Маракеш – пъстрият пазар на Мароко

Наричат Маракеш ”Червения град” на Мароко заради характерните му сгради от червен пясъчник. Но веднъж посетил града, човек се убеждава, че един цвят е прекалено тесен да го побере в себе си. Маракеш избухва в експлозия от багри, аромати и звуци, които насищат жадните сетива на модерния градски човек. Маракеш може да е всичко друго, но не и скучен. От изяществото на Двореца Бахия и мистиката на Саадианските гробници, през внушителната централна джамия и оживения площад Джемаа ел-Фнaа, до лабиринта от пазари, изпълнени с подправки и занаятчийски съкровища – тук всичко пулсира от живот. Скрити из шумните му улици се спотайват тайнствени сгради и спокойни градини – оазиси на екзотика и изкуство. Всички те чакат да разкажат историите си и в този разказ аз ще се опитам да събера основните забележителности в Маракеш за 2 дни.

Тази статия е част от по-големия ни разказ за Мароко. За това как стигнахме до Мароко, за пътуването от Маракеш до Казабланка с кола и други организационни неща, може да прочетете тук:

Маракеш ни посрещна със слънчево време и оживление по улиците. Колкото повече приближавахме до медината, трафикът ставаше все по-интензивен, а улиците все по-тесни. Минарето на джамията се показа зад стените на стария град, а пред тях няколко камили кротко се бяха паркирали на сянка под палмите.

С кола в Маракеш

Движение с кола в медината на Маракеш

Бяхме наели риад вътре в медината (стария град), което означаваше, че трябваше да влезем с колата чак до самия ѝ център. Веднъж преминали стените се озовахме в друг свят, където правилата за движение по пътищата са други, ако изобщо съществуват. Улиците на стария град на Маракеш са нещо средно между пазар на открито и пътни артерии, по които се надпреварват моторетки, колела, коли, файтони, ръчни колички и каруци. И разбира се между всички гореизброени се движат пешеходци – местни и туристи – налазили по тротоарите и напряко по улицата. Между всички тези участници в движение, виковете и клаксоните им, трябваше да се промушим и ние, за да достигнем заветната цел. 

Паркиране в медината на Маракеш

Тук в медината вариантите за паркинг не са много, тъй като повечето улици едва има място за минаване, за паркиране и дума не може да става. Дестинацията ни беше паркинг, недалеч от Двореца Бахия, където щяхме да оставим колата за 3-те дни престой. Платихме паркинга за цялото време предварително. Прибързахме обаче със съгласяването за цената – грешка, защото още не бяхме загряли в пазарлъка, а се оказа, разбира се, че И паркинга подлежи на такъв. И за да не ви минат и вас на тройна цена, пазарете се! Паркинга за ден би трябвало да е около 50 MAD (2024г.).

Забележителности в Маракеш – ден 1

След решаването на тези организационни въпроси, беше време да се потопим в магията на Маракеш, в неговите шумни улици, пъстри пазари и скрити кътчета.

Традиционен риад.
Или къде да отседнем в Маракеш?

Първото нещо, което слагам в списъка забележителности в Маракеш, няма фиксирано място. За сметка на неугледното airbnb в Казабланка предишната вечер, за Маракеш бяхме наели традиционен риад, където щяхме да спим следващите 3 дни. Престоят в типична мароканска къща определено допринася за магията на пътуването из Мароко и нито едно посещение на страната не е пълно, без да отседнете в някоя от тях.

Традиционният марокански риад представлява къща на няколко етажа, разположена около открит двор с фонтан. Някога риадите са били дом на най-богатите граждани и търговци. За да се възползват максимално от ограниченото пространство в претъпканите медини, риадите са тесни и високи. Стаите гледат към вътрешния двор, който е източник на естествена светлина и прохлада в летните горещини. 

Обикновено цената на риадите е значително по-висока от стандартните места за спане. Ние бяхме запазили Riad Dar Al Barakaa, който беше от по-бюджетните места и не беше зле. Както повечето други, и нашият риад имаше покрив, превърнат в озеленена тераса., приканваща гостите за прохладни вечеринки. През февруари беше малко по-студено вечер, но това не пречеше да пием по някоя бира преди лягане.

След като си оставихме багажите, беше време да видим какво има да предложи градът навън.

Дворецът Бахия

Преди да се потопим в уличките на медината, се отправихме към първата от списъка забележителности в Маракеш, входа на която се виждаше от покрива на нашия риад. 

Замислен като най-големия дворец за своето време, дворецът Бахия е ярък пример за мароканска архитектура и културно наследство. Името му се превежда като „блясък“ и се уверихме, че това име му подхожда в разходката из комплекса от градини, дворове и стаи, изписани със сложни мотиви и ярки цветове.

Дворецът е построен през 60-те години на 19. в. като лична резиденция на Си Муса, велик везир на султана. По-късно, в края на 90-те години на същата епоха, той е разширен и разкрасен от сина му Ба Ахмед, заемащ същата длъжност. Дворецът представлява смесица от ислямски и марокански архитектурни стилове, като се отличава с изключително сложни дърворезби, пъстри плочки и мозайки и богато украсени тавани. Дворецът включва няколко риада, харемна част и голям двор, който се е използвал за посрещане на знатни гости.

Твърди се, че след смъртта на Ба Ахмед през 1900 г. дворецът е разграбен и всички ценности са изнесени. Това може би е причината днес, когато вече е отворен за посетители, стаите му да са напълно празни. 

Днес освен прозорец към знатното минало на Мароко, дворецът е и предпочитано място за събития и изложби, посветени на мароканската култура. 

Работно време: всеки ден 8:00-17:00ч. 
Цена: 70 MAD
Информация: https://palaisbahia.com/en/ | https://bahia-palace.com/ 

Пазарите на Маракеш

Излязохме обратно на улицата и поехме към сърцето на старата медина – пазарът. След паркинга, където бяхме спрели, улицата става пешеходна, или по-правилно казано – тясна за коли. За хора, озовали се за първи път на такова място, беше интересно преживяване дори самото движение по улиците.

Движение пеша в медината

Архитектурата на стария Маракеш е такава, че повечето улици са тесни пътеки, които се провират между и под постройките, през арки и тунели и под сенчести перголи. Не стига, че е тясно, а и пред всяка сграда, под всяка арка или пергола някой е опънал своята сергия и продава какво ли не. Към така описаното липсващо пространство, трябва да добавим и движението от местни и туристи, в което щем – не щем станахме директни участници.

Медината на Маракеш е немалък лабиринт от тесни улички и местните са намерили как да се придвижват по-бързо – с колела, тротинетки, моторетки и всякакви дву- и триколесни превозни средства, чиито размери често не изглежда да се вписват в тясното пространство. Невероятно е умението, което притежават тези хора, да се разминават помежду си и с пешеходците сякаш неподвалстни на законите на физиката и пространството. Местните оператори на модерни и архаични превозни средства имат умението да карат един срещу друг и в разстояние стигащо за един да се разминат без да се докоснат и без да намаляват. Прецизност изпипана до съвършенство, така че да се премине на сантиметър от движещите се пешеходци, захласнати туристи и цялата изложена стока из безкрайните сергии. Медината на Маракеш ще ви връхлети с хиляди цветове и аромати, но не се изненадвайте, ако те често са примесени с прах и миризма на изгоряло гориво.

Трябва да признаем, че някои традиционалисти пазеха духа на миналия век и все още използваха каруци с магарешки впряг. За тях пешеходците се налагаше да отстъпят във входа на някое магазинче, за могат да преминат.

Историята на суковете на Маракеш

Един привидно безкраен лабиринт от покрити и открити улици, по които са разположени магазини и работилници, пазарите на Маракеш са едни от най-колоритните в света и посещението им е задължително. Арабската дума за този вид открит или закрит пазар, където се разменят или продават стоки и услуги, е „сук“ (souk). Да кажем колко общо сукове има Маракеш е трудна задача, тъй като голяма част от старата медина са пазари, които преливат един в друг. Съхранени във времето, те ни пренесоха в средновековните времена на града. 

Всъщност пазарите тук са неизменна част от историята. Още от основаването на Маракеш от династията Алморавид през 1070 г. градът се превръща във важна точка по търговските пътища към Африка, Близкия изток и Европа. Оттук преминават стоки като злато, слонова кост, кожа, метални изделия и керамика. Тогава се появява Джемаа ел-Фнaа (Jemaa el-Fnaa) – първоначалният сук, където странстващи търговци спират и излагат стоките си за продажба. За Джемаа ел-Фнaа – днес голям открит площад – ще разкажа по-надолу.

С нарастването на населението на Маракеш, пазарите плъзват встрани от централния сук, из тесните улички на медината. Скоро те се превръщат в покрити алеи и освен за пазар, се превръщат в социално средище за разговори и клюки. Суковете са подредени според вида на предлаганите в тях стоки. Обичайно пазарите за най-скъпи стоки били разположени в центъра, а йерархично около тях били разположени другите, спрямо стойността на предлаганите във всеки от тях продукти. Много от суковете са наречени на  стоките, които се продават там, или от деня от седмицата, в който обикновено са били отворени .

До  днес търговията продължава да бъде ключова за Маракеш, като освен за търговска дейност, пазарите са притегателна сила за много туристи. Освен пазаруването, експедицията сред занаятчиите и търговците е преживяване, което не бива да се пропуска.

Може да разгледате суковете и с местен гид, който да ви преведе през лабиринта и да ви разкаже “истории от кухнята”. Но ако сами ще се впускате в приключението, ето малко насоки и любопитни факти са суковете на Маракеш:

Сук Семарин (Souk Semmarine) и околните

Ние подминахме Джемаа ел-Фнaа и се потопихме в тесните улички от отсрещната страна, където според мен е най-интересната част на пазара. В днешно време границите между суковете са доста размити. Почти всяко разклонение на ул.Сук Семарин дава началото на нов пазар. Натовареният и претъпкан Сук Семарин е мястото, където ще срещнете най-много туристи.

В оживените сукове на Маракеш се продава всичко – от текстил и керамика до бижута и подправки. Тук може да намерите всичко – керамични съдове, кожени изделия, дрехи, прежда, бои, дърводелски изделия, ковани лампи, ядки и разбира се сувенири. 

В началото на улицата ни посрещнаха сергии със сладкиши и множество цветни керамични изделия. Разбира се, най-популярен тук е традиционният съд таджин, който се предлага във всички въобразими размери.

По-навътре, ще видите множество магазинчета за антикварни стоки, бижута и сувенири. Една от първите ни спирки беше магазинче за традиционни текстилни изделия.

Занаятчийските сукове

Главната улица естествено прелива в Souk Najarine – дърводелският пазар.

Бояджийският пазар пък е един от най-цветните и фотогенични сукове в Маракеш. По традиция тук вълната и коприната се боядисвали с естествени багри. Шафраново жълто, индигово синьо и ярко червено са  едни от най-популярните цветове.

Попаднахме на не по-малко цветния пазар el Attarine, където се носи опияняващата миризма на купища подправки.

Кожарите и обущарите, разбира се, си имат собствен пазар. Souk Jeld е пълен с малки магазинчета, препълнени с кожени чанти, колани, палта, портмонета, портфейли, ботуши и др.

Вероятно любимият ми от всички сукове в Маракеш, сукът на ковачите, е едно от най-очарователните места в медината. Стотици богато украсени фенери са закачени в магазините и в тунелите пред тях, хвърлящи магична светлина и пренасящи целия сук  в приказка от 1001 нощи. 

Най-шумният пазар беше този на тенекиджиите, които изработват различни метални съдове. Имаше дори и животински пазар за птици, чиято миризма можеше да се усети от три улици разстояние.

Съвети за пазарите на Маракеш

• Както и в Египет, обявени цени на пазара обичайно няма и цената, която ще платите, зависи от уменията ви да се пазарите. Пазарлъкът е общоприета практика тук и търговия без него не е нито сладка, нито сериозна.
• За разлика от Египет обаче продавачите не са толкова агресивни, че да ви хващат от улицата (или такива са рядкост), така че може да се разглежда спокойно.
• Като на всеки пазар, бъдете бдителни за личните си вещи.
• Не взимайте всички пазари на един дъх. Цялата шарения, шумотевица и бъркотия лесно пренасища сетивата. Въпреки, че съм описал всичко това в една точка, ние посещавахме различни части на пазара в различни моменти от двата дни и редувахме с други забележителности в Маракеш.

Мадраса Бен Юзеф

Докато се разхождаме под арките на пъстрите пазари на Маракеш, лесно може да подминем някое съкровище. Точно такова скрито в сърцето на медината е Ма̀драса Бен Юзеф (Madrasa Ben Youssef) – забележителен символ на богатото интелектуално и архитектурно наследство на Мароко. Отправихме се към нея и след няколко арки и завои шумът от хаотичния пазар заглъхна и се озовахме в спокоен и изящен вътрешен двор с фонтан в средата, но и сякаш години назад във времето.

Построена през 1564-1565 г. от султан Абдула Ал-Галеб Асаади, сградата е била известно ислямско духовно училище и в продължение на почти четири века привличай учени от целия мюсюлмански свят да изучават философия, медицина и математика, но най-вече религия. Сградата се състои от 136 стаи на приземния етаж, зала за молитви, двор и помещение за къпане. 

Въпреки че днес е празна, сградата е поразяваща със своя богата орнаментика. Подовете и долната част на стените са украсени със “зелиж” – традиционна мароканска мозайка, при която множество малки керамични плочки се редят ръчно в поредица цветни геометрични форми и сложни арабески. Оттук всъщност произтичат и португалското “азулейжу”, което видяхме в Лисабон и Порто, пренесено на Иберийския полуостров по времето на ислямската конкиста.

Над тях разкошни геометрични и флорални мотиви красят стените, а сложно изрязаните врати и тавани от кедрово дърво разкриват педантична прецизност във всеки детайл. Всичко това допълнено от  спокоен централен двор, който някога е служил като център за научен обмен. Скромните като размери стаи отразяват смиреността и отдадеността на хората, които някога са живели и се ограмотявали тук.

За работно време, билети и повече информация:
https://www.medersabenyoussef.ma/en

Тайната градина

Ето, че бяхме отново на шумната улица. Пазарът е безкраен, особено за любопитни хора, които често се спират тук и там. Ние обаче се насочихме към една конкретна цел, която противно на името си, не е толкова скрита, особено като се има предвид огромният банер на улицата, на който пише “Le Jardin Secret”.

Тайната градина в Маракеш води началото си от династията Саади от 16. век, когато султан Мулай Абдаллах започва да развива квартал Муасин. На мястото на градината е имало стар дворец, разрушен през 17. век, а в средата на 19. век е построен нов, който по-късно преминава през ръцете на няколко известни собственици. Но след 1934 г. имението запада. След десетилетия на запустение, през 2008 г. са започнали планове за реставрация и Le Jardin Secret е отворена отново за посетители през 2016 г.

Днес Тайната градина се състои от две основни зони: екзотична градина с растения от цял свят и ислямска градина, възстановена в нейния оригинален вид от 19. век. Екзотичната градина отразява традицията на Маракеш като „град на градините“, докато ислямската градина олицетворява мир и съзерцание в своето затворено, сенчесто пространство. Нейният дизайн от 4 части, коренящ се в древните персийски и марокански традиции, символизира рая, както е описан в Корана, където редът и геометрията триумфират над хаоса на природата. 

За последното, не мога да твърдя дали е вярно. Но ви гарантирам, че след няколко часа из пазарите, градината (въпреки немалкото туристи) ще е вашият триумф на спокойствието и свежия въздух над прашната медина, рай насред хаоса от суковете на Маракеш.

За работно време, билети и повече информация:
https://lejardinsecretmarrakech.com

Джемаа ел-Фнaа –
централният площад на Маракеш

Връщаме се на Джемаа ел-Фнaа. Пулсиращото сърце на Маракеш е създадено през 11. век от династията Алморавиди и остава културен и социален център на града в продължение на почти хиляда години. Първоначално служи като оживено място за срещи на търговци, пътешественици и местни жители, свързвайки търговските пътища на Африка, Европа и Близкия изток, което го превръща в истински кръстопът на културата и търговията и първият “сук” в Маракеш. Името му, което се превежда като „Събрание на мъртвите“, вероятно се отнася до публичните екзекуции, които някога са се провеждали там – сурово напомняне за драматичното му минало.

Много повече от просто търговски площад

С течение на времето Джемаа ел-Фнaа се превръща от търговски площад в сцена на живота в Маракеш. През деня тя е пълна с пазарски сергии, предлагащи подправки, текстил и занаятчийски изделия. Ние стъпихме на него когато слънцето се канеше да потъне във вътрешните дворове на риадите и сергиите започваха да отстъпват.. Площадът беше облян в златна светлина и метаморфозата на площада се случваше пред очите ни. Джемаа ел-Фнaа се е превръщаше в открит театър, където “живи” статуи бяха заели позиции, музиканти и танцьори се готвеха да започват своето изпълнение, укротители на змии, хора с маймунки на рамо, продавачи и всякакви други бяха заели място на “сцената”.

Този ритъм – търговия през деня, култура през нощта – улавя същността на Маракеш и поддържа древните традиции живи в съвременния свят. Това е и причината през 2001 г. ЮНЕСКО да включи Джемаа ел-Фнaа като част от нематериалното наследство на човечеството, признавайки ролята му в съхраняването на разказите, музиката и народното изкуство на Мароко. Независимо дали пресичате площада просто за да се разходите, да опитате местни деликатеси, да послушате хипнотичните ритми на музиката, а защо не и да подържите змия на врата си, Джемаа ел-Фнaа е прозорец към душата на Маракеш и автентичния дух на Мароко, който не трябва да пропускате.

Забележителности в Маракеш – ден 2

Градината срещу Menara Mall

Ето че започна ден 2 в Маракеш, но с лек фалстарт. Плановете да поемем на юг към Атласките планини се промениха и програмата се размени с ден 3. Закупихме билети за градините Мажорел, а докато чакахме да стане време за там, решихме да се разходим. Menara Mall (същият, за който споменах, че сме взели бирата) е вероятно най-големият търговски център в града, разполагащ с всички благини, които един мол може да предлага. Но който ме познава знае, че молът ще е последното място на което може да ме намери, още повече в Мароко. 

Затова разходката се насочи към градината срещу мола, означен на картата като парк Мулай Хасан. Не толкова зелен, колкото просторен, паркът е доста гол откъм растителност и прилича повече на облагородена пустиня с изобилие от различни кактуси и приятни алеи между тях. Определено не е задължителна забележителности в Маракеш, но е приятно място за разходка и бягство от какафонията на медината.

Градините Мажорел (Jardin Majorelle)

И докато градините до мола спокойно може да ги изпуснете, следващата ни градина е задължителна като една от най-посещаваните забележителности в Маракеш. Разположена на 2 км. от медината, градината се посещават от близо милион туристи годишно. Но как една градина става толкова известна? Оказва се, че това не е толкова трудно, когато в историята са замесени прочут художник и световно известни модни дизайнери.

История на градините Мажорел

Градините Мажорел са създадени от френския художник Жак Мажорел, който се премества в Маракеш през 20-те години на миналия век и купува земята. Вдъхновен от берберската култура, в продължение на над 40 години художникът твори не само на бялото платно и превръща имота в оазис от екзотика и цвят, рязко контрастиращ с марокансия пейзаж отвън. Градините са отворени за общността през 1947 г., но в крайна сметка са изоставени след заминаването на художника от страната. 

До края на 60-те години градините изпадат в забрава. Някога великолепната градина е под угрозата да бъде заменена от хотел. По стечение на обстоятелствата през 1966 г. не по-малко известните Ив Сен-Лоран и Пиер Берже посещават Маракеш и преоткриват градината. През 1980 г. те купуват и реставрират имението, превръщайки го в културна забележителност. 

След смъртта на Ив Сен Лоран през 2008 г. прахът му е разпръснат в розовата градина на Вила Оазис, а в Жардин Мажорел е издигнат негов паметник. Пиер Берже управлява имението до смъртта си през 2017 г., но вече е осигурил бъдещето му, прехвърляйки собствеността през 2001 г. на фондация, посветена на съхранението на градината и мароканската култура.

Градините Мажорел днес

Днес фондацията поддържа обекта, управлява музеите му и финансира културни и образователни програми. Броят на посетителите е нараснал от 100 000 в началото на 2000-те години до над 850 000 годишно. През 2017 г. отваря врати съседният музей Ив Сен-Лоран, затвърждавайки статута на градината като културна спирка от световна класа, и една от най-емблематичните забележителности в Маракеш. 

Из разходката тук, между екзотични растения, пъстри цветя и огромни кактуси се откриват фонтани, езерца и няколко вили, греещи в ярки цветове. Слънчево жълти, коралово розови и свежи зелени цветове са използвани в различни структури и архитектурни елементи, в които личат арт деко, ислямски и марокански стилове.

Най-емблематична е вилата с ярко син цвят, контрастираща със заобикалящата я зеленина. Някога бивше ателие на Мажорел, сградата днес помещава музей на берберското изкуство. Важно е да подчертаем, че Жак Мажорел не просто избира този цвят, а го създава. Вдъхновен от традиционните марокански сини пигменти и яркото индиго, което носят туарегите от Сахара, той формулира този специфичен нюанс и го патентова под името “Majorelle Blue”.

Съвети за посещение на градините Мажорел

Разходката тук е приказна, ако разбира се успеете да се абстрахираме от всички останали туристи, снимащи се на всяка крачка. И като стана въпрос, няколко съвета:

• Билети може да бъдат закупени само онлайн.
• Проверете работното време и купете билети от официалния сайт
• Купете билети предварително – няколко дни или дори седмици по-рано, ако знаете плановете си. В натоварения сезон е доста вероятно да няма билети за същия ден. 
• Онлайн билетът няма да ви спести опашките, които обичайно вече са се заформили за няколко посещения напред. Затова съветът ми е да пристигнете поне 30 мин. преди часа ви, за да се ориентирате и наредите на правилната опашка

Саадианските гробници (Saadian Tombs)

Решени да разгледаме още интересни места от този град се отправихме към една не толкова популярна дестинация. Саадианските гробници са забележителен пример за богатата история и култура на страната, но са от тези забележителности в Маракеш, входа на които лесно може да подминеш. До тях стигнахме по една оживена улица извън медината, която изобилстваше от гумаджийници и автоработилници, както и доволно количество прах и пушек.

Но да се върнем на гробниците: Построени са през 16. век от султан Ахмад ал-Мансур, третият владетел от династията на Саадиан. Гробниците са построени в чест на предците на султана и са проектирани така, че да бъдат грандиозно проявление на неговата власт и богатство. Намират се в джамията Касба, датираща от 1557 г. – една от най-старите джамии в Мароко. Гробниците се състоят от две основни части, всяка от които съдържа няколко камери и е украсена с сложна орнаментика и цветни плочки.

Залата с 12 колони

Основната зала се намира вляво от входа на обекта. Тя може да се разгледа само през арката на вратата и е лесно забележима по опашката чакащи пред нея. Залата получава името си от факта, че куполният ѝ таван се поддържа от три групи по четири мраморни колони. Тази зала със изящния си зелиж е най-разкошната част от мавзолея и е мястото, където почиват султан Ал-Мансур и синовете му.

Централната джамия на Маракеш

Слънцето вече клонеше към залез в последния ни ден в Маракеш. Отправихме се отново пеша към централната част на града и голямата джамия на Маракеш. Ако случайно се изгубите в града, лесно може да се ориентирате по 77-метрово ѝ минаре, което се вижда от почти всеки покрив в града.

Джамията Кутубия започва да се строи в средата на 12. век върху основите на стар дворец. Новият градеж обаче се оказал изкривен и строителите вместо да събарят вече направеното, започват отначало малко встрани. Оригиналните основи на колоните и стените от първата сграда са открити по време на разкопки от френски археолози и могат да се видят от северната страна на сегашната джамия.

Днешната джамия Кутубия е завършена и открита през 1158 г. под егидата на Якуб Ел Мансур. Строителството ѝ е вдъхновено от стила на Голямата джамия в Кайруан, Тунис (670 г.), която се счита за архитектурен еталон в ислямския свят. Характерни за този стил са таваните, поддържани от множество колони в големи пространства. Счита се, че вътре могат да се съберат 25 000 поклонника, но ние не влязохме, тъй като вече бяхме видели голямата джамия на Казабланка.

Минарето е добавено 40 години по-късно, през 1199 г. То има 6 етажа, свързани с наклонени рампи вътре в кулата. Те са толкова просторни, че може, казват, да се качите до терасата на минарето на кон. На върха на минарето, стърчи стрела, пронизваща 3 позлатени месингови сфери – нещо типично за големите джамии в ислямския свят.

Най-добра гледка към джамията се открива от градината Lalla Hasana, намираща се в съседство. Паркът е приятен за кратка почивка след цял ден из шумния Маракеш.

Бира на покрива

Вторият ни ден в Маракеш отмина и залезът ни свари на покрива на нашия риад, отворили по една бира. 

Интересно, че за да се сдобие с алкохол (в т.ч. и бира), туристът трябва да намери магазин в който се продава алкохол. Ние например бяхме посетили супермаркет в Менара мол, където пред секцията с алкохол един охранител изглежда беше натоварен със задачата да следи кой купува оттам. Според исляма, употребата на алкохол не е разрешена, но за туристи явно нямаше проблем, защото излезнахме с 3 стекчета бира.

Храна в Маракеш

И като стана въпрос за прозорец към душата, няколко думи за храната, на която в Мароко си заслужава да се обърне внимание. 

Най-популярното блюдо в Мароко несъмнено е таджинът и няма по-добро място да му се насладим от някой типичен ресторант. В Маракеш такъв ресторант, от който си тръгнахме с натежали стомаси, е Le Tanjia Restaurant & Rooftop, разположен недалеч от двореца Бахия.

Освен ресторантите, суковете изобилстват от храна във всякакви вкусове и аромати. От прочутите арабски сладкиши, през тестени изделия до местни шаварми. Хората, които ги продават са също толкова шарени – от дългогодишни занаятчии до младежи, продаващи дюнери. С един от последните се заговорихме и като разбра, че сме от България каза, че много харесвал страната ни. Похвали се, че бил два пъти, ама и двата пъти нелегално и го хващали, но беше решен да опита и трети. От това следват два извода – че туризмът е двупосочен и, че по суковете на Маракеш може да срещнеш всякакви хора…

Заключение

Маракеш е завладяваща дестинация, в която традиция и модерност се преплитат на всяка крачка. Без значение дали търсите история, култура, пазарлък или разходка из една от най-известните градини в света, посещението на Червения град на Мароко е магическо изживяване. От традиционноте риади до оживените пазари, Маракеш предлага сетивно пътешествие като никое друго, където история, култура и изкуство се балансират с хаоса на старата медина и пъстрите сукове.

Ако искате да продължите с разказа ни за Мароко и пътуването ни с кола из Атласките планини, може да последвате следния бутон:

Ако информацията в тази статия ви е била полезна и желаете да ни подкрепите, може да ползвате формата отдолу да резервирате своя престой. Някои от линковете в тази статия също са партньорски, което означава, че без допълнителни разходи за вас, ние ще получим малка комисионна. Благодарим!