Валенсия – минало, бъдеще и настояще

Валенсия е един от най-завладяващите и многолики градове на Испания, който съчетава в себе си богато историческо наследство и модерна архитектура. От красивите старинни площади до иновативни архитектурни шедьоври, ще откриете невероятно разнообразие от забележителности във Валенсия. Ако разполагате с 3, 4, или 5 дни, ще имате възможност да се потопите в този динамичен град, да се насладите на неговите паркове, плажове и музеи, както и да изпитате уникалната местна култура и кухня.

Нека тази статия е вашият пълен пътеводител за Валенсия за един кратък, но незабравим престой.

Озоваваме се във Валенсия през ноември на 2024 г., в непопулярно за туристи време все още непримирили се с настъпващата зима по нашите ширини. Испания, за разлика от България, ни посреща с температури около 20°C и усмихнато слънчево време.

До Валенсия има много достъпни полети целогодишно, но откровено я препоръчваме повече извън сезона – ще видите точно защо в долните редове. 

Полезни съвети за Валенсия

Транспорт от и до летището на Валенсия

Ние кацаме късно вечер в събота и се отправяме към спирка на автобуса. Летището е свързано с града с метролиния, за която трябва да си закупите специален билет, дори да имате карта за метрото. Обилните валежи обаче бяха затворили тази точно метролиния, а общината я беше заместила с автобус.

Освен метрото до центъра може да стигнете с автобус 150. Автобус 150 взехме в посока към летището от центъра и бързо съжалихме. Тъй като това е обикновен градски транспорт, автобусът още от първата си спирка, след повече от 30 мин закъснение, се препълни с пътуващи. След това започна бавно и славно да ги доставя до всевъзможни улички в тесните Валенсиански жилищни квартали. Накрая към летището останахме може би 5-6 човека, но пътуването ни отне поне два пъти повече време в сравнение с директния заместващ метрото автобус, а само можем да си представим колко бързо би било с метро.

Туристическата карта на Валенсия

Официалният уебсайт на Валенсия ще ви предложи няколко варианта за закупуване на Туристическа карта с ралична продължителност и обхват.

Забележителности във Валенсия, Ден 1: Старият град

Настанихме се в Livensa Living Studios – симпатичен хотел отвъд Парка Турия, на около 10-ина минути от Стария Град на Валенсия. За настаняване препоръчваме зоната непосредствено до туристическата част, но не вътре в нея. Старият град е изключително компактен, а уличките са запазили средновековните си малки тесни размери.

Старият град е ситуиран между Парка Турия и портите Серанос и Куартс – единствените останали следи от средновековната християнска стена, издигната от Хайме I през 13. век, след като освобождава града от мюсюлманите по време на Реконкистата.

Кулите Серанос (Torres de Serranos)

Кулите Серанос ни посрещат на всяко влизане в Стария Град и не е случайно – от построяването им през 14. век до днес, те остават основният вход на града. Построени са като част от средновековната стена, предпазваща града, но през годините са имали множество предназначения.

Използвани са като център на фестивални и церемониални дейности. За около три века между 16. и 19. век са използвани като затвор за знатни особи. Това им предназначение е всъщност причината да бъдат запазени дори след събарянето на защитната стена на града. По време на гражданската война в Испания, приютяват ценни артефакти, собственост на Музея Прадо в Мадрид. 

През годините са преустройвани и реновирани, докато през 2000 г. не са почистени и отворени като обект за посещение. От етажите на кулите се разкриват обширни гледки във всички посоки, предвид сравнително нисичките сгради във Валенсия. 

Кулите Серанос са отворени за посещение всеки ден от 10:00ч. до 19:00 освен в неделя и празнични дни, когато затварят в 14:00 ч. Посещението струва 2 евро, освен в неделя и празнични дни, когато посещението е безплатно.

На портите ни посреща за първи път и гербът на Валенсия, които ще срещате често в разходката си, така че ето няколко думи за него: 

 След малкото лирическо отклонение, се връщаме към нашата разходка, следваме шума и феерия от пленителни облекла, и се озоваваме на 

Площадът на Девата (Placa de la Vеrge)

Кръстен на Базиликата на Девата на изоставените, площадът е обичайно място за срещи и от тук тръгват и повечето туристически обиколки.

Ще го разпознаете по овалния фонтан в северната част – фонтанът Турия. Фигурата на полегналия мъж символизира реката, а символиката се изостря вечер, когато синьо-зелена светлина прелива във водите и статуите. 

Няколко значими сгради ще видите тук –  Базиликата на Девата на изоставените, Трибунала на водите и част от Катедралата на Валенсия (макар че от този площад трудно ще я възприемете в цялост.) 

А тук честно ще срещнете и прекрасните членове на Валенсианските фаи.

Фаите на Валесния (las Fallas de Valencia)

Fallas (“фаяс”) в града наричат един от най-впечатляващите празници – Карнавалът на Валенсия, който се провежда от 1. до 19. март всяка година. По време на фестивала огромни дървени фигури се поставят на различни места в града. Освен с размера си, впечатляват с детайла и хумора си. Но най-впечатляващо е разбира се, че този монументален труд е изгубен в пламъци, традиционно, когато в кулминацията на фестивала фигурите пламват в огнено шоу. 

В последните дни на фестивала на Площада на Девата се издига огромен олтар (ofrenda), във формата на Девата. Фигурата се извисява до височината на околните сгради. А членовете на клубовете Фая, приели името на фестивала, носят букети с цветя в традиционни валенсиански одежди от врата на своя клуб до олтара. Букетите се окачват по полите и наметалото на девата. 

Освен по време на Карнавала, ще видете членовете на Фаите в традиционните им облекла и по други празници през годината. Те всъщност ни доведоха до площада като ние се оказахме спътници на шествието на един от клубовете. 

Базиликата на Девата на изоставените (Basílica de la Virgen de los Desamparados)

Базиликата се издига върху останките на ранноримска църква, но в сегашния си вид е открита през 1667 г. в пика на култа към Девата. Изградена е с дарения от народа – на земеделците на Валенсия, но най-вече със средствата на новосформиралата се гилдия на производителите и търговци на коприна. 

Трибунала на водите (Tribunal de las aguas)

Тук ще видите и сградата на считаната за най-старата частна и все още действаща юридическа институция в Европа – Трибуналът на водите. Заедно с Трибуналът на добрите хора в Мурсия, двете институции признати през 2009 г. като част от културното световно наследство от ЮНЕСКО. 

Трибуналът съвещава всеки четвъртък (освен по празници) и решава с голям авторитет въпроси и проблеми с използването на водите в града. Състои се от 8 членове, които се срещат на публични сесии на площада и публично и гласно обсъждат решенията си. Така че ако се намерите във Валенсия някои четвъртък, може да видите местната демокрация в действие.

Ние за съжаление сме там в неделя, така че се отклоняваме покрай сградата на трибунала и се насочваме към 

Площадът на Кралицата (Placa de la Reina)

Площадът на Кралицата е един от най-цветните и оживени места в Стария град. Кръстен е на съпругата на крал Алфонсо XII и изграждането му е обявено през 1878 г. като жест към краля и кралицата по случай тяхната сватба. За да разчисти място на площада, общината събаря един квартал, един манастир и още няколко къщи. Днес там ще намерите множество магазинчета, ресторанти и барове по високите етажи на околните сгради. 

Тук сред зеленина и глъчка се насладихме на топли емпанади за презареждане, преди да се обърнем към Катедралата на Валенсия, чиято впечатляваща фасада доминира площада от север.

Катедралата на Валенсия (Catedral de Valencia)

Историята на вярата тук датира още от ранното християнство, за което свидетелстват останките в подземието на днешната катедрала. Днешната постройка датира от 13. век. Построяването ѝ е наредено от Хайме I след освобождаването на Валенсия на мястото на тогавашната джамия. През вековете Катедралата е разширявана, за да помести архива и музея на на Катедралата. При строежите са разкрити древните останките в основите на сградата. 

Най-известната реликва, която пази Катедралата, е предполагаемият истински Свети Граал – чашата, от която пие Исус по време на тайната вечеря. Тази чаша използват и папите Йоан Павел II и Бенедикт XVI по време на религиозните обреди при посещенията им. 

Като действаща църква, може да я посетите безплатно по време на литургия, но трябва уважително да влезете и да изслушате обреда. За да разгледате спокойно капителите, вкл. този на Светия Граал, както и музеят и останките в подземието, трябва да закупите билет от 9 €. Часовете за посещение може да намерите тук.

Но ако не искате да посетите музея, може да се насладите и само на гледките от камбанарията – Кулата Мигелете. 

Кулата Мигелете (Torre Miguelete) 

За да посетите Камбанарията на Катедралата трябва да се наредите на отделна опашка, вляво от входа на Катедралата и да заплатите в брой таксата от 2.50 €. Тъй като стълбището е тесничко, движението по него е еднопосочно, регулирано със светофар, така че може да се наложи да изчакате преди да атакувате 207-те стъпала до върха.

Строителството във Валенсия е като цяло ниско и от тази височина от ~50 м. в ясен ден се виждат всички забележителности във Валенсия, от стария и новия град, чак до Града на науката и изкуството.

Недалеч от този площад се намира и 

Музеят на Керамиката (Museo de la Cerámica)

Домът на Маркиза на Двете Води (Marquis de las Dos Aguas) е известен най-вече с богатите релефи на фасадата му, издържана в бароков стил. Входната врата е подпряна от двете страни от мощни мъжки фигури, символизиращи според мен именно “двете води”, а около тях са разпръснати обекти от далечни земи, навяващи усещане за приключения и безмерни богатства. Над тях – релеф на Дева Мария от Розариума бди над портата. 

Сградата помещава днес Музея на керамиката на Валенсия – най-обширната колекция от керамични артефакти в Испания, датиращи от 18. век до днес. Отворен е всеки ден освен понеделник, като входът е 3 €, а в събота вечер, неделя и празнични дни – безплатен. Работно време може да видите тук.

Копринената борса (La Lonja de la Seda)

Тази прекрасна прекрасна постройка е рядък пример за градска готическа архитектура, каквато сме свикнали да виждаме обикновено само в църкви и замъци. Построена е през 15. век, за да поеме функциите на местно тържище и да даде знак, че икономиката на Валенсия не е застрашена от новооткритите Америки. 

Освен приятния вътрешен двор, впечатлява салонът за сделки, известен като салонът с колоните, всяка от които висока над 17 метра. 

Особено впечатляващ е и втория етаж на западната сграда, чиито таван е покрит с дървени греди и редици и редици детайлни картини в златно и синьо. 

Сградата е била търговски център за всякакви стоки, но най-вече текстил и особено известната тогава валенсианска коприна, поради което и днес е позната като Борса на коприната.

Борсата на коприната е отворена всеки ден от 10:00 ч. Затваря в 19:00 от понеделник до събота, с входната такса от 2 €. В неделя и по празници затваря в 14:00 ч., но пък входът е свободен.

Тук може да отделите между 1 и 2 часа, особено ако вземете и аудиогид, който ще ви разкаже за всяка ниша, скрит барелеф и причудливите водоливници.

Точно до борсата се намира Централният пазар на Валенсия и във всеки друг ден бихме се насочили към него, но в неделя се оказва не работи, така че се връщаме към 

Църквата Св. Никола от Бари (Iglesia de San Nicolás de Bari)

Завършваме деня в “Сикстинска капела на Валенсия”. Ще намерите входа на тази църква на най-неочакваното място тук. Сред шума на една от най-оживените улички на стария град, сред всички барове, дискотеки и тапаси ще откриете скромна табела над тесен проход между две сгради. Накрая на прохода ще ви поискат 11 € за вход, ще ви дадат аудиогид и ще се озовете в напълно различен свят. 

Капелата е наистина зашеметяваща, изрисувана е всяка ниша, всеки елемент обмислен и свързан със следващия. Фреските на тавана разказказват сцени от живота на св. Никола от Бари и св. Петър от Валенсия, кулминиращи в златен олтар. Първоначалната сграда датира още от 13. век. 15. век след преустройство църквата придобива готически облик. Орифиналните юфФреските датират от края на 17. век, но са съвсем скоро реставрирани и изглеждат сякаш боята още е влажна.

Може да я посетите всеки ден, освен в понеделник. Работното време може да го видите тук. А интересен факт е, че входният билет е двоен – важи за църквата и за Музея на коприната. 

Изпращаме Стария град, който изглежда, че никога не спи, а кипи от живот и през деня и през нощта. Тук ще намерите джелатерии, тапас барове, исторически площади, църкви и до църквата – бар. И в тези контрасти откриваме чара на забележителната Валенсия и нейния компактен Стар град. С поглед към бъдещето обаче с нетърпение отделяме вторият ден на Града на науката и изкуството.

Забележителности във Валенсия, Ден 2: Градът на науката и изкуството

След опустошителното наводнение през 1957 г. местната власт взема решение коритото на река Турия да бъде изместено и тя е отведена извън града. Решение, което през 2024 г. спасява градската част от поредно наводнение. На мястото на старото корито обаче, вместо жилищни блокове, се изгражда обширен 10 километров парк, 2 километра от който посвещават на нова идея за забележителност във Валенсия – Град на науката и изкуството. 

Модернистичен тринкадис и футуристичен дизайн на обща площ от 350 000 кв.м. – така можем да обобщим архитектурата на комплека,

Освен основните 5 обекта, част от комплекса са и мостът, който свързва двата булеварда от двете страни на парка, цветната градина Umbracle и алеята, оформяща второто ниво на булеварда.

Аквариумът Океанографик (Oceanogràfico)

Океанографикът е най-посещаваният от обектите и ви съветваме да започнете обиколката си от него рано сутринта, за да избегнете тълпите. Спокойното разглеждане на аквариума е наистина най-голямото предимство на посещение през ноември. От ноември започва т.нар. “нисък сезон”, когато и билетите са по-евтини, и повечето други посетители, особено в делничен ден, са училищни групи, туристи почти няма да видите. За сравнение, през юли и август на 2022 г. Океанографик посреща 500 000 души.

Започнахме втория ден тук, в 9:00 ч. почти първи на опашката за влизане. 

Площта на парка е 110 000 кв.м., и съдържа 42 млн. куб.м. вода (еквивалента на 17 олимпийски басейна). И ако се чудите къде се намира цялата тази вода – под земята. Аквариумите са всъщност подземни тунели, разкриващи истински подводен свят. На повърхността изкуствени езера и разнообразна растителност изпълват пейзажа, а езерата кръстосват разнообразни пернати приятели. Някои от аквариумите са отворени на повърхността и позволяват на тюлени и алигатори да се препичат на слънце, но акулите не се радват на такъв произвол.

Това е най-големият аквариум в Европа и третият по големина в света. Мащабът е по-голям от аквариумите на Лоропарк на Тенерифе, но изживяването е сходно.

Около 4 часа може да си предвидите тук, но комплексът разполага с ресторанти и снек барове, както и представления с делфини и кино, така че ако имате времето и желанието, може да прекарате пълноценен ден дори само тук. 

Агората (Agora, Caixa forum)

Агората, също известна като Форумът Каиша, се намира точно до Океанографик. Проектирана е като публична сграда за изложения и форуми. Изключително светла и просторна във вътрешността си, помещава кафе, малко магазинче и пространство, в което спокойно и напълно безплатно може да се настаните за почивка или работа. Често тук има изложби или коктейли, които може да посетите с отделен билет.

В Агората може да влезете безплатно, освен ако не искате да видите конкретна изложба. 

Мостът Assut de l’Or (Puente de l’Assut de l’Or)

Мостът е впечатляващо инженерно решение, напомнящо струните на арфа. На практика въженият мост се държи на една единствена опора, а структурата се балансира от извивката на тази опора и бетонните контрабаланси, които я заземяват. Върхът на моста се извисява на 125 метра височина и е най-високата точка в града. 

Музеят на науката (Museu de les ciències)

Скелетовидната сграда представя любопитни факти от всички сфери на науката в три етажа и 40 000 кв. м. Първият етаж на сградата може да посетите безплатно, но пълният музей се разкрива на горните два. Откровено музеят е насочен по-скоро към деца и младежи, но е тактилен и интерактивен, като комплексни научни концепции са преплетени с факти като “какъв е мирисът на космоса”, впечатляващи светлинни инсталации и тестове за памет и логическо мислене.

Киното Хемисферик (Hemisphèric)

Киното е проектирано във формата на човешко око, която обаче се разкрива единствено вечер в комбинация с ясно отражение в заобикалящите го води.

Забележително е с формата и размера на екрана от 13 000 кв.м. (при 432 кв.м. стандартен IMAX екран), заоблени в полусфера, позволяващи наистина уникални ефекти и зрително поле. Не всеки филм, който прожектират, позволява да се усети обаче, препоръчваме тези на космическа тематика или анимациите с 3D ефекти. Филмите са на испански, но получавате специални слушалки с дублаж на други езици.

Палат на изкуствата (Palau de les Arts)

Тази космическа сграда е последната открита от комплекса. 14 етажа се извисяват над земята, а три са под повърхността. Силуета напомня на космически кораб, но раззеленените тераси го заземяват бързо. Ако се вгледате ще видите колко въздушна е концепцията, външния корпус почти не докосва вътрешния, а  “перото”, което завършва конструкцията, има една единствена опора. 

Палатът има 4 зали, като основната с капацитет 1412 посетители и третия по големина капацитет за оркестър в света – от 120 души. Палатът на Изкуствата е преди всичко действаща сцена и може да го посетите, ако посетите някое от представленията. През някои месеци предлага и туристически обиколки, но сякаш не редовни и трябва да проверите изрично тук.

Градината Умбракъл (Umbracle)

Малко встрани от главната алея, на нивото на булеварда ще намерите градината Умбракъл. В същия футуристичен стил се преплитат арките на градината, които вечер са оцветени в различни цветове, а част от нея отваря и като бар и дискотека през лятото. В градината има скулптури на известни съвременни автори измежду високите палми на алеите. От пътечката до градините ще може да обхванете в погледа си целия комплекс и да се насладите на отраженията на нещо наистина забележително, макар и полемично.

По тъмно Градът на бъдещето приковава още повече погледи. Огледалните басейни разкриват нови измерения на причудливата архитектура, а отблясъците на тринкадиса танцуват тихо в светлината от уличните лампи.

Оставаме да му се насладим още миг преди да закрачим обратно към уютната ни стая и да се подготвим психически за следващия тежък…тежък ден посветен на вкуса на Валенсия 🙂‍↕️

Забележителности във Валенсия, Ден 3:
Кулинарен тур, Градини и завръщане в Стария град 

Започваме последния си ден с разходка из красивите паркове и градини на Валенсия. Бяхме в миналото, бяхме в бъдещето, време е да се върнем в настоящето. И какъв по-добър начин от това да опитаме валенсианската кухня – позната, но и пълна с приятни изненади. Самоорганизираният ни кулинарен тур ще ни преведе през зелените просторни градини на града, през жужащи пазари и популярни ресторанти,обратно до историческите забележителности на Стария град, за да си заслужим в крайна сметка всички питателни спирки.  

Кралските градини (Jardines del Real)

Кралските градини на Валенсия някога са били част от истински кралския двор. В най-старата им част се е намирал Кралският палат, в който се настаняват различни монарси – арабски и християнски, още от 11. век, чак до разрушаването му през 1810 г. по време на Войната за независимост на Испания.

Днес градините съчетават елементи на ренесансовата и бароковата градинска архитектура с поддържани алеи, цветни площи и декоративни фонтани. От 1903 г. са общинска собственост и оттогава са отворени за широката публика. Днес са място за приятна разходка и отдих между дървета, розариуми и изящни статуи. 

🧁Мадалените

Тук на сянка е и първата ни кулинарна спирка, за да се насладим на мадалените, които купихме от малка квартална пекарна по пътя. Мадалените на испания са едни от най-семплите и богати на вкус печива. Много подобни на кексчета, но отличителни с по-висока масленост, което ги кара да се топят в устата. Непременно опитваме по една мадалена във всеки испански град, но до ден днешен най-добрите мадалени, които сме опитвали остават мадалените на Ператаяда.

Градините Турия (Jardin Turia)

Градините Турия, разположени в самия център на Валенсия, са един от най-свежите и популярни обществени пространства в града. Забележително и похвално е решението на местната власт да озелени корито на р. Турия, вместо да го застроят. Днес, 10-километровият парк свързва плажа на Валенсия със Зоопарка във вътрешността на града.

Дори в делничен ден паркът е изпълнен със спортуващи хора, колела, пешеходци и птици. Пространството е разделено на различни тематични зони – от цветни лехи и обширни тревни площи, до спортни игрища, детски площадки и художествени инсталации. Градините са не само място за отдих, но и домакин на множество събития през цялата година. Наистина глътка свеж въздух насред забързания град.  

Изградени са туристически маршрути и дори туристически център специално за Градините Турия. Повече информация за пътеки може да намерите тук. 

Гъливер парк 

Една по-нестандартна интересна забележителност в Градините е Паркът Гъливер. 

Паркът е вдъхновен от приключенията на Лемюъл Гъливер и предлага уникално преживяване – огромна скулптура на 60-метровия приказен гигант е “повалена” на земята, а дрехите му се разстилат в катерушки, лабиринти и пързалки. Проектът цели да стимулира въображението и игривостта сред природата и изкуството. Няма входна такса и няма ограничение във възрастта, така че всеки може да се потопи в приказката.

След спокойната сутрешна разходка се насочваме отново към туптящото сърце на Стария град.

Пазарът на Колумб (Mercat de Colón) 

Пазарът на Колумб е открит на Бъдни вечер през 1916 г. и почти 110 години по-късно запазва автентичния си чар. Пазарната площ е открита в отговор на нуждата на разрастващия се тогава квартал, в ядрото на един от районите с най-голяма търговска и жизнена сила. Основният му архитект е Франсиско Мора, който взима вдъхновение от каталунския модернизъм и чрез познатата ни вече техника тренкадис обгръща с изящни природни мотиви арките на двата му портала. 

И до днес пазарът е озарен от глъчката и освен традиционните сергии, подслонява арт базари и културни събития.

🥛Валенсианска Орчата (Xorchata)

Всъщност отбиваме се до Пазара на Колумб, за да опитаме традиционната валенсианска напитка – Орчата, в Орчатерия Даниеле. 

Даниел Тортахада комерсиализира популярната напитка в родния си град Алборая, в кафене, което отваря на приземния етаж на къщата си. Самият Салвадор Дали се е наслаждавал на освежаващата напитка в оргатерия Даниеле, така че нямаше как да пропуснем и ние. Орчатерията във Валенсия е отворена през 2013 г. от вече трето поколение собственици. 

Тогава, а и днес, орчатата е любима напитка, която семействата приготвят вкъщи по празници от тигрови ядки (земен бадем), внасяни от Африка. Ванката я определи като валенсианската боза, но освен донякъде може би текстурата няма нищо общо. Аз усетих лек сладък вкус и текстура по-близка на млечен шейк, а в нея мляко няма. Лекото ѝ замразяване я прави особено освежаваща в горещите испански дни.

На няколко пресечки от Пазара на Колумб се озоваваме на емблематичния

Площад на Кметството (Placa de Ayuntamiento)

Площадът пред кметството е едно от най-живописните и оживени забележителности във Валенсия. През 2020 г. площадът е изцяло затворен за движение на коли и широките му улици днес са любимо място за разходки, ролкови кънки и игри. В центъра му се намира самата сграда на Кметството, разпознаваема с отличителната си часовникова кула. В делнични дни може да влезете в кметството и да посетите Кристалната зала, Историческия музеи и балкона, който разкрива гледка към целия площад. 

Тук ще видите още изключително красивите сгради в еклектичен стил на Пощата и Телефонната палата, а в далечината ще намерите и историческата Северна гара на града. 

След кратък отдих пред фонтана тук се насочваме към 

Централният пазар на Валенсия (Mercat Central de Valencia)

Независимо дали сте кулинарен ентусиаст или просто търсите място, където да се потопите в автентичната атмосфера на града, Централният пазар е задължителна част от списъка забележителности във Валенсия.

На мястото на сегашния пазар векове наред се събират и обменят стоките си амбулантни търговци. Разрастването на града разраства и търговията. През 1839 г. на това място е отворен официално Новият пазар, но още в края на 19. век е ясно, че пространството му е крайно недостатъчно. С този мотив кметството на Валенсия обявява конкурс за проект за нов централен пазар.

Отнема 10 години за реализацията на спечелилия проект – от бутането на старите постройки, до изграждане на новата модерна конструкция от затворен тип, съчетала модернистичен стил с цветни витражи и впечатляващ кристален купол. Официално отворен през 1928 г., новият пазар предвижда пространство за 959 търговски обекта. 

Почти 100 години по-късно, енергията в Централния пазар е все толкова наситена. Във въздуха се носят примамливи аромати, а погледа изпълват стотици щандове, заредени с пресни продукти, ароматни подправки, местни сирена и тропически плодове. Освен сурови продукти, тук ще намерите и тапас барове, ресторанти и пекарни, а ние се спираме специално за по коктейл и есморсарет. 

🥙Валенсианския Esmorzaret 

На Централния пазар намираме и Bar Central – абсолютно кулинарно бижу, популярно сред местните, но и сред гостите на града. Bar Central е дело на Ricard Camarena – известен валенсиански готвач и няколко ресторанта, носители на звезди Мишлен. Тук идваме специално, за да се насладим на типичен валенсиански есморсарет.

Есморсарет не е вид ястие, а почти философия. Превежда се като “малък обяд” и корените му се откриват в дългите работни дни на валенсианските земеделци, започвали деня си по изгрев, които имали нужда да се спрат и да се подкрепят около 9-10 сутринта, за да имат сили да преборят остатъка от деня. От тези времена традиционно есморсарет е сандвич и напитка – обикновено кафе или вермут и нещо за мезе – маслини, ядки, чушчици, каквото има. Ние си взимаме два традиционни сандвича – единият с калмари, другият с кървавица и двата съвършено вкусни. И за да се подкрепим подобаващо – взимаме и един традиционен коктейл – Agua de Valencia. 

Рецептата за традиционния валенсианки коктейл е проста, но въздействаща – 2 части вино кава, 1 част водка, 1 част джин и 2 части портокалов сок, току-що изстискан. Не е нужно да казвам, че не е за хора със слаби сърца. 

Подкрепени и ние от този ‘малък обяд’  се отправяме към Музея на коприната, за да разберем как този ценен материал се е появил във Валенсия. 

Музея на коприната (Museo de la seda)

Скрит в сърцето на Валенсия, Музеят на коприната разказва историята на една от най-значимите индустрии на града. Разположен в сградата на Колежа по копринено изкуство, този музей ви пренася в златната епоха на валенсианската коприна, която някога е била сред най-ценените в Европа.

Впечатляващите тъкачни станове, оригиналните ръчно рисувани платове и богатите текстилни образци показват уменията и традициите, които са превърнали Валенсия в текстилна столица през 15-18 век. Освен експози циите, самата сграда впечатлява с изящни мозаечни подове, реставрирани с много усилия. А до тъкачния стан, прекрасна дама ще ви покаже на живо изкуството на събиране на коприната от копринените буби. 

Неочаквано интригуващ музей, за които вече имате билет, ако сте посетили Църквата Св. Никола, така че ако имате и времето, непременно се потопете в света на коприната. 

Кулите Кварт (Quart towers)

Недалеч от музея се намират и Кулите Кварт – посестрими на кулите Серанос и единствените други останали реликви от античната стена на града. Кулите Кварт не са имали толкова водеща роля, но са били важен отбранителен пункт от запад. През 17. век кулите са използвани като женски затвор, а през 19. век – като военен затвор. Междувременно обаче понасят вредите, които са видими и до ден днешен и са оставени, за да напомнят за Битката за Валенсия през 1808 г., когато градът устоява на Наполеоновите атаки. 

Недалеч от Кулите Кварт ще намерите най-препоръчваното място за валенсиански есморсарет:

🥙Nuevo Oslo

Другото място, което задължително трябва да посетите за традиционен малък обяде ресторантът Nuevo Oslo, където ще ви обслужи лично самопровъзгласилият се Крал на есморсарета. Препоръчваме ви да наминете обаче малко след обяд, т.к. мястото е много популярно сред местните, които поддържат традицията, и домакините ни споделят, че от сутринта до обяд обслужват около 500 души. Тук порциите са достойни за кралски, а цените повече от достъпни. Сандвич, бира, мезе и кафе тук ще ви струва 8 € (2024 г.).

Кръглият площад (Plaza Redonda)

Отбиваме се тук вече по тъмно, но денят разкрива по-добре чарът на това абсолютно кръгло междублоково пространство. Разположен в близост до историческия център на града, площадът е заобиколен от симетрични сгради с характерни балкони и цветни фасади, а в центъра му се намира малка, но оживена пазарна зона, известна с търговията на традиционни изделия и ръчно изработени стоки. Възстановено в 2012 г. от общината и оттогава функционира като културно средище с множество киоски, барчета и ресторанти в уличките около него. Ние, разбира се, сме тук именно за да уважим ресторантите и за финал да се насладим на традиционната валенсианска паеля.

🥘Валенсианската паеля

Няма как да посетите Валенсия и да не опитате паеля – емблематично ястие, синоним на валенсианската кухня. Родена в региона, паелята е символ на местната култура и традиции. Въпреки че има много вариации, най-автентичната версия е paella Valenciana, приготвена с пилешко, заешко и зеленчуци, обогатена със специфични подправки като шафран, който ѝ придава характерния златист цвят. Традиционно се готви в широк, плитък тиган, в който се и сервира. Може да я поръчате в два варианта – традиционна, по-запечена и хрупкава, или cromosa, т.е. кремообразна, която е малко по-сочна.

Препоръки за ден 4 и ден 5 

Ако имате още един или два дни във Валенсия, не пропускайте да се потопите в природата и да откриете още чудеса на региона. Биопаркът на Валенсия (Bioparc Valencia) е задължителна спирка за любителите на животните. Този иновативен зоопарк предлага уникално изживяване, което позволява на посетителите да се чувстват част от естественото обитание на животните. Биопаркът е отворен всеки ден от годината и е идеален за деца, семейства и всички, които искат да се свържат с природата.

Друг чудесен ден можете да прекарате в резервата Албуфера (Parc natural de l’Albufera), разположен на по-малко от час от Валенсия и достъпен с градски автобуси 24 и 25. Това е едно от най-значимите природни паркове в Испания, известен със своите солници, мочурища и езера. Албуфера е дом на множество мигриращи птици и уникални растения, което го прави рай за любителите на природата и фотографията. Не пропускайте да се разходите с лодка по езерото и да се насладите на невероятните залези.

И, разбира се, ако сте тук през лятото, не може да пропуснете плажовете на Валенсия. Чистото море, златистият пясък и спокойната атмосфера правят плажовете като Playa de la Malva-Рrosa и Playa de las Arenas (Cabanyal) идеални места за релаксация и забавление. С множество барове и ресторанти по крайбрежието, ще имате възможност да се насладите на вкусна храна, освежаващи напитки и красивите морски пейзажи.

В заключение:

Три дни във Валенсия са напълно достатъчни, за да се влюбите в този град, който съчетава история, култура и поглед към бъдещето по начин, който малко места могат да постигнат. Независимо дали сте се разхождали из лабиринта на Стария град, потопени в зеленината на градините или наслаждавайки се на традиционни ястия, Валенсия ще ви остави с усещането, че сте открили нещо специално. Градът е много подходящ за кратка ваканция, но предлага достатъчно забележителности, за да задържи интересът ви и в по-дълго приключение.