Когато имате свободен ден и решите да си направите еднодневно пътуване, обичайните дестинации са някое градче наблизо, Седемте рилски езера или пък някой планински връх. Пътувания в чужбина за един ден пък обикновено са разходка до Ниш, защото „ей го къде е“ или пък най-много до Одрин на пазар. Но когато кажете, че в събота сутринта сте летели до Тел Авив и сте се върнали вечерта, реакцията на хората варира от искрено учудване до констатации за психическото ви състояние. В тази виртуална разходка ще ви разведа из Тел Авив – една не особено популярна, но сравнително лесно достъпна дестинация. Ще се спрем на забележителностите, които могат да се видят в почивния ден за хората тук – шабат.
Транспорт София – Тел Авив
Забележителности в Тел Авив
├─ Яфа
├─ Храна в Тел Авив
├─ Модерният Тел Авив
├─ На плаж в Тел Авив
└─ Крайбрежната алея на Тел Авив
Транспорт Тел Авив – София
Транспорт София – Тел Авив
Летище София
По някаква причина в 6 ч. на Терминал 1 беше лудница. Полета за Англия по това време беше предизвикал огромна опашка от хора на проверката на багажа, а проверяващите сякаш не се бяха събудили съвсем и опашката едвам движеше. Бяхме на косъм да изпуснем самолета, защото когато стигнахме гейта бяхме последните хора за последния автобус. До последно се чудехме дали да ползваме билетите си, които бяхме закупили много изгодно няколко месеца по-рано. На фона на уличните протести в първата половина на 2023 г., единични случаи на стрелба по улиците и едно видео, в което плажуващи на крайбрежието на израелската столица хора бягат към укритията под звуците на сирени за въздушна тревога, се чудехме колко е безопасен Тел Авив и дали все пак не беше по-добре да изпуснем самолета. С такива мисли излетяхме от летище София и поехме към Израел.
На летище Бен Гурион
Кацнахме на летище Бен Гурион, което се оказа мини град. Съставено е от 3 терминала, като от стоянката на самолета до входа за пристигащи пътувахме 10-тина мин. с автобус. За международното летище на Тел Авив бяхме слушали страшни истории – че имат драконовски мерки за сигурност, че може да те разпитват и проверят обстойно.
Влезнахме, взехме си безплатни визи на автоматични машини, които сканират паспорта и продължихме. Стигнахме паспортния контрол. Един човек стоеше на опашката и питаше въпроси, но в един момент се премести и повечето минахме напред без да ни питат нищо. Следваше стандартно гише, където ни погледнаха паспортите без никакви въпроси. Дадоха ни по едно цветно листче и изглежда от цвета му зависи как продължаваш по-нататък. Явно нашите бяха такива, които не изискваха повече проверки, защото на следващата проверка само си ги взеха и вече официално бяхме в Израел.
Транспорт в Тел Авив
Дотук добре. Излязохме от летището и се сблъскахме с първите признаци на Шабат – съботата, отредена за почивка в Библията. В Израел спазват безкомпромисно този ден в който е забранена всякакъв вид работа. Имайки предвид, че забраната стига до крайности като употреба на всекидневни електронни устройства – телефон и компютър, не е голямо учудване, че големи машини, съставящи градския транспорт, също не работят под никаква форма в събота.
Затова в Шабат пред летището нямаше нищо – нито трафик, нито хора. Имаше само 2-3 таксиметрови коли. Единият от шофьорите ни видя, че се оглеждаме като в небрано лозе, и дойде да ни предложи транспорт на цялата група от 7 човека до центъра. 500 шекела (250 лв.)– било по оферта от две отделни коли. Оказа се копърка, разбира се, ама разбрахме по-късно, че стандартната цена е около 170-200 шекелаза една нормална кола от/до летището. Нямахме много други опции и кандисахме (а трябваше да се пазарим). Така за по около 35лв. на човек за 20 мин път стигнахме до стария град – Яфа. За сравнение – за същата сума бяхме долетели от друг континент…
Забележителности в Тел Авив
Яфа
Яфа (или Яфо) е стар пристанищен град и един от най-старите в Близкия изток, който някога е служил като основна входна точка по море за региона. До преди малко повече от 100 год. старият град, изграден на хълма, е бил единственото селище тук. През 1909 г. модерният град Тел Авив започва да се разгръща около него. Сега двата града са едно цяло, като Яфа се явява стария град на израелската столица.
Яфа решихме да разгледаме с обиколка от тип free tour – безплатна обиколка, за която оставяш бакшиш накрая спрямо това колко ти е харесало. В Тел Авив рядко вали дъжд, но тази събота явно бяхме късметлии, защото беше облачно дори започна да пръска за малко. Въпреки че беше Шабат, доста добре разгледахме старата част, тъй като забележителностите са видими предимно отвън.
Една от най-известните забележителности в Яфа е висящото портокалово дърво. Корените са затворени в голям глинен съд, окачен на близките сгради, а стволът излиза от голяма пукнатина близо до върха. Създадено е от израелския артист Ран Морин през 1993 г., който има за цел да направи паралел с връзката на израелския народ с местния сорт портокали, който расте по тези земи.
Неясно защо, зодиите са много на почит тук. Има ги по надписите на улиците, по алеите в парковете, а най-експресивно бяха изобразени на един фонтан.
Влезнахме в една от старите църкви, която въпреки съботния ден беше отворена и дори имаше график на службите – на френски, на испански, на иврит…. Църквата е построена през 1654 г. и е посветена на Св. Петър,
Старото пристанище
Минахме през старото пристанище на Яфа. Близо до него се намира скалата на Андромеда, където според легендата била окована красивата Андромеда и предложена като дар на морско чудовище, но освободена от Персей.
Градът е бил завладян и от Наполеон, по време на кампанията му на изток. Въпреки, че е бил завоевател, по някаква причина той е на почит тук, за което свидетелстват фигури в реален размер на френски войници, държащи указателни табели.
Гидът беше доста добре подготвен и в продължение на 2 ч. ни разкарва из тесните улички, площади и забележителни места в Яфа, като разказа доста интересни неща за историята на града. Като всяко място по брега на Средиземно море, борба за града са водили древните египтяни, гърци, римляни, османци, евреи, араби и т.н. Както знаем, районът и в наши дни е все още доста бурен. Обиколката завърши при часовниковата кула – една от емблематичните забележителности на Яфа.
Храна в Тел Авив
След разходката в стария град решихме да похапнем нещо. Седнахме в нещо средно между ресторант и дюнер, който бил един от най-старите в града. Порциите започваха от 95 шекела (47 лв.) до към 120 (60 лв.). Добре, скъпо беше, но решихме че цялата група ще вземе 2-3 неща да опитаме и да си ги разделим. Да, ама не – сервитьора ни обясни, че всички, които не си поръчат, ще трябва да платят по 60 шекела за сервираните салати, които тук съпътстват основните порции. Набързо се съгласихме, че да даваш 30 лв. за това, че не си поръчал нищо е безумие и си тръгнахме.
Малко извън стария град намерихме една друга дюнерджийница и седнахме там да хапнем. Тук беше по-поносимо. Взех си фалафел в питка за 20 шекела (10 лв.) и беше доста вкусен. За справка – дюнер с месо започваше от 40 шекела (20 лв.) Това беше и единственото място, където ядохме. До края на деня разчитах на сандвичите, които предвидливо си бях взел от София.😃
Модерният Тел Авив
Поехме навътре из уличките и кварталите на модерния град. От китни улички с ниски сгради и позападнали постройки, до широки булеварди и високи небостъргачи, в модерния Тел Авив има всичко. Най-големите сгради са съсредоточени около булевард Ротшилд. Зелени алеи за колела и тротинетки кръстосват града. Това е една от най-популярните опции за транспорт тук, особено в Шабат, когато няма много други.
Минахме покрай синагогата, която също беше затворена в събота. Целият град се характеризира с европейски стил строителство, но в Белия град това най-добре изразено. Преобладаващия стил на строене в този квартал е Баухаус, донесен тук през 30-те години на миналия век заради емигриращите от Германия евреи. Кварталът е в списъка на Световното културно наследство на Юнеско, заради огромното значение за стила на града.
Тел Авив е популярен с шарените си и шумни пазари, с продавачите, които живеят за пазарлъка. Но в събота пазарът, иначе изобилстващ от цветове и аромати, изглеждаше така.
На плаж в Тел Авив
След разходката, беше време за почивка на плажа. Облаците сякаш тъкмо навреме бяха заминали и слънцето припичаше доста. Изглежда, че плажът беше мястото за всички местни, които си прекарваха почивния ден както подобава – с плаж или спорт. Ние се присъединихме – някои се къпаха и дремнаха (все пак предната нощ не беше много спане), други си почиваха или се наслаждаваха на плажна бира от 40 шекела.
Крайбрежната алея на Тел Авив
Слънцето се сниши на запад и крайбрежната алея се обля в една много приятна светлина. Продължихме по нея на север, но алеята е наистина огромна и много добре поддържана – улица за коли, алея за тротинетки и колела (много ги карат тук), широка алея за пешеходци и не по-малко широка плажна ивица. Плаж след плаж се простират в продължение на няколко км. Отдясно – хотели и бизнес сгради в различни размери и стилове. Покрай алеята – ресторанти и барове. Изобщо облика на модерния Тел Авив е по-близък до този на големите световни столици и туристите лесно могат да забравят, че са в близкия изток.
По алеята пък хората бяха още по-пъстри – различни туристи, семейства, музиканти и спортуващи. Хората, особено младите бяха в завидна форма (вероятно дължащо се на това, че и мъже, и жени ходят в казарма). С падане на слънцето градът се разбуждаше от следобедна дрямка, излизаше от Шабат и се усещаше енергията на град, готов за силна събота вечер. Ние обаче планирахме вечер във въздуха.
Транспорт Тел Авив – София
Транспорт до летището на Тел Авив
Така уплътнихме около 8-9 часа в града и беше време да се насочваме обратно към летището. Вече запознати как вървят цените за такси и факта, че имахме малко останали пари в кеш, сложихме лимит от 200 шекела на кола (трябваха ни две) и се заехме да търсим хотел с WiFi, от където да викнем таксита. В един хотел ни отказаха да ни викнат такси, щото в шабат не може да ползваш телефон. Пред друг хотел един охранител, който заговорихме, предложи да ни намери коли (вероятно не официални таксита), които да влязат в нашия бюджет.
Съгласихме се и зачакахме, но след малко при него дойде друг шофьор на шатъл бусче, който като разбра, че може да изкара някой шекел, взе да се пазари с охраната да ни закарал той. Говориха, струваха и накрая явно постигнаха съгласие, като охраната му каза, че даваме 200 шекела. Човека ни закара до летището, беше доста мил, пожела ни хубав път и взе само 200 шекела, вместо 2 х 200. Може Тел Авив да е метрополитна столица, но да не забравяме, че сме в близкия изток и пазарлъка не е чужд на хората тук.
Разпити на изпроводяк на летище Бен Гурион
За разлика от на пристигане, на тръгване вече се движехме заедно. Грешка за летище Бен Гурион. Когато проверяващия паспорти разбра, че сме 7 човека група, явно му светна някаква червена лампа и каза „О вие сте група! Я изчакайте ей тук отзад, сега ще дойде супервайзера ни“. Седим ние и чакаме, представяме си супервайзера да е някой военен с 30 год. стаж. Дойде едно симпатично момиче на 20-и-няколко години. Пита кой ни е лидера, но понеже нямахме такъв си избра произволно и дръпна встрани да разпитва едно момиче. Откъде се познаваме, защо сме в Израел, кога сме дошли, защо сме само за един ден, двойките от колко време са заедно и всякакви подробности.
Останалите се разминаха без разпит почти. Двойката беше оставена за десерт – от колко време сме заедно, защо сме в Израел, къде работим, от колко време работим там, познаваме ли някой в Израел, кога сме били в Египет (визата ни е издала), къде сме били в Египет, организирано ли сме били… всичко научи момичето. Но пък и на влизане и сега на излизане, хората бяха много възпитани и учтиви. Тук имаше отново някакъв вътрешен код, спрямо който проверяваха багажа на някои хора по щателно. Изводът е, че ако човек няма какво да крие, летище Бен Гурион не е чак толкова зле. Просто трябва да си предвиди +1 час спрямо стандартното за европейските летища и да пристигне 3 часа по-рано, за да е сигурен, че дори и да го разпитват и проверяват щателно, няма да си изпусне полета.
Ако все още се колебаете дали да посетите Тел Авив…
Като цяло Тел Авив се оказа много сигурен град. Притесненията ни преди да тръгнем, че градът е опасен, бяха опровергани напълно. Даже бих казал, че се усеща по-сигурен от доста европейски столици. Явно въздушни тревоги, принуждаващи хората да се крият в укрития, е някакво голямо изключение от нормалния живот тук. Надявам се, ако и вие се чудите дали да отидете поради такива опасения, тази информация да ви окуражи, че няма нищо притеснително при пътуване в тази част на Израел. Бих казал, че най-големият проблем, с който може да се сблъскате тук, е стандартът на живот и цените. Според класации от 2022 г., Тел Авив е в топ 3 на най-скъпи градове в света. Нямам идея колко би струвал няколко-дневен престой тук. Но пък затова пътуване за един ден си остава доста бюджетна опция. Много важно ако ви кажат, че сте луди…😊
Be First to Comment