София – Белград – Загреб - Любляна с кола

Какво по-хубаво време за пътуване в Балканските ширини от месец април – месецът, в който зимата вече е отминала, пролетта е в разгара си и всичко е зелено и цъфти. Именно края на април избрахме за нашата разходка от София до Любляна, Словения. В тази статия ще ви представя 5-дневното ни пътуване по маршрута София – Белград – Загреб – Любляна с кола. Също така ще се опитам да обобщя информация за самото пътуване, както и местата, които да не пропускате в столиците на трите държави от бивша Югославия. За нас това беше едно незабравимо приключение включващо 11 човека, 3 коли, 1826 км. път и много емоции и добро настроение.

Накратко пътуването ни е с крайна дестинация Любляна, с две нощувки по пътя в Белград и една в Загреб:

Ден 1: София – Белград
Ден 2: Белград – Загреб
Ден 3: Загреб – Любляна
Ден 4: Любляна – Белград
Ден 5: Белград – София

Необходимите документи за пътуване на пътниците по маршрута София – Белград – Загреб – Любляна с кола:

Лична карта

А за автомобилите:

Малък талон на автомобила
Зелен талон към застраховката ‘Гражданска отговорност’
Допълнителни документи, ако автомобилът не е на ваше име
Винетка за Словения

Тъй като необходимите документи са обект на промяна, ви съветвам да се запознаете с актуалните изисквания на сайта на МВнР.

Ден 1: София – Белград

9:00 ч. сутринта. Пълни догоре с гориво и добро настроение разбира се, 3-те коли се отправихме към българо-сръбската граница.

На път към Белград

В този ден ни предстоят общо 386km. път, които с вече новоизградената магистрала след сръбската граница, се взимат за около 4:30 – 5ч. в зависимост от натоварването на границата.

Пътят от изхода на София до Калотина е единственият, който не е магистрала (понастоящем в строеж), но е хубав и се минава сравнително бързо. На границата минахме без забавяне и се озовахме в западната ни съседка. Преди това не забравяйте да изключите мобилните данни на телефона си, защото ако нямате пакет за балканските страни извън ЕС, цената на 1 MB в Сърбия е доста солена.

Пътят от Калотина от Ниш, когато пътувахме ние, все още беше старият и тесен двупосочен път, но вече магистралата от сръбска страна е завършена и може да ползвате нея. Единственото нещо, което може да ви липсва, избирайки нея пред стария път, е красивият участък през пролома на р. Нишава. Всъщност от границата до Белград, пътят е изцяло магистрала, като цяло в добро състояние, но за нея има пътни такси около 1300 динара или 11 евро. Може да платите и в двете валути, но ви съветвам да изберете първия вариант, тъй като е по-изгодно. Друг съвет е да спазвате стриктно ограниченията за скорост на магистрала – 120/130км/ч., защото не искате пътуването ви да започне с проблеми с местните органи на реда. Всъщност това важи за целия маршрут. Освен това, ако сте като нас и пътувате с добра компания, хубава музика и много шеги, 4-5 часа не се усещат кога минават.

Белград

В ранния следобед пристигнахме в Белград. С население почти колкото това на София, но малко по-малка площ, сръбската столица е най-големият град в страната. Разположен на вливането на Дунав и Сава, градът има историческо значение още от основаването си от българския княз Борис I по времето на първата българска държава.

Сръбска скара

След пристигането ни в града, вече умирахме от глад и първото, което направихме след настаняването ни беше да се подкрепим добре с мешана сръбска скара – плескавици, вешалици, ущипци и др. вкусотийки не са за изпускане.

Църквата Свети Марко

С нови сили след вкусния обяд, продължихме към централната част на града по булевард Крал Александър. Първата спирка по маршрута ни беше църквата Свети Марко, изградена 1940г.

Народното събрание на Сърбия

В края на булевард Крал Александър, на площада, е разположена една от най-красивите сгради в града. Сградата на народното събрание на Сърбия, или “Дом на народната скупщина”, е изобразена също и на банкнотата от 5000 сръбски динара. Нейният строеж започва през 1907 и завършва през 1936 г. Тя е седалище на парламентите на Югославия, а после на Сърбия.

Площадът на републиката и пешеходната зона

Като център и основно място за срещи в града е площадът на републиката. Ще го познаете по статуята на Михайло Обренович на кон. На площада се намират и известни сгради като Народният театър и Националният музей. Пак от площада води и началото си пешеходната улица „Кнез Михайлова”, изпълнена с модерни магазини, кафенета и ресторанти. Тръгвайки по нея се насочихме към крепостта и парка Калемегдан.

Паркът Калемегдан и белградската крепост

Най-посещаваният обект в Белград, несъмнено е паркът Калемегдан със старата крепост. Разположен на 125-метрово възвишение, при вливането на Сава в Дунав, паркът е едно от най-красивите места с гледка към града, както и към вливането на двете големи реки. Белградската крепост е най-старата част на града, която някога е защитавала зад стените си цялото население. През Средновековието е била ключово за района укрепление, сега е градски парк.

Самата крепост е разделена на две части – Горен и Долен град, а доста от стените и укрепленията са добре запазени и до днес. Самият парк е доста зелен и добре поддържан. Избягвайте посещения обаче в горещи дни около обяд, тъй като няма достатъчно сянка и е доста горещо. Най-подходящо време за посещение, според мен, е по-залез, когато освен да се насладите на красиви гледки, може да направите и страхотни снимки.

Зоопаркът на Белград

На северния склон на Калемегдан се намира Белградският зоопарк, основан през 1936 г., който e най-голямата зоологическа градина в Сърбия. Нашата в София е доста по-голяма и по-богата на видове, но ако имате свободно време, може да се разходите и тук.

След тази разходка, докато се връщахме към центъра и нашата квартира, слънцето вече залязваше и понеже щяхме се върнем след 3 дни отново в Белград, си оставихме нещо и за тогава.

А що се отнася за оставащата част от вечерта, само ще кажа, че ако сте фенове на балканската кухня, най-благият завършек на деня е в някоя традиционна кафана с жива музика.

Ден 2: Белград – Загреб

Ден втори от нашето приключение започна със закуски от близката пекарна. Докато се наслаждавахме на вкусотии и кафе, планирахме предстоящия ден.

Разбира се първото, което ни очаква е добро количество път по течението на река Сава към следващата столица. В този ден пред нас предстояха 393 км. магистрала, което е около 4–5 ч., заедно с минаването на границата. Така че, натоварихме се обратно по колите, и около 11:00 ч. поехме на запад.

На път към Загреб

От Белград до границата

Магистралата от Белград до границата е малко над 100км, но когато пътувахме ние не беше в перфектно състояние и имаше участъци с коловози като на Тракия. Този участък се взима за около час, така че приближавайки хърватската граница към 12:00ч., имахме оптимистични намерения в 15:00ч. да сме пристигнали в Загреб. Да, ама не… Митничарите на сърбо-хърватската границата не мислеха така и се озовахме в такова задръстване от пътуващи в нашата посока коли, че граничният прелез се виждаше чак някъде в далечината:

След почти час седене в колите, под вече парещото слънце, мърдащи едва-едва с по някой и друг метър, решихме да излезем от комфортната зона около работещите климатици и да се поразтъпчем навън. Скоростта ни на движение беше такава, че спокойно можеше да си подбутваме лекичко колите напред. Ако се чудите дали ни беше толкова скучно, отговорът е да! И точно това започнахме да правим. Дори и привлякохме други съмишленици около нас в тази еко инициатива.

След около 2 часа чакане вече границата наближи, колоната пред нас се пораздвижи и решихме, че не е добре да влизаме обратно в ЕС бутайки. Освен това вече имахме нужда от разхлаждане, така че се върнахме обратно в колите. Най-сетне подминахме така желаната табела CARINA и преминахме граничния прелез.

Тъкмо когато опашката остана зад нас и пред нас се откри магистралата към Загреб и вече бяхме готови да дадем газ както си трябва, за капак се появи малък проблем с едната кола, който ни накара да спрем на първата бензиностанция. За щастие около половин час по-късно можеше да продължим.

От границата до Загреб

Останалата част от пътя мина без никакви проблеми. Магистралата в Хърватия е добре поддържана, но това удоволствие се плаща и то доста повече в сравнение със Сърбия. Честно казано, с около 20 EUR/кола в посока, това беше най-скъпият участък от пътя. Иначе е супер за каране, има само един недостатък – това е най-скучната магистрала, която може да си представите: равна като тепсия, с едва забележими завои и еднообразна гора от двете страни. Тази гледка продължава 300км. и в този момент се радвате, че имате още 2-3-ма човека в колата, на които последното нещо, което казвате е, че роумингът вече е безплатен.

Загреб

Цялото забавяне по пътя ни отне около 3ч. общо, така че в 18:00ч. се озовахме пред квартирата ни, в един зелен квартал със симпатични къщички недалеч от центъра на града. Не губихме изобщо време и бързо се спретнахме и поехме на разходка към централната част. Първото впечатление, което ни направи градът е колко просторен и зелен е той. Между двете платна на булеварда, водещ към центъра, е разположена по-широка от тях зелена площ с поддържани цветни алеи и фонтани.

Липсата на високи стърчащи сгради и наличието на широки булеварди създават едно усещане за простор, неприсъщо за много други столици. Населението на Загреб е над 800 000 души, но ние не успяхме да видим признаци на пренаселеност и задръствания по улиците.

Площад Крал Томислав

Пресякохме централната ЖП гара на града (Glavni Kolodvor) и стигнахме площад Крал Томислав. В началото му се намира висока статуя на краля, управлявал хърватското кралство между 925 и 928г. и първият с титлата крал. Запомнящи за управлението му са сключеният мир с Византия и битката с източния съсед на кралството – България. Един от малкото конфликти между двете държави завършва с победа за крал Томислав и разгром на войските на Симеон I Велики през 926г., след което се стига до траен мир между двете съседни държави.

Една от първите емблематични сгради, с които се сблъскахме, е тази зад статуята на Крал Томислав. Павилионът на Изкуството (Umjetnički paviljon u Zagrebu), отворена през 1898, е най-старата художествена галерия в югоизточна Европа. Специално е предназначена само за големи изложби.

А между Павилиона и статуята на краля, се разстила такава зелена трева и цветни алеи, че ни се искаше и на нас да седнем като местните жители. Комбинацията от красивия Арт Павилион, цветните сгради, ограждащи площада и цялата тази цветна пъстрота и зеленина между тях нареждат този площад в списъка с най-цветните, които съм виждал. Помните ли какво ви казах най-горе в статията за пътуването през пролетта по този маршрут? Точно за това ставаше въпрос – смесица от багри, каквито само пролетта може да нарисува. Един от плюсовете, че пристигнахме късно в града, беше да се озовем на това място в точното време – а именно златния час за снимки. Получиха се наистина страхотни кадри:

Други паркове

Продължихме на север през други два зелени парка, които се явяват като продължение на площада и се насочихме към най-старата част на града. Името Загреб за първи път се появява през XI век, когато градът съществувал като две отделни селища – по-малкото източно Каптол и по-голямото западно Градец, разположени на два хълма със същите имена. По-късно след разрастването на града, двата хълма получават събирателното наименование Горни град, а по-ниската части на юг от тях – Долни град.

Площад бан Йосип Йелачич

Точно по залез слънце, стигнахме и центъра на града – площад бан Йосип Йелачич. Йелачич е хърватски държавник, от 1848 до 1859 година бан (обласен управител) на Хърватия, която по това време е австрийска провинция. Той освобождава хърватските селяни от крепостната зависимост и свиква първия хърватски парламент. Пак той обединява Каптол и Градец през 1851 г. и затова в днешна Хърватия е почитан като национален герой, за което свидетелства и самият централен площад.

Загрeбската катедрала

Близо до площада, на хълма Каптол се намира римокатолическата катедрала на Загреб. Тя е не само най-високата сграда в Хърватия засега, но и най-монументалната храмова сграда в готически стил на югоизток от Алпите. Пълното ѝ име е „Катедрала на Възнесение Богородично и св. св. Стефан и Владислав“. Сградата е в типичен готически стил и има голяма архитектурна стойност. Кулите ѝ се смятат за местна забележителност, тъй като се виждат от почти всички части на града.

Загребската катедрала със 108-метровите си кули

История

През 1093 г., когато крал Владислав премества епископския престол в Каптол, той провъзгласява съществуващата църква за катедрала. Строителството на настоящата катедрала започва скоро след смъртта му. Завършена е през 1217 г. и осветена от крал Андрей II Унгарски. Сградата е разрушена от монголско-татарското нашествие през 1242 г., а след това възстановена от епископ Тимотей няколко години по-късно. В края на XV век Османската империя нахлува в земите на Хърватия, което води до изграждането на крепостна стена около катедралата, част от която е запазена до наши дни. През XVII век поради османската заплаха на южната страна е построена укрепена ренесансова стражева кула, използвана като военен наблюдателен пункт.

Катедралата е силно повредена по време на Загребското земетресение от 1880 г. Централният неф е сринат, а кулата е толкова силно повредена, че не може да бъде поправена. До съвременния и вид води реставрацията в готически стил, в рамките на която, на западната страна са издигнати двете 108-метрови кули. Отвътре катедралата е също толкова внушителна като размер.

Каменната порта

Разходката ни продължи на запад към хълма Градец. Съветвам ви да се качите по ул. Каменита, която минава през старата каменна порта, останала от средновековните укрепления на хълма. Самата порта е уникална с това, че освен улица, е и параклис за поклонение.

Църквата св. Марк

Продължавайки напред по същата улица, стигнахме върха на хълма Градец и площад св. Марк, на който е разположена и едноименната църква. В Загреб има наистина много красиви църкви, но може би най-красивата и емблематична със своя шарен покрив, е именно тази. Сградата в първоначалния си вид е построена през XIII век, като през втората половина на XIV век храмът е основно реконструиран. През 1502 г. силно земетресение разрушава камбанарията, което води до постояване на настоящата кула през 1725 г. Най впечатляваща характеристика на сградата обаче е нейният покрив. Покритието му е изпълнено през 1882 г. като пъстър десен от цветни глазирани плочки. В центъра на така полученото пано са изобразени настоящият герб на Загреб и този на Хабсбургското хърватско кралство.

На площада, около църквата, са разположени най-важните административни сгради на Хърватия като парламентът, старият бански дворец – сега президентски такъв, конституционния съд и кметството на града.

Хапване в Горни град

Ако се чудите къде може да хапнете и пийнете в старата част на града, точното място е ул. Иван Ткалчич. Намира се по средата между двата хълма и от двете ѝ страни са наредени различни ресторанти, бирарии и кафенета. Има както традиционни кафани, така и модерни италиански ресторанти и места за бързо хранене. Уличката е пешеходна и оживена и има много приятна атмосфера. Именно тук нашата разходка за деня приключи и седнахме да похапнем нещо вкусно.

Ден 3: Загреб – Любляна

Третия ден от пътешествието ни предвиждаше заминаване към Словения, но все още не искахме да се разделяме със Загреб. Затова решихме да тръгнем следобед, първо защото предния ден закъсняхме и не успяхме да видим всичко и второ – пътя до Любляна е по-кратък. Всъщност този режим с пътуване следобед остана и следващите дни. Така че хапнахме вкъщи и излезнахме отново.

Ботаническата градина

Поредното зелено място в града е ботаническата градина, която се намира в близост до ЖП гарата. Тя е със свободен достъп, подобно на парк, като вътре е доста приятно и може да се видят различни видове високо- и нискорастящи растения.

Друга красива сграда е Националният театър:

Ще запомните Загреб и по синия цвят на всички видове градски транспорт:

Разходката ни продължи по красивите павирани улички нагоре към Горни град:

Тунелът Грич

Следващата забележителност в Загреб се намира под хълма Градец и това е уникалния пешеходния тунел Грич. Историята на тунела започва още през 40-те години на миналия век, когато е построен като военно укритие за Втората световна война. След войната спира да се ползва и е занемарен до 90-те години, когато отново е подготвен за военни цели свързани борбата за независимост на Хърватия. През 2016 г. е реставриран и отворен публично за жителите и гостите на града. Освен като туристическа атракция, се ползва и за културни събития.

Въпреки, че знаехме за тунела, нямахме идея къде са входовете му и затова когато видяхме източния му вход на ул. Месничка(всъщност това е най-видния от тях), веднага ни заинтригува и решихме да видим до къде ще ни отведе.

Определено е било добро решение да отворят тунела за публичен достъп. Освен страхотна атракция, той също е и място да избягате от жегата в горещите дни. Отворен е между 9:00 и 23:30 ч. всеки ден, така че не пропускайте да го ползвате.

Освен това, осигурява и пряк път между отделни точки в Горни град. Ние например, учудващо се озовахме в един заден двор недалеч от Катедралата:

Останалата част от разходката включваше малките уличките в Горни град.

На път към Любляна

В ранния следобед се приготвихме да тръгнем към следващата ни спирка нагоре по течението на Сава. Очакваха ни 140км. и около 2ч. път, което беше най-лекия ни преход в пътуването. Пътят е изцяло магистрала. До границата със Словения са 30км, така че скоро след като потеглихме стигнахме границата, която също бързо преминахме.

В Словения нямат такси за отделни пътни участъци, а ползват винетка като у нас. Така че, първото нещо, което направихме като влезнахме в страната, е да си закупим такава на първата бензиностанция. Цената на седмична винетка в Словения е 15 EUR.

Малко преди Любляна отново попаднахме в задръстване по средата на магистралата, като в крайна сметка ни отклониха по обходен маршрут. За сметка на забавяне с около час, успяхме да разгледаме по-добре заобикалящите ни пейзажи. Направи ни впечатление, че колкото пó на запад отиваме толкова по-хубави стават магистралите, езикът става все по-малко разбираем, а европейския облик у сградите, дворовете и хората заменя балканския. Бих казал, че Словения е по-скоро западно-европейска страна от колкото балканска.

Определено и стандартът тук е по-висок спрямо Хърватия и Сърбия. Именно затова трите ни коли паркираха пред един хотел в спокойното селце Pšata, на 13 км. от центъра на града. Словенската столица, със своето население от само 300 000 души, е най-малката от 3-те столици на бившите югославски страни.

Любляна

Тъй като сме далеч от центъра, излезнахме с колите, които паркирахме в близост до централната част на града. Обикновено лесно се намира място за спиране на улицата, но имайте предвид, че паркирането е платено. Иначе вариантът за разглеждане на забележителностите е само пеша. А самите те са разделени така –замъкът, който се вижда отдалеч, и мостовете и площадите около реката. Един ден е напълно достатъчен, като в нашата програма замъкът остана за следващия ден.

Тази вечер се съсредоточихме около минаващата в подножието на люблянския замък река Любляница (приток на Сава). Разделяща града по средата, около нея са събрани повечето интересни места в града. И най-вече мостове – с различни стилове, от различни епохи, с различни символи, наредени един след друг по течението ѝ.

Драконовият мост

Първият мост, до който стигнахме е емблематичен за града със своите статуи. Драконовият мост, или “zmajski” на словенски, построен през 1901 г., е символ на града със своите 4 дракона. Затова навсякъде в града може да видите всякакви подобни сувенири. Ние отново бяхме по залез слънце на него и драконите изглеждаха още по-огнени.

Кукленият театър

Пресичайки моста, на отсрещния бряг се озовахме пред кукления театър в Любляна. А от кулата му на кръгъл час излизат фигурки за кратко представление. Точно до сградата на театъра пък се намира асансьорът за крепостта.

Месарският мост

Следващият мост, движейки се по главната улица, е месарският мост. Ще го познаете по декорацията му с митологични бронзови фигури и много катинари. В двата си края има стъклени пътеки, така че ако не ви е страх, може да гледате реката под краката си докато пресичате.

Тройният мост

Наближавайки центъра на града очаквахме, че тук трябва да е най-големият и красив мост в града. Всъщност са цели три моста, разклоняващи се от площад Прешерн. Основният от трите моста датира още от Средновековието, който, въпреки че е бил дървен, имал важна роля да осъществява връзка на града със замъка. През 1842 г. е заменен с каменен, по дизайн на италианския архитект Джовани Пико. Заради своята локация обаче мостът винаги бил препълнен с хора, затова през 1932 г. са построени двата съседни моста под лек ъгъл встрани. Хитро и елегантно решение според мен.

Площадът Прешерн

Площад Прешерн пък е централния площад на града и основно място за срещи, събития и концерти. Кръстен на словенския поет Франце Прешерн, чиято статуя се издига на площада. Стоящ на своя пиедестал, поетът-романтик гледа към прозореца на отсрещната сграда, където е живяла неговата любима Джулия.

А високата розова сграда на площада, срещу тройния мост, е францисканската църква Благовещение Богородично. Храмът е построен през XVII век и принадлежи на люблянския францискански манастир, основан през XIII век.

Рибният мост

Следващият, Рибният мост, пък е стъклен и предоставя страхотна гледка към Тройния мост и църквата, озарени от светлината на уличните лампи:

Разходката продължава към следващия мост – този на обущарите, като по пътя се наслаждавахме на красивата осветена централна улица с алеи и фонтани.

Хапване в Любляна

Освен забележителности, от двете страни на централната улица в града са наредени различни ресторанти и кафенета. Обаче не очаквайте сръбските и хърватските цени и големи порции. Тук си е доста скъпо, но пък атмосферата си заслужава. Хапването над шумящата долу река, особено вечер след цял ден обикаляне, не е за изпускане.

Иначе ако търсите нощен живот тук, палете колата и обратно в Загреб! Ние поне останахме с впечатление, че встрани от главната улица вечер си е направо скучно. Така че не ни остана друго освен да се върнем в хотела на село и да събираме сили за атаката на крепостта на следващия ден.

Ден 4: Любляна – Белград

Ден 4 от пътуването ни започна със закуска, предоставена от хотела, така че бяхме на линия по-рано тази сутрин. Но така и трябва – този ден ни очакваше цял замък за разглеждане и най-дългият преход за това пътуване – този до Белград. Така че събрахме багажа и се отправихме обратно към центъра на Любляна.

Люблянският замък

Както вече отбелязах, единият вариант за стигане до замъка е с асансьора при кукления театър. Стандартната цена за посещение на замъка е 7.50 EUR, a с ползването на асансьора – 10 EUR. Ние обаче бяхме ентусиасти да се качим пеша по алеята нагоре по хълма. След 10-15 мин. вече бяхме достигнали до централната порта.

Възникнал като средновековна крепост през XI век, замъкът придобил сегашния си вид след основна реконструкция през XV век, като повечето сгради датират от XVI – XVII в. Първоначално защитна конструкция, по-късно седалище на местните лордове, сега замъкът служи като главна културна забележителност.

Тук отново може да се сблъскате с люблянския символ – дракона, като има цяла зала посветена на него. Като влизате стъпвайте леко по стълбите, за да не го събудите. 😃

Друго интересно място е тъмницата на замъка със затворническите килии.

Типично за по-големите средновековни замъци е и наличието на църква. Люблянският не е изключение:

Но определено мястото, само заради което си струва входната такса, е панорамната кула, от която се разкриват страхотни гледки към града. Имахме възможност да се насладим от високо на забележителностите, които разгледахме предишния ден. И още веднъж благодарихме на пролетта за приноса ѝ към тези пъстри пейзажи, които трудно се описват с думи.

За да разгледате замъка изцяло, си отделете 2-3 часа. Ние можехме да се наслаждаваме толкова само на тази панорама. Но на кулата обикновено духа силен вятър, така че ако се колебаете дали да си вземете допълнителна връхна дреха, отговорът е да. От кулата се спуснахме надолу по интересни вити стълби:

За съжаление ние бяхме ограничени от времето и не можахме да разгледаме други красиви места в Словения. Ако вие разполагате с повече дни, не пропускайте да отскочите до може би най-известната забележителност в страната – езерото Блед с църквата в него.

На път към Белград

След като се спуснахме от замъка и хапнахме долу в града, стана време да поемем по пътя наобратно. Предстоеше ни най-дългия преход от 533 км. до Белград, които се взимат за малко повече от 5ч. без да броим чакането по граници. Пътуването мина нормално и за наш късмет този път на сърбо-хърватската граница нямаше опашка и преминахме бързо. Привечер се озовахме отново пред квартирата ни от преди два дни в Белград.

Белград

Квартал Скадарлия

Вечерта отново поемаме из улиците на Белград. Трябва да признаем, че Белград може би е най-оживената и енергична през нощта столица от трите, а сърбите умеят да се забавляват.

Решихме да компенсираме предната скучна вечер и се озовахме в Скадарлия – бохемският квартал на града изобилстващ с традиционни кафани и пивници, повечето от които с жива музика. Ако вече ви липсва България, музикантите знаят по-известните български народни песни, което допринася за доброто настроение. А гънките на акордеона са подходящо място да им оставите няколко-стотин динара след 2-3 песни.

Ден 5: Белград – София

Ето че неусетно дойде и последния ден от нашето приключение. За днешния ден бяхме предвидили да посетим една от най-новите забележителности в Белград и най-голямата църква на Балканския полуостров – Св. Сава.

Св. Сава

Със своята височина от 70м. църквата е построена в неовизантийски стил, по образец на „Света София“ в Истанбул и се вижда от почти целия град. Проекта за изграждането на храма започва още през 1894 г., но чак през 1926 г. е одобрен архитектурният му план. През 1935 г. се освещават основите, но по време на Втората световна война изграждането на храма е спряно и чак през 1984 г. Югославия подновява проекта. През 2004 г. е завършено изграждането на външната облицовка, а интериорът все още не е готов.

Всъщност бих казал, че не останахме особено впечатлени от храм-паметника на сръбската грандомания. Колосалните размери на този строеж, не успяват компенсират липсата на история в него. Единственото завършено нещо вътре е криптата, в която сякаш са попрекалили с позлатяването.

На път към София

След обяд дойде време да поемем обратно по оставащите 386km. до София. През следващите няколко часа път, имаме време да споделим впечатленията и емоциите от предните няколко дни и всички интересни места, които успяхме да видим.