Здравейте, привет, „тази статия е мъниче“, част от по-голямата ни последна обиколка на Вечния град, втората част от която е описана в статията Рим, когато вече сте били в Рим. Но ако за пръв път стъпвате в града на Ромул и Рем и имате ограничено време, предлагам ви тук най-класическия маршрут, с който да видите компактно най-известните забележителности в Рим.
Вечният град
Ако не сте посещавали Рим, както винаги препоръчваме да отделите няколко часа в първите си дни за разходка с „безплатните“ турове, организирани в мрежата на freetour.com – за около два часа ще получите бърз курс по римска история и как се преплита с настоящето на всеки ъгъл.
Рим има много имена, за които рядко се замисляме.
- Рим е Градът par exellence! /ако питаш римляните/,
- Рим е Regina aquarum – Кралицата на водите /ще се убедите, че няма уличка без фонтан/,
- Caput mundi – столицата на света /не само заради славата на римската империя, но и заради централното си място на италианския полуостров, в средиземноморския басейн и в стандартното изобразяване на картата на света/,
- Caput fidei – столицата на вярата /по обясними причини/.
А защо Urbs Æterna? Първото споменаване на фразата се отнася към латинския поет, живял 1в. пр. н. е. Албио Тибуло, който в своите Елегии пише:
‘Romulus aeternae nondum formaverat urbis moenia, consorti non habitanda Remo’ – Не бе още Ромул издигнал стените на вечния град, където Рем като съвладедетел беше обречен да не живее. ,
Албио Тибуло /превод на автора/
Древен Рим се издига със самочувствието си на абсолютния връх на цивилизацията – на науката, културата, държавността и военното дело.
„Рим ще загине заедно с последния град на света.“
Маргьорит Юрсенар, Мемоарите на Адриан
Но да се върнем в настоящето и да стъпим пак на земята – ето какво може да видите в Рим в 3 дълги летни дни:
Ден 1: Силен старт
Piazza del Popolo/Пиаца дел Пополо
Екскурзоводите обичат да започват туровете си от тук, защото да минеш през Порта Фламиния/ Porta Flaminia (също Порта дел Пополо/Porta del Popolo) е като пътуване във времето. Изведнъж от шумния градски метрополис се пренасяш в обятията на античния град. Древната Порта Фламиния или Севертната порта е била главен вход към Рим в Стената на Аврелиан, построена между 271 г. и 275 г. Настоящата монументална постройка обаче датира от 15-и век, изградена по поръчка на Папа Сикст IV, а сегашния си облик придобива след реставрации през 16-и и 17-и век по проекти на Микеланджело (външна фасада) и Бернини (вътрешна фасада).
Площадът придобива характерната си овална форма през 1538 г., когато Папа Павел III поръчва изграждането на впечатляващ вход към града. Симетрията на площада е допълнена след поставянето на обелискът в перфектният център през 1589 г.
Обелискът посветен на Рамзес II, може би се досещате, е военен трофей, донесен от Египет през 10 г. пр. Хр. от император Август и преди поставянето му тук е заемал почетно място в Циркус Максимус. Това е вторият най-древен обелиск в Рим, за който се смята, че е изработен по времето на египетския император Сети I през 13 век пр. Хр. и един от най-високите – оригинално 24 м, а заедно с подиума си на площада – 36 метра. Популярно известен като обелиска Фламинио след преместването му тук, е „пазен“ от четири лъва – статуи, изработени в египетски стил, а по стълбите му винаги ще намерите жужаща младеж. (1.2.)
Църквата Санта Мария дел Популо
Друг забележителен обект на площада е църквата Санта Мария дел Популо, в която се намират две платна на Караваджо, сред творби на Серачи, Рафаело и Бернини. Ще я намерите в ляво от портата, точно до музея на Леонардо (един от три в Рим). Творби на Караваджо в Рим може да видите и в църквата Сан Луиджи деи Франчези, в близост до Пантеона и Пиаца Навона. А ако изкуството на Караваджо е нещо, което наистина дълбоко ви вълнува, то помислете за Малта като следваща дестинация, където в Kатедралата „Св. Йоан“ – ще намерите едно от най-известните му платна – „Обезглавяването на Св. Йоан кръстител“.
Друга интересна гледка са двете почти идентични църкви на площада – Санта Мария деи Мираколи и Санта Мария в Монтесано, разделени от улицата Виа дел Корсо.
Фонтанът на Нептун, в западната част на пиацата, е отражение на Фонтана дела деа ди Рома – в източната, в основата на който се намира статуя на Ромул и Рем, сучейки от вълчицата, която ги е огледала – може би най-често срещания мотив в изкуството на града.
Впечатляваща гледка към пиацата се открива, ако се покачите по стълбите към Парка Пинчио, намиращи се при Фонтана на Нептун, а от там кратко разстояние ви дели от най-големия публичен парк в Рим – Вила Боргезе, но за нея след малко.
Сега продължаваме по Виа дел Бабуино към Испанските стълби, които се намират на около 10 мин. пешеходно разстояние.
Испанските стълби/Scalinata di Trinità dei Monti
Стълбите към Тринита деи Монти (френска църква под патронажа на Борбонските крале, намираща се на последното 135-то стъпало), са много по-познати на света с името „Испанските стълби“, макар че проектът и изработката са френска поръчка. Проектът е първоначално финансиран със средства, завещани от френския дипломат Етиен Гефиер след смъртта му през 1660 г. – завещание, което е по-късно оспорено от племенника му. Средствата намаляват на половина и проектът е замразен за повече от 50 г. Стълбището е завършено едва през 1726 г. в бароков стил. Стъпалата са разделени в три тераси – символизиращи Светата Троица (la Trinità), а на върха им се издига обелиска на Салустий – реплика на обелиска Фламинио и рядък пример за обелиск, изработен в Рим по време на управлението на император Аврелий (III в.).
Интересен факт е, че сядането по стълбите е формално забранено от 2019 г. насам с предвидени глоби до 400 евро.
Испанският площад
В основата на стъпалата се намира Испанският площад, наречен така заради сградата на Посолството на Испания в Рим. Там ще видите и малкия симпатичен фонтан Fontana della Barcaccia (“Фонтанът на дългата лодка“ или „на грозната лодка“, според някои преводи), поставен през 1929 г. по поръчка на Папа Урбан VIII. Според легендата наводнение на Тибър разлива водите до сърцето на града и със себе си повлича малката лодка, която корабокрушира на Испанския площад – вдъхновен от тази гледна папата поръчва изработката на фонтана на Пиетро Бернини, баща на по-известния скулптор и архитект Жал Лоренцо Бернини. Този фонтан е част от предходен папски проект за поставяне на фонтан на всеки голям площад в Рим, който проект изглежда е бил успешен. Ще забележите обаче, че голяма част от по-безизвестните фонтани в града слабо бълбукат, в следствие намаляне налягането и дебита на водата в Рим.
Не се разочаровайте, че Испанските стълби не ви посрещат отрупани с пурпурни цветя, както обещава всякак втора снимка на обекта. Цветните саксии (около 500 от тях) се поставят там веднъж годишно през април, по традиция датираща от 1951г. Стъпалата са покрити с азалии (най-типичното цвете на Италия) до първите дни на май, когато цветовете увяхват.
Ако сте избрали да посетите Рим през декември от друга страна, имате уникалната възможност да слушате посланието на папата по случай 8ми декември – празника на Непорочното зачатие, от Пиаца Мигнанели (Piazza Mignanelli), намираща се само на няколко метра от Испанските стълби. Ще я познаете по La Colonna della Immacolata Concezione.
Фонтанът ди Треви/ Fontana di Trevi
Може би няма по известен фонтан в Рим, в Италия или в целия свят. Почти 20 м широк и 26 м висок, Фонтанът на трите пътя /от италиански – tre vie/ и цялото му величие са скрити из киприте улички на малкия град, трябва да си го потърсите – но няма да ви отнеме повече от 10 мимути, ако тръгнете от Испанските стълби.
Макар, че красивите мраморни фигури се издигат в пика на ерата Рококо, фонтан съществува от много преди това, оформен заедно с построяването на Акведуктът на девата по времето на император Август. Фонтанът търпи реконструкция през Ренесанса под времето на папа Николас, финалният си облик придобива през 18 век, под надзора на архитекта Никола Салви, стъпвайки на база скиците на Бернини, издържан в стила на Барока.
Централна фигура на фонтана е богът на моретата Нептун, изобразен в колесница, водена от крилати коне на повода на тритони. Единият кон е покорен и притихнал, другият буен и раздразнен, визуализация на двете състояния на моретата – някога спокойни, друг път – истинска стихия. В двете ниши отстрани на Нептун са статуите на Смирението и Плодородието. Двата панела над нишите разказват историята на фонтана: първата изобразява генерал Агрипа и войниците му, а другата – девата, посочваща източникът на чиста вода.
Според легендата генерал Агрипа и неговите прежаднели войници срещнали млада девица, която като по чудо предизвикала извор на чиста питейна вода от земята. За да увековечи чудото на девата, Агрипа наредил да се построи акведукт от мястото, който отвеждал водата до Рим.
Да хвърлим монетка в ди Треви – една или три?
Качват, че да хвърлиш монета в ди Треви гарантира, че ще се върнеш в Рим; две монетки – ще намериш любовта в града, а три – направо сватба (ако си женен обаче – просиш си развод). Внимание, монетката се хвърля с дясна ръка с гръб към фонтана и през лявото рамо, иначе магията не важи.
Различни източници посочват, че на година ди Треви събира между 1 и 1,5 милиона € в дребни монети, като всички средства отиват за подпомагане на местна неправителствена организация Caritas Roma, която се грижи за бедните и бездомните хора в столицата.
Vicus caprarius – подземният град на водата
Нещо, което всеки ден се опитвахме да посетим, и всеки ден закъснявахме. Но ако посетите ди Треви преди 17:00 ч., може да се разходите 9 м. под фонтана и две хилядолетия назад във времето в античния комплекс, възстановен и отворен за посетите през 2004 г.
Градините на Вила Боргезе
До най-популярният пак на Рим може да стигнете и от Пиаца дел Пополо и от Испанските стълби, по алеи, отвеждащи нагоре към хълма, на който се ширят градините. Паркът е бил всъщност лозя, които кардинал Боргезе превръща в най-обширната градина в града в началото на 17-и век. Публичен парк става през 19-и век. Главният вход ще намерите с поглед в дясно от външната фасада на Порта Фламиния.
Самата вила Боргезе е сравнително скромна постройка, в която днес се помещава Галерия Боргезе, и която може да посетите всеки ден освен понеделник. Информация за обектите, билетие и туровете на вилата може да намерите на официалния ѝ сайт.
Разходката в парка е обаче безплатна и включва езеро, фонтани, и храмови постройки, разпръснати по алеите.
Алеите, водещи към парка, разкриват панорама към целия град, на която си струва да отделите няколко нимути. Тук може да изпратите залеза и да запечатате няколко златни момента.
В самия край на градините ще намерите и
Биопаркът на Рим
Рим определено не е известен със зоопарка си, но ако имате времето може да се разходите и тук. Единственият ми съвет – направете го сутрин или по-късно следобед, Лошо планиране от наша страна ни доведе тук по обяд. Животните тъкмо бяха нахранени и съвсем логично дремваха, а така ни се искаше и на нас…
Но при все това, зоопаркът е обширен и разнообразен. Може би сравним със зоопарка на Белград, ако сте го посещавали.
Защо биопарк, а не зоопарк? Учреждението е създадено преди 1911 г. като място за показване на животни, каквото е било основното предназначение на зоопарковете през онези години. Но 1998 г. проект за неговата трансформация го превръща в място за защита и опазване на редки и изчезващи видове, в помощ на природата. Повече за неговата мисия, история и посещението ви там може да откриете на официалния му сайт.
Ден 2: Храмове на вярата и изскуството
Ватикана
Ватикана – най-малката суверенна държава, дом на главата на Римокатолическата църква, Църковен център, но и туристически.
Ще спестя урока по история тук, за да ви дам малко полезни съвети за посещението на
Ватиканският музей
Пълноценна ли ще е разходката ви, ако не посетите Ватиканските музеи? Напълно е възможно. Но ако имате в себе си възможността да оцените цялото изкуството, поместено в тях, може да прекарате деня си тук. Според някои сайтове галериите са с обща дължина 7 км. Освен Сикстинската Капела, тук ще видите множество други творби на Микеланджело, Ботичели, Рафаело, Караваджо, Да Винчи – картини, статуи, фрески…
Не пропускайте да си вземете глътка въздух и в градините.
Музеят е отворен за посещение всеки ден освен неделя и понеделник. Но последната неделя на всеки месец входът е свободен. Безплатните билети се взимат само на място и се препоръчва да отидете възможно най-рано.
Може да закупите билети с точен час за влизане или да ги резервирате онлайн; на място опашките са значителни.
Не съм виждала да връщат хора, но сайтът на Ватикана предупреждава и моли за облекло, което не е много разкриващо – избягвайте къси рокли или поли, къси панталонки, оскъдни потничета, такива неща. Раменете и коленете трябва да са покрити. Джапанките не са позволи, но сандалите са окей. Шапки и очила се свалят при влизане в сградите.
На входа на музеите има скенери като на летището, имайте предвид, метални и остри предмети в багажа ви могат да бъдат иззети.
Ако музеите не са вашата муза, обаче, може да се насочите директно към Базиликата Свети Петър, чийто купул може да видите от почти всяка точка в Рим.
Базиликата Свети Петър
Базиликата Свети Петър е една от най-големите църкви в Италия, а и в света, и като всяка друга италианска църква може да посетите безплатно. Единствено трябва да преодолеете опашката за влизане, която често изпълва цялата дясна колоната и започва да криволичи по площада. Може да закупите билети за „прескачане на опашката“, а може да вземете и билети до купола, като цената е различа в зависимост искате да използвате асансьор или да преодолеете 551 стъпала (8 и 6 евро, съответно).
Църквата побира около 20 000 души, но има режим за влизане и излизане, за предотвратяване на сблъсквания. Куполът ѝ достига 136 м. височина, а под него е същински мраморен музеи. Тук ще видите най-известната от трите скулптури на La Pietà на Микеланджело. Втората видяхме съвсем случайно в Милано в замъка Сворца, а третата е пазена във Флоренция и се надяваме да посетим също някои ден.
За посещение на базиликата също имайте предвид по-консервативно облекло. Добър съвет за през лятото е да си носите шал, с които може да покриете рамена, колена, кръст, каквото е необходимо, преди влизане в църкви.
Площада Свети Петър
Дори да не посетите Музеите на Ватикана и ако нямате търпението за Базиликата Св. Петър, то си заслужава да видите поне площада Свети Петър. Piazza San Pietro е проектиран от Бернини и изграден в Бароков стил между 1656 г. и 1667 г. по поръчка на Папа Александър XII. Площадът е доминиран от фасадата на базиликата Св. Петър и колонадите, обграждащи площада и придаващи характерната му издължена форма.
Малко впечатляващи числа:
- 35 300 кв. м. e площтa на площада;
- 240 м. е широк в най-широката си част;
- 340 м. изпълва по дължина;
- 300 000 души капацитет;
- 284 опорни колони и 88 декорирани колони изграждат колонадите;
- 98 статуи на светци (всяка по 3.10 м) и 6 герба на папи са поставени върху колонадите;
- 118.6 м. е широка фасадата на базиликата, а 48 м. е висока (без статуите).
- 2 фонтана са поставени огледално един на друг на площада – единият е оригинално там от 5 век, но е изместен от Бернини, който създава и огледалния му брат;
Обелискът
В центъра на площада се издига на височина 40 м (заедно с основата) 4 000-годишен обелиск поставен с едничката цел никога да не направите хубава центрирана снимка на фасадата на Базиликата Св. Петър.
Обелискът е донесен от Калигула като военен трофей от Хелиополис, Египет и оригинално е бил един от двата обелиска на Циркус Максимус. По обелиска няма йероглифи, но вече има кръст и два папски герба. Около обелиска на площада има поставени плочици със зодиакалните знаци и по обяд на припек, сянката на обелиска показва точно текущия зодиакален знак.
От тук тръгваме по един от най-класическите маршрути с забележителности в Рим, със следваща спирка замъкът Сан Анджело. Но ако имате време за още нещо интересно в програмата си, може да посетите преди това Интерактивният музеи на Леонардо да Винчи – the Leonardo experience, намиращ се много близо до Ватикана. Подробности за него може да прочетете в статията-сестричка „Рим, ако вече сте били в Рим“.
Кастело Сан Анджело
Замъкът Сан Анджело е кръгла укрепена постройка, заобиколена от звездовидна крепостна стена. Другото му име е Мавзолеят на Адриан, т.к. първоначалната роля на сградата е именно пазител на гробницата на императора. Построена между 134 и 139 г., сградата става последен дом не само на урната на Адриан и семейството му, но и на редица императори след него.
Сградата е внушителна с размерите си, но на пръв поглед създава впечатление повече на затвор, отколкото на мавзолей и не е случайно. През 401 г. е преустроена във военен дворец и включена в тогавашната защитна стена на града, а декоративните ѝ елементи са упадали през периодите на атаки и засади.
Името „Сан Анджело“ сградата придобива след като през 590 г. папа Григорий I разказва за явяването на Архангел Михаил над замъка, като знак и символ на края на чумата, застигнала града. Друг разказ твърди, че ангелът е бил статуя, поставена там от папата в период на дълбока криза, в който дори най-отдадените християни губели вярата си.
В началото на 14ти век папите укрепват сградата и я превръщат в същински замък – убежище, до което папите могат да достигнат по покрития мост, спуснат от Ватикана. Когато няма опасност обаче, практично използват замъка като затвор.
Днес Кастело Сан Анджело е отворен като музей, пред който обикновено има скромна опашка. Може да се посети оръжейната, затвора и мястото на урните на императорите. Замъкът е заобиколен от симпатичен парк там, където някога е имало дълбок ров.
След кратката ни спирка тук се отправихме към Пиаца Навона, която може би ви се струва далеч, но реално е на около 15 минути пеша от Сан Анджело.
Мостът на Ангелите
Замъкът е свързан с отсрещната страна на река Тибър от моста Сан Анджело или Мостът на Ангелите, дължащ името си на 10-те величествени статуи на ангели, разположени от двете му страни – всяка дело на ученик на Бернини.
Преди да се спуснете по моста обаче може да погледнете в дясно на замъка, където вълволица от павильончета красят крайречната алея докъдето погледа стига. От картички, книги и принтове, до табакери и огледалца, ще откриете всичко красиво и не съвсем нужно тук.
Ние обаче поемаме по Via della Conciliazione, за да се отбием до
Пиаца Навона
Пиаца Навона е многолика и много красива – денем и нощем площадът кипи от живот. Ако искате да влезете в впечатляващата Света Агнеса (St.Agnes in Agone) – барокова църква, чиято фасада се слива с околните сгради, може да го направите до 19ч. в делнични дни и до 20ч през уикенда. Повече за църквата може да прочетете на официалния ѝ сайт, където за първи път прочетох, че на мястото на криптата по времето на Домициан се е помещавал известен бордей.
Ако попаднете на площада надвечер, много вероятно да заварите изложба, базар на изкуствата или улични изпълнители. Но когато и да дойдете, фонтанът на Бернини няма да ви остави безразлични.
Фонтанa на Бернини
При внимателен поглед към Фонтанът на Четирите реки (La Fontana dei Quattro Fiumi) ще забележите Дунав, Ганг, Нил и Ла Плата – най-големите реки на дотогава познатите 4 континента, изобразени като 4 мускулести драматични фигури. Дунав ще познаете като мъжът посегнал към Папксия герб. Под него плува скулптурна риба с отворена уста, а от дясно на него галопира кон (междудругото, единствената скуптура изцяло изваяна от Бернини). Вървейки по посока на часовниковата стрелка, срещаме Ла Плата, най-широката река в света, седнал върху купчина жълтици, символ на богатствата на новооткритата америка. Ла Плата е изобразена с повече африкански черти, заради ограничените знания, които са имали хората през 17ти век. В същата посока следва фигурата на Нил, омотана с воал, поради мистерията на нейния източник. И накрая Ганг, изобразен с гребло, символ на плавателния характер на реката. Малък воден дракон плува в нозете му.
Позицията на фигурите спрямо църквата е неслучайна и се казва, че разкрива отношението на континентите към Католицизма, но може би по-вярно изобразява отношението на католицизма към народите на континентите.
Заедно с обелиска (древно копие на египетски обелиск) и папския символ – гълъбът на върха, фонтанът на Четирите реки се извисява до впечатляващите 30 метра.
Подземният стадион
Ние сме тук за да видим обаче нещо друго. 4,5 м. под настилката на днешния просторен площад Навона се крият останките на древен стадион – Циркус Агоналис (Circus Agonalis), построен от император Домициан през I в. като един от първите постояни спортни арени на Марсово поле. Предполага се, че е бил с дължина 275 м. и ширина 106 м. По време на падане на Римската империя трибуните на стадиона са използвани като жилища, материали от постройката са използвани за други строежи, теренът е насипван поради пропадания и наводнения от река Тибър, постепенно издигайки нивото на терена, но запазвайки овалната форма на площада, произтича именно от функцията му на стадион.
Днес може да видите колоните на Стадиона на Домициан от площад Piazza di Tor Sanguigna, съседен на Навона. От тук ще видите арка от първото ниво на трибуните, които се предполага, че са достигали 30 метра във височина. Може да ги видите и в криптата на Света Агнеса – гореспоменатият бордей се е намирал в трибуните на стадиона.
Пълна обиколка 4.5 м под земята може да направите срещу 9 евро (2023 г.), с аудиогид. Входът към подземния град се намира в северната част на площада и работи от 10 до 19ч. всеки ден, според сайта. Ние обаче за 4 посещения не успяхме да го хванем работещ, макар да беше в списъка ми всеки път :/
Римските Базилики
Дори да не сте религиозни, съветвам ви да посетите поне една от Римските базилики. Всички църкви в града са с безплатен вход. Подозирам, че важи за цяла Италия, докато със сигурност не важи за Испания. Но влезте в храма с уважение – с покрити рамене, покрити колена или поне не-толкова разкриващи дрехи, без шапки, без очила, знаете. Зад скромно и нескромни фасади се крият спиращи дъха произведения на изкуството. Римските базилики са богати. Дори когато няма златно покритие, детайлни оптични илюзии издават стойността на изработката.
Препоръчвам да посетите Сант Андреа дела Вале (Sant’Andrea della Valle) в близост до площад Навона. Детайлната изработка на тавана е разкрита от три огромни огледала, поставени в основния кораб на църквата, за улеснение на посетителите.
А ако сте тръгнали по следите на Караваджо, в Сан Луиджи деи Франчези (San Luigi dei Francesi) ще откриете три негови платна, разказващи историята на Свети Матей.
Ден 3: Още забележителности в Рим
Колизеумът и Римският форум
Вход
Колизеумът и Римският форум разкриват толкова много история, че откровено ви препоръчвам да се възползвате от организираните обиколки с тургид, за да усетите наистина духа на мястото. Можете да видите колизеума спокойно и само отвън, достатъчно е впечатляващ. А Римският форум е на практика открит площад. Както и другите останки на древния град, нивото на площада е под нивото на сегашните улици. Така че разхождайки се от Колизеума към Монумента на Виторио Емануеле, ще може да придобиете доста добра представа. Но ако имате възможност, твърдя смело, че разходката из руините е различно чувство от погледа отгоре. Това е може би най-посещаваната атракция в Рим, бъдете готови за тълпите. Билети може и се препоръчва да закупите онлайн и предварително.
А с малко късмет, може да се окажете в Рим в първата неделя на месеца, когато посещението на Колизеума е безплатно. Билети се взимат само от касите на място и опашките са внушителни. Но ако отидете по-рано и имате търпението, влизането е съвсем постижимо.
Интересни факти
Интересен факт за Колизеума е ефективният метод на настаняване на зрителите – по стените на външния ринг ще видите номерата на входовете, вътре трибуните и седалките също са имали номера. Императорите, гладиаторите и зрителите са влизали само през отредените за тях входове. За събитията в колизеума са се раздавали билети на малки глинени плочи – билетите са били напълно безплатни за римското население, но никой не влиза без билет. Твърди се, че целият амфитеатър (между 50 и 80 хиляди места) е могъл да се настани за 15 минути.
Когато влезете и погледнете арената, ще видите тунелите, които са се намирали под пода. Колизеумът включва лабиринт от тунели, проходи, тайни врати и пролуки, както и изискана система за отводняване, която нявява към мисълта, че тук са се разигравали и водни битки.
До Колизеума ще забележите и триумфална арка, посветена на победите на Константин Велики.
Римският форум (тогава наричан просто “Големият форум”) е бул туптящото сърце на града – търговски, политически и религиозен център на всяко събитие. Тук се е случвал културния обмен, тук са съдени престъпниците. Из разкопките ще видите множество храмове и публични сгради, но най-вече ще усетите размера на основния площад и храмовете в него.
Монументът на Виктор Емануил II – Обединител на Италия
Масивният паметник е издигнат между 1895 и 1911 г. посветен на обединението на Италия през 1861 г. и на нейния обединител Виктор Емануил. Известен е като „Паметник на Родината“, „Виториано“, както и шеговитите „Сватбената торта“ и „Пишещата машина“. Широк е 135 м и 70 м. висок. Монументът е музей, които може да посетите, а до покривната площадка се качва асансьор. Върховете на монумента са украсени от две колесници и двете изобразяващи Нике – богинята на победата. От почти всяко по-високо място в Рим ще видите крилатите фигури.
Пантеона
От църква на църква през криволичещи улички се озовахме на площада пред Пантеона. Храм, гробница и едно от най-интересните инженерни постижения. Пантеонът е построен вероятно 2. век на мястото на друг изгорял храм от 1. век пр. Хр., и е запазен и поддържан през вековете, т.к. не спира да бъде действащ храм – днес църква. Ще откриете и гробниците на Виктор Емануил II и Умберто I, сред няколко други.
И както във всеки действащ храм влизането е безплатно. На входа ще видите да се извива опашка, която се движи сравнително бързо. Ще ви помолят да си покриете раменете, ако е възможно. Ще влезете през античната порта, чиито колони оформят малък вътрешен двор и през високите порти ще се озовете в ротондата – може би никоя друга църква не заслужава тази категоризация, повече от Пантеона.
Интериор
Вътрешността му може да побере сфера с диаметър 43,3 м., а таванът не се опира на нито една носеща колона. За да го постигнат, древните инженери използват няколко техники. Като начало, стените в основата са 6.4 метра широки, докато при околоса (отворът в най-високата точка), структурата е една 1.2 м. широка. Използвани за различни материали като по-тежки и плътни изграждат основата, а леки и порести камъни са използвани в тавана. Арки разпределят равномерно тежестта на конструкцията, която за купола се изчислява на над 4,5 хиляди тона.
Дали вали в Пантеона? Разбира се. Но в мозайката на пода са скрити шахти, които тихо отвеждат водата. Това е една от причините за кръговото движение на посетителите – заобикалят мокрия под в центъра.
Исторически Пантеонът е бил украсен и от две кули – камбанарии, издигащи се над портика, които изчезват през 19 век. Архитекти са ми казвали, че сградата е била покрита изцяло с бял мрамор, отразяващ пладнешко слънце, но Пантеонът е бил съблечен (както и много други сгради в Рим) и мраморът използван за построяването на Ватикана. Ако ви е интересно как би изглеждал храмът преди тези сътресения на облика му, може да посетите Ротондата в Моста, в Малта, която е ако не копие, то поне силно вдъхновена от оригиналния дизайн на Пантеона, отвътре и отвън.
Посещението тук може да ви отнеме между 30 мин и час, зависи от опашката и темпът на разглеждане. Ние сме бързички и се отправяме към Трастевере, но не преди да посетим
Ларго ди Торе Аржентина
Площадът е често отбивка от пътя и малко туристи знаят, че е всъщност лобното място на Юлий Цезар – предаден, намушкан, “И ти ли, Бруте…” Доста по-често ще чуете, че е Котешкото убежище (the Cat Sanctuary), заради многото пухкави постоянни обитатели на разкопките. Името на площада идва от кулата Torre Argentina, чието име се свързва с латинското наименование на Стокхолм – Argentoratum). Площадът е под нивото на улицата и до скоро това беше единственият начин да разгледате останките от улици, храмове, театъра и куриата на Помпей.
След нашето последно посещение обектът е отворен за туристи, изградени са алеи и са поставени информационни табели. Входът е 5 евро, четем из новините.
Фонтанът на костенурките
Кратко включване, за да ви кажа, че ако Fontana delle Tartarughe не ви е път, не е нужно да го търсите изрично. Мъничкото фонтанче е сгушено в площад, чаровен, но толкова колкото и остатъка от Рим. Известен е с костенурките, поставени на най-високото ниво на фонтана, които са може би творба на Бернини, но и това не е сигурно.
Изола Тиберина
Макар и единственият остров в тази част на реката, Изола Тиберина или Островът на Тибър не е типичната туристическа атракция, макар че разкрива богата история. Островът има продълговата форма, но умишлено е дооформен, за да напомня кораб, с включително висока колона в центъра му – мачтата на кораба. Островът е обгърнат от мистика в древността, докато през 3 век оракул не заръчва построяването на Храма на Асклепий, който да избави Рим от опустошителна чума. На мястото на храма днес има църква – Базиликата на Свети Апостол Бартоломей, която е отворена за посещение. Има и болница и аптека, затвърждаващи връзката с лечителството, макар и с езически корени.
Два моста свързват острова с бреговете на Тибър – източния, Понте Фабриче, гордо се издига от 62 г. насам, почти 2 000 години! От оригиналния западен мост “Цестий” обаче е запазено много малко, след множество ремонти през годините. От мостовете се разкриват страхотни пейзажи за снимки по залез.
Трастевере
Не-толкова-тайната-тайна-на-Рим, Трастевере – чаровния квартал от другата страна на Тибър, за който уж туристите не знаят. Когато ние го посетихме ми се стори, че сякаш всички знаеха. Площадчетата кипят от живот, шум и светлинки. Ние планирахме да приключим деня си тук и пристигнахме късно, но ако се намерите на площад Санта Мария по обяд, не пропускайте да посетите средновековната едноименна църква – Santa Maria in Trastevere, разкриваща богати златни мозайки и стенописи. На юг от площада, казват, в по-разумно време на деня, е отворен пазар, който се прави от 900 г. насам.
Но ако се окажете в късните часове на деня, ще намерите утеха в множеството ресторантчета, около които опашки се виеха като бръшляна по сградите.
Като говорим за храна, освен пица и паста, не пропускайте да опитате и традиционните тукашни кифлички – маритоци (най-добре на закуска).
Тук приключихме туристическата си обиколка, но трябваше да прекосим отново Тибър, за да стигнем до централната мрежа на градския транспорт и да се заведем вкъщи.
Много лесно е да се влюбите в Рим, много чаровна е всяка уличка на стария град. Три дни не са достатъчни да се насладите на всички забележителности в Рим, но ще е достатъчно, че да искате да се върнете.
Когато Рим ви залипсва, можете да си припомните вкуса му като си приготвите домашни маритоци или за не толкова смелите – домашно тирамису.
А какво да видите на второто си посещение, може да прочетете тук:
Be First to Comment