Забележителности в Мадрид за 3 дни

Испанската столица Мадрид е третата по големина столица в Европа и една от основните туристически дестинации в страната и този огромен град ежегодно привлича милиони туристи. В Мадрид може да се види всичко – от забележителности в областта на историята и изкуството до най-модерни инфраструктурни постижения, от църкви и музеи до огромни стадиони и нощни клубове.

Но наистина…. какво да види един турист, ако разполага с няколко дни в Мадрид? В тази публикация ще се опитам да събера основните забележителности, които не бива да пропускате ако имате 3 дни на разположение в този очарователен град.

Ако сте решили да посетите Мадрид, няма да ви отегчавам с дълги уводни факти и история за града, които вероятно вече знаете, но ще спомена накратко, че градът е разположен на бреговете на река Мансанарес в централната част на страната, административен център на автономната област Comunidad de Madrid. Също така е и столица на кралството, седалище на правителството и резиденция на краля – която всъщност е един от обектите, на които ще се спрем по-късно. Друг интересен факт е, че Мадрид е втората най-висока столица в Европа след тази на Андора. Населението му, заедно с градската агломерация, горе-долу се равнява на това на цяла България – и наистина – погледната от високо, испанската столица е огромна.

Програмата накратко е следната:

Ден 1:

1. Plaza de la Provincia & Palacio de Santa Cruz
2. Plaza Mayor
3. Plaza de la Villa
4. Останките от старите стени на ул. Cuesta de La Vega
5. Катедралата Алмудена
6. Кралският дворец на Мардид
7. Градините около кралския дворец
8. Площад Испания (Plaza de España)
9. Храмът на Дебод (Templo de Debod)
10. Gran Vía
11. Puerta del Sol

Ден 2:

1. Фонтанът Сибелес
2. Дворецът на Сибелес (Palacio de Cibeles)
3. Портата на Алкалá (Puerta de Alcalá)
4. Паркът Ретиро
5. Faro de Moncloa

Ден 3:

1. Музеят Прадо
2. Музеят Thyssen-Bornemisza
3. Музеят за изкуства Кралица Софѝя

Ден 1: Забележителности в Австрийския Мадрид

Ден 1 от разходката ни в Мадрид набляга на тази част от града, наречена “Madrid de los Austrias”(Австрийския Мадрид) – тази най-стара част от града, свързана със и процъфтяла заради управлението на Австрийската династия на Хабсбургите в лицето на Карлос I, Фелипе II, Фелипе III и Карлос II през XVI и XVII век. Или иначе казано Австрийският Мадрид е зона, включваща много ключови и интересни точки в историческия център на града, около Plaza Mayor, които могат да бъдат обиколени пеша за няколко часа.

Plaza de la Provincia & Palacio de Santa Cruz

Започвайки нашата разходка из стария център, в посока към най-известния площад в Мадрид – Plaza Mayor, един от възможните ни пътища минава през Plaza de la Provincia (Площада на провинцията). Известен под това име заради Palacio de Santa Cruz (Двореца на светия кръст) на същото място. Самият дворец, също известен като Cárcel del Corte (Затворът на кралския двор), е красива сграда в ерериански стил (носейки името на архитекта, който го въвежда – Хуан де Ерера), поръчана през 1629г. от крал Фeлипe IV и построена през 40-те години. Сградата е била ползвана първоначално за затвор до управлението на Фелипе V, който я превръща в дворец, седалище на административно-съдебна институция управляваща града. Сградата е една от най-важните дворцови постройки в испанската столица, запазени до днес, и се счита за една от най-емблематичните забележителности на Австрийския Мадрид. Днес сградата помещава Министерството на външните работи на Испания.

Plaza Mayor

Излизайки от Plaza de la Provincia и минавайки през голяма арка, се озоваваме на огромен правоъгълен площад, ограден отвсякъде с 3-етажни сгради. Добре дошли на Plaza Mayor – 400-годишния централен площад на Мадрид и истинско произведение на изкуството на Хабсбургите! В зората на управлението на австрийците, въпреки че площадът бил по-малък, с неправилна форма и с различно име – Площад на Арибал, бил търговски център и място за публични срещи. С разрастването на квартала около площада, той придобил още по-голямо значение и в края на XVI век, се взима решение за разширението му до правилна правоъгълна форма. През 1619г. е открит от крал Фелипе III, в чест на когото е издигната статуя на кон в центъра. Достъпът до площада се осъществява посредством 10 арки в околните сгради.

Casa de la Panadería

Както формата, така и едноцветните, равни по височина заобикалящи сгради съставят такава правилна гледка, че ако не бяха тълпите хора, кафенетата, продавачите, представителите на различни видове изкуство, някой би сметнал площада за скучен. А фасадите на сградите и 237-те балкона определено заслужават своето внимание! И най-вече открояващата се централната северна част с изрисуваната фасада. Така наречената Хлебарницата (Casa de la Panadería), датираща от 1590г., освен, че е служила за референтна височина на останалите наоколо, първия етаж на сградата първоначално се е използвал за продажбата на хляб, откъдето произлиза и името ѝ. Интересен факт е, че на фасадата, над надписа Plaza Mayor, може да се види запазен герба на Карлос II, кралят, който започва строежа на площада.

През годините, площадът освен за търговска дейност и популярно място за срещи, е бил и център на празненства и изкуство. Тази традиция е запазена и до наши дни и на него се организират концерти, традиционни празненства, а от 1860г. до сега всеки декември площадът е и дом на традиционния коледен пазар.

На площада има много кафенета, но не препоръчвам да сядате там дори за напитка – цените са много скъпи – ще има по-подходящи и изгодни спирки за храна по-напред в разходката. Излизайки по стъпалата, през арката на югозападния ъгъл на площада, всъщност наречена Арката на ножарите(Arco de Cuchilleros), се озоваваме на улица Cava de San Miguel. Малко по-надолу, може да снимате и още една от уникалните забележителности в Мадрид – ресторанта, държащ рекорда на Гинес за най-стар в света – Sobrino de Botín. Ресторантът, отворил врати през 1725 г., където в даден момент поръчките взимал младия Франсиско де Гоя като сервитьор, а по-късно станал любимо място на Ърнест Хемингуей, докато описвал испанската гражданска война.

Забележителности на Plaza de la Villa

Друг от най-красивите площади от средновековието, помещавал старото кметство на Мадрид, е Plaza de la Villa (Градския площад). Там са разположени следните емблематични сгради:

• La Torre de los Lujanes (XV век) – кулата от източната страна се счита за най-старата сграда в Мадрид. Заедно с прилежащата къща, били собственост на заможно семейство от Лухан, Арагон, откъдето произтича и името.
• La Casa de Cisneros (XVI век) – южната страна, център на градския живот в миналото заради ключовото си разположение.
• La Casa de la Villa (XVII век) – разположена от западната страна, старото кметство на града и добър пример за испанска барокова архитектура.

Останките от старите стени на ул. Cuesta de La Vega

Вървейки на запад по Calle Mayor, продължавайки надолу покрай голямата катедрала, може да се върнете още по-назад в миналото и да видите останки от старите мюсюлмански стени, които са ограждали града в Средновековието. Честно казано, не са особено впечатляващи, но това, което си струва, е гледката която се разкрива надолу към река Мансанарес и града.

Катедралата Алмудена

Следващата спирка от обиколката на забележителности в австрийския Мадрид е Катедралата Алмудена. Построена на мястото на стара джамия, катедралата Алмудена взема името си от арабската дума al-mudayna, което означава „цитадела“. Катедралата се намира в историческия център на град Мадрид, като главната фасада е пред кралския дворец. Строежът и отнема 110 години (1883 – 1993), осветена е на 15 юни 1993г. от папа Йоан Павел II, в чиято чест е издигната негова статуя пред входа. Друг интересен факт е, че за разлика от повечето християнски храмове, с ориентация изток-запад, катедралата има ориентация север-юг, резултат от построяването и като неразделна част от целия кралски дворец. Входът и е свободен, така че може да влезете и да се насладите на внушителния и размер отвътре и красивите ѝ витражи.

Кралският дворец на Мардид

Дом на кралете на Испания от Карлос III до Алфонсо XIII, Мадридският кралски дворец ни отвежда на пътешествие през историята на Испания. Въпреки че вече не е дом на кралското семейство, той продължава да бъде официалната им резиденция.

Много преди Мадрид да стане столица на Испания, Емир Мохамед I избира Мадрид за място за издигане на крепост за защита на Толедо от напредващите християни. В последствие, крепостта е използвана от кралете на Кастилия, докато през XIV век става известна като Antiguo Alcázar (Стара крепост). Карлос I и синът му Филип II превърнали сградата в постоянна резиденция за испанското кралско семейство. През 1734г. обаче пожар изгаря до основи двореца и Филип V разпорежда изграждането на нов, който стои до днес. Новият дворец е изграден през 1755г. но първия, който го заема е неговият наследник – Карлос III.

Дворецът, вдъхновен от скици, направени от Бернини за изграждането на Лувъра в Париж, е построен под формата на квадрат и гледа към огромен двор. Декорацията на стаите на двореца и тяхното оформление постепенно се променя през годините, тъй като сградата е адаптирана, за да отговаря на нуждите на обитателите му.

Състои се от над 3000 зали, но по-известните които си струва да видите са:

• Главното стълбище, проектирано от Сабатини с над 70 стъпала;
• Тронната зала с таван, рисуван от Тиеполо;
• Залата на халбердиерите, която Карлос III превърнал в гвардейската стая;
• Стаята Гаспарини с великолепната си украса с флорална тема от 18 век;
• Залата на кралския химик с шкафове с природна медицина, керамични съдове, направени от фабриката La Granja, и дори рецепти, давани на членове на кралското семейство;
• Кралската капела, в която се намира колекция от струнни инструменти, направени от легендарния Антонио Страдивари;
• Оръжейната, в която са изложени различни рицарски брони, щитове, средновековни оръжия.

Дворецът е отворен за безплатно посещение някои дни от 18:00ч., но се пригответе да чакате на дълги опашки. Тъй като този вариант е доста ограничен като време, моят съвет е да си закупите предварително билети онлайн и да си отделите 2 часа за разходка в двореца.

Забележителности в градините около кралския дворец

Ако искате да седнете за кратка почивка, подходящо място са трите парка около кралския дворец:

• Plaza de Oriente (Площад на Ориента) – един зелен площад между двореца и кралския театър, в центъра на който се намира статуя на Фелипе IV.
• Градините на Сабатини – на север от двореца се намират класицистичен тип градини, построени от Сабатини за кралския дворец през 30-те години на мястото на конюшните, оттук и името.
• Campo del Moro – кралските градини, сега спокоен и красив парк на запад от двореца. Подходящо място да се отдалечите от шума на града.

Освен споменатите по-горе обекти, разбира се, може да се разходите и по тесните улички и да откриете многото малки, скрити площадчета и красиви кътчета на Madrid de los Austrias, както и да се потопите в изпълнения с тапас барове квартал – La Latina. Там може да се разхладите с бира или подкрепите с нещо вкусно. Не са за изпускане и сандвичите с калмари.

Площад Испания (Plaza de España)

На кратко разстояния от кралския дворец се намира следващата ни спирка – площад Испания. Няма как да го пропуснете и лесно ще го познаете по величествения паметник, издигащ се на 22 м. височина. В основата му, седнал като че на трон е друг крал – този на испанската литература – Мигел де Сервантес.

Всъщност паметникът е комплексен и изпълнен със символизъм, и има няколко детайли, на които трябва да обърнем внимание. От двете му страни можем да видим две от най-известните новели на Сервантес – “Rinconete y Cortadillo” и “La Gitanilla”, но най-известната творба на испанския майстор може да се види отпред, представена от двамата ѝ най-известни персонажи – Дон Кихот и Санчо Панса. Но те не са сами. От лявата страна на паметника е красивата и винаги желана от Дон Кихот – Дулсинея дел Тобосо – дамата, в чието име рицарят от Ла Манча води своите битки. А пък от дясната страна, можем да видим… винаги желаната от Дон Кихот – Дулсинея дел Тобосо – дамата, в чието име рицаря от Ла Манча води своите битки. Да, същата лейди, но защо изглеждат коренно различно?

Отговорът има връзка със разположението на двамата герои яздещи отпред. Заставайки пред тях и гледайки към паметника, виждаме, че лявата статуя на Дулсинея е от страната на Дон Кихот и представя начина, по който я вижда той – като красивата принцеса от Ла Манча. А дясната е отново тя, но по реалистичния начин, по който я вижда Санчо Панса – като най-добрата свинарка в областта. Или с други думи контрастът, заложен от гения на автора, е умело изваян и от камък.

Над всички тях, гледащ към своите герои, е и самия Сервантес. Изгубил лявата, а не умелата си дясна ръка в битката при Лепанто през 1571, той носи плащ отляво, а в дясната държи романа, от който се раждат всички тези герои около него.

Като признателност към световния му принос са представените пет жени около глобуса на върха на паметника, а именно Европа, Азия, Африка, Америка и Океания. И това не е случайно – всъщност романът Дон Кихот е втората най-публикувана книга в света след Библията. Същия смисъл има и четящата жена, от другата страна на паметника, над фонтаните, представяща испанската литература.

Всъщност може да се каже, че не само паметникът, а целият площад е в чест на Сервантес. Атмосферата се подсилва от маслинените дръвчета, растящи на площада. Те не са типични за Мадрид, а за земята на рицаря, биещ се с вятърни мелници – Ла Манча!

На площада се намират две от най-високите сгради в центъра – Edificio España (Сграда Испания), зад паметника, и El Torre de Madrid (Кулата на Мадрид), вляво.

Храмът на Дебод (Templo de Debod)

Ако имате време и ви се разхожда, може да отскочите дори по-назад във времето! Храмът на Дебод, една от най-старите забележителности в Мадрид, се намира недалеч от площад Испания и представлява египетска конструкция, на повече от 2000 години. Подарък е от египетското правителство заради помощта от страна на Испания за съхраняването на исторически паметници в долината на Нил, по време на строежа на язовира Асуан. Интересно е, че е донесен камък по камък от Нубия и е построен наново на това място.

Gran Vía

След тази изпълнена с много интересни обекти разходка в миналото, сигурно вече искате да се върнете към забележителности в модерния Мадрид. Е, какъв по-хубав път към настоящето от Gran Vía – съвременният и изпълнен с магазини, търговски обекти и театри булевард на испанската столица. Тръгвайки от площад Испания на изток, булевард Gran Vía е дълъг 1.3км. и стига до Calle de Alcalá.

Булевардът се появява в началото на миналия век, след като градската управа през средата на XVIII век решава, че се налага построяването на улица, която да свърже Площад Испания с ул. Alcalá. Проектът налага разрушаването на много сгради в центъра града в интервала 1910 – 1918 г., което предизвиква медиите иронично да започнат да го наричат Gran Vía (бук. Големия път). Въпреки, че имал различни имена в миналото, през 1981г. просто бил наречен с това име. Разхождайки се по него, може на едно място да видите смесица от ранната архитектура на XX век, като по интересни сгради са Metrópolis(1911) и сградата Telefónica(1929).

Така че разходката по него не е за изпускане, било за да разгледате архитектурата или за да обиколите магазините.

Забележителности на площад Puerta del Sol

Стигайки Callao, завиваме надясно и се насочваме към друг от най-добре познатите и пренаселени площади на Мадрид – Puerta del Sol (Портата на слънцето). На мястото на площада се намирала една от източните порти в градската стена, която е обграждала Мадрид през XV век. При изгрев слънцето огрявало именно от тази посока, откъдето произтича и името.

Oso y el Madroño

На източната страна на площада се намира един от символите на Мадрид – статуята на Мечката и Ягодовото дърво (Oso y el Madroño). Тържествено открита през 1967 г., тя представя в реален размер герба на Мадрид – ягодовото дърво, по-високо от мечката, която поддържа лапите си върху ствола му и насочва вниманието си към един от плодовете.

Часовникът с камбаните

Пак там, се намира и известният часовник, чиито камбани отбелязват началото на новата година и дават старт на традиционното ядене на “дванадесетте гроздови зърна на късмета”. Според традицията за късмет през новата година на всеки удар на камбаната се изяжда по едно гроздово зрънце за всеки месец от новата година.

В центъра на площада се намира и статуя на Карлос III на кон. Открита през 1994г. в чест и благодарност към краля-реформатор, въвел редица модернизации в столицата, когото наричали „най-добрия кмет на Мадрид“, въпреки че той никога не е заемал този пост.

km. 0

А ако застанете точно срещу часовника и погледнете долу на тротоара пред сградата, ще видите и украсена със златисти букви плочка. Това е центърът (км. 0) на радиалната пътна мрежа на Испания – точката, от която се мерят всички разстояния. И точно тук, на идеалния център на Мадрид, разходката ни през този дълъг, но изпълнен с изключително интересни места ден, приключва!

Ден 2: Зеленият Мадрид

Ден 2 от разходката ни из интересните забележителности в Мадрид продължава от там, където спряхме предния – Puerta del Sol – с тази разлика, че днес се насочваме на изток по улица Calle de Alcalá. На кръстовището и с Gran Vía, се намира сградата Метрополис – една от емблематичните за булеварда. Продължавайки напред, покрай друга красива сграда – Банката на Испания, стигаме до следващата ни спирка – Площад Сибелес.

Фонтанът Сибелес

В центъра на площад Сибелес, се намира фонтанът със същото име. Носещ името на фригийската богиня Сибелес (Кибела), той представя богинята в колесница, теглена от лъвове. Фонтанът е от задължителните забележителности и за футболните фенове, тъй кто по традиция именно в този фонтан Реал Мадрид празнува своите победи, като капитана поставя отборния флаг и шал на статуята.

Дворецът на Сибелес (Palacio de Cibeles)

Но попадайки на площада, несъмнено първата сграда, която ще грабне вниманието ви, е Дворецът на Сибелес – архитектурно бижу и действащото кметство на Мадрид. Сградата e завършена през 1919г. и започнала да оперира като център за поща, телеграфи и телефони, откъдето е известна още и като Двореца на комуникациите (Palacio de Comunicaciones). От 2007г. в сградата се премества градската администрация, която до тогава се помещавала в La Casa de la Villa и La Casa de Cisneros на Plaza de la Villa. След няколко реновации, придобива днешния си красив и завършен вид, достоен за кметство на испанската столица.

Сградата е отворена за посещения за мадридчани и туристи в определени времеви интервали, като ние не успяхме да я посетим заради ремонт, но ако имате възможност, препоръчвам да го направите. Сградата е също толкова красива отвътре и има доста интересни неща, които могат да се видят. Има и хубава гледка от високо срещу допълнителна входна такса. Повече информация може да се намери тук.

От ляво на Двореца на Сибелес, другата красива сграда е Дворецът на Линарес.

Портата на Алкалá (Puerta de Alcalá)

Продължавайки напред по улица Alcalá стигаме до Портата Алкалá (Puerta de Alcalá). Тя е една от петте стари кралски врати, които дават достъп до Мадрид. Намира се в центъра на кръговото кръстовище на площад Независимост (Plaza de la Independencia). Портата, гледаща на изток, давала достъп на онези пътешественици, които пристигали от Франция или Арагон.

В сегашния си вид е построен по заповед на Карлос III през 1778 г., което всъщност е изписано на латински и над централната арка. Целта е била да замени друга предишна порта, съществувала още от XVI век. Дизайнът в неокласически стил и монументален външен вид, подобна на триумфална римска арка, е заслуга отново на италианския архитект Франческо Сабатини. В продължение на повече от двувековното си съществуване, портата е реставрирана пет пъти, като последно в края на XX век. Интересен факт е, че това е първата триумфална арка, построена в Европа след падането на Римската империя и е предшественик на други като Триумфалната арка в Париж и Бранденбургската врата в Берлин.

Паркът Ретиро

Оставяйки портата на Алкалá зад гърба си, виждаме друга порта пред нас – тази на най-големия градски парк на Мадрид – Ретиро. Преведено от испански Parque del Buen Retiro буквално означава Парк за добър отдих и това може би е най-краткото, вярно и точно описание на парка. Но аз ще си позволя да навляза в подробности, тъй като освен страхотно място за почивка, паркът е една от основните туристически атракции на града – спокойно и красиво място, изпълнено с много зеленина и цветя, спокойно езеро, както и сцени за представления. Ако пътувате през летния период, ви съветвам да използвате парка и за бягство от най-силната жега около обяд.

Изграден през първата половина XVII век, като градини към кралска резиденция в покрайнините на града, става парк през 1767 г., когато Карлос III го отваря за обществено ползване. Всъщност това е още една причина мадридчани да уважават толкова Карлос III, но да се върнем на Ел Ретиро… Един век по-късно, през 1868 г., паркът става собственост на кметството на Мадрид, какъвто е и до днес. Площта му е 1.4 km², което за сравнение е колкото Южния парк в София. При хубаво време, паркът е пълен с хора, а ако пътувате през топлите месеци, не се учудвайте да видите местните жители взимащи своята сиеста под сенките на дърветата.

Влизайки в парка, определено може да прекарате няколко часа, далеч от шума на града, наслаждавайки се на флората, фауната, красивите скулптури, паметници и галерии. Ако нямате толкова време, препоръчвам да видите поне голямото езеро с паметникът на Алфонсо XII, градините Партере, портата на Филип IV и Кристалния дворец, вътре в който има експозиции на съвременно изкуство. И още нещо важно – паркът е затворен през нощта, така че планирайте своята разходка така, че да не останете да нощувате вътре 🙂

Faro de Moncloa

Ако имате време и не ви е страх от високо, силно препоръчвам да видите града и неговите забележителности и от птичи поглед. Недалеч от центъра се намира Faro de Moncloa, 110-метрова кула, която е на 11-то място по височина в града. Е, зоната за наблюдение се намира само на 92м., но ви уверявам, че гледката си заслужава. Въпреки че ние стигнахме пеша, ако сте вече уморени, по-добре хванете метрото до станция Moncloa.

Ден 3: Триъгълникът на Изкуството

Нашият избор за ден 3 от списъка ни със забележителности в Мадрид ни набляга на изкуството, а в Мадрид то наистина изобилства и затова, за да се вместим в един ден, се спираме само на най-известните музеи и творби. Без съмнение, ако човек иска да види всичко в изброените по-долу музеи, ще му трябва повече от един ден. Днешната разходка, позната в Мадрид като „Триъгълника на изкуството“ включва:

Музеят Прадо

Минавайки през Barrio de las Letras (Кварталът на буквите), наречен така заради литературната дейност, която се развивала в него през XVI и XVII век, се насочваме към един от най-големите и значими музеи на изобразителното изкуство в света – Прадо. Основан през 1819 г., той разполага с повече от 35 000 творби, изложени на площ от 42 000 кв. м. Сред най-известните от тях са произведения на Гоя, Веласкес, Рубенс, Рембранд, Рафаел и Караваджо. Въпреки, че музеят има свободен достъп между 18:00 и 20:00ч., не препоръчвам отново този вариант, тъй като опашките обикновено са много дълги и или трябва да отидете в 17:00, за да сте по-напред или да изгубите половината от времето за разходка чакайки. Ако искате да видите най-известните творби на спокойствие, препоръчвам да си отделите няколко часа, като си закупите предварително билет. Повече информация за работно време и билети, може да се намери на сайта на музея.

Музеят Thyssen-Bornemisza

Следващия връх от триъгълника на арт забележителности в Мадрид, е Музеят Thyssen-Bornemiszа – една пинакотека на антични и модерни майстори на четката. С повече от 1 600 произведения, той представлява частна колекция, събирана в продължение на 7 десетилетия от фамилия Тисен (Thyssen) – основатели на един от най-големите немски индустриални концерни.

През 1987- 88г. бил проведен конкурс от Барон Тисен за ново място в Европа, което да послужи за разширение на неговият музей и да помести главните произведения. Мадрид спечелил и музеят бил открит през 1992г. Малка част от същата колекция се помещава в каталонския Национален музей за изкуство в Барселона. Информация за посещения на музея в Мадрид е достъпна на сайта на музея.

Музеят за изкуства Кралица Софѝя

Спускайки се по другия катет на арт триъгълника – от Прадо покрай кралската ботаническа градина, минавайки покрай гара Аточа, стигаме до музея за изкуства Кралица Софѝя (Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía). Сградата завършена през XVIII век, отново от Сабатини, дълги години помещавала старата болница на Мадрид. Въпреки че отваря врати през 1992г. в тази сграда, корените на този музей датират от 1894г. в лицето на Музея за модерно изкуство. И всъщност все още това е акцентът на музея Кралица Софѝя – в него могат да бъдат видени произведения на известни световни испански артисти от XX век, най-известните от които са Пабло Пикасо, Салвадор Дали и Жоан Миро. Информация за билети и работно време може да се намери на сайта на музея.

Храна

След всички тези интересни забележителности в Мадрид, които може да посетите, нека да кажем и няколко думи за испанската кухня и какво да не изпускате да опитате. Имайте предвид, че в общия случай испанците се хранят малко по-късно от това, което сме свикнали ние, особено на вечеря.

Чурос с шоколад

Започвайки от сутринта, може да опитате една традиционна испанска закуска – чурос. Представляват шприцовани пържени тестени изделия, с форма на тулумбичка, които сервират с разтопен шоколад. Според мен е прекалено сладко за хора, свикнали да закусват по-скоро солена храна, но си струва да ги пробвате.

Заложете на пълно обедно меню

За обяд, ако се намирате в центъра, имайте предвид, че често ресторантите са пълни и може да се наложи да изчакате докато се освободи маса, но сервитьорите са доста пъргави и ще се опитат да ви намерят място възможно най-бързо. Ако сте закусили чурос, съм сигурен, че сте много гладни вече и препоръчвам за обяд да изберете цялостно меню – първо, второ и трето. Първо, защото е по-изгодно така (някъде между 8 – 15 EUR) и второ – не искате да огладнеете някъде по средата на разходката в Кралския дворец или Музея Прадо. :–)

Тортиля

Ако пък не сте толкова гладни, добър вариант е друго типично ястие за Мадрид – испанската тортия. Представлява вид омлет с яйца и картофи, но има и различни разновидности, които може да пробвате.

Rabo de toro

Ако сте готови да пробвате нещо по-различно, Rabo de toro е чудесен избор. Датираща още от римските времена, тази традиционна испанска яхния включва сготвена опашка от бик с картофи и моркови.

Морска храна

Въпреки че испанската е достатъчно разнообразна с месни и безмесни ястия, лично аз препоръчвам да пробвате морската храна – нещо, което за жалост не е толкова популярно в България. За разлика от нас, испанците консумират много и може да сте спокойни, че дори в Мадрид, в центъра на полуострова, обикновено морската храна е прясна.

• Паеля: Може би най-популярното ястие, което един турист трябва да опита е паеля (paella), като има различни вариации – традиционната с морски дарове, с пиле или друг вид месо. Имайте предвид, че една паеля стига за двама (много гладни), а дадената цена в менюто е за един човек.
• Сандвич с калмари: Не сте били в Мадрид ако не пробвате и най-известния сандвич – Bocadillo de Calamares.

Тапас

За вечеря, ако не сте много гладни или пък сте седнали да пиете по нещо, заложете на тапас баровете из центъра, където може да опитате различни тапас, което казано по нашенски е мезе за пиене. Ако търсите спокойствие обаче имайте предвид, че тези барове обикновено са препълнени и шумни вечер.

Пазарът Сан Мигел

А най-доброто място за закупуване на пресни традиционни продукти е пазарът Сан Мигел. Намира се в центъра, на улица CalleMayor, близо до PlazaMayor. По изпъстрените му щандове се предлагат всякакви продукти от плодове и зеленчуци до месо и морски продукти, както и традиционната иберийска шунка (Jamónibérico).

Забележителности в Мадрид след залез слънце

И ако не сте уморени от цял ден разходки, Мадрид след залез слънце е от градовете, които не спят и със сигурност има какво да ви предложи. Обикновено баровете и дискотеките са по-малки от това, което сме свикнали да виждаме тук, но за сметка на това са изпълнени с хора и една приповдигната атмосфера. Препоръчвам да проучите кипящия от енергия нощен живот на града от първо лице, тъй като в центъра има места за всеки вкус. Ще се убедите, че испанците знаят как да се забавляват.

Транспорт

Слизайки на летище Барахас, най-удобния транспорт към центъра е метрото. Терминалите на летището имат директна връзка с метрото, само трябва да следвате табелите. Неспиращи дълги коридори, движещи се пътеки и табели, които все така продължават да ви упътват напред… няма проблем, на прав път сте – просто летището е огромно и пътя до станцията е дълъг. Ако сте голяма група, най-изгодния вариант е да си вземете талон за 10 пътувания, който може да се използва от всички. Имайте предвид, че летището е в друга зона и има допълнителна такса от и към него. Всъщност метрото би трябвало да е достатъчно да покрие транспортните ви нужди в града. Ако сте си наели място в центъра, бих казал, че дори може да не се наложи да го ползвате, както беше случая при нас, тъй като почти всички изброени забележителности в Мадрид са на пешеходно разстояние.

През нощта…

Ако имате нощен полет, може да ползвате такси или нощните автобуси от и към летището. До и от летището такситата возят на фиксирана такса от 30 EUR. Автобусът е по-евтин, но трябва да проверите дали имате удобна спирка – тази в центъра е при Двореца Сибелес. Съветвам ви да бъдете точни на летището на връщане, защото обикновено полетите към България са на крайните гейтове на терминала, съответно ще имате да повървите.

Като заключение мога да кажа, че Мадрид е от тези градове, за които 3 дни просто са малко, за да каже човек, че е видял всички забележителности в него, но пък са достатъчно, за да се влюби в него и да иска да се върне пак.