Забележителности в Барселона за 4 дни

Град на съвременното изкуство и модернистичната архитектура. Исторически град с бурно минало, а и настояще. Град, гледащ гордо към бъдещето от кулите на най-величествения храм в света. Разположен на централната част на каталонското крайбрежие, един от най-гъсто населените и шумни градове в Европа привлича милиони туристи годишно. Барселона, в целия си блясък, е дестинация на следващото ни пътуване. В тази статия се опитах да събера най-важните забележителности в Барселона, които с малко повече амбиция може да посетие за 4 дни престой. Но Барселона е едно огромно произведение на изкуството и колкото и време да сте си отделили, няма да ви е достатъчно. Надявам се, че информацията ще ви бъде полезна, за да усетите енергията на града още на първото си пътуване, защото гарантирам, че веднъж посетили Барселона, ще искате да се връщате отново и отново. Аз със сигурност ще го направя!

Едно от най-големите предимства на Барселона е мекият климат. Най-подходящи периоди за посещение са късна пролет или есента, когато градът е потънал в цвят, а температурите позволяват целодневни разходки из множеството забележителности в Барселона. Именно есента избрахме ние за нашето пътуване и с директен полет от София поехме към средиземноморския бряг.

В тази статия ще събера 30 от най-известните забележителности в Барселона, придружени с карта за всеки ден от нашите разходки и, разбира се, най-добрите снимки. Сигурен съм, че ако имах още 4 дни в града, списъкът можеше спокойно да бъде удвоен.

Забележителности в Барселона около Ла Рамбла

1. Plaça de Catalunya – Площад Каталония
2. La Rambla – Ла Рамбла
3. Mercat de La Boqueria – Пазарът Бокерия
4. Ел Равал
5. Plaça Reial – Кралският площад
6. Статуята на Колумб
7. Port Vell – Старото пристанище
8. Забележителности в Барселона под вода

Пътят на модернизма и Старият град

9. Парк Гуел
10. Барселона от високо
11. Casa Vicens
12. Casa de les Punxes
13. Casa Milà
14. Casa Batlló
15. Casa Amatller
16. Дворецът на каталонската музика
17. Barri Gòtic – Готическият квартал
18. Ла Рибера
19. Музеят Пикасо
20. Ел Борн

Забележителности в Барселона около Монжуик

21. Замъкът Монжуик
22. Испанското село
23. Palau Nacional – Националният дворец
24. Магическият фонтан
25. Площад Испания

От Саграда Фамилия до Барселонета

26. Саграда Фамилия
27. Арена Монументал
28. Триумфалната арка
29. Паркът на Цитаделата
30. Барселонета

Забележителности в Барселона около Ла Рамбла

1. Plaça de Catalunya – Площад Каталония

С идването в каталонската столица, разходката ни ще започне от едноименния централен площад – Площад Каталония (Plaça de Catalunya). Освен като център на града, огромният площад се възприема като мястото, където се срещат Стария град с построеното през 19-ти век Разширение (т. нар. Eixample). Някои от най-известните улици и булеварди си дават среща тук (общо 9), като например La Rambla, Passeig de Gràcia и Rambla de Catalunya. Тъй като е на централно място ние минахме поне 2-3 пъти оттук, като дори на единия от тях се натъкнахме демонстрация за единство между Каталония и Испания.

2. La Rambla – Ла Рамбла

Може би най-популярният сред туристи булевард и любимо място за срещи – Ла Рамбла – поема на юг от площад Каталония и води до старото пристанище. Неофициално е разделен на няколко части, заради което често е наричан и Лас Рамблас.

Ла Рамбла в миналото

Кръстен е още от мюсюлманите, които владели тези земи за кратко през VIII век. Те нарекли ‚ал-рамл‘ потокът, който се вливал в Средиземно море. Любопитен факт е, че преди да се превърне в красив булевард, потокът бил мръсен отходен канал. През XIV век Жауме I разширява града на югозапад, чак до канала, където се издигнала крепостна стена. Така на запад от стената се появява хаотично застроено предградие – зловонния моряшки квартал Ел Равал. Кварталът, присъединен малко по-късно към града и до днес е запазил името си и част от облика си от миналото.

Когато това се случило, стената при Ла Рамбла изгубила своето предназначение и в сянката ѝ се появил днешният булевард. Първоначално, през XVI век там се появяват манастири и църкви, в последствие домове на благородници, а когато стената е съборена през XIX век, и жилищни сгради.

Ла Рамбла днес

Оттогава насам булевардът се променя толкова и толкова често, че днес е един постоянен карнавал. Всяка част от него допълва разнообразието и пъстротата му с различни магазини, ресторанти, културни средища, улични артисти и живи статуи. Може би именно това кара туристите, да го избират като една от първите посетени забележителности в Барселона.

На булеварда има множество важни и интересни сгради, но може би ключовите са театрите Gran Teatre del Liceu и Teatre Principal, както и едно от първите шедьоври на Гауди – дворецът Гуел (Palau Güell).

3. Mercat de La Boqueria – Пазарът Бокерия

Достигайки частта на булеварда наречен La Rambla de Sant Josep, от дясната страна се намира пазарът Mercat de La Boqueria. Трудно е да се пропусне този дворец от метал, изпълнен със светлина и пъстроцветни сергии, на които се продават изобилие от различни стоки.

4. Ел Равал

Вървейки по La Rambla към морето, от дясната страна се намира квартал Ел Равал (El Raval). Най-бедният някога квартал на Стария град, е претърпял истинска трансформация и все още се променя. Днес в него се намират едни от най-големите галерии за модерно изкуство. Въпреки, че все още има малко неугледни места, кварталът има собствена атмосфера и разходката из него не е за изпускане.

5. Plaça Reial – Кралският площад

Продължаваме разходката към морето по Ла Рамбла. Малко по-напред, срещу хотел ‘Ориенте’ се намира улица с красиви арки, която води до Кралският площад (Plaça Reial). Той има правоъгълна форма и отвсякъде е ограден от сгради в неокласически стил с големи арки. Палмовите дървета придават малко екзотика на мястото.

А специално внимание трябва да се обърне на стълбовете на уличното осветление на площада. Те са първата поръчка изпълнена за Барселона от Антони Гауди.

6. Статуята на Колумб

В края на La Rambla, близо до морето няма как да бъде пропусната статуята на Христофор Колумб. Големият мореплавател и откривател на Америка, е роден в Генуа, след което живял в Португалия, а после и в Испания. Но в миналото било общоприето, че Колумб е каталонец. В негова чест през 1888 г. е издигнат величествен монумент, висок 60 м., отгоре на който Колумб ден и нощ се взира в морето. До върха на колоната се качва асансьор, като отгоре панорамната гледка е страхотна.

7. Port Vell – Старото пристанище

Между монумента на Колумб и морето се намира сградата на старото пристанище. Районът на пристанището е коренно променен във връзка с Олимпийските игри, проведени в Барселона през 1992 г. От хаос от занемарени складове, площадки с товарни контейнери и ЖП линии, днес комплексът има коренно различна и модерна визия.

Достигаме до старото пристанище като пресичаме от другата страна на Ronda Litoral – градската магистрала, част от която минава под земята.

Стилният мост, наречен Rambla Del Mar (Морската Рамбла), е продължение на едноименния булевард и свързва напряко брега с разположения навътре мол Маремагнум – изобилстваш от магазини, ресторанти и барове. Мостът и прилежащите кейове са с вълнообразна форма, в хармония с водата наоколо. Издигнатата му част се отваря за преминаване на яхти отдолу.

Най-доброто време за посещение тук е по залез или вечер, когато светлините на града се отразяват във водите на Средиземно море.

В този изкуствен залив се намира и яхтеното пристанище, което е не по-малко красиво вечер.

8. Забележителности в Барселона под вода

Също тук е разположен и Аквариумът на Барселона (L’Aquàrium), даващ възможност на туриста да се ‘гмурне’ в подводния свят не само на Средиземно море, но и на други отдалечени морета. Открит през 1995 г., той се състои от 21 аквариума и е най-големият комплекс от аквариуми в Европа. Посещението му предлага не само зрелищен морски спектакъл, но и разнообразие от останалите величествени монументи, сгради и други забележителности в Барселона.

Пътят на модернизма и Старият град

През втория ден от нашето пътуване ще обърнем внимание на модернизма и по-специално неговото проявление в архитектурните забележителности в Барселона.

Модернизмът

Модернизмът е движение в изкуството и литературата, възникнало в края на XIX век в Барселона. Въпреки че нашумява в цяла западна Европа в началото на XX век, тук в Каталония придобива свой характер. Главното изразно средство на каталонския модернизъм е архитектурата, но много други изкуства също са повлияни до голяма степен. Ключови творци на този вид архитектура са Антони Гауди, Люис Доменек-и-Монтанер и Йозеф Пуч-и-Кадафалк, чиито шедьоври ще са основните ни спирки през този ден.

Гауди

Няма как да не кажем няколко думи отделно за Гауди – творецът, на когото Барселона несъмнено дължи световната си слава. Антони Гауди и Корнет е роден през 1852 г., като започва професионалната си кариера още докато е в университета. Освен в архитектурата, има интерес и в история, икономика, философия и естетика, но далеч не бил отличник. Дори директорът на Висшето училище по архитектура в Барселона при връчването на дипломата му казва „Даваме академична степен или на глупак, или на гений. Времето ще покаже.“

Работата му е повлияна силно от увлеченията му в живота: архитектура, природа и религия. Взема предвид всеки детайл на своите творения и влага в архитектурата си керамика, оцветено стъкло, ковано желязо и дърворезба. Въвежда нови техники като тренкадис – ползване на отпадъчни керамични парченца за облицовка. Първата поръчка изпълнена за Барселона от Гауди е за стълбовете на уличното осветление на Plaça Reial.

Гауди и Барселона

Един от най-важните моменти в кариерата му е на Световното изложение в Париж през 1878 г. Там проектиран от него щанд хваща окото на богатия индустриалец Еузеби Гуел, който скоро го търси в Барселона. Личността и работата на Гауди допадат на Гуел и той започва да му възлага поръчки. Най-големите такива са дворецът Гуел (Palau Güell) на Ла Рамбла и паркът Гуел. Гауди също работи по къщи в града, като две от най-известните му творби са Casa Batlló и Casa Milà (La Pedrera).

Смъртта на Гуел през 1918 г. за Гауди е загуба не само на неговия най-голям клиент, но и скъп приятел. Тогава той спира да приема нови поръчки и започва да работи по най-големия си и важен проект – Саграда Фамилия. Работи по величествения храм чак до 1926 г., когато смъртта го застига по нелеп начин. Докато се разхожда е блъснат от трамвай и пада в безсъзнание. Взет за просяк от преминаващите коли, той не получава спешна помощ. Откаран е по-късно в болница, където не получава никакви по-специални грижи. Разпознат е случайно чак на следващия ден, а ден по-късно умира. Оттогава до днес такситата в града са в цветове черно и жълто. Черно за траур и жълто за срама, че никой не спрял да помогне на твореца дал толкова много на Барселона.

Понесла немалко критики в своето време, днес работата на Гауди се радва на световна популярност. Архитектурните му постижения са обект на изучаване, а седем от тях са в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Шедьовърът Саграда Фамилия е най-посещаваният обект в Испания, донесъл на създателя си прозвището ‘Божият архитект’.

9. Парк Гуел

Разходката ни този ден започва от парка Гуел, затова хващаме метрото до станция Vallcarca. След което продължаваме нагоре към хълма по улица Baixada de la Gloria. Ескалаторите нагоре помагат да запазим сили, тъй като денят предвижда интензивно ходене.

Паркът има няколко входа, като ние влезнахме от различен от централния. Без значение кой бихте избрали вие, съветът ми е да си закупите билети онлайн предварително за желания ден и час. Тъй като паркът е доста популярен, така не само спестявате време, а и опасност да са продали максималния брой билети и да трябва да чакате. Цената на стандартния билет е 7.50 € (2018 г.). Повече информация по въпроса на https://parkguell.barcelona/.

Този забележителен парк дължи съществуването си на идеята на Гуел да изгради жилищен комплекс с 60 къщи за богати на хълма над Барселона. Работата тук започва през 1900 г. от Гауди и негови колеги. Той оформя парка и планираните от Гуел съоръжения, както и две къщи. След което интересът към района изчезва и Барселона се сдобива с един красив парк със страхотни гледки към града и Средиземно море.

Площадката за наблюдение

Централно място в парка заема площадката за наблюдение, оградена по периферията си с виеща се като змия пейка, с керамична облицовка по метода тренкадис. Всичко в парк Гуел е изградено по виждането на Гауди за хармония с природата – без никакви прави линии. Не само красив парк, но и леко фантастичен – главният вход на парка, този с павилионите като нищо може да решите, че сте попаднали във филм на Дисни. Двата павилиона от двете страни на входа, планирани като помещения за охраната на комплекса малко напомнят онази къща от сладки и захаросани покриви от приказката на Хензел и Гретел.

Всъщност къщите са изградени от камък, а отгоре са покрити с керамична облицовка в различни форми. В момента едната от тях е сувенирен магазин, а в другата има експозиция за историята на парка. Прозорците са с издути охранителни решетки от ковано желязо.

Стълбището

Ако се гледат от централния вход нагоре, двете къщи служат за рамка на голямо стълбище, което води нагоре в парка.

Статуи на животни, оцветени с пъстри керамични парченца са умело съчетани с водна каскада.

В края на стълбите се намира залата, планирана да бъде пазар на комплекса. Представлява гора от 88 здрави колони, държащи площадката за наблюдение, през която минахме в началото на разходката. Външните колони са наклонени навътре, а на тавана между тях има отново цветни керамични украшения.

В парка може да видите розовата къщичка, в която е живял самият Гауди – една от двете изградени къщи от парка. Ако се вгледате в алеите може да видите триъгълните парцели, в които е трябвало да бъдат построени останалите луксозни къщички.

Останалата част на парка също впечатлява с интересни места. Виещите се алеи с каменни подпори напомнят повече на скални образувания, отколкото на такива правени от човешка ръка. Още един пример за творчество в хармония с природата.

10. Барселона от високо

Малко над парка се намира място за наблюдение на Барселона от високо – един от много т. нар. miradores. Освен хубави гледки, под дърветата на Mirador de Joan Sales често има улични музиканти, които допълват панорамата със звуците на испанска китара.

Но ако искате място, където дървета да не ви закриват гледката, препоръчвам да тръгнете нагоре покрай училището. По кратка и стръмна пътека се стига до Mirador Turó del Carmel, откъдето се открива още по-добра панорама не само към всички забележителности на Барселона, но и към хълмовете зад нея.

11. Casa Vicens

След парка, поемаме надолу по тесните улички в посока към морето в търсене на още модернистична архитектура. Разходката из лабиринта от улички и малки площади на квартал Грасия си заслужава дори и без да търсите нещо конкретно.

През 1883 г., когато Грасия все още е отделно селище извън границите на Барселона, Гауди се захваща с проект да построи частен дом за богат местен жител. Така се появява Casa Vicens, която се откроява на фона на заобикалящите я сгради със своя червен цвят и шахматно наредени бели и зелени плочки.

12. Casa de les Punxes

На изхода на Грасия, на бул. Avinguda Diagonal, се намира най-известната творба на Пуч-и-Кадафалк. Casa de les Punxes означава буквално ‘Къщата с бодлите’. Наречена така заради конусовидните островръхи кули, присъщи на кули на замък.

Напускаме очарованието на тесните и преплетени улици на квартал Грасия и се потапяме в един друг район на Барселона. Eixample (букв. ‘Разширението’) възниква в средата на XIX век, след като станало ясно, че Старият град не достига за нарастващия си брой жители. Именно защото бил предварително планиран, ако го погледнете на картата, ще видите, че представлява подредени дълги и прави улици, които се пресичат под прав ъгъл.

13. Casa Milà

Именно там се намира и следващата ни спирка по пътя на модернизма и Гауди. Casa Milà е една от най-емблематичните сгради в Барселона от началото на XX век. Възложен като проект на големия архитект от богатото семейство Милà, което искало да се премести на бул. Passeig de Gràcia, като останалите буржоазни фамилии по това време. Сградата е завършена през 1910 г. и за разлика от други къщи на Гауди, тази не е преустройство, а строителство от основи.

Строежът е съпроводен с различни финансови и правни проблеми. Милà трябва да платят няколко глоби защото сградата става по-обемна и висока от позволеното. Дори една от носещите колони на фасадата се оказва по-напред, извън терена за строеж. Гауди се съгласява да я премахне и да я замени с табела, указваща, че колоната е премахната по заповед на кметството. Прехвърляйки им отговорността по този начин, в крайна сметка колоните си остават на мястото. Въпреки това фамилията трябва да плати голяма сума за узаконяването на сградата впоследствие.

La Pedrera

Заради екстравагантната си фасадата от камък, къщата става известна и с другото си име – La Pedrera (‘Каменоломната’). След построяването си, къщата е обект на множество критики. Тъй като е в разрез със сградите наоколо, остава недоразбрана от съвременниците на Гауди. Това е и причината да бъде обект на осмивания и карикатури в различни сатирични издания в началото на века.

Погледната днес, сградата впечатлява с вълнистата си фасада и скрити навътре прозорци. Колоните на приземния етаж са сякаш част от фасадата, а мрежи от ковано желязо ограждат извитите балкони. Casa Milà е един от тези примери за творчеството на Гауди, което е било толкова напредничаво за времето си, че е оценено едва години след неговата смърт.

Вътре за посещение са отворени един апартамент от началото на XX век, таванът и терасата на покрива. Там горе може да се видят комините, изваяни като силуети на пустинни войни.

14. Casa Batlló

Разходката по Passeig de Gràcia продължава в посока Площад Каталония. Следващото творение на Гауди – Casa Batlló – хваща погледите на всички преминаващи по булеварда. Основната конструкция на сградата е от 1877 г., а фасадата и интериорът ѝ са променени от архитекта през 1906 г. Верен на своите принципи, Гауди отново бяга от всички прави линии. Фасадата е изпъстрена с мазилка тренкадис – искряща в разноцветни багри натрошена керамика и стъкло. Издадените напред балкони малко напомнят бални маски.

Къщата е отворена за посещения, като туристи се допускат до един от етажите, таванът и терасата на покрива. Несъмнено, най-интересното за тази сграда е нейният покрив наподобяващ гръб на дракон, покрит с големи люспи. До него се издига кула, коронована с кръст. Според някои, в този уникален покрив архитектът пресъздава легендата за Св. Георги и змея.

15. Casa Amatller

Съседна сграда отляво на Casa Batlló е почти толкова впечатляваща. Casa Amatller е построена през 1875 г. и преустроена от Пуч-и-Кадафалк през 1900 г. Вдъхновена е от нидерландски къщи от XVII век, но фасадата включва типична каталонска готика. Както всички модернисти, и Пуч-и-Кадафалк е ожесточен критик на всички архитектурни ограничения, наложени от кметството за район Eixample. С проекта за Casa Amatller той не само, че нарушава максималната допустима височина, но и допустимите материали за сградата – такива даващи цвят на фасадата.

16. Дворецът на каталонската музика

Дворецът на каталонската музика (Palau de la Música Catalana) е последната ни спирка по пътя на модернизма в Барселона. Това бижу на каталонския модернизъм е дело на Люис Доменек-и-Монтанер и се намира в Стария град. Сградата отвън е изключително богато украсена и детайлна. На ъгъла е разположена красива статуя на танцуваща нимфа, заобиколена от хора от народа. Разполага с една от най-престижните концертни зали в града.

Повече за Пътя на модернизма в Барселона и информация за забележителностите, които да не пропускате може да се намери на следния линк: https://www.rutadelmodernisme.net/

Старият град

След разходката из архитектурата от началото на XX век, слънцето вече клони към залез, а на нас ни предстои да се върнем още по-назад във времето. Какво по-хубаво време да се потопим в атмосферата на тесните улички на Стария град на Барселона. Всъщност ние бяхме отседнали в него, така че той ни беше отправна и финална точка всеки ден. Освен че е сравнително в центъра на всички забележителности в Барселона, Старият град има някаква уютна атмосфера, особено вечер, която трудно може да се опише. Затова препоръчвам да си търсите място за нощувка в Стария град и да усетите неговите нюанси в различни часове на деня.

Старият град, или Ciutat Vella на каталонски, се счита за център на Барселона. Намира се между морето и построеното през XIX век разширение Eixample. Основните улици, които минават през Стария град са Via Laietana и Carrer de Jaume I. Те разделят Стария град на няколко по-малки квартала – Barri Gòtic, La Ribera и El Born. El Raval, през който се разходихме из първия ден, също е част от Стария град.

17. Barri Gòtic – Готическият квартал

Готическия квартал на Барселона, Barri Gòtic, е заключен между булевардите La Rambla и Via Laietana. Кварталът е съхранил и до днес лабиринта си от стари средновековни улици и интересни сгради. Това означава, че дори и да не търсите нещо конкретно, разходката из този своеобразен музей на открито си струва.

Днешната Барселона израства върху основите на римското селище Барцино, намирало се точно тук. Много малко е запазено от този период. Римските останки включват гробището на Plaça de la Vila de Madrid, градските стени на Plaça Nova, както и части от южната порта в център Pati Llimona. От периода на Средновековието най-запазената сграда е резиденцията на графовете на Барселона на Plaça del Rei (Кралският площад). Но безспорно това, което изоблилства в квартала, както подсказва името му, е готическата архитектура. Готическите сгради и църкви бързо заменили римското строителство и в момента Barri Gòtic е един от най-добре запазените квартали с готически паметници в цяла Европа.

Катедралата на Барселона

В Barri Gòtic се намира и Катедралата на Барселона – една от най-известните забележителности в Стария град. По исторически сведения, още от зората на християнството на това място се е издигала малка църква. През XI век се заменя от нова романска църква. Изумителната днешна катедрала я заменя през 1460 г., когато е завършена след 162 години строителство. Великолепната и готическа фасада е изпълнена с различни каменни украси, а централната кула се извисява на 70 м. височина.

Plaça de Sant Jaume

Друга интересна спирка от разходката из Barri Gòtic е Plaça de Sant Jaume (Площадът на св. Яков). На площада се помещават две важни сгради – кметството и сградата на Generalitat (Правителството на Каталония).

Бъдете особено внимателни за джебчии като вървите вечер из улиците на El Raval или Barri Gòtic!

18. Ла Рибера

Квартал Ла Рибера (La Ribera) е разположен на северозапад от Via Laietana. Някога бил рибарско селище на вдаденото по-навътре Средиземно море тогава, откъдето произтича и името му (букв. ‘Брега’).

Една от сградите-забележителности в този район е Дворецът на каталонската музика.

Carrer de Montcada

Една от най-забележителните улици в квартала е Carrer de Montcada. Възникнала като ключова средновековна улица и била желано място за живеене. Днес е изпълнена с музеи и изискани барове.

19. Музеят Пикасо

Именно на ул. Carrer de Montcada се намира и музеят на Пикасо, заемащ 5 жилищни сгради. Прочутия художник е прекарал част от живота си в Барселона. Експозицията в музея обхваща предимно ранния му период, до момента преди да напусне Барселона. Както повечето музеи и този предлага свободен вход в определен час, но това изисква чакане от по-рано и редене на дълги опашки. Повече информация за това, както и работно време и билети може да се намери тук: http://www.museupicasso.bcn.cat/.

20. Ел Борн

В Барселона имат поговорка „Roda el món i torna al Born“ – „Обиколи света и се върни на Борн“.

В южната част на La Ribera се намира Passeig del Born, който някога е бил оградено за турнири пространство, на което се състоят рицарски двубои. През Средновековието се превърнал в площад, на който се провеждат чествания и процесии. Пак тук Инквизицията извършва своите наказания и изгаряния на клади. Постепенно площадът се утвърждава като пазар, като днес е широк булевард.

Църквата St. Maria del Mar

В западния край на El Born е разположена църквата St. Maria del Mar – величествен образ на каталонската готика в Барселона. Изградена е от камък, добит от подножието на Монжуик. Завършена е през 1383 г., за рекордните 54 години строителство. За разлика от Катедралата, като изключим скулптурите на апостолите Петър и Павел, фасадата тук е лишена от всякакъв вид украса.

Отвътре църквата изглежда дори по-висока. Жертва на плячкосване по време на Гражданската война, интериорът ѝ включва толкова украса колкото и отвън. Може би това, обаче, я прави още по-въздействаща и внушителна като размери. Цветните витражи по прозорците привличат погледа в контраст с еднообразния цвят на камъка.

С това обиколката из забележителностите на Ел Борн приключва и започва тази из ресторантите. В крайна сметка намираме симпатичен тапас ресторант, където сядаме за вечеря.

Забележителности в Барселона около Монжуик

Най-значимата градска височина в Барселона е хълмът Монжуик. Именно оттам ще започне разходката ни този ден, затова хващаме метрото до станция Paral-lel. Оттам се прехвърляме на въжената линия (Montjuic Teleferic), която се качва нагоре по хълма и преодолява около половината му височина. След това продължаваме пеша нагоре през зеленината и свежия въздух на парка.

Със своите 173 м. височина, хълмът винаги е бил стратегически и още от Античността там е построена крепост на мястото на замъка днес. Монжуик е бил сцена на различни събития през вековете – от средновековни битки до световни изложения. Олимпийските игри през 1992 г. са причина малката планина да придобие днешния си зелен и поддържан вид.

21. Замъкът Монжуик

На върха на хълма Монжуик се намира и едноименния замък. Построен през XVII век, той има бурна история. Освен за защита на града, през XIX век заедно с крепостта на Цитаделата е ползван за обстрел на града, вдигнал революция срещу испанската корона. През XX век мрачната му история се допълва от ползването на дебелите му стени като затвор и място за екзекуции по време на режима на Франко. В наши дни замъкът е по-скоро място за отдих, изложби и страхотна гледка към града и пристанището.

За повече информация: https://ajuntament.barcelona.cat/castelldemontjuic/en.

22. Испанското село

Голяма част от разположените наоколо забележителности са построени за международни изложения. Точно такава е историята и на Испанското село (Poble Espanyol), построено за 13 месеца за Световното изложение през 1929 г. Целта е била да се демонстрира архитектурното и културно разнообразие на Испания. Първоначалният план е предвиждал разрушаването му след събитието, но за наше щастие това не се е случило и днес е една от най-посещаваните забележителности в Барселона.

Карта на комплекса по области в Испания

Разположен е от западната страна на Монжуик и на картата изглежда по-близо до замъка, отколкото е. Пеша отнема около 40 мин. ходене, но пък разходката през парка и градините на Ларибал си заслужава.

Самият комплекс на Испанското село е ограден от стена и може да се влезе от няколко места, като централния вход е през Порта д’Авила. Обиколката вътре развежда посетителя из Кастилия и Леон, Мадрид, Астуриас, Кантабрия, Арагон, Сантяго де Компостела, Андалусия, дори и Балеарските острови. Освен да се разходите из цяла Испания, може да се насладите на местните храни и напитки в съответните региони.

Съветвам да си вземете аудио информация, за да слушате в движение за нещата, които виждате около вас. Цената на стандартния билет е 12.60 € (2018г.). За работно време, билети и повече информация: https://www.poble-espanyol.com/.

23. Palau Nacional – Националният дворец

По пътя между замъка Монжуик и Испанското село, не може да се пропусне голямата и красива сграда на Националния музей за изкуство на Каталония. Проектирана е от Йозеф Пуч-и-Кадафалк в неокласически и Необароков стил, отново за Световното изложение. В музея се помещават най-значимите художествени експозиции на Каталония.

За повече информация: https://www.museunacional.cat/.

24. Магическият фонтан

Освен различните архитектурни и културни забележителности в Барселона, в подножието на Монжуик има и една малко по-различна, която събира хиляди хора вечер пред Националния музей. В петък и събота (лятото и четвъртък) сноп от прожектори пронизва небето зад музея. Събира се тълпа от хора, чакащи около водната каскада, спускаща от музея към площада. Изведнъж водата бликва и фонтанът под Монжуик поднася най-невероятния воден спектакъл, който сме виждали. Звучи песента „Барселона“ на Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе. Следват популярни класически произведения и поп музика, под звуците на които водата се преплита във феерия от цветове, която се надига и стихва следвайки ритъма на музиката.

Фонтанът е изграден отново за Световното изложение и днес е едно от най-популярните места особено за туристите в града. Шоуто е безплатно и трае 2 часа. За повече информация: https://www.barcelona.cat/en/what-to-do-in-bcn/magic-fountain.

25. Площад Испания

След края на представлението на фонтана, поемаме по булевард Кралица Мария Кристина. Минаваме между двете високи кули, построени по образец на тази на площад Сан Марко във Венеция, и се озоваваме на площад Испания. Огромният площад е втори по големина в Испания и една от най-емблематичните забележителности в Барселона. Проектиран е от Пуч-и-Кадафалк, а в центъра му се намира също толкова голям фонтан. Голямата кръгла сграда от северната му страна – Аренас де Барселона – някога е била арена за бикоборство, а сега е преустроена в голям търговски център.

От Саграда Фамилия до Барселонета

Ако сте имали търпението да прочетете целия този текст дотук, значи или ви е наистина интересно, или нямате търпение да стигна до най-величествената забележителност в Барселона. Е, най-хубавите неща за накрая! Всъщност за базиликата може да се изпише още толкова, но аз отново ще се опитам да бъда кратък.

26. Саграда Фамилия

Посещението на ‘Temple Expiatori de la Sagrada Família’ (Храм на изкуплението на Светото семейство) е пътуване в отделен свят, който все още е в процес на изграждане. Както повечето величествени готически катедрали, от които донякъде е вдъхновен, изграждането на храма отнема вече почти 140 години. Строежът на първоначално замислената готическа църква започва през 1882 г. Проектът е поверен на Гауди две години по-късно и той посвещава последния си творчески период изцяло на работата по него. Вместо да се придържа към първоначалния план, архитектът прави драстични промени, като черпи основно вдъхновение и идеи от природата. Независимо от многократните спирания, появили се пречки, 9-те различни ръководители на строежа през годините, невероятният модернистичен храм бавно се устремява към небето почти 100 години след смъртта на човека, който го проектира и полага основите му.

Транспорт и билети

До Саграда Фамилия най-лесно се стига с метрото, като станцията носи същото име. Билетите съветвам да се закупят предварително, защото обикновено опашките са големи. Влизането става в определен час, за който е закупен билета. Цената на стандартния е 15 € (2018 г.). За билети и информация: https://sagradafamilia.org/

Тъй като ние бяхме малко по-рано от часа, за който бяхме закупили билети, се отправихме към малкия парк срещу фасадата ‚Рождество‘. Това беше добре, за да придобием първоначална представа за размерите на тази изумителна сграда.

В последния вариант в плановете на Гауди се предвижда храмът да е с височина 95 м. и широчина 60 м., 17 кули по над 100 м., като централната 18-та кула ще бъде 170 м. Ако се чудите с какво да го съпоставите, ползвайте Монжуик – централната кула ще бъде висока почти колкото хълма. Ключовата дума тук е ‘почти’ – Гауди силно вярвал, че човешките творения не трябва да надминават тези на природата. Същото вярване, въпреки че от друг творец, повлияло архитектурата и на остров Лансароте, но за това може да прочетете тук.

Фасадата ‚Рождество‘

Обиколката на Ла Саграда Фамилия започва от фасадата ‚Рождество‘. Тя е първата изградена фасада, която е построена почти напълно още докато Гауди е жив. Пищна, вълниста и богата на орнаментика, тази част от сградата изразява радостта от раждането на Христос. В основата на фасадата са 3 големи портала, над които се издигат 4 кули камбанарии. Над централния вход е представено светото семейство, заобиколено от влъхви и овчари, над тях са ангелите, известяващи рождението. Най-отгоре на централния вход е разположено зелено дърво с бели гълъби – Дървото на живота.

В църквата

Ако базиликата отвън изглежда изумителна, почакайте да влезем вътре. Първото, което оставя без думи посетителя, е внушителния ѝ размер. Най-големият израз на гениалността на Гауди вероятно е централния кораб на Ла Саграда Фамилия. Централните колони завършват със сферични капители, от които израстват нови разклонения, които продължават да се разклоняват докато достигнат тавана. Така човек гледайки нагоре сякаш се взира в короните на гигантски дървета, които се преплитат високо горе. Архитектите, разполагащи днес със сложни инструменти, направили модели и компютърни симулации, за да проверят изчисленията на Гауди. Резултатът не само доказал, че те са верни, но дори и гениални. Всяка една клонка от този горски свод е предвидена да поема своята част от тежестта на храма.

Големите ярко цветни витражи са един стъклен тренкадис. Светлината от тях създава различно осветление вътре спрямо движението на слънцето.

Определено това е не само най-величествената от всички забележителности в Барселона, но и най-впечатляващият храм, в който съм бил. Смайващо е, наистина, как Гауди, без да разполага с инструментите на днешните архитекти преди 100 години, поставя основите на една от най-великите конструкции на нашето време. Тук става ясно защо е наричан ‘Божият архитект’.

Под църквата е разположена крипта, където се намира музеят Гауди. Там може да се видят чертежи на проекта преди да бъде поет от архитекта, както и модели на различни части от църквата в процеса ѝ на строеж. Също в криптата, в параклиса ‘Ел Кармен’, се намира гробът на великия майстор.

Фасадата ‚Страсти‘

Излизаме от Саграда Фамилия от срещуположната страна, или при фасадата ‚Страсти‘. Изходът е през портата на евангелието, включваща текстове разказващи последните дни на Христос.

Фасадата ‚Страсти‘ е посветена на страданията на Исус при разпъването му на кръста. Въпреки че тя е започната през 1956 г., което е доста след смъртта на Гауди, фасадата до голяма степен съответства на неговите виждания. Няма как да не се забележи контрастът между нея и ‚Рождество‘. Някой може да я намери за прекалено екстравагантна, но Гауди е целял да пресъздаде именно това чувство на болка и ужас в нея. Шестте изнесени на преден план колони напомнят опънати сухожилия. Те формират нещо като пирамида, върху която има други 18 колони приличащи на кости, върху които е поставен голям кръст.

На заден фон се вижда простата и лишена от орнаментика фасада, като голотата на камъка напомня на скелет. Няколко епизода от Тайната вечеря до полагането на Христос в гроба са изваяни от камък. Според замисъла, последователността на тези сцени следва буквата ‘S’ от долу нагоре. Умелото използване на светлосенки допълва чувството на тъга.

Фасадата ‚Слава‘

Третата фасада на храма е в строеж от 2002 г. и се предвижда да бъде най-голяма и величествена. Тя ще бъде от към централния вход на църквата. Но повече за нея като я завършат.

Оптимистичните планове предвиждаха храмът да бъде завършен през 2026 г., когато се навършват 100 години от смъртта на Гауди. За съжаление, нашето време не е лишено от своите премеждия и настоящата пандемия се очертава да отложи завършването на базиликата отвъд планирания срок.

27. Арена Монументал

Един от световните символи на Испания е бикоборството. В Каталония, обаче, бикоборството е официално забранено през 2010 г. от каталонския парламент. Спорен е въпросът дали причината е жестокото отношение към животните или каталонският национализъм, целящ сепаратизъм по всякакъв начин от Испания и нейните традиции. Едната от двете арени за борба с бикове сега е търговски център – Лес Аренес, която видяхме по преме на разходката ни през площад Испания, а втората – Ла Монументал е превърната в музей. Именно на нея се натъкнахме ние в разходката ни и решихме да я посетим. Намира се на ъгъла на Gran Via de les Corts Catalanes и Carrer de la Marina, като входът беше 6 €. Сградата е построена през 1914 г. и се отличава с архитектурния си стил Неомудехар. Встрани от основната част, се намира по-малка сграда, която помещава музея Таури, посветен на бикоборството.

Тъй като арената не е от популярните забележителности на Барселона, вътре обикновено е празно и спокойно може да се разходите из сградата, трибуните и дори и по самата арена за бикоборство, където се е провела последната борба с бикове в Барселона през 2011 г.

28. Триумфалната арка

Разходката ни продължава в посока към морето и зеления ‚остров‘ в централната част на града – Паркът на цитаделата. Пътят ни минава през Триумфалната арка на Барселона. Тя е построена през 1888 г. с идея да служи за вход на Световното изложение, което се провело в парка. Построена е от тухли и стилът и много напомня този на Ла Арена Монументал.

29. Паркът на Цитаделата

Паркът на Цитаделата (Parc de la Ciutadella) е тясно свързан с историята на Барселона. Някога това зелено и приятно място е бил сцена за Войната за испанското наследство през XVIII век. Заедно с Монжуик, издигнатата на това място Цитадела е ползвана при обсадата на града, вдигнал бунт срещу испанската корона. Омразната за каталонците крепост е съборена и на нейно място е решено да се организира Световното изложение през 1888 г. Така паркът бил благоустроен и днес е красиво място за почивка и разходка. По ирония на историята (или политиката) в бившия оръжеен склад на Цитаделат днес се помещава сградата на Каталонския парламент. Разходка в парка може да ви отведе до красиво езеро, фонтан, параклис, няколко музея, както и зоологическата градина на Барселона.

30. Барселонета

Барселонета (La Barceloneta), букв. ‚Малка Барселона‘, е квартал образуван при построяването на крепостта Цитадела. Замислен като място за живеене на хората лишени от дом при разчистването на терена за крепостта, Барселонета се превръща в беден квартал на моряци и рибари. Проектът от XVIII век личи и днес по тесните улички и еднакви жилищни сгради в квартала.

Освен да се изгубите из уличките на квартала, може да видите също и бароковата църква ‘Сант Микел’, както и пазарът на Барселонета. А точно в началото на квартала, до морето, се намира и Историческият музей на Каталония.

А от другата стана на Барселонета се намира и плажът на Барселона. Ние не успяхме да го посетим този път заради оскъдното октомврийско слънце. Това беше и последното място, през което минахме преди да се качим на метрото към El Prat, откъдето летяхме същата вечер обратно за София.

Още забележителности в Барселона, може да се намерят на следния адрес: https://barcelona.cat/

Между забележителностите в Барселона

Транспорт

Транспортът в Барселона е бърз и редовен. След кацането ни на летище El Prat, T2 хванахме Линия 9 на метрото и с едно прекачване стигнахме до Стария град. В града, въпреки че има автобуси и влакове, ние ползвахме само метрото. Както споменах вече, Старият град е удобна отправна точка за повечето разходки и може да не се наложи да ползвате метрото изобщо. Най-изгодно е да се пътува с билети Т10, които предоставят 10 пътувания. Билетът може да бъде ползван от няколко човека едновременно – например двама човека могат да осъществят 5 пътувания заедно с един Т10 билет. До и от летището, обаче, има допълнителна такса, тъй като е различна зона.

Храна

Каталонската кухня залага предимно на рибата и морските деликатеси по крайбрежието. Може да бъдете сигурни, че в Барселона те са пресни, а според твърденията в Барселонета се предлагат най-добрите рибни ястия в града. Паелята е може би най-популярното традиционно ястие и се предлага почти навсякъде. Има много тапас барове, но за мен най-приятните бяха тези в Стария град. В топлите вечери придружете храната с освежаваща сангрия. И разбира се, избягвайте ресторантите на най-оживените туристически места или сядайте след като проверите цените на храната и напитките в менюто. За взимане на пресни продукти, най-доброто място е пазарът Бокерия.

Цени

Като стана въпрос за цени, Барселона може би е сред най-скъпите градове в Испания. Устроен за световни изложения и олимпийски игри, градът сякаш е една от най-големите и продължителни (и в крайна сметка успешни) туристически инвестиции, правени някога. Каталонският модернизъм, който малко хора разбирали и много критикували, днес привлича милиони туристи от всички краища на света. Това е и причината за цените за храна и престой да бъдат по-високи от тези в Мадрид например.

Хора и език

Като цяло жителите на Барселона доста са уморени от туристи, което е разбираемо. От всички места, на които съм бил в Испания, тук най-малко ми се наложи да говоря испански език. Не само заради говорения от местните каталонски, но и заради огромния брой туристи, почти всички в туристическия бранш са свикнали да говорят предимно английски. А и да говориш кастилски в Барселона не помага особено за социализиране с местните. В тази връзка съветът ми е да не повдигате и темата за каталонския сепаратизъм.

Преди да напиша тази статия си мислех, че съм видял малко от града, но сега вече се уверих в това. Днес Барселона има толкова много да предложи, че едно пътуване не стига човек да види всичките интересни места, да усети всички аромати или да се потопи в атмосферата на всички кътчета на този град. Но веднъж е достатъчно да бъде там, за да се влюби човек в Барселона и да иска да се върне отново.