Разположен само на час път от испанската столица, Толедо е идеалното място за еднодневна екскурзия от Мадрид за любителите на историята, културата и изкуството. Градът, известен като „града на трите култури“, е свидетел на многовековно съжителство на християни, мюсюлмани и евреи, което оставя незабравими следи в неговото наследство. Днес старият град излъчва спокойствие и разкрива незабравими гледки от високите кули на катедралите и над ленивите води на река Тахо. В тази статия ще ви разкажем за основните забележителности в Толедо за един ден и как различните култури са съжителствали и създавали история заедно.
От Толедо до Мадрид с кола
Градът се намира на около 1 час от Мадрид, с лека вариация във времето в зависимост от къде в Мадрид тръгвате и дали се движите с кола, влак или автобус. Автобусът е най-бюджетната опция (от 6-7 € в посока през 2024 г.), влакът най-бързата (около 11 € билет в посока, отнема 36 мин. от гара до гара с влакчетата на Ренфе), а кола – най-удобната и тази, която избрахме ние.
Като всеки исторически запазен град, Толедо се дели на нова част и стара част. Ако сте отседнали в стария град, имайте предвид, че паркирането е възможно единствено в няколкото официални паркинга, пред които се нареждат опашки от обяд. Ние пристигнахме около 11:00 ч. и може би взехме последното свободно място в паркинг Santo Tome. Такъв проблем няма да имате с влак или автобус, но ще трябва да предвидите транспорт от гарата до историческия център.
История на Толедо
Толкова много история, а наглед толкова малко градче е било Толедо, съдейки по размерите на защитната стена на стария град. Поради това именно пространствено ограничение, а и за да се отдели от влиянието на църквата, през 1561 г. Филип II мести столицата от Толедо в Мадрид.
Много накратко отбелязвам тук основните моменти в историята на града, а по-долу ще се запознаем с детайлите за всяка от списъка забележителности в Толедо.
Ранна история на Толедо
- Първото споменаване на града е от 129 г. пр. Хр. – в описание на завладяването му от римляните, които развиват града по римски модел с устроени пътища, театри, бани и акведукти и разбира се – крепостна стена.
- малко от тези останки са видими днес, но може да видим останки от римски амфитеатър в северната част на новия град;
- от този период се заражда и дълбоката връзка между града и обработката на желязо;
- римската религиозна толерантност позволява и първото заселване на евреи по тези земи;
- Германските племена се възползват отслабването на Римската империя, за да уседнат на иберийския полуостров, като 418 г. вестготите правят Толедо столица на малко местно кралство, както и важен християнски център за региона;
- източниците говорят за сблъсъците между християнското управление и местните юдеи още от този период;
Толедо през арабския период и реконкистата
- Арабските племена завладяват иберийския полуостров в началото на 8 век. През 711 г. Толедо пада и става част от Халифата на Кордоба;
- Едва 1085 г. Толедо е освободен от мюсюлманите и присъединен към кралство Леон от Алфонсо VI;
- Алфонсо VI завзема града по споразумение с арабите, като в замяна пощадява местното арабско население, вкл. имотите, поминъка и религията им;
- Следващите години са благодатни за града, развитието и културата; тук се установява престижното Училище за преводачи, развиващо културния обмен между християни, евреи и мюсюлмани, развиват се всички занаяти;
- Но от средата на 14. в. атаките срещу евреите зачестяват и стават все по-агресивни; синагоги са разрушени или окупирани, въвеждат се закони, които забраняват придвижването им и задължават поставянето на знаци на дрехите им;
- Сходна съдба сполетява и местното мюсюлманско население, с което приключва славата на толерантността на града;
Толедо след обединяването на Испания
- След вътрешни войни на полуострова, Толедо става част от обединеното кралство Кастилия и Леон, управлявано от т.нар. “Католически крале” – Изабела I Кастилска и Фернандо II от Арагон – символи на обединението на Испания и на реконкистата (завършила с превземането на Гранада през 1492 г.) и победата на християнството.
- 1516 г. Толедо е избран за столица на испания от Карлос I Испански (Карл V – император на Свещената Римска Империя). Градът става важен религиозен център;
- 1561 г. административната столица е изместена в Мадрид, като се мести и голяма част от населението на Толедо.
Богатият прилив на нашественици оставя трайна следа в Толедо, познат и до днес като “Града на трите култури” – християнска, юдейска и мюсюлманска. Съжителството им е видно в изкуството, в архитектурата и в легендите, които градът разказва. Тук ще срещнете готически стил смесен с изкуствата на стила Мудехар, на Ренесанса, Барока и т.н.
Забележителности в Толедо
Катедралата на Толедо Санта Мария от Толедо (Catedral Primada Santa María de Toledo)
Изумителна гледка и денем, и нощем, Катедралата на Толедо е основната забележителност на града.
Ако имате времето и желанието може да прекарате два до три часа тук и няма да ви стигнат да възприемате всеки детайл. Билетната каса се намира в магазина за сувенири вдясно от основната фасада и точно срещу страничния вход, който ще познаете по опашката за влизане. Удобно, подробен и безплатен аудио гид е на разположение на посетителите. Може да го свалите като приложение на телефона си оттук и да обходите храма под съпровода му. QR-кодът ще видите на касата, на входа и на множество табелки из храма и не мога да не ви го препоръчам.
Алтернативно, може да надникнете в храма и напълно безплатно, през вход от лявата страна на основната фасадата, отворен за вярващите и водещ към малка молитвена зала, но не преди да открие гледка към целия храм. Този вход ще намерите в края на ул. Шапинерия (Calle de Chapineria).
Пълната обиколка ще ви отведе през изящните олтари и зали в центъра на храма, към сюреалистичен окулус (кръгъл прозорец в покрива), излязъл директно от ренесансова картина, през гробница в подземието и до червеният яспис (вид кварцов камък), докоснат от Светата Дева. Ще се изненадате, може би, да видите мозарабска капела, декорирана като изящна врата. И когато мислите, че сте видели всичко, ще откриете вътрешния двор, построен на мястото на стария пазар на града.
Ако не сте се изморили, може да посетите Катедралата и за вечерното шоу, когато звук и светлина изпълват капителите и олтарите.
Билети може да намерите онлайн тук и за дневно, и за нощно посещение.
Площада Сокодовер (Plaza de Zokodover)
Нощната ни разходка мина през централния площад на града. Името на площада идва от арабски – sūq ad-dawābb. “Сук”, знаем от мароканската ни обиколка, е пазар. А четем също, че пазарът е бил за товарни животни първоначално, впоследствие – сцена на коридите, а днес – на традиционни фестивали и тържества. Сградата на кметството обхваща площада от край до край, а атмосферата е спокойна и приветлива.
Алкасарът на Толедо (Alcazar de Toledo)
От всички забележителности в Толедо, алкасарът e най-видимата. Размерите на тази масивна постройка могат да се възприемат единствено от отсрещните хълмове. Стени, дълги 60 метра всяка, защитават обширен вътрешен двор. А четири 60-метрови кули отбраняват стените. Кацнала на билото на хълма, крепостта доминира целия град, както и бурната му история.
Разрушаван и възстановяван през годините, домакин на знатни приеми и обсади, Алкасарът има и централно място в историите от гражданската война в Испания. Днес помещава музей на армията. Ние не го включихме в обектите за посещение, но подробно за историята му може да прочетете тук.
7-те обекта на Туристическата Гривна
Старият град на Толедо е намерил нов живот в туристическите си забележителности и то по много уреден начин. Онлайн от тук или на място във всеки от включените обекти, може да закупите туристическа гривна (“Pulsera Turistica”), която през 2024 г. струва 12 € и позволява еднократен вход в 7 обекта от Стария град, които са напълно постижими в един ден, но гривната е валидна всъщност за 7 дни. Смисълът на гривната проличава веднага, щом сметнете, че входът във всяка една от тези забележителности в Толедо е 4 €, т.е. ако искате да видите дори само 4 от тях, гривничката е вече оферта. Ако си я вземете на място, идва и със симпатична карта на обектите.
Църквата Санто Томе (Santo Tomé) и наследството на Ел Греко (El Greco)
Откъде ще започнете обиколката си зависи изцяло от вас, ние стартираме от църквата Санто Томе, т.к. е най-близо до паркинга ни.
Входът в самата църква всъщност е безплатен и вляво от главния вход, в часовете,в които е отворена. Ние не успяхме да надникнем. Отвън забележителна е кулата на църквата, изградена в стила мудехар.
Забележителността, която привлича туристите обаче се намира в специално отделение, ще го познаете по виещата се опашка пред входа, а вътре е може би най-известната картина на художника Доминикос Теотокопулос, родом от Крит и за това по известен като Ел Греко (на испански: El Greco), т.е. Гръка.
Стилът на Ел Греко е толкова своеволен и разпознаваем, че не успяват да го причислят към никоя от конвенционалните художествени школи. Смятан за предшественик на кубизма И на експресионизма, Ел Греко развива стила си вдъхновен от класическия иконопис и италианските ренесансови майстори, внасяйки собствения си поглед.
В църквата Санто Томе ще намерите в оригинален размер картината “Погребението на граф Олгас”, поставена над гроба на самия граф, където почива до ден днешен. За любителите на изкуството, тургид може да опише в детайли историята и детайлите на произведението. За любознателния турист ще е може би интересно, че от множеството персонажи само двама гледат към зрителя – дете в левия ъгъл, което посочва починалия граф, и един от мъжете застанали над свещениците малко вляво от центъра. Образът на мъжа, се смята, е автопортрет на художника, а детето – синът му. По-горе в изображението, в духовния свят, образът на Дева Мария, казват, е вдъхновен от съпругата на Гръка.
Музеят на Ел Греко
В Толедо, в еврейския квартал, може да посетите и Музея на Ел Греко, който пресъздава къщата на художника, т.к. оригиналният му дом вече не съществува, и съхранява много от творбите на художника, особено от годините, които прекарва в Толедо. Посещението му не е включено в Туристическата гривна, но през 2024 г. входът му е 3 €.
“Синагогата” Санта Мария Ла Бланка (Santa Maria la Blanca)
Днес музей, стопанисван от католическата църква, но построена и функционирала като синагога години наред, Санта Мария Ла Бланка (оригинално Ibn Shushan) според някои източници е най-старата сграда на синагогата останала невредима до днес. Оригиналната постройка датира от първите години на 13. в. и архитектурата ѝ днес е запазена напълно автентична. Белите колони, арабските арки и извезаните капители в типично арабски стил са по оригинален проект, изработени от местните арабски майстори в стила мудехар, останали и запазили занаята си и след реконкистата на Толедо.
Освен архитектурните елементи и мозайките по пода, помещението е всъщност празно, което до известна степен не позволява да си представим как би изглеждал действащият храм. На този фон (или липсата му) се открояват архитектурните детайли и слоевете история. Вероятно цялата синагога е била изящно изписана, но наполеоновите войници съхраняват муниции в храма, който се взривяват и опустошават фреските, в последствие покрити от изящно бял цвят. Днес само парченца от фреските са запазени или възстановени в купола на олтара.
Манастирът Свети Йоан на Кралете (San Juan de los Reyes)
Манастирът във видно готически стил ще намерите диагонално на синагогата Санта Мария Ла Бланка – не случайно. Изабела Кастилска избира мястото като противовес на юдейския храм. Тук Католическите Крале планират да прекарат вечността след смъртта си и църквата и манастирът са планирани и изработени с най-голямо внимание.
Манастирът
Манастирската част се състои от два етажа, първият е богато орнаментиран и обгражда вътрешния манастирски двор. Всяка ниша тук е изящен релеф, ефирен като природата, която го е вдъхновила. Освен природни елементи, много от изображенията са алегории и скрити послания, а други приемаме за шеговити закачки – може да прекарате и цял ден тук, докато откриете всички.
Вторият етаж е интересен с тавана си, покрит от дървени елементи в стила мудехар, заключили отново множество препратки към Кастилските крале и техните родове.
Църквата
Основният църковен храм има самостоятелен вход, но и връзка с манастирската част. Стълбички от втория етаж на манастира водят до високи балкончета, разкриващи реалния внушителен мащаб на сградата.
Всеки детайл е посветен на Изабела и Фернандо Кастилски – каменни релефи на гербовете им са поставени на стената вляво и непосредствено до олтара, буквите им ще намерите извити в детайлните на капителите, осмоъгълни структурни елементи напомнят за връзката между кралете и вечността, т.е. християнския бог (8 → ∞). Но Изабела Кастилска никога не харесва храма, и когато превземат Гранада, с което бележат края на Реконкистата, Кастилските крале избират Гранада за последен свой дом.
На външната фасада на църквата ще видите нетипична гледка – ръждиви вериги са накичени стройно по камъните. Историята разказва, че това са веригите на християнските роби, освободени при освобождаването на Гранада. Тази именно фасада видяхме репликирана в Испанското село в Барселона, но репликата не може даде усещане за истинския мащаб на събитията. Сега веригите са десетки, но преди – стотици са покривали цялата фасада на църквата. Свалени са, разказват ни, от френските войници през войната, и претопени за муниции.
Много подробен и безплатен аудио гид за манастира може да намерите тук, а и QR-кодове към него са разположени навсякъде в сградата.
Real colegio de las Doncellas Nobles
Следващата спирка из нашите забележителности в Толедо беше кратка – Училището за знатни дами, функционирало до края на миналия век. Вторият етаж на сградата, където са били класните стаи, е затворен за посетители. Посещението включва само малката барокова църква в предверието, където е положено тялото на основателя му – Кардинал Силицео, и церемониалната зала, покрита с тежки червени платове.
Ако нямате много време и нямате специален интерес, това е обектът, който може да пропуснете.
Църквата на Йезуитите Св. Иделфонсо (Iglesia de los Jesuitas San Idelfosno)
Кои са Йезуитите и кой е Св. Иделфонсо може да разберете и сами, но аз съм тук, за да ви кажа да не пропуснете малкият проход в лявата стена на църквата, по който старинни стълби ще ви изведат към… други стълби, метални. И след малко изнервящо катерене по необичайно скърцащия метал ще се озовете над целия град.
Пътят е еднопосочен, така че слизането е през дясната кула на църквата и пътят естествено ще ви изведе на балкончето на храма, откъдето се разкрива според мен най-пълна гледка към църквата.
Църквата Кристо де ла Лус (Cristo de la Luz)
Отбиваме се до една от най-старите забележителности в Толедо – църквата Христос на Светлината, чийто купол е зает днес от разпятие (също добавен при християнизирането на храма). Оригиналната архитектура обаче разкрива характерния арабски стил, т.к. храмът е построен като лична джамия на местен богаташ. Множество арки и колони напомням на “синагогата” Санта Мария де ла Бланка, но за разлика от нея – капителите на колоните са в типично римски стил, а вероятно са били и оригинално част от римската църква, открита по-късно в основите на джамията. От същия период е и римският път, разкрит непосредствено до нея. Когато ние го посетихме, арабски ритми звучаха от скрити колонки в храма в странен контраст с разпятието.
Легенда гласи, че при превземането на Толедо, в хода на реконкистата, Алфонсо VI влиза в Толедо и преминавайки по улиците на града на кон, конят му коленичи пред малката джамия – бял камък на улицата указва точното място. Учудени от поведението на коня, реконкистадорите правят разкопки в джамията и откриват разпятие – останка от древноримска църква, построена на същото място. И на това основание превръщат храма отново в християнски.
Църквата на Спасителя (Iglesia del Salvador)
Има такова нещо като църковна умора и на края на първия си ден тук нямахме сили за още една. Малката църквичка, прочетохме, е известна с историята си – построена е върху останките от джамия, която е построена върху по-стара джамия, която е построена върху стара вестготска църква.
Определено, в Толедо тази тенденцията е много ярка, но винаги ще си спомням учителката ми по туризъм, която каза, че винаги е така: местата на вярата запазват енергията си през векове и през религии, независимо в какво избира да вярва текущата власт. И ако посетите София ще го видите също – в ротондата Св. Георги, в църквата Св. София и на безброй други места.
Гледки към Толедо
Привечер се отправихме пеша към гледката от отсрещния хълм на града, през декорирания мост Алкантара (puente Alcantara), по крайречния път от другата страна. Точно след ресторант Restaurante La Ermitaña се намира Mirador del Valle – Mirador del Valle.
В ретроспект, не най-доброто време за тази гледка, когато слънцето залязва зад града и оставя детайлите му в сянка. Но чудесно време за портрети в златния час.
На следващия ден отново спряхме тук на тръгване за късна закуска с марципанчета на фона на “испанския Търновград”, както шеговито го наричат Биляна и Петър Събеви, а защо може да прочетете в блога им.
Пътят на Дон Кихот
По пътя към гледката срещнахме странна табелка с надпис “Пътят на Дон Кихот”. Месеци по-късно разбираме, че сме посетили не един, а два от 8-те обекта на туристическия екомаршрут, включващ емблематични обекти от живота на Мигел де Сервантес и приключенията на Дон Кихот. Целият маршрут може да намерите тук.
Съвсем случайно, отбивайки се в малкото село Консуегра по пътя към Аликанте, попаднахме на “гигантите” от разказа на Сервантес. На снимките по-долу – вятърните мелници над Консуегра и паметната плоча над къщата на Мигел де Сервантес в Мадрид – също случайно попадение, намерено зад апартамента ни в Мадрид.
Храната в Толедо
Когото и да попитате за Толедо, преди забележителностите, ще ви прати за марципанчета и не е случайно. Марципанът на Толедо е толкова специален, колкото шампанското на региона Шампан, т.к. ”Mazapán de Toledo” се радва се на защитата на европейско географско означение.
Ще го намерите във всяка сладкарничка или, за нещо още по-специално, може да посетите магазинчето Mazapanes del Convento, където най-милите монахини ще ви предложат разнообразие от вкусове, но който и да изберете, няма да сбъркате. Цените са на килограм 😊👌
Иначе навсякъде ще намерите модерни и традиционни ресторантчета и тапас барове. През юни намерихме модерната част на Толедо приятно оживена и използвахме опашките пред ресторантите като индикация накъде да се насочим.
Забележителности в Толедо: Заключение
Ще ви стигне ли един ден за основните забележителности в Толедо? Трудно, но постижимо. За нас бяха ценни пълните 24 часа в града, за да усетим и атмосферата вечер, да се насладим на светлините и да използваме прохладата на следващата сутрин, за да довършим обиколката си. Нощувахме в малко, но уютно апартаментче, което напомняше много на усвоен риад, подобен на тези, които видяхме в Мароко.
Всяко пътуване ни показва колко богати са културите на средиземноморието и колко много влияние са възприели една от друга. От римските останки в Египет, до египетския храм в Мадрид и всички езикови заемки през годините. Но никой град не го показва по-ярко от Толедо под топлите лъчи на юнското слънце.
Be First to Comment