Един ден в приказната Синтра

“Разкрива Синтра под небето ясно
скали и бездни в райски красоти.
О, кой с перо и четка ще вплъти
картините, пред погледа открити?
По-дивна хубост в тоя рай цъфти,
отколкото в мечтата на певците,
пред смаян взор открили на Едем вратите.”

Дж.Г.Байрон /превел Димитър Статков/

Това са думите, с които английският поет и романтик Байрон описва Синтра по време на посещението си в района през 1809 г. Запленен от гъстите гори, гледките към Атлантическия океан и причудливите крепости, лорд Байрон увековечава Синтра в “Странстванията на Чайлд Харолд“ – поема, която завладява въображението на пътешественици от близо и далеч. Векове по-късно селището, което лорд Байрон описва като „най-красивото може би на света“, остава съхранено във времето, тайнствено и вълшебно досущ като в приказка. Обвитите в мъгла гористи склонове са били притегателна сила за различни хора – от богати ексцентрици до самите португалски крале, изградили паметници на културата, които все така силно впечатляват пътешествениците и днес. Присъединете се към нас в най-приказния разказ в този блог и нека заедно да се разходим из нашите забележителности в Синтра за 1 ден.

За Синтра

Как да стигнем до Синтра

Веднъж стинали до Лисабон, придвижването до Синтра е лесно. Това очарователно място се намира на 30 км. от центъра на Лисабон и оттам лесно се стига с влак или кола. Ние, понеже бяхме голяма група, си взехме един голям бус от Болт. Шофьорът беше малко неориентиран, та минахме два пъти по моста “25-ти април” в Лисабон, докато хванем правилния път. 

За пътуващите с влак към Синтра се пътува от жп. гара Росио в центъра на Лисабон.

А ако попадате директно на тази статия и искате да разберете повече за Португалия като цяло, как да стигнете и какво друго да видите в тази цветна страна, то тогава вижте и основната статия:

Забележителности в Синтра

Неориентираният ни шофьор ни закара директно до първата забележителност – Кинта да Регалейра (Quinta da Regaleira), откъдето започва и същинският разказ за забележителностите в Синтра. 

Кинта да Регалейра – през ада до кътче от рая

Както и през цялото пътуване, верен спътник днес отново ни беше дъждът. Лошото време не беше спряло нито нас, нито други туристи, които в 9:30 вече бяха формирали опашка пред входа. С по един чадър под ръмящия дъжд зачакахме да отворят вратите.

Кладенецът на посвещението

След като дългоочакваното отваряне беше факт, вече бяхме в двора на имението. Без да се оглеждаме много за останалите красоти около нас, веднага забързахме под чадърите нагоре по хълма към най-известното място тук. Това е Кладенецът на посвещението, но да го хванете без хора, се оказва невъзможно дори и ако влезете в първи и бързате. Без значение дали сте проучвали или не, вероятно снимка на този странен кладенец ви е попадала вече някъде, тъй като това е вероятно най-известната от всички забележителности в Синтра.

Провряхме се през тесен отвор между големите камъни и ето, че вече бяхме в горната му част. Стояхме на входа на 27-метровия кладенец, или по-правилно казано – обърната кула – такава, която се строи в земята, а стълбите са в стените ѝ. Нямаше как да не се сетя за “Лабиринта на фавна” и фантастичния свят, който той рисува.

Пътят към Ада

Спираловидното стълбище на мистериозната кула е разделено на девет части, всяко от които има по 15 стъпала, водещи към долната земя. Може би това е най-близкото до Дантевия Ад, който според италианския поет има образ на обърнат конус, на който върхът се намира в центъра на Земята. Състои се от едно предверие и девет кръга, които се стесняват, колкото се отива по-надолу.

Както  поета на Данте, и ние поехме вляво и надолу по стъпалата и след всяка наша крачка навътре сякаш се откъсвахме все повече от зелената градина горе. Обраслите с мъх древно изглеждащи камъни заглушиха глъкчата на “горната земя” и дори шумът на дъжда изчезна. Щеше да е още по-тайствено, ако не бяха и всичките хора пред и зад нас и подвикванията от служителите „не спирай по стълбите“…

В дъното на кладенеца няма нито вода, нито фавни. Кръглият под, покрит с плочици в цвят охра, изобразява нещо доста приличащо на компас. Долната земя започна с тунел, който се разклони. Едно от разклоненията му ни доведе до дъното на втори по-малък кладенец – „Недовършеният кладенец“. Неговият облик е прост и неукрасен, а стената му прилича много повече на тази на обикновен кладенец.

Второ разклонение завършва при скрит водопад и спокойно езерце. Езерото се пресича от мостове и приказни пътечки във водата, които изглеждат напълно естествени. В интерес на истината, те са изцяло изкуствени, въпреки че са проектирани така, че да изглеждат като дело на природата.

Порталът на Пазителите (Portal of the Guardians)

Продължихме напред по главния тунел. В края му имаше отново дневна светлина – излязохме от тунелите през Портала на Пазителите. Това е официалният изход на Кладенеца на посвещението – полусферична структура, оградена с две кули. В центъра и стоят два дракона – пазители на портата. През тесни вити стълби в двете странични кули може да се достигне горната тераса.

Излязохме от ада посветени и се озовахме заобиколени от истински рай. Подредени алеи, старинно изглеждащи структури, езера, пещери, фонтани, готически дворец в далечината. Всички те бяха потънали в зеленината на вековни дървета, тучни поляни и цветни градинки. На всичко отгоре дъждът беше спрял и въздухът беше супер свеж. Всъщност даже вече не съжалявах, че времето беше дъждовно – освен тази свежест, дъждът остави след себе си мъгли, които се спотайваха между сгради и дървета и допринасяха за мистичността и символиката на мястото.

Но какво беше това мистериозно място, на което бяхме попаднали?  Защо има богат дворец, скрит в гората? Кой би построил кладенец, в който можеш да влезеш, и с каква цел? Защо има гръцки богове и богини на място с подчертано християнска архитектура? Това бяха част от въпросите, които си задавахме и които ще се опитаме да разясним тук, за да може да разберем Кинта да Регалейра. Всички те произтичат от едно име…

Карвальо Монтейро и историята на Кинта да Регалейра

През годините земята, която сега е Quinta da Regaleira (букв. превод “Имението на Регалейра”), е имала различни собственици, но няма много данни за историята ѝ преди да бъде продадена на публичен търг през 1892 г. от баронеса да Регалейра, наследник на семейство на богати търговци от Порто. Тогава за 25 000 реала имението купува Антонио Аугусто де Карвальо Монтейро. Монтейро е заможен производител на кафе, роден в Рио де Жанейро, Бразилия. Учи право в университета в Коимбра, но има силен интерес към изкуство, култура и ентомология. Той изпитва истинска страст към природните науки и посвещава много години от живота си на изучаването на насекомите в Бразилия и Европа. Освен в тези сфери, Монтейро бил обсебен от духовността, естествените науки и херметизма. 

С всички тези разнопосочни интереси, Карвальо Монтейро решава да изгради къща с голяма градина, където да събира символи, отразяващи неговите страсти и идеологии. За целта той наема италианския архитект Луиджи Манини и му възлага създаването на готическо имение с площ 4 хектара. Строителството започва през 1900 г. и голяма част от него е завършена още през 1911 г. Ексцентрикът не пести пари и затова сградата получава прозвището „Дворецът на милионера Монтейро“. В архитектурно отношение тази духовна страна на чудесата е коктейл от стилове и символизъм – смесица от римски, готически, ренесансов и мануелински стил. Във всички тях се появяват символи свързани с алхимията, масонството, рицарите тамплиери, гръко-римската митология и розенкройцерството (Ордена на розата и кръста).

Кинта да Регалейра след Карвальо Монтейро

По-късно, през 1942 г., имението е продадено и използвано като частна резиденция, като претърпява ремонтни и реставрационни дейности. През 1987 г. имението отново е продадено на японската корпорация „Аоки“, която го държи затворено за обществеността в продължение на десет години. През 1997 г. е придобито от градския съвет на Синтра. Незабавно започват мащабни реставрационни дейности в цялото имение. През 1998 г. е отворено за обществеността и в него започват да се провеждат културни събития, а Министерство на културата на Португалия го класифицира като “обект от обществен интерес“. Понастоящем имението е класифицирано като обект на световното наследство на ЮНЕСКО в рамките на „Културния пейзаж на Синтра“. 

Фонтанът на изобилието

Връщаме се на разходката, която ни води до следващата интересна точка в парка. Това е фонтанът на изобилието, украсен с инкрустации и скулптурни елементи на стената, която поддържа фонтана. Орнаментиката включва мида върху везна, представляваща търсенето на баланс. Най отгоре са изписани преплетени една в друга буквите „CM“. Тях може да възприемаме като инициалите на Карвальо Монтейро или Христос и Мария (Crist & Maria), подкрепено от фигурата на риба в буквата М (символ на Христос). Всички те допринасят за възприемането на фонтана по-скоро като мистериозен свещен олтар, отколкото като извор.

Главните алеи се вият из имението. Прибавете към тях и разните тераси, сгради, стълбища, входове и изходи и преки пътища и усещането, че сме в лабиринт е налице. И понеже може би няма да срещнете фея, която да ви води, оставям този линк, където може да намерите онлайн карта.

Лабиринтът от пещери

И говорейки за лабиринти, истинският такъв е когато навлезете в подземната мрежа от пещерни тунели. Пещерите имат няколко умело изработени входа, които излизат на различни нива. Някои от тях са видими, други са скрити зад зеленина. В ниската част на пещерите има красиво подземно езерце. Светлината е изцяло естествена и на места не достига и трябва да се ползва фенерче на телефона. Въпреки че самите тунели не са много дълги, различните разклонения създават усещането, че пак сме във фантастичния лабиринт на Гийермо дел Торо. 

Това е една очарователна детска площадка за възрастни. Влезнахме двама, а аз само реших да надникна къде водят едни странични стълби. Озовах се на различна площадка, от която не се виждаше нито мястото от където бяхме влезли, нито друг изход. Побързах да се върна през пещерата и първоначалната ни посока, но това беше достатъчно да се объркам, да хвана съвсем различен тунел и да се загубим…

Алеята на боговете

За щастие се намерихме отново при тази могъща статуя на лъв.

Това е алеята на боговете. Тази пътека води към замъка и по протежението и може да видите някои класически богове като Венера, Церера, Дионис, Хермес и др.

Параклисът

Имението разполага дори със собствен параклис, намиращ се пред главната фасада на двореца. Параклисът „Регалейра“ е в римокатолически стил, а архитектурата със своите готически и неомануелински елементи отразява тази на двореца.

Вътрешността на параклиса е богато украсена. Въпреки сравнително малкия си размер, той има няколко етажа. Любопитно е, че има подземен път, водещ до главната къща, който улеснявал поклонението при лошо време като днешното. Друг пък тунел го свързва с Кладенеца на посвещението.

Дворецът 

Дворецът Регалейра, както и цялото имение, е архитектурна смесица от готически и неомануелински елементи. Всяка тераса и прозорец изобилства от орнаментика, символизъм и различни флорални мотиви, над тях стърчат готически кули и водоливници.

Въпреки че дворецът има пет етажа, може да се разгледа само първият. Веднъж влязъл в сградата, посетителят се пренася в 19-и век. Интериорът и обзавеждането са добре запазени и реставрирани. Въпреки че няма много мебели, мозаечните подове, богато украсените камини и сложните тавани от великолепна дърворезба са истинско произведение на изкуството. Тук се намират официални помещения като дневната, трапезарията, музикалната зала, стаята за пушене и др. 

Според сайта, горните етажи са отворени само в специални изложбени дни. Съдейки от това, което видяхме долу, можем само да предположим какви архитектурни съкровища се крият на горните етажи.

Терасата

Излизайки от двореца, от долния балкон се открива прекрасна гледка към градината и хълмовете зад нея, в нашия случай забулени в мъгли.

Кладенецът на посвещението – част 2

Вече разполагайки с горната информация, да “минем” отново през Кладенеца на посвещението. 

Една от хипотезите е, че Карвальо Монтейро е бил член на масоните – орден, отчасти свързан с тамплиерите. Средновековният католически военен орден на рицарите тамплиери възниква в началото на 1100 г. и се разпуска след около два века. Стотици години по-късно обаче някои масонски групи възраждат техните ритуали и традиции. Смята се, че това е и причината за построяването на известния кладенец за посвещение. В компаса на дъното на кладенеца сега можем да видим тамплиерски кръст. Твърди се, че новите членове влизали в кладеца с завързани очи, държащи меч близо до сърцето си и са се спускали по 9-те стълбища. След като стигали до дъното, те попадали в тъмен лабиринт и трябвало да намерят пътя нагоре към светлината, а след това и към параклиса, където били посрещани в братството.

Тази хипотеза обаче няма как да бъде потвърдена и остава с сферата на догадките. Напълно възможно е Quinta da Regaleira просто да представя една митологизирана визия за Португалия на един ексцентричен богаташ. Може имението да е било едно убежище от реалността и сериозните трудности, които страната преживява по това време (загубата на последните португалски колонии, свалянето на монархията и произтичащите от това вътрешни трусове), без никаква пряка връзка с ордени или инициационни ритуали. Общата основа на природните науки и на философиите, които е изповядвал Карвальо Монтейро, както и на херметизма, е, че завръщането към природата носи чистота и осъзнаване на дълбоки истини.

Едва ли ще узнаем какъв е бил създателят на Кинта да Регалейра в личен план. Но погледнато през призмата на времето, той е бил визионер, изградил нещо зашеметяващо. И ако не беше толкова мистично и забулено в символика, едва ли щеше да се е превърнало в една от най-атрактивните забележителности в Синтра и цяла Португалия. 

Работно време: 10:00 – 18:30 (октомври – март) / 10:00 – 19:30 (април – септември)
Цена: 15€
Официален сайт: www.regaleira.pt
Билети: regaleira.byblueticket.pt
Време за разглеждане: 2 – 4 часа
Карта: свали оттук

Съвети за Кинта да Регалейра:

Главния съвет, който мога да дам за Кинта да Регалейра е:

Отделете си достатъчно време тук! Нашите 2 часа минаха неусетно, а можеше спокойно да прекараме още толкова в имението. Ако имате повече време, се впуснете в откривателска дейност. Описаните по-горе места са главните забележителности, но те съвсем не изчерпват списъка. Буквално на всеки ъгъл може да се открият още местенца. Уверете се, че ще изпитате пълноценно магията на фантастичния лабиринт от пещери, езера, фонтани, кули и пещери, който предлага Кинта да Регалейра.

Часове за посещение

Кладенецът на посвещението е най-популярната атракция в градините и ако сте в силния сезон, може да се наложи да чакате дори час. За да се избегне това, бих препоръчал да го планирате възможно най-рано или най-късно. Съответно това означава, че най-добре посещението на Регалейра да е сутрин или вечер.

Дворецът Пена – история за крале и един манастир

Оставяме мистериозната Кинта да Регалейра и се отправяме към следващата забележителност. Разположен  в хълмовете над Кинта да Регалейра, Националният дворец Пена се откроява като перла в короната на хълмовете Синтра. В духа на досегашната мистерия и откривателство, ще се впуснем в тази разходка назад във времето, тясно свързана с португалската кралска фамилия.

Как да стигнем до двореца Пена

Има два начина да стигнете от единия до другия дворец – пеша или с такси (или тук-тук). Пътят пеша е катерене по планинска пътека около 40 мин. Пътят с кола е… пак толкова. Ако отворите картата на телефона, ще видите, че пътят за коли е нагъната спагета, която се вие във всички посоки, преди да стигне до двореца.

Ние бяхме избрали първия вариант. След почти час катерене по планинската пътека, с няколко почивки по пътя, бяхме преодолели денивелация от около 250 м. Уморително изкачване, в края на което през обилната зеленина на горите на Синтра се показа шарената фасада на двореца.

История

Историята на това вълшебно място датира от XII в., когато тук е имало параклис, посветен на Дева Мария от Пена. На същото място крал Мануел I нарежда да се построи манастир, който впоследствие е предаден на Ордена на йеронимите. Земетресението, което сполетява Лисабон през 1755 г., оставя манастира почти изцяло в руини. Въпреки това, манастирът остава активен и е изоставен едва почти век по-късно, през 1834 г., след премахването на религиозните ордени в Португалия. 

Две години по-късно, през 1836 г., португалската кралица Мария II се омъжва за Фердинанд Сакскобургготски, племеник на белгийския крал Леополд I. Съгласно брачния договор Фердинанд получава статут на крал-консорт. Фердинанд II е един от най-образованите хора в Португалия през XIX век. Той е полиглот, получил образование в сферата на изкуствата, особено музиката и рисуването. През целия си живот той поддържа дълбока връзка с изкуствата, независимо дали като художник, колекционер или спонсор, и става известен в страната като краля-художник. 

Малко след пристигането си в Португалия, Фердинанд се влюбва в Синтра и придобива с лични средства изоставения манастир, както и всички земи около него. Освен, че възстановява старата манастирска сграда и параклис, кралят решава да ги разшири с нови сгради. Така през 1840 г. се появява приказният замък Пена – един от най-впечатляващите дворци в света и една от най-еклектичните постройки в Европа. Често сравняван с баварските замъци в Германия, замъкът Пена е толкова символичен за Португалия, колкото Нойшванщайн за Германия. Всъщност той предшества баварския символ с две десетилетия и се смята за първия дворец, представител на европейския романтизъм.

Портите

Първо впечатление ни правят масивните стени и украсени порти, през които минаваме. Достатъчно широки, за да позволят минаването на карета, портите пазят последните метри от пътя към двореца.

Дворецът Пена отвън

От архитектурна гледна точка фантастичният дворец съчетава детайли, вдъхновени от готическия, мануелския, мавританския и ренесансовия стил. Дворецът се състои от две крила – построеното над бившия манастир (боядисано в червено) и по-новото крило(боядисано в жълто), обградено от наблюдателни кули, бойници и дори подвижен мост. Отвън някои елементи наподобяват други португалски  паметници, като например кулата Белем в Лисабон.

Дворецът Пена – Интериор

Старата част

Старата част на замъка е лесно разпознаваема по квадратния вътрешен манастирски двор. 

Четиринайсетте монашески килии на втория етаж на манастира са разширени, и украсени със сводести тавани. В тях са живели кралските особи, когато Пена първоначално е станал тяхна лятна резиденция. Изкуството и обзавеждането, които украсяват интериора, са запазени, за да покажат какво е било да живееш като крал между края на XIX и началото на XX век.

Най-впечатляваща стая тук е трапезарията с мануелинов таван. Цяла една стая е предвидена не за някоя кралска особа, а за новите технологии в лицето на негово величество телефонът. Телефонната стая крие любопитен експонат – една от най-ранните телефонни централи. Банята на краля пък е първото мястото с душ с топла вода в Португалия. А Зелената стая е първата стая, която е получила стенни декорации в двореца.

През втория етап на обитаване на Пена (след 1890г.) в него се настаняват крал Карлос I (внук на Фердинанд II) и кралица Амелия Орлеанска. Тези монарси прекарват част от летния сезон в двореца. Кралица Амелия заела няколко от стаите тук – спалнята ѝ, офиса ѝ, както и стаята на придворните. Във всяка стая има табелка с информация, така че гид няма да ви липсва. Старата и новата част на двореца могат да се идентифицират и по фона на информацията – червена за старата част и жълта за новата. Тук е и терасата към стаята на кралица Амелия, от която се открива много добра гледка.

Новата част

Минаваме в новата част на замъка, която се отличава с големи зали с високи тавани, по-присъщи за кралска резиденция, а не за манастир. Най-пищната зала тук е Голямата зала, в която има полилей от златен бронз и четири големи скулптури на индийци, държащи свещници с по 25 свещи. Това е била основната зала за рецепции и забавление в двореца. 

Тук се намират стаите на Мануел II – синът на Карлос I и последният крал на Португалия. На 5 октомври 1910 г. кралица Амелия е била в двореца Пена, когато научила новината за обявяването на републиката, откъдето е отпътувала за двореца в Мафра. Оттам тя и синът ѝ крал Мануел II отплават за Гибралтар, а по-късно и за Англия. Животът си Мануел II прекарва в изгнаничество в Англия, върнат е в Португалия през 1932 г. посмъртно, за да бъде погребан в манастира Сао Висенте де Фора в Лисабон. 

Голяма част от интериора е недокосната след напускането на последните монарси през 1910 г. Дворецът Пена е класифициран като национален паметник през 1910 г. и се нарежда сред най-важните обекти в културния пейзаж на Синтра, класифициран от ЮНЕСКО като световно наследство през 1995 г. През 2000 г. Parques de Sintra поема управлението на парка Пена.

Терасата с тритона

Тази тераса определя входа на крилото, наречено Нов дворец. Минаваме през една от портите, увенчана с получовека полуриба Тритон. 

Дворът с арките

Дворът с арките е едно от най-фотогеничните места в двора на двореца. 

През арките, които дават името на този двор, се открива обширен пейзаж с изглед към Атлантическия океан и хълмовете на Синтра (когато няма мъгла). 

Старият параклис

Старият параклис е оставен почти непокътнат от времето на манастира от 16-ти век, включително великолепния алабастров олтар от 1528 г. Изключение е добавеният от Фердинанд II през 1841 г. витраж, който изобразява Вашко да Гама, коленичил пред крал Мануел I.

И още тераси…

Продължаваме по стълбите съседни на тези към параклиса и се озоваваме на дълга “тераса”, която обикаля старата част на двореца. Нарича се “стражевата разходка”, но разбира се е без никакво военно предназначение. Оттук се открива 360-градусова към района. 

Оттук дору успяхме да видим и мавританския замък, който не беше в програмата ни.

Паркът на двореца Пена

И ако сте успели да разгледате двореца, не забравяйте за огромният му прилежащ парк. На площ от 85 хектара, даващ израз на романтичната естетика, Фердинанд II проектира райска градина. Потънали във вековни дървета и зеленина, се намират езерца и фонтани, между които живеят различни птици. Тук отново могат да бъдат прекарани часове, с каквито ние за жалост не разполагахме.

Работно време: 09:30 – 18:30
Цена: 20€
Официален сайт: www.parquesdesintra.pt
Билети: bilheteira.parquesdesintra.pt
Време за разглеждане: 2 – 4 часа

Съвети за двореца Пена

Главният съвет: Планирайте времето си и се уверете, че сте там навреме. Ако пропуснете часът за влизане, за които е закупен билета, няма да ви пуснат. Правилото е стриктно, тъй като се допускат определен брой хора едновременно. Вземете предвид и времето за стигане от входа на парка до входа на двореца (около 15мин.).

Дворецът Монсерат – екзотичната мечта на един чужденец

Оставихме кралските градини на Пена и поехме обратно надолу по хълма. Този път с такси, защото щяха да ни трябват сили за третия дворец (а и защото нашият спътник дъждът отново напомни за себе си). Таксито ни остави на входа на замъка Монсерат. Това е един от по-непопулярните дворци в Синтра, но всъщност е скрито съкровище, което не отстъпва по нищо на предходните два. Казвам скрит, защото не е толкова посещаван, а и защото е буквално скрит в гората. Влязохме през входа и се потопихме в обширните му градини и история.

История на Монсерат

Името на имението датира от 1540 г., когато монахът Гаспар Прето поръчал  да се построи тук манасир, посветен на Дева Мария от Монсерат, подобен на манастира Монсерат до Барселона, в Каталуния. През годините имението сменило различни собственици и привличало многобройни чуждестранни посетители. Монсерат станал убежище за писатели и дори се твърди, че лорд Байрон го е посетил при пътуването си в Португалия в началото на 19-ти век. Когато Франсис Кук, богат британски индустриалец от XIX в. и голям колекционер на произведения на изкуството, посещава това място, той е запленен от красотата му. Той купува имота и поръчва строеж на голяма къща. С помощта на архитект Джеймс Ноулс англичанинът реализира мечтата си, превръщайки Монсерат в това, което познаваме днес – пищни градини с екзотични растителни видове и дворец, шедьовър на романтичната архитектура.

От входа на парка до двореца

Пътеката се вие през гората и се спуска надолу по хълма. Тучната екзотична растителност, лекият дъжд и липсата на тълпи хора напомняха повече на пътечка в джунгла отколкото на двор на палат. Не може и дума да става за джунгла обаче – личи, че пътеката и целия ландшафт са проектирани от умела ръка. 

Спускайки се още напред доловихме шум на вода. Водопадът на Бекфорд е първото приказно място, на което ставаме свидетели. Кръстен на своя създател, водопадът е изкуствен и за създаването му е трябвало да се отклони един от многото потоци, които пресичат имението.  Малката рекичка, която тече през имота, е умело използвана да вдъхне жизненост и красота. Когато става собственик на Монсерат, британският писател Уилям Бекфорд планира огромните градини в имението, които видял по-късно Франсис Кук и, които го карат да се влюби на часа в мястото. Не е трудно да разберем сър Кук…

Дворецът Монсерат

Екстериор

Стигнахме до главната забележителност в имението – дворецът Монсерат. Обикаляли няколко дни из Португалия, ясно личеше, че тази сграда е доста различна от всичко видяно дотук. Сградата е какафония от различни стилове – най-ясно изразени неоготически и неомавритански. Със своята симетрия и вплетени геометрични форми, дворецът донякъде напомня и за ислямската архитектура, съчетана с индийски влияния. И ако всичко дотук не стига, за капак сградата е коронована с 3 кули, средната от които вдъхновена от катедралата Дуомо във Флоренция.

Интериор

Влезли в двореца се връщаме години назад и хиляди километри на изток. Целият интериор е в ориенталски стил, но най-вече атриума. Бих казал, че входът на този дворец е най-впечатляващото помещение, което видяхме  този ден. Смесицата от арабски и готически мотиви и огромният осмоъгълен купол са достойни за всяка приказка от 1001 нощи. Естествената мека светлина, влизаща през вдъхновения от манастира Баталя купол, пада върху малък фонтан в центъра, който е добавял освежаващ звук на течаща вода в лятната резиденция на сър Кук. 

В двете посоки от атриума се простират дълги коридори, свързващи различните стаи и кули. Арките с розови мраморни колони и техните геометрични дантелени завеси следват отново съвършена симетрия и създават илюзия за дълбочина. Естествената светлина допринася за чувството на хармония между вътрешността на двореца и градината отвън, което е една от най-интересните характеристики на този дворец. 

Главните стаи тук са трапезарията, залата за билярд и дневната стая със своя индийски дух. Оригиналните мебели ги няма, но посещението си заслужава дори само заради сложните архитектурни детайли по стените и таваните. Впечатление прави и библиотеката, служела за офис на Франсис Кук. С рафтовете за книги от тъмно дърво и масивните врати с дърворезба, тази стая има доста по-сериозен вид в сравнение с всички останали. Жалко, че оригиналните мебели не са запазени.

Най-впечатляваща е музикалната зала – стая с отлична акустика, която заема цялата северна кула и впечатлява с декорацията и големия си купола.

Обратно в градините

Връщаме се обратно на двора и алеята, по която дойдохме. Декоративната индийска арка тук е придобита от сър Франсис Кук от губернатора на Индия след индийското въстание през 1857 г. Под нея стълби водят надолу към градината.

Стигнахме обратно при поточето, което тук образува красиво езеро. Най-голямото езеро има зони с различна дълбочина и температура, което създава идеални условия за колекция от екзотични водни растения като папируси и водни лилии. От другата му страна се намира японската градина – колекция от разцъфнали камелии. 

Гледката от моравата към палата.

Разходихме се през розариума, който обаче не беше в силния си сезон. Той събира 200 вида рози и вероятно по времето на цъфтежа ароматът им се носи из целия двор.

Мексиканската градина е разположена в най-слънчевата (и следователно най-сухата) част на Монсерат. За да се запази почвата в Jardim de México достатъчно суха за отглеждане на пустинни растения, е изградена сложна поредица от дренажи, която да отвежда всички подпочвени води.

Следват Руините да Капела де Монсерат, които всъщност не са толкова стари. Построени са по същото време като двореца – през 1863 г. Величествените дървета, които растат над стените, са австралийски каучукови дървета, които умело прикриват фалшивите руини и им придават древен и загадъчен вид – страхотно място да си направите снимки необезпокоявани от тълпи.

Работно време: 09:30 – 18:00
Цена: 12€
Официален сайт: www.parquesdesintra.pt
Билети: bilheteira.parquesdesintra.pt
Време за разглеждане: 1.5 – 3 часа
карта: свали оттук

След като бяхме решили да посетим Кинта да Регалейра и Пена, се колебаехме кой да е третия дворец, който да изберем. Изобщо не съжалявам, че успяхме да видим и Монсерат, въпреки че след цялата обиколка краката ни бяха на прага да ни оставят. На базата на нашия опит, това са съветите, които мога да дам:

Общи съвети за дворците в Синтра

• Купете си билети онлайн – една опашка по-малко, на която да се редите. Ако знаете кой ден ще бъдете там, най-добре си купете билети няколко дни (или седмица) предварително. За Монсерат може да си вземете билети и на място, тъй като обикновено няма опашки.
• Удобни обувки – Валидно за цяла Португалия, но особено за тук, където освен че има ходене, често се върви по горски пътеки, стълби, камъни, на тъмно, мокро и т.н. 
• Вземете си вода – катерене, чакане, обикаляне… Синтра е планина, така че водата в чантата е задължителна, а защо не и нещо малко за похапване.
• Не идвайте с кола – замъците на Синтра не са най-подходящото място да оставите кола. Ако идвате до Синтра с кола, най-добре паркирайте в града и ползвайте обществен транспорт или такси към замъците.

Синтра за един ден?

Вероятно много от вас ще кажат, че сме се утрепали от ходене в този ден. И ще са прави – такава обиколка на Синтра е възможна за един ден, но да – определено е уморителна. Ако разполагате с повече време, силно препоръчвам нощувка в Синтра и разделяне на забележителностите в 2 дни, с възможно добавяне на още 1-2 места или самия град Синтра. От Синтра до плаж Масаш (Praia das Maçãs) в летния сезон върви живописна 11-километрова трамвайна линия, която също е идея за приятна разходка.

Въпреки умората, и въпреки (или благодарение на) дъжда, Синтра ни очарова и плени. Който е видял Синтра, ще разбере Байрон. Който е бил само миг в градините на Монсерат, ще се влюби в Синтра, точно както Франсис Кук. Който погледне от кулите на Пена, крал или монах, ще види “на Едем вратите”. И който е минал през “9-те кръга на ада”, ще стигне до рая. От тайствени ексцентрици до богати индустриалци, от крале до обикновени пътешественици, от романтични поети до интернет блогъри, Синтра, тайнствена и вълшебна, пленява сърцата на всички и се опитва да ни убеди, че историите от приказките наистина съществуват.