери домати и вкусен зехтин.
Морска храна
И ако още не сте се влюбили в тази кухня, почакайте, не сме ви разказали за морската храна, а тук тя е в изобилие, възможно най-прясна, от риби до морски дарове. Интересното е, че на старото пристанище в града може да я опитате и в суров вариант, овкусена само с малко лимонов сок и сол, но не ви го препоръчваме, защото все пак минимална топлинна обработка би ни спестила някои главоболия, колкото и качествен да е продукта от този вид.
Всяка храна обаче върви с ледено студена бира на име Перони, която ще видите всеки бариец да държи в ръка.
И още…
Между всички тези хранения, може да си похапнете и Сгаглиозе – пържен качамак, Тарали – хрупкави малки гевречета, Панцероти – пържена пица или просто някой вкусен сандвич с пресен октопод или ароматен италиански салам, гарниран с много рукола. Всички тези предложения са наистина семпли, не изглеждат гурме, но носят вековни традиции и най-вече вкус, а Барийското пристанище е едно от най-важните за страната, снабдяващо и най-отдалечените кътчета с тази съкровищница от продукти, представете си да ги опитате там, където са се появили за първи път, гарантираме ви, че това изживяване е само по себе си уникално. Наистина дори и нищо да не бяхме видели в града, храната щеше да компенсира.
Be First to Comment