Магията на Мароко: 4 дни самостоятелно с кола

Мароко винаги е бил на кръстопът. На кръстопътя на цивилизациите – между Картаген и Рим, на кръстопътя на народите – между берберите и арабите, и на този на религиите – между католицизма и исляма. Мароко е дестинация, която впечатлява с контрастите си и културата му е толкова богата, че човек се чуди откъде да го захване. От модерната атмосфера на Казабланка до историческия и оживен Маракеш, страната разкрива богато културно наследство, история и архитектура. Но истинското приключение започва с пътуване с кола из Мароко – по живописните пътища от Маракеш към Аит Бенхаду и обратно през Атласките планини. Тези маршрути разкриват автентични берберски села, драматични природни пейзажи и усещане за пътуване назад във времето. В тази статия ще откриете най-важните забележителности в Мароко за 4 дни, с кола под наем и с отправна точка Маракеш, съчетани с лични впечатления и полезни съвети.

От доста време се каня да разкажа за пътуването до Мароко, но поради една или друга причина това все се отлагаше. И понеже скоро ще се навършат 2 години от пътуването, реших, че е крайно време да намерим достоен конкурент на Синтра за най-приказен разказ. Защото Мароко е магия! Омагьоса ни докато бяхме там, омагьосваше ни докато разказвахме като се върнахме, прави го и сега докато ровя стотиците снимки в опит да избера малка част от тях, които да споделя тук. 

Съвети за самостоятелно пътуване до Мароко

Как да стигнем до Мароко?

Как решихме да пътуваме до Мароко? До голяма степен спонтанно. Както голяма доза от пътуванията в този блог, така и това до Мароко беше продиктувано от билети на оферта. Натъкнах се на билети Рим – Маракеш за престой от 4 дни в Мароко. За сметка на това цената беше 30€ двупосочно и другари авантюристи се намериха бързо. Рим е удобна трансферна точка, защото има редовни полети, обикновено се намират изгодни цени, особено през февруари. В Рим имахме по една нощувка на трансфер. Няма да се спирам на времето ни във Вечния град, но ако ви е интересно какво може да се види там, може да скокнете до статията за Рим.

Но откакто Wizzair обявиха директен полет София – Маракеш, Мароко е по-достъпно от всякога.

Летищни процедури и документи за Мароко

Преди да се впуснем в опознаване на забележителности в Мароко, трябваше да получим виза. Издаването ѝ става на самото летище, като за граждани на ЕС е необходим задграничен паспорт с минимална валидност от 6 месеца. Опашките са малко по-дълги от стандартна митническа проверка с няколко допълнителни въпроса за целта на посещението, полет за връщане, мястото на пребиваване и такива неща. Отнема малко време, но за хора, влизали в Израел, това изобщо не го броим за митнически разпит. 🙂

На връщане си предвидете повече време за летището, тъй като чекирането е на място, като се издава хартиена бордна карта (валидни и през 2026 г.).

Интернет в Мароко

Следващата стъпка обикновено е закупуване на SIM карта. На изхода на летището, на една обща площ са събрани 3-те марокански оператора, които предлагат едно и също за сходни пари – започващи от около 20 €. Ние си взехме карти на различни оператори с цел резервираност на покритието.

Но ако телефонът ви поддържа eSIM, то най-изгодно карти може да си вземете от компании за eSIM карти като Saily.

Кола под наем в Мароко

Бойната ни група от 6 човека беше решила да вземе една 7-местна кола, с която да се придвижваме из района. За наемане на кола тук, избраната от нас компания (Avis) изискваше кредитна карта. Освен сумата за колата (305 €), изискваха и доста сериозен депозит (около 1800 €). Срещу допълнителна застраховка (~120 €) този депозит отпадна. Доплатихме си и за допълнителен шофьор (+90 €), което се оказа не лоша идея.

Често ще сравнявам Мароко с Египет, не само заради географската ширина, а и защото сме го видели от първо лице. Е, сравнено с другата страна на Сахара, тук движението е много много по-добре. 

Пътищата, по които ние преминахме в тази част Мароко са сравнително добрe поддържани, дори и планинските.  Извънградско се пътува доста спокойно. В градовете обаче ще ви трябва уверен шофьор. Нашият не се притесняваше да се провира в трафика и да използва клаксона когато се наложи и нямахме никакви проблеми.

Повече за движението в градовете и за срещата с местната полиция – по-нататък.

Вътрешни екскурзии в Мароко

Ако няма да взимате кола под наем, но обичате сами да си организирате преживяванията, то може да се възползвате от готови еднодневни вътрешни екскурзии. Обичайно в тези програми е осигурено всичко като транспорт, храна и входни такси, а цените са доста изгодни. Компании като Booking, Get your Guide, Klook предлагат подобни екскурзии до Атласките планини, пустинята Мерзуга, Казабланка и други забележителности в Мароко. 

Безопасно ли е Мароко за самостоятелно пътуване?

Краткият отговор е “абсолютно да”!

Никъде по време на престоя ни (с малки неоснователни изключения, както ще видите по-надолу) не сме се почувствали застрашени. Движехме се пеша и през деня и вечер, дори и през нощта и Мароко изглеждаше еднакво сигурно. Общо взето ако следвате общите правила за всеки голям европейски град, не би трябвало да имате проблеми тук. Даже ако трябва да сравняваме Казабланка и Маракеш с Париж например, в последния трябва да се притеснявате далеч повече за вашата безопасност. 

Пари в Мароко

Официалната валута в Мароко е марокански дирхам (MAD). 

Курсът му може да варира, но грубата сметка е, че 1 € = 10 дирхама.

Въпреки, че плащанията с карта са възможни на места, за пазари, ресторанти и бакшиши със сигурност са необходими пари в брой. Такива може да си обмените от България или направо в Мароко, като второто често е по-изгодно. Може директно да се тегли и от местни банкомати (според курса на вашата банка).

Колко струва самостоятелно пътуване до Мароко

По груби сметки това беше бюджетът ни за 4 дни в Мароко и пътят до там. Тук не включвам разходите по време на двата трансфера в Рим.

И след тези оргазнизациони данни, нека се върнем на разказа за нашите забележителности в Мароко.

Забележителности в Мароко

От Маракеш към Казабланка с кола (и малко история)

С 6 седалки пътници и една с багаж, Дачията която ни дадоха беше готова да потегли. От летището се насочихме директно към Казабланка, където щяхме да нощуваме. Широки булеварди ни извеждат на добре поддържана магистрала, по която се кара доста по-културно от очакваното. Още докато разглеждахме колите под наем забелязахме една тенденция, която се затвърждава и на пътищата. Мнозинството от колите са френски марки и техните чуждестранни алианси. Карайки по магистралата ни прави впечатление, че табелите са на арабски, френски и тамазигт. Именно френския е и първият чужд език, който изучават тук. Всъщност френското влияние тук има интересен произход.

В началото на 20 в. настъпва период на политическа нестабилност, а над Мароко надвисва опасност от инвазия от страна на чужди държави. През 1912г. султан Абд Ал Хафиз вижда, че страната няма да се справи сама с многото си проблеми и любезно кани французите да окупират Мароко. Така според договора от Фес, по-голямата част на Мароко става френски протекторат (северното крайбрежие е под протекцията на Испания). Това сложило началото на модернизацията на Мароко, но и на 44-годишен колониален период, който завършил през 1956 г. след борба за независимост.  Независимостта връща султан Мохамед V на власт, вече с титлата “крал”. И така, до днес кралство Мароко пази белезите на френското влияние, които могат да се видят в езика, архитектурата и очевидно автомобилите, които карат днес.

Казабланка

Казабланка, най-големият град и икономически център на Мароко, е жива смесица от традиции и модерност. Дом на емблематичната джамия Хасан II, една от най-големите и зашеметяващи джамии в света, градът предлага както исторически и културни забележителности, така и космополитна енергия. Архитектурата на града е в стил ар деко, останала от френското колониално минало. Съчетава се с мавритански и арабски влияния, които придават уникален характер на улиците, особено в оживения център. Казабланка не е просто врата към Мароко – тя е дестинация сама по себе си, където големите небостъргачи се срещат със старата медина, а всяка улица разказва за богатата история на града. Въпреки че градът трудно може да се конкурира с историческото наследство на Маракеш и Фес например, ние решихме да направим една нощувка в Казабланка. 

Повече за пътя до там и кои забележителности в Мароко се намират в Казабланка, може да намерите в следната статия:

Маракеш

Маракеш ни посрещна със слънчево време и оживление по улиците. Колкото повече приближавахме до медината, трафикът ставаше все по-интензивен, а улиците все по-тесни. Минарето на джамията се показа зад стените на стария град, а пред тях няколко камили кротко се бяха паркирали на сянка под палмите.

Наричат Маракеш ”Червения град” на Мароко заради характерните му сгради от червен пясъчник. Но веднъж посетил града, човек се убеждава, че един цвят е прекалено тесен да го побере в себе си. Маракеш избухва в експлозия от багри, аромати и звуци, които насищат жадните сетива на модерния градски човек. Маракеш може да е всичко друго, но не и скучен. От изяществото на Двореца Бахия и мистиката на Саадианските гробници, през внушителната централна джамия и оживения площад Джемаа ел-Фнaа, до лабиринта от пазари, изпълнени с подправки и занаятчийски съкровища – тук всичко пулсира от живот.

Скрити из шумните му улици се спотайват тайнствени сгради и спокойни градини – оазиси на екзотика и изкуство. Всички те чакат да разкажат историите си и повече за тях разказвам в статията:

В Маракеш прекарахме 2 дни, четвъртият и последен ден от нашето пътуване беше предвиден за друго – разходка извън големите градове и търсене на друг вид забележителности в Мароко.

Забележителности в Мароко извън големите градове

Ден четвърти и последен. Запалихме рано сутринта колата и потеглихме. Пътят ни водеше на югоизток – под лъчите на изгряващото слънце и срещу потока от моторетки и коли, съставящи сутрешния трафик от отиващи на работа в Маракеш.

Крайната ни цел беше Аит Бенхаду – древно живописно селце, кацнало на скалист склон. От него обаче ни деляха почти 200 км. – разстояние, което се взима за над 3 часа време с нормално каране. А карането в рамките на позволеното се оказа важно условие. Не бяхме много далеч от Маракеш, когато в едно от селцата по пътя се оказахме под радарния прицел на един полицай. Колегата му без да се бави много ни отби и поиска документи. Оказа се, че сме превишили скоростта с 5-6 км/ч. и подлежим на наказание. Полицаите бяха много любезни и след като платихме символична глоба (или както те я определиха “малък сувенир от Мароко”) ни пожелаха приятен път и продължихме напред.

Атласките планини

Пътят беше също толкова живописен, колкото и дестинацията ни. Селцата отстъпваха на обширни безлюдни пространства, равнинитеа – на стръмни склонове. Скоро пред нас се изправи снагата на Атласките планини – обширна планинска система, простираща се оттук до Тунис. Атласките планини се обособяват в отделна природна област на Африка, на границата между субтропичните и тропични географски пояси. Те са различна зона не само климатично, но и като ландшафт – рязко контрастиращ с всичко, което бяхме срещнали от Казабланка до тук. 

Пресичането на Атласките планини между Маракеш и Аит Бенхаду е едно от най-впечатляващите отсечки в Мароко – истински преход от зелени долини към сурови, почти лунни пейзажи. Пътят преминава през прохода Тизи н’Тишка (път N9), където завоите разкриват панорами от стръмни склонове, сухи речни корита, малки берберски села с къщи, сякаш залепени за скалите. 

Най-високата точка на прохода достига над 2200 метра височина. Спряхме тук за малко, за да се насладим на мащаба и красотата на Високия Атлас – вълни от набраздени планински ридове, дълбоки долини и тънка лента асфалт, която се вие като змия между тях. Цветовете се менят според светлината – от светли охри и сиви нюанси, до керемидено червено в далечината, контрастиращо силно на синьото небе. Интересно е, че въпреки суровия терен, се забелязват  участъци с иглолистни дървета. Тук усещането за простор и тишина е още по-въздействащо, ако си прекарал предишните 3 дни из хаоса на големите градове. 

От тази точка, пътят започва да се спуска на юг по планинските склонове, покрай други реки и селца. Пейзажът подготвя сетивата ни за Аит Бенхаду – древният ксар, издигащ се като мираж сред пустинния пейзаж.

Аит Бенхаду

Аит Бенхаду е историческо укрепено селище (ксар), стратегически разположено по бившия керванен път, свързващ пустинята Сахара с Маракеш. Укрепен е за първи път през 11 в. при управлението на династията Алморавиди. Векове наред той е играл ключова роля в транс сахарската търговия, като спирка за търговци, превозващи злато, сол и други ценни стоки. Селището е проектирано така, че да изглежда приветливо за пътуващите търговски кервани, но в същото време да остава силно защитено от нападатели.

Днес Аит Бенхаду е една от най-известните забележителности в Мароко в района на Маракеш. Селището е разделено на стара и нова част. Главният път минава през новата, където оставихме колата. Тук има доста магазинчета, кафенета и ресторанти. Ние обаче се насочихме към старата част, от другата страна на реката. Пресичането става или по моста или по импровизиран брод на плитката река, изграден от чували с пясък.

Пресекли на другия бряг се озовахме пред старинната порта на града. Повечето от структурите, които се виждат днес, датират от 17. век и са построени с традиционни материали като кирпич и глина. Разположени в подножието на хълм, тези дебели стени били първото ниво за защита на града от неканени гости. 

Зад стените на Аит Бенхаду

В миналото обаче ако някой нападател успеел да премине стените, той щял се сблъска с лабиринт. Сградите са плътно наредени, с тесни пътеки между тях и дори тунели, които се вият и неочаквано се превръщат в стръмни стълби, водещи към друго ниво на конструкцията. Ние преминаваме необезпокоявани и попадаме в съвременната  версия на този лабиринт, из който са пръснати множество магазинчета и работилници на традиционни занаятчии. 

През 40-те години на 20. век в Аит Бенхаду са живели над 90 семейства, но днес са останали само няколко, които съхраняват животото му наследство. Тяхната прехраната сега зависи до голяма степен от посетителите, избрали да закупят от малките сергии за сувенири, разположени между древните стени.  Срещу символична сума, може да се влезете в къща, съхраняваща традиционната архитектура и битови вещи на някогашните си собственици. 

Признат за своето архитектурно и културно значение, Аит Бенхаду е  обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 1987 г., което гарантира опазването му от промени. 

Древният ксар не е голям и ако сте достатъчно любопитни лесно ще стигнете горната му част, където пътеките водят към старата крепост на върха. Тя е служила като последно убежище в случай на атака. Тази находчива селищна структура е позволила на жителите му да издържат на нестабилност и конфликти през вековете. Днес от крепостта не е останало много, но гледката наоколо си струва.

Тя е още по приятна с чаша освежаваща напитка в кафене La Table de la Kasbah, точно под крепостта.

Аит Бенхаду в киното

В днешно време Аит Бенхаду се е превърнал освен в основна туристическа атракция в Мароко, и в известна филмова локация. Тук са снимани сцени от множество популярни филми като Лорънс Арабски, Индиана Джоунс, Принцът на Персия и Игра на тронове. Дори по време на нашата разходка няколко пътечки бяха превърнати в активна снимачна площадка.

Още берберски села по пътя наобратно

Напуснахме Аит Бенхаду и поехме обратно към Маракеш. Този път вместо да се върнем обратно на юг към главния път N9, продължихме на север по P1506 през Телует (Telouet). Пътят се вие през долината Унила (Ounila), която по-напред се превръща в дълбок каньон. Гледките тук са още по-извънземни – червено-оранжевият марсианси пейзаж е нарушен единствено от оскъдната зеленина на градините в непосредствена близост до коритото на реката. Въпреки суровите условия, тази негостоприемна земя е населена от векове от берберите.

Кои са берберите?

Берберите, известни още като амазиги, са коренното население на Северна Африка, които населяват тези земи от над 4000 години, много преди арабските, римските или френските нашествия. Те са изиграли значителна роля в оформянето на културния и историческия пейзаж на региона, особено в Мароко, където живее най-голямата берберска общност – около 40% от населението. Берберите традиционно живеят в селските и планински райони на Мароко, като в миналото често са водили номадски или полуномадски начин на живот. Битът им  е оформен от околната среда и те са развили умения в земеделието, животновъдството и занаятите, които им позволяват да процъфтяват в суровите условия на планините и пустините.

По пътните табели може да ви направят впечатление надписи, с някои букви странно напомнящи глаголица. Това е тамазигт – берберската азбука. Освен езика, берберският народ има свои традиции и начин на живот, а влиянието му се усеща в цялата страна, от оживените пазари на Маракеш до отдалечените планински села, през които минаваме днес. 

Пътят през Телует (Telouet)

Пътуването с кола през района на Телует (Telouet) е като бавно потапяне в друго измерение – свят, в който времето тече по свои правила. Малките берберски села, изградени от кал и камък, със своите земни цветове са естествена част от пейзажа. Те са застинали така от векове. Къщите, укрепените домове касба и хамбарите следват една и съща вековна логика – простота, устойчивост и пълно сливане с природата.

Това пътуване те откъсва изцяло от модерния свят, то не впечатлява със зрелищност, а със своята автентичност. Животът се разкрива в дребните детайли – стада кози край пътя, възрастни мъже със своите магарета и деца, които махат на преминаващите коли. Едно пътуване назад във времето – към Мароко отпреди туристическите маршрути, където берберската култура не се показва по площади с туристи, а просто съществува. Именно в суровите Атласки планини се усеща най-силно връзката между земята, хората и историята – тиха, сурова и дълбоко въздействаща.

Така завърши и последният ни ден в Мароко. След тези 4 дни в Мароко е трудно да останеш безразличен – страната истински ни омагьоса със своите цветове и контрасти. От грандиозната джамия на Казабланка, приказните пазари на Маракеш и екзотичните градини, до автентичността на Аит Бенхаду и суровата красота на Атласките планини, всяко преживяване добавя още един пласт към магията на това пътуване. Ако разполагахме с повече време, със сигурност бихме продължили към пустинята Мерзуга, за да усетим тишината и безкрая на Сахара. А защо не да открием и северната част, с места като историческия Фес и синия град Шефшауен. Видяли тези забележителности в Мароко, си тръгваме вдъхновени и с ясно усещане, че сме докоснали само част от страната – сигурни сме, че Мароко има още много места, които чакат да разкажат своите приказки.