Трябва да си призная, че хич не ми се нрави да ставам рано. Изключение прави ако причината е предстоящо пътуване, както беше случаят с разходката до столицата на Гърция. По план за 4 дни планирахме да разгледаме основните забележителности в Атина и историческия град, но един ферибот ни отведе дори отвъд нея, до близкия остров Егина. И така, основните точки в нашия списък „Какво да видим в Атина за 4 дни“ са:
1. Атинската агора
2. Акрополът на Атина
3. Храмът на Зевс Олимпийски
4. Арката на Адриан
5. Национална градина на Атина
6. Стадионът Панатинаико в Атина
7. Площад Синтагма
8. Анафиотика – скитият в Атина остров
9. Монастираки – цветният квартал на Атина
10. Разходка до остров Егина
11. Хълмът Ликавит
12. Атинската неокласическа трилогия
Гърция се намира на кръстопътя на Европа, Азия и Африка и е една от най-известните туристически дестинации в света. Столицата ѝ Атина привлича повече посетители от всеки друг град в страната. Освен това е дом на 3 милиона души, което е около една трета от населението на Гърция. Обикновено се опитвам да давам кратък исторически обзор на всяко място, което посещаваме, но за всички 6 000 години от историята на града ще ми трябва още една такава статия. Затова разчитам, че сте внимавали в часовете по история и се връщам на темата за ранното ставане…
Транспорт София – Атина
И така, в 6:45 ч. на ранната мартенска сутрин, с приповдигнат дух и очакване за по-топло време, поемаме на юг над заснежените хълмове на Пирин. Полетът до Атина е кратък – около час и докато самолета набере височина вече е време да започне да снижава.
От летището хващаме автобус от градския транспорт, който след 30-40 мин. ни стоварва на площад Синтагма. Площадът е интересен, но на него ще се върнем по-късно, защото е време за закуска с порция традиционен Гирос.
Въпреки че казах, че няма да засягам много историята, при разходката из различните забележителности в Атина, тя буквално е навсякъде около нас. Миналото се слива в настоящето – античните фасади, философски академии, амфитеатри и стадиони са малка част от известните забележителности на града. И за да не се изгубим изцяло в античния период, ние за разнообразие ги редувахме със също толкова впечатляващите съвременни местенца.
Вече добре хапнали, не се бавим повече и поемаме нагоре по хълма към първата и вероятно най-известна от всички забележителности в Атина – Акрополът.
Забележителности в Атина – част 1
1. Атинската агора
Неочаквана опасност на разходката из очарователните забележителности в Атина е да подминеш агломерация от камъни с мисълта, че тези точно камъни не са най-важните. Грешка, която допуснахме още първия ден, устремено крачейки към Акропола, макар че нещо ни привлече да направим няколко снимки на комплекса, който по-късно разбрахме е Атинската агора.
Атинската агора е била центъра на социалния, политическия и религиозния живот на полиса. На агората са търгували търговци от далечни страни. На агората се събира Народното събрание, състоящи се от всички граждани с право на глас. И пак от агората водят началото си едни от най-влиятелните и до днес философски и научни течения – методът на Аристотел и стоицизма са само някои от тях.
История
Агората се развива от VI век пр.н.е. до 480 г. пр.н.е., след което е разрушена от Персите и възстановена към статуса си на основен градски център при управлението на Перикъл. На времето този централен площад се е разпростирал на площ от около 121 000 кв. м., пълното разкриване на които в момента би означавало да бъдат съборени близо 400 съвременни постройки. Днес може да видите колоните на множество публични сгради и религиозни храмове и да използвате въображението си за останалото.
В завидна цялост е запазена Кулата на ветровете – осмоъгълна постройка, на всяка от която са изобразени алегории на осемте вятъра и всяка от които имала слънчев часовник. Кулата е служела за метеорологична станция и ветропоказател, а вътре в нея се е помещавал воден часовник, който винаги е показвал верен час, независимо от слънцето.
Дори разрушена, входната порта впечатлява и съвременния посетител. В северозападната част на агората се издига Храмът на Хефест, един от най-добре запазените древногръцки храмове (основно защото за време е преустроен в християнска църка, но сега възстановен в оригиналния си вид),а Стоата на Атал е реконструирана и превърната в Музей на агората, които помещава някои от най-ценните открития от разкопките.
2. Акрополът на Атина
Акрополът (от старогръцки – άκρος – връх и πόλις – град, „град на върха“) е древна цитадела, най-известният запазен акропол в Гърция. Естествените му скалисти укрепления, издигащи се на 60-70 м. над околния терен и фактът, че е достъпен само от запад, били оценени още през неолита. Първите сериозни укрепления датират от Микенската епоха (II хил. пр. Хр.) и се смята, че на него е бил разположен царски дворец. В края на II хил. пр.н.е. микенската култура е унищожена от дорийците, нахлули от север, но те не успяват да превземат Акропола. Той става жертва на персите през 480 г. пр.н.е., които го превземат и унищожават намиращите се там сгради и паметници.
Говорейки си за възвишения, по пътя нагоре към акропола ви съветвам да се отбиете до близкия хълм Ареопагос (Λόφος Αρείου Πάγου). От него се открива панорамна гледка както към Акропола, така и към почти всикчи забележителности в Атина от нашия списък.
Касите за билети се намират малко след отбивката към хълма Ареопагос . Ако не ви се чака на опашка, може да си закупите билети и онлайн на следния сайт: acropolis-tickets.com. Работното време на комплекса е 8:00 – 17:00, но все пак проверете дали не е променено отново на същия сайт.
Възстановяването на Акропола започва при управлението на Перикъл и установяването на демокрацията през втората половина на 5 век пр.н.е., когато Атина е в апогея на своята мощ. Оттогава датират всички останали до наши дни сгради. Това е най-амбициозното начинание в историята на гръцката архитектура. Перикъл замисля и превръща крепостта на полиса в светилище с храмове и олтари и едновременно с това укрепление и обществен център. Мащабното начинание обхваща 50 години и самият Перикъл не доживява да види градa завършен. Тук са се помещавали библиотека, картинна галерия, дори се е пазила държавната хазна.
Одеон на Ирод Атически
Един от първите антични монументи, на които попадаме е Одеон на Ирод Атически (Ωδείο Ηρώδου του Αττικού). Построен за кратко време от Ирод Атически през 161 г. в памет на съпругата му. Постройката била предназначена предимно за поетични и музикални представления и по тази причина е наречена одеон (познат също и като Иродион).
Мястото за зрители се състояло от 32 реда мраморни трибуни, които побирали приблизително 5000 души. Сценичната постройка била издигната в дъното на сцената и имала три етажа, два от които са запазени и до днес, с височина от 28 метра. Бил покрит с дървен покрив. Одеонът е бил в действие само 105 години, тъй като през 267 г., както много постройки в Атина, бил разрушен от херулите. Интересен факт е, че натрупалите се през следващите векове насипи почти покрили изцяло одеона, като единствената видима точка била високата стена на сцената, с което цялата постройка приличала повече на мост. В края на 19 век започват разкопки и реставрация, които постепенно разкриват съоръжението и гледката, която виждаме днес.
Пропилеи
Поемаме нагоре по стълбите към входа на Акропола. Монументалните пропилеи (Προπύλαια Ακρόπολης), на които се възхищават съвременните посетители, са част от голямата строителна програма на Перикъл. Първоначалният план на сградата е бил особено дързък както в архитектурно, така и в художествено отношение, но така и не е завършен. Въпреки това, достигналото до наши дни от тази величествена порта, е достатъчно поразително дори за модерния човек. Можем само да си представяме колко грандиозно е изглеждало в древността…
Ерехтейон
Първата сграда, която привлича вниманието след преминаването през портите е известна като Ерехтейон. Издигната е през V век пр.н.е., а името произлиза от Ерехтей, митичния цар на Атина, който бил почитан там. Сградата дължи необичайната си форма на неравностите на терена и на множеството култове, които е трябвало да събира в себе си. Източната част на сградата е била посветена на богинята Атина, западната част – на Посейдон, а вътре е имало и олтар на Хефест. Според мита именно тук живеела свещената змия на Атина. Там била и свещената маслина на богинята, а също и соленият извор, който Посейдон направил с тризъбеца си при спора с Атина за покровителството на града.
Партенонът
Продължаваме напред и достигаме до най-величественото творение на атинската демокрация в разцвета на нейното могъщество – Партенонът. Древният храм е посветен от атиняните на Атина Парфенос, гръцката богиня на мъдростта и покровителка на техния град. Той е и най-хубавият паметник на Акропола както по отношение на замисъла, така и на изпълнението. Като част от големия строителен проект на Перикъл, той заменя по-ранния мраморен храм, започнат след победата в битката при Маратон, но разрушен от персите.
Древните гърци са вкарали в Партенона цял куп конструкторски трикове. За невъоръжено око Партенонът изглежда идеално правоъгълен, но е факт, че конструкцията почти няма прави линии и ъгли. Друг интересен факт е, че целия храм всъщност е куполообразен. Четирите ъгъла падат надолу, а външните колони се накланят леко навътре към центъра на конструкцията. Ако мислено бъдат продължени нагоре, колоните ще се срещнат 2 400 м. над центъра на храма. Иначе казано: майсторски клас по оптична илюзия и инженерство.
Този шедьовър на античното строителство, архитектура и култура е построен преди повече от 2500 г. и от тогава гордо се издига на върха. Партенонът е бил разтърсван от земетресения, плячкосван и вземан на мушка по време на войни. Фактът, че толкова голяма част от него е достигнал до наши дни е невероятна. В последните години е в ход амбициозен проект за реставрацията на монумента с който се цели да бъдат върнати на мястото им колкото се може повече от падналите камъни, а където се налага да бъдат добавени нови.
Панорамната гледка
Не пропускайте и гледката, която се открива от скалите към града наоколо.
След нея, ние се връщаме обратно и се пускаме по друг път по южния склон на Акропола, покрай театъра на Дионис.
3. Храмът на Зевс Олимпийски
След разходката из Акропола, следобед се насочваме към най-зелената от всички забележителности в Атина – Националната градина. Пътят ни минава покрай храма на Зевс Олимпийски. Известен още като Олимпион. Храмът е строен в продължение на 6 века: основите му са положени 515 г. пр.н.е. от тиранина Пизистрат, а окончателно завършен е от римския император Адриан през 131 г.
Необичайно високите колони и амбициозната планировка на храма го превръщат в един от най-големите, строени някога в древния свят. Колосалните му размери надминавали дори Партенона, определяни като 96 метра на дължина и 40 метра широчина.
Храмът е пострадал значително през вековете и голяма част от строителния му материал е използван повторно за други сгради. Днес от него са останали 15 от 104-те гигантски колони в коринтски стил, всяка от които е висока по 17м. Ние не влизахме вътре в комплекса, затова и снимките са ни през оградата. Но най-добрата гледка към тази постройка се открива от Акропола.
4. Арката на Адриан
Непосредствено до храма на Зевс Олимпийски се намира арката на Адриан, построена през 131 г. в чест на пристигането на римския император Адриан в Атина. Портата е самостоятелна двуетажна структура, без външни опори, висока 18 м., която е устояла на натиска на близо две хилядолетия, макар и изгубила оригиналния цвят на мрамора си.
Символично местоположението на арката е трябвало да маркира границата между древната част на Атина и новия град на Адриан. Това личи от двата надписа, издълбани от всяка страна. Първият, на запад от страната към Акропола гласи: „Това е Атина, древният град на Тезей“, а на изток с лице към новия – „Това е градът на Адриан, а не на Тезей“. Разкопки на полиса са разкрили луксозни имения, бани и спортни съоръжения, свидетелство за благополучието на града при управлението на Адриан, който превръща Атина в нещо като втора столица на Римската империя.
5. Националната градина на Атина
И така, в крайна сметка достигаме националната градина на Атина – голямото зелено петно в центъра на града, с площ от над 24 хектара, осеяно с растителни и дървесни видове от цял свят. Градините са проектирани като кралски градини през 1839 г. по заповед на гръцката кралица Амалия. През 20-те години на миналия век градината е отворена за обществеността и е преименувана на „Национална градина“. Паркът е тих и спокоен в контраст с шума и суетата на Атина. Националната градина е идеалното място за отдих след посещението на всички прекрасни археологически обекти, които градът може да предложи.
Запейон (Ζάππειον Μέγαρο)
Националната градина има 7 входа. Ние влезнахме от към страната на сградата Запейон, което е част от националното наследство на гръцката цивилизация. Носи името на Евангелис Запас, който посветил живота си на възраждането на Олимпийските игри. Използва се за официални и частни културни събития.
По време на разкопки в градините е открит красив римски под, затрупан от метър почва. Подът някога е бил в двора на римска вила и днес е красива алея. След като Кралската градина била завършена, тя приличала на тропически рай. Всеки ден кралица Амалия работела по няколко часа в нея.
Флора и фауна
С течение на годините в градината са внесени и засадени повече от 500 различни вида растения. Градината разполага с и голяма зимна оранжерия – първата в Гърция – където се отглеждат млади растения, преди да бъдат засадени в градините.
Що се отнася до животните – в градината има малък зоопарк, където могат да се видят фотогенични бозайници и птици, а в езерата наоколо – разноцветни патици и сладководни костенурки.
До едно езеро видяхме черни скачащи мъници, които отдалеч взехме за скакалци. Оказа се малки жаби, големи колкото едри мухи.
Палмите
Много от екзотичните дърветата тук идват от цял свят. Едни от най-красивите са при главния вход на градините, откъм булевард „Василисис Амалиас“. Алеята, водеща от този вход, е обградена от 12 високи палми, донесени от Канарските острови и които днес са високи повече от 25 метра.
6. Стадионът Панатинаико в Атина
Стадионът Панатинаико (Παναθηναϊκό Στάδιο) е една от основните исторически забележителности в Атина. Той бил многофункционален стадион за жителите на града, като буквално името му значи „на всички атиняни“. От 566 г. пр.н.е. до III в. сл.н.е, на всеки 4 години, стадионът ставал арена за провеждането на Панатинаиските игри. Тези игри включвали церемония, религиозни фестивали, атлетически състезания и културни прояви в чест на богинята Атина – покровителката на града.
Този стадион е единственият стадион в света, построен изцяло от мрамор. Оттук произлиза и другото му име – Καλλιμάρμαρο (Калимармаро) – „красивият мрамор“.
След като елинските фестивали и кървавите спектакли са забранени от римския император Теодосий I в края на IV в., стадионът е изоставен и потъва в разруха. Постепенно значението му е забравено и съоръжението се покрива с пръст. След обявяването на независимостта на Гърция, през 1836 г. при археологически разкопки са открити следи от стадиона. По-нататъшни, по-задълбочени разкопки са проведени през 1869-70 г. През 1870 г. и 1875 г. като опит за възраждане на древните игри под спонсорството на Евангелис Запас на стадиона се провеждат едни от първите съвременни Олимпийски игри, на които присъстват 30 000 души.
След стадиона, разходката за първия ден в гръцката столица приключва и се насочваме към наетото ни Airbnb, в района на пл. Омониа, близо до Националния археологически музей. Не препоръчваме особено този тази част на града за нощувки, въпреки че нямахме неприятни случки.
Забележителности в Атина – част 2
7. Площад Синтагма
Вторият ден от нашата разходка в Атина, започва от същото място, както първия – площад Синтагма. И както обещах, този път ще се спрем на централния градски площад. Наречен е Πλατεία Συντάγματος, в превод „Площадът на конституцията“, тъй като на 3 септември 1843 г. атиняните се надигат срещу гръцкия крал Ото, с искания за нова конституция.
Внушителната сграда, която се намира тук, е гръцкият парламент. Построен е между 1836 и 1842 г. като кралски дворец за първия крал на Гърция, издигнат след освобождението им от османско владичество, крал Ото.
Пред сградата на парламента се намира Гробът на незнайния войн, който денонощно се охранява от „Евзоните“ – двама президентски гвардейци, облечени в любопитна традиционна униформа. На всеки кръгъл час по строг ред се извършва смяната на караула, но най-пищната церемония се провежда в неделя в 10:00 ч. сутринта.
Днес площад Синтагма е една от най-популярните части на града. От него започват повечето демонстрации в града, и ние станахме свидетели на една такава: Освен смяната на караула, всяка неделя в 11:00 ч. се провежда парад на Евзоните, който започва от сградата на Парламента. Тълпите от наблюдатели (туристи и местни) са винаги много напористи, така че ако искате да виждате добре, трябва да се позиционирате по от рано. Освен Евзоните на парада се включват и деца от местните училища и шествието е наистина впечатляващо.
Площадът винаги е изпълнен с живот, хора, и улични продавачи, дори и вечер. Точно срещу Парламента започва улица Ерму – една от основните търговски улици и най-оживени артерии в Атина.
8. Анафиотика, скритият в Атина остров
В сърцето на Атина има едно място, което не бихте повярвали, че съществува докато не го видите. Квартал като никой друг в града, разходката из който ще ви отведе на пътешествие до някой остров в Егейско море. Живописният квартал Анафиотика (Αναφιώτικα), сгушен над Плака, точно под Акропола, е толкова малък, че не е трудно да се пропусне. Ние не бяхме чували за него, но го открихме благодарение на разходката с екскурзовода от Athens Free Tour.
История на Анафиотика
Историята му започва преди почти 200г., когато през 1841 г. крал Ото I насърчава работници от островите да дойдат в Атина и да помогнат за превръщането на новата столица на независима Гърция в модерен метрополис. Пристигат дърводелци и зидари от остров Анафи, както и други работници от съседните острови. Османският закон по това време постановявал, че ако успееш да издигнеш постройка между залеза и изгрева на слънцето, имотът става твой. Възползвайки се от него, те набързо издигнали къщи в стила на островите и се установили в скалистия терен, разположен точно под северния склон на Акропола. Така новопоявилият се през 19-и век квартал, взел името на остров Анафи. През 1950 г. част от този квартал е разрушен за археологически проучвания, а през 1970 г. държавата започва да изкупува къщите. Но кварталът все още има постоянни жители.
Анафиотика днес
Днес Анафиотика запазва очарованието на простите, бели сгради на остров Анафи с неустоима украса от зеленина, цветя и много скитащи котки. Малки кубични къщи, между които се провират тесни улички, които често завършват със стълби към къщи, входове или пък в простор с дрехи на някой сгушен двор. И въпреки, че останалата част на Атина е на един хвърлей място, спокойният оазис на Анафиотика е сякаш на километри от шума. Наистина е удоволствие да се изгубиш тук.
Без значение дали е през деня или през нощта, гледката към града от най-високите части на Анафиотика си заслужава.
9. Монастираки – цветният квартал на Атина
Започва да се смрачава. Напускаме спокойствието и островната атмосфера на Анафиотика и се спускаме обратно към тълпите хора в забързания център. Поредната ни спирка по маршрута със забележителности в Атина е квартал Монастираки.
Разположен от северната страна на Акропола, Монастираки е един от най-оживените райони в Атина. От античните забележителности трябва да споменем разположената тук Библиотека на Адриан. Тази голяма библиотека, построена през 132 г., някога е помещавала басейн и няколко читални, но днес не е останало много от нея.
Кварталът е по-известен обаче с оживения си базар, препълнен със стотици сергии, на които се продават от ръчно изработени бижута, дрехи, килими, аксесоари и местни сувенири. Пазарът е пъстра черга от различни цветове и аромати.
Монастираки е известен и с цветните си тераси и ресторанти, предлагащи храна за всеки вкус. Ул. Адриану е изпълнена със заведения, където посетителите могат да седнат, да се отпуснат и да опитат някои от най-добрите национални ястия. Именно в един ресторант тук завършва нашата разходка за деня.
10. Разходка до остров Егина
И докато предходния ден посетихме нещо, което много напомняше на остров, решихме да отделим един от дните ни в Атина, за да посетим истински такъв. Затова започваме оттам откъдето приключихме вчера, а именно Монастираки. Този път обаче слизаме под земята в метростанцията отдолу. Интересен факт е, че метростанция Монастираки е една от най-старите метростанции в Атина. В нея са изложени няколко археологически находки, открити на мястото на Адриановата библиотека.
Хващаме метрото и след около 20 мин. стигаме Пирея – пристанището на Атина. Първоначалният план беше да посетим близкия остров Саламина, но се оказа че няма скорошен ферибот, затова взехме билети и се качихме на този към Егина.
Егина е един от близките острови в Сароническия залив, на 27 км от Атина. Островът е малък, в най-дългата си част е около 17 км. Според легендата носи името на Егина, една от жените на Зевс и майката на героя Еак. Еак е роден на острова и става негов цар и се прочува със своето благочестие и справедливост.
Поради близостта си до Атина той е популярно място за почивка и плаж през летните месеци, но по време на нашето пътуване през март беше страхотно място за разходка. След около 40 мин. път, фериботът ни оставя на пристанището на острова в най-голямото селище, едноименния град Егина, в северозападния край на острова. Градчето е спокойно, като откъм архитектура, може да се видят няколко интересни църкви.
Розовата кула Маркелос
Докато се разхождахме попаднахме на тази интересна изоставена розова кула без да имаме представа за нейното историческо значение.
Докато пиша тази статия разбирам, че е по-стара отколкото мислех. Смята се, че е построена през XVII в., по време на втората венецианска окупация на Егина, като наблюдателна кула. През 1802 г. е купена и реновирана от революционния водач Спиридон Маркелос. Той я използва за своя резиденция, давайки на постройката новото ѝ име. Обновената кула е построена на три нива в традиционен неокласически стил. От горните нива се открива гледка към пристанището, а предната част на кулата граничи с малък парк, заобиколен от каменна стена със сенчести дървета и пейки.
По онова време това е била една от най-значимите сгради в Егина, в която са гостували много високопоставени лица. След като Гърция извоюва своята независимост от османците Егина е избрана за първа столица на съвременна Гърция, а кулата Маркелос е официално временно седалище на правителството. След това розовата кула служи като полицейско управление. От средата на XIX в. сградата отново е изоставена и в момента е собственост на община Егина. Не е отворена за посетители.
Иначе градчето е изпълнено с зеленина, симпатични ресторантчета и много котки. Какво повече му трябва на човек?
Разходка по плажа към залеза и вече на смрачаване хващаме един от последните фериботи обратно за Атина.
11. Хълмът Ликавит
И ако все още имате сили след разходката из очарователния център и останалите забележителности в Атина, ви препоръчваме някоя вечер (или ден) да се качите на хълма Ликавит. Ограден с борова горичка хълмът се издига на 277 м. височина, а върхът му е най-високата точка в централната част на града.
Оттук се открива страхотна гледка към Акропола, стадиона и всички други забележителности в Атина. Изкачването е плавно по добре маркирана пътека, но все пак – сложете си удобни обувки и очаквайте някои стръмни части.
12. Атинската неокласическа трилогия
За последният ден от нашето пътуване, преди да се качим обратно на самолета за София, сме си оставили няколко забележителни сгради, известни като атинската неокласическа трилогия.
Атинската академия
Атинската академия се смята за една от най-красивите неокласически сгради в света, благодарение на перфектните си пропорции и хармонични линии.
Атинската академия е проектирана от датския архитект Теофил Хансен. Източник на вдъхновение за архитекта е класическата архитектура на Атина от V в. пр.н.е., включително паметниците на Акропола. Сградата е завършена през 1885 г. и открита през 1926 г. като Академия на науките, писмеността и изящните изкуства. От двете страни на стълбището са скулптурите на Платон и Сократ.
Университетът в Атина
Това е първият университет на новоосвободената гръцка държава и първият в Югоизточна Европа. Атинският университет е проектиран от датския архитект Кристиан Хансен, брат на Теофил Хансен. Основан по време на управлението на крал Ото и до голяма степен финансиран от самия крал. Университетът по-късно се премества в много по-големи помещения в Зографу. Днес тази величествена сграда служи като церемониална зала.
Националната библиотека на Гърция
Националната библиотека е проектирана отново от Теофил Хансен. Финансирана е от братята Валианос, откъдето идва и ранното име на сградата – Валианион. От 2017 г. Националната библиотека е преместена в Културния център на фондация „Ставрос Ниархос“. Сградата Валианион сега служи като читалня и е отворена за обществеността.
Съвети за обиколка на забележителности в Атина
Съветите, които можем да ви дадем от нашия опит в Атина са следните:
- Ако искате да разберете от първо лице за историята на всяко място, или защо в Гърция мраморът се смятал за материал за простолюдието или повече за характера на гърците, както и други интересни факти, тогава ви съветваме да се възползвайте от Athens Free Tours. Ние го направихме и останахме изключително доволни. За няколко часа екскурзоводът ще ви разведе из първите 8 забележителности в нашия списък. Накрая плащате колкото решите.
- Ако сте студенти, студентската ви книжка е почти „вход свободен“ за много от атинските забележителности! Ако се студент по архитектура – то за всички. Имайте предвид обаче, че ISIC картата е persona non grata в Атина и ще ви докара неочаквано количество спорове с леличките на каса. Буквално всеки друг студентски документ се признаваше – дори да е картата за университетска библиотека.
- Както споменах и по-горе, вечер избягвайте зоната около района на пл. Омониа, близо до Националния археологически музей. Въпреки, че не сме имали проблеми, не препоръчваме особено този тази част на града за нощувка. През деня районът бих казал е приятен, има и удобни магазини. През нощта обаче атмосферата се променя напълно и субектите по улиците не вдъхват голямо чувство за безопасност.
- Както се вижда и от снимките, из парковете и улиците на града има отрупани дървета с оранжеви цитруси, приличащи на портокали. И понеже ние много се чудехме дали се ядат, пиша го тук, за да не се чудите и вие – кисели са. Но ако ги пробвате и мислите друго, непременно ни кажете в коментарите.
Атина
Атина е богата на багри, зрелища и красота. Тя е родно място на демокрацията, западната философия, драмата и олимпийските игри, наследник е на хилядолетна история. Без значение на кое от предходните сте почитатели (надявам се не на драмата), не пропускайте да посетите и на живо гръцката столица. А ние хващаме самолета вечерта и поемаме обратно към София. Докато се издигахме над замръкналите забележителности в Атина, вече знаехме, че с удоволствие бихме се върнали пак.
И понеже останахте до края на разказа – първо: Благодаря! и второ: Знам, че може да сте малко отегчени от всички истории за античнни сгради и снимки на архитектура. Затова, за награда получавате един албум със снимки на най-фотогеничните четириноги приятели, които срещнахме по пътя към Акропола, Анафиотика, Егина и останлаите забележителности в Атина. Котките бяха навсякъде и бяха много социални.
Be First to Comment