Казабланка, най-големият град и икономически център на Мароко, е жива смесица от традиции и модерност. Дом на емблематичната джамия Хасан II, една от най-големите и зашеметяващи джамии в света, градът предлага както исторически и културни забележителности, така и енергия, характерна за един модерен град. Архитектурата на града е в стил ар деко, останала от френското колониално минало. Съчетана с мавритански и арабски влияния, придава уникален характер на улиците в оживения център. Казабланка не е просто врата към Мароко – тя е дестинация сама по себе си, където големите небостъргачи се срещат със старата медина, а всяка улица разказва за богатата история на града. Въпреки че Казабланка трудно може да се конкурира с историческото наследство на Маракеш и Фес например, ние решихме да му отделим ден и да видим какво може да предложи. В тази статия ще намерите нашия списък със забележителности в Казабланка за 1 ден.
Тази статия е част от по-големия ни разказ за Мароко. За това как стигнахме до Мароко, за пътуването от Маракеш до Казабланка с кола и други организационни неща, може да прочетете тук:
Самостоятелно посещение на Казабланка – какво трябва да знаем
Пътят Маракеш – Казабланка с кола
Пътят с кола от Маракеш до Казабланка е към 3 часа, така че около обяд спряхме пред airbnb-то, в което щяхме да нощуваме. Мястото беше на центъра, недалеч от голямата джамия на Казабланка и се зачудихме дали може да паркираме там. Веднага се появи господин с вид на контрольор по паркинга и ни посочи къде да спрем, даже беше любезен с насоки как да сместим дългата кола. Оказа се, че паркингът е безплатен, ама човекът си поиска бакшиш за услугата. И го получи.
Бакшиши в Мароко
Подобни любезности не са изключени където има туристи в Мароко – предлагат ти непоискана помощ и после не се свенят да си поискат бакшиш. Имайте предвид, че тук, както и в Египет, е прието да се дава бакшиш за такива дребни услуги и ако не искате да им давате, любезно откажете услугата предварително.
Места за спане в Казабланка (а и като цяло в Мароко)
Така и портиера на сградата (който имаше и задачата да ни посрещне и да съдейства по време на престоя ни) се опита да си поиска бакшиш, но мястото за настаняване се оказа доста лош избор от наша страна. Затова, ако запазвате места за спане, проверявайте ревютата и запазвайте такива с доказана оценка от много хора. Не стига, че чистотата и обзавеждането бяха под всякаква критика, а и от крана на мивката удряше ток. Споделям ви го тук, най-вече за да го избягвате. Нямахме никаква причина да се задържаме вътре и побързахме да излезем.
Забележителности в Казабланка
Джамията Хасан II
Насочихме се директно към голямата джамия на Казабланка. Шедьовър на арабската архитектура, джамията Хасан II е една от най-красивите религиозни сгради не само в Мароко, но и в света. Носи името на крал Хасан II, който започнал строежа ѝ през 1986г. Желанието му било Казабланка да има сграда с която да се гордее – “джамия над водата, защото божият трон е на водата”. Всъщност това не е далеч от истината – за да намерят нужните 9 хектара площ се наложило да отвоюват земя от океана. Джамията се издига отчасти на масивна колонна платформа над Атлантика.
Проектирана е от французина Мишел Пинсо под ръководството на крал Хасан II и в работата взимат участие марокански занаятчии от цялото кралство. По време на най-интензивния период на строителството работата не спира – 1400 души работят през деня, а други 1100 – през нощта, което позволява да я завършат само за 7 години – до 1993 г.
В двора на джамията
Джамията е наистина внушителна, особено като се застане в широкия и двор. В зависимост от източника и критерия за сравнение може да срещнете, че е между 3-тата и 14-тата най-голяма в света. Аз няма да се ангажирам с конкретно число, но със сигурност може да кажем, че е една от най-големите джамии, които сме виждали, и първата по големина в Мароко. Минарето ѝ се издига на над 200 м. височина.
Джамията е една от малкото в Мароко, отворени за туристи. Дворът е отворен за посещение безплатно, за влизането вътре се заплаща такса. Единствения вариант за посещение на немюсюлмани вътре в джамията е обиколка с гид (на английски, френски или испански) в интервалите предвидени за посещения. Тъй като това е религиозно място, посетителите трябва да са с дрехи, които покриват раменете и деколтето, а долните дрехи да са достатъчно дълги, за да прикриват коленете. Къси панталони и ризи с къси ръкави не са разрешени. Жените не се изисква да покриват косата си. Като покрихме тези изисквания и след като свалихме обувките, можеше да влезем.
Интериор на Джамията Хасан II
Вътрешността на сградата е архитектурно произведение на изкуството, съставено от толкова различни материали и елементи, че трудно може да бъде описано накратко. Всички използвани в строителството материали са добити в Мароко, с изключение на няколко колони от италиански бял гранит и 56 стъклени полилея.
Молитвената зала е построена в правоъгълен план с дължина 200 м и ширина 100 м. Централният кораб на залата е с височина 40 м, а таванът, облицован с кедър, се поддържа от 78 масивни колони. От двете страни на залата са разположени мецанин етажи с резбовани орнаменти от тъмно дърво, които са запазени за жените. В молитвената зала могат да се съберат 25 000 поклоници,. За добиване на по-добра представа, залата побира точно 2 пъти капацитета на седящите места в Арена София. В обемно отношение пък, пространството може да побере поне 2 пъти катедралата Ал. Невски. Общо 105 000 богомолци, които могат да ползват едновременно комплекса на джамията по време на молитви, като по-голямата част от тях се разполагат в двора под открито небе.
А ако погледнете тавана в централната му част ще видите, че той е разделен на две големи части. Впечатляващо е, че те тежат 1100 тона, но още по-впечатляващо е, че са подвижни и се отварят. Това спомага за приток на свеж въздух, когато джамията е пълна, а през ясните нощи поклонниците могат да се молят отправили поглед към звездите.
В комплекса се намират също ма̀драса (ислямско религиозно училище) и библиотека. На долното ниво на джамията се намира хамамът – зоната за измиване преди молитва. Изкусната работа на мароканските занаятчии е видима и тук – дърворезби, плочки и мозайки с геометрични форми.
Цена за вход: 130 MAD
Работно време за туристи: на сайта на джамията
Другото лице на Казабланка
След джамията по-голямата част от групата замина да обядва, но ние двама авантюристи решихме, че ще опознаваме града. Бяхме набелязали площад Мохамед V, намиращ се на около 3 км оттам. Излязохме от джамията и се отправихме пеша по най-краткия път, който ни даде навигацията. Две пресечки след грандиозната и лъскава джамия, тук свободно се разхождаха кокошки по тротоарите. След още няколко завоя хората почти изчезнаха, какво остава за туристи. Кварталът се състоеше от тесни улички и малки занемарени постройки. Бяхме попаднали в периферните квартали на старата медина на Казабланка.
Само че тук вместо чара на стар град, имаше боклуци, прах и мизерия. Очевидно тук туристи не минаваха, защото си личеше, че сме интересни на малкото минувачи, с които се разминахме (предимно младежи). Старото гробище беше недалеч оттук, но атмосферта по улицата не беше по-ведра. Нито пък гледките бяха като за снимки – бедни къщи, графити, през един прозорец съзряхме окачени множество (кози?) крака – долната част с копитото. Всичко това беше далеч извън зоната на комфорт на хора за първи ден в Мароко. Прикрих фотоапарата под якето и реших, че е по-добре да се махнем възможно по-скоро оттук.
Бързайки така из тесните улички на този квартал, в един момент усетих приближаващи стъпки зад нас. Последва подвикване. Някакъв мъж ме викаше и сочеше нещо с ръката към мен. Оказа се, че докато съм вървял с фотоапарата под якето ми е изпаднал сенника на обектива и човека ме беше настигнал да ми го даде. Благодарих му – явно и в този беден квартал на града хората не бяха с лоши намерения. Скоро се озовахме на оживена улица и напуснахме тази зона, в която за съжаление спрях да направя една единствена снимка.
Площад Мохамед V
Достигнахме до географския център на града – площад Мохамед V (който навигацията упорито наричаше “Мохамед Ви”). Площадът е една от главните забележителности в Казабланка и е олицетворение на съчетанието между модерност и традиция, колониално наследство и мароканска идентичност. Кръстен е на султан Мохамед V, който води Мароко към независимост, площадът е знак на почит към неговото управление и пътя на страната към модерната епоха.
Построен по време на френския протекторат през 20. век, площад Мохамед V е проектиран така, че да съчетава величието на европейската архитектура (ар нуво) и същевременно да включва марокански художествени стилове (неомавритански стил). С бързото развитие и модернизация на Казабланка площадът се превръща във фокусна точка за новите административни и граждански структури на града. Именно тук през 1956 г. Мароко обявява своята независимост, което превръща площада в значимо място в историята на страната.
На площада са разположени ключови исторически сгради, най-забележителните, от които са:
- Сградата Ел-Вилая: Сградата с часовниковата кула. Проектирана е от Мариус Бойе и е построена през 1928-1937 г. по време на френския протекторат в Мароко. Сградата е пример за административна колониална архитектура с богато украсената си фасада и сводести прозорци. Днес административна сграда.
- Дворецът на правосъдието: Проектирана от Джоузеф Мараст през 1922 г.. Със своите масивни врати и детайлни плочки съдебната палата олицетворява синтеза на френски колониален и традиционен марокански стил. Може да се познае по везната над входа.
- Френското консулство: Друга емблематична сграда, която отразява историческото френско влияние върху града.
- Банката Al-Maghrib: Представя сложни дизайни и здрава конструкция, отразяващи икономическите стремежи на епохата.
Още неща около площад Мохамед V
За разлика от квартала, през който бяхме минали на идване, центърът на Казабланка изглежда доста модерно. По булеварда се движат нови трамваи. Чисто е и има много зеленина. Палмите са навсякъде, като дори антените за мобилна мрежа са маскирани като такива. На голяма скейтборд площадка е пълно с младежи упражняващи своите умения в карането на различни бордове и кънки. Има, разбира се, и котки…
Паркът на Арабската лига
И като стана въпрос за зеленина, в каменния градски пейзаж се намира един оазис, където човек може да избяга от шума по улиците. Това е паркът на Арабската лига, в сърцето на Казабланка, недалеч от площад Мохамед V. Всъщност паркът е сравнително нов в този си вид, който придобива след мащабен проект за рехабилитация, стартирал през 2016 г. Обновяването му разширява площта до 30 хектара пространства за отдих и забавления и му придава този подреден и поддържан облик, особено сутрин или преди залез слънце.
Паркът има над 100-годишна история. Открит е през 1919 г. по време на френския протекторат. Поръчан е на френски архитект от Юбер Лиоте – първия френски маршал в Мароко. При строежа тук са преместени няколко арки от стария португалски затвор, известен още като затвора на Анфа (старото име на града до 15 в.). Те могат да се видят близо до входа на бул. Рашиди.
Важно уточнение е, че паркът е с работно време и не е отворен денонощно.
Катедралата на Казабланка
Последното, което очаквахме да видим в сърцето на Казабланка, при условие, че 99% от населението на страната са мюсюлмани, е огромна катедрала. Но ето, че бялата фасада изникнала зад палмите, несъмнено не беше пустинен мираж, а екстериорът и напомняше на големите европейски катедрали. Минавайки отпред обаче ни направи впечатление, че нямаше нито камбани, нито някакви християнски символи. Каква беше тази сграда тогава?
Всъщност историята ѝ е доста интересна и датира от времето на френския протекторат, когато тук е имало значителна католическа общност. Строежът и започнал през 1930 г. като Църква на Свещеното сърце (фр. Sacré Cœur). Проектирана е от френския архитект Пол Турнон. Стилът и е вдъхновен от големите готически европейски катедрали, характерни с голям кораб, контрафорси и две правоъгълни кули на главната фасада. Завършена е през 1953 г. Три години по-късно, през 1956 г., Мароко обявява независимост, което практически слага край на католическата общност и нуждата от църква. Всъщност технически тя никога не е била катедрала, не е била осветена и понастоящем сградата функционира като културен център. Въпреки това, благодарение на монументалния си вид, тя става известна като катедралата на Казабланка.
Обратно към брега
Оттук хванахме широкия булевард Мулай Юсуф, който води обратно към брега.
Освен на палмите, се радвахме на светофари и пешеходни пътеки – лукс, с който не могат да се похвалят на същите географски ширини в Египет. Разбира се, наличието им не гарантираше предимство на пешеходците пред колите, но нещата бяха далеч по-културни спрямо другата страна на Сахара. Пешеходците тук винаги трябва да се уверят, че не идват коли преди да предприемат пресичане. Пешеходните пътеки никакви не ги признават и не очаквайте да спрат. Съответно ако сте с кола и спрете на пресичащи, ще създадете объркване както за пешеходци, така и повод за клаксони зад вас. Този светофар нагледно показва как трябва да се приема зеленият сигнал за пешеходци. 😵💫
Докато се разхождахме минахме покрай една сладкарница. Направи ни впечатление, че витрината беше пълна с пчели, които бяха накацали навсякъде. След това видяхме същото и на други места в Мароко. Оказва се, че сладкарниците в Мароко не гонят привлечените от сладкишите пчели. Всъщност точно обратното, използват ги като реклама за стоката си – щом пчелите са тук, значи стоката потвърдено е на ниво.
Разходката към брега продължи и скоро минарето на джамията се показа отново.
Залезно на крайбрежния булевард
Крайбрежният булевард Корниш разкри страхотни гледки по залез слънце.
Джамията беше обляна в светлина. Високото минаре вечер излъчва мощен лазерен лъч в посока Мека, който ориентира поклонниците за молитва.
Храна в Казабланка
Срещнахме се с остатъка от групата и трябваше да хапнем вечеря. Намерихме ресторант, който се рекламираше с традиционни таджини със сини сливи. За жалост не мога да го препоръчам, тъй като ми донесоха таджин с жили вместо месо, от който изядох само сливите. На всичко отгоре казаха, че бира не сервирали, че били в зоната около джамията. Пълен провал, затова повече за храната в Мароко, може да прочетете в статията за Маракеш.
Кафенето на Рик
Една от популярните забележителности в Казабланка (не само в секция храна) е кафенето на Рик от американския филм “Казабланка”. Класиката от 1942 г. е изпълнена с романтика и политически шпионаж по времето на военния конфликт в Мароко. Филмът е заснет на декор в Холивуд и няма нищо общо с града, но вдъхновена от него американката Кати Кригер създава истинско кафене тук и сега всеки може образно да “влезе във филма”. Въпреки че фигурира в повечето пътеводители за Казабланка, ние не го посетихме, но ако имате впечатления може да ги споделите с нас 🙂
След вечеря не ни остава нищо друго освен да се върнем в пропадналото airbnb, където положението беше “ток и… мивка” и да съберем сили за следващия ден.
6ч. и нещо сутринта. Гласът на ходжата ни напомни за близостта на джамията до нашия апартамент и, че освен всичко величествено в нея, явно има и сериозни високоговорители, усилващи сутрешната молитва. Тапите за уши, които винаги са ми в раницата за път, помогнаха донякъде, но скоро след това беше време да събираме багажа и да поемем обратно към Маракеш, където ни очакваха нови приключения.
Струва ли си посещението на Казабланка?
Няколко изречения в заключение за Казабланка. Според нашите впечатления градът е повече бизнес ориентиран отколкото за туристи. Общо взето ден е достатъчен за разглеждането му и дали да го включите в програмата си за Мароко, зависи от това дали имате това време. От всички забележителности в Казабланка, джамията Хасан II беше нещото, което оправда нашето посещение в града. Ако нямате интерес към джамията като туристически обект, бих посъветвал да използвате този ден за посещение на нещо друго. Ние не съжаляваме, че го посетихме, но изводът е, че всичко останало в Мароко, което видяхме, беше по-впечатляващо.
Ако искате да продължите с разказа ни за Мароко, Маракеш и пътуването ни с кола из Атласките планини, може да последвате някой от следните бутони:
Be First to Comment