Матера – градът на Сасите

Последен ден и броени часове преди полета към България, ние се отправяме на още едно мини приключение – Матера. Oсвобождаваме квартирата и поемаме отново към гара Bari Centralle.

Транспорт Бари -> Матера

Матера е най-отдалеченият от Бари град, който планираме да посетим. До Матера се движи линията Ferrovie Appulo Lucane, касите и перонът на която се намират в дясното крило на Bari Centrale, а входът е откъм Corso Italia. Линията към Матера е теснолинейна и се обслужва от дизелови влакчета. Не са толкова бързи както този към Полиняно а Маре (макс 90 км/ч.), но са комфортни.

Време за път: 2h.
Цена: 10€ двупосочно

NB: Внимавайте в кое вагонче се качвате! На гара Altamura първите вагончета имат склонност да се отделят и да продължават към град Гравина – това е изписано на вагончето, на самата спирка прозвучава съобщение и доста объркани туристи започват в синхрон да коментират кой е правилния вагон.

NB 2: ако последния ден от пътуването си сте освободили стаята си, но сте си предвидили да видите още забележителности преди да тръгнете, организираните почти във всеки туристически град “Lockers” са най-добрият ви приятел.

История в скалите

Градът на Матера е разположен в каньона на река Гравина. Смята се, че хора обитават скалите още от Палеолита (10-то хилядолетие пр. Хр.), което прави Матера един от най-древните постоянно населявани градове в света (по-точно третия най-древен – след Халеб в Сирия и Йерихон в Палестина). Релефът на местността предполага за това – „меката“ варовикова скала (туфа) е дала възможност множество пещери (гротота) да бъдат изкопани и превърнати в домове, а реката представлява близък и надежден водоизточник.

Днес скалните жилища са защитена зона, обособена в под името Parco della Murgia Materana – кацнала на хълма отвъд каньона. От 2007 г., те са част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, след разширение на обекта наречен

“Sassi di Matera”

А какво са „Sassi di Matera“? „Сасите“ представляват историческото сърце на Матера – два квартала Sasso Caveoso и Sasso Barisano, които не са чували за градоустойствено планиране. Постройките са изникнали директно в скалите, половината от помещенията са безсрамно врязани в камъка, а покривът на повечето функционира като улицата пред горната къща. Освен жилища, скалите приютяват и на над 150 скални църкви, обитавани в миналото от византийски и бенедиктски монаси.

„Sassi di Matera“ са обявени за част от световното историческо наследство на ЮНЕСКО през 1993 г., именно заради тази уникална амалгама на естествена скала и човешка инженерна мисъл.

Матера като „Срамът на Италия“

Но Sassi di Matera е печално известна и с мизерията, бедността и живот на ръба на оцеляването. През 1950 г. Матера е обявена от управляващите Италия за „Срама на Италия“. Без ток, без вода, човек и скот делят едно помещение, защото няма друго – това е естествена среда за развитието на болести, много от тях лечими, но наоколо лекари няма.

Целенасочени и добре организирани правителствени действия издигат Матера в Европейска столица на културата през 2019 г. Във времето до тогава изцяло нови жилищни квартали са изградени в Матера и населението на Сасите е принудено да се пресели в тях – процес, който трае 15 години и преселва около 15 000 души.

Днес скалните жилища са реставрирани, превърнати в музеи, галерии, ресторанти. Градът става все по-известен като туристическа дестинация. Матера израства, но не забравя – черно-бели снимки от „срамните“ години са отпечатани на картички, реставрирани жилища разказват печалните човешки истории. Други пък са превърнати в хотели, някои от тях доста луксозни.

Какво да видим в Матера

Най-добрият ви ход на влизане в Матера е да откриете Центъра за информация за туристи и да се сдобиете с туристическа карта на града. Хората изключително любезно ще ви оградят какво да видите и в каква посока да се движите. Поради особеностите на градската архитектура, очаквайте много изкачвания, резки слизания, много стълби, някои задънени улици – съвършен лабиринт. В много блогове ще прочетете насърчителното „Изгубете се в Матера!“ – сякаш е трудно. Но винаги ще се намерите обратно, обещавам.

Ето какво да не пропуснете междувременно:

Piazza Vittorio Veneto

Тук се намира един от туристическите информационни центрове, и тук ни извежда директно улицата, която тръгва от гарата.

Площадчето е типична кокетна италианска плаза, но точно на центъра и по каменни стълби надолу ще намерите останките от каменната църква Church of the Holy Spirit (Свети Дух) и Palombaro lungo („Дългият водолаз“).

Palombaro lungo

Palombaro lungo е огромно подземно помещение, с капацитет 5 милиона литра вода. Цистерната е част от подземната система за събиране и складиране на вода на Матера функционираща преди изграждането на акведукт до града. Разходката е кратка, отнема не повече от 10 минути да се изкачат металните стълби на цистерната и да запечатате момента в снимка срещу входна такса от 3 евро. Когато ние се разхождахме водата беше точно до ръба на металната платформа, застинала в абсолютен покой – до последно в мен се таеше съмнение дали не е стъкло.

« ‹ на 3 › »

Скалната църка „Свети Дух“

Точно до входа на цистерната се намират останките на скалната църка Свети Дух – издълбана директно в скалата, от нея са останали единствено колоните, които образуват красиви арки, и оскъдни стенописи, загатващи за някога активния духовен живот в църквата.

Таванът на църквата образува тунел, през който преминаваме и се озоваване на първата панорамна гледка (Belvedere) към Sassi di Matera.

Стълбище в ляво е един от пътищата към историческия център, но ние избираме да се върнем обратно на Piazza-та и да тръгнем по следите на Салвадор Дали.

„Постоянството на опозициите“ – Дали в Матера

Макар че цялото летище на Бари е облепено с анонси за експозицията на Дали в Матера, не бях и помислила да повярвам, докато насреща не ни се изпречи Слонът на Дали, понесъл египетска пирамида 7 метра над земята.

Експозицията „Постоянство на опозициите“ намира своя дом в Матера през 2019та година, в подготовката на града за Европейска столица на културата. Още през 2018 в Матера са поставени първите статуи на най-известните символи от творчеството на Дали, вкл. разтопеният часовник, сюреалистичното пиано и други. Търсенето на всички статуи, разположени в града се превръща  в своеобразно търсене на съкровища.

Експозицията е затворена след приключване домакинството на Матера, но отваря врати отново през лятото на 2021 г. и е разположена в Скалния комплекс San Nicola dei Greci и Madonna delle Virtù. Билетите са на цени между 6-13 евро, според справка в интернет. Ние нямахме време да посетим експозицията, но може да намерите повече информация за нея на официалния ѝ сайт. Може би си струва да се обадите или да им пишете със запитване за потвърждение на работното време, т.к. информацията не винаги отговаря.

Църквата San Francesco d’Assisi

Продължаваме към църквата Св. Франциск от Асизи. Днешната барокова постройка датира от 17-ти век, построена върху друга скална църква, посветена на св. св. Петър и Павел. Скрита врата в един от параклисите води до старата скална църква.

На площадчето пред църквата пък се намира втори от монументалните символи на Дали – Сюреалистичното пиано.

Palazzo Lanfranchi

Националния музей на средновековното и модерното изкуство на Базиликàта (географски район в Южна Италия, в пределите, на който попада Матера) е настанен в Двореца Ланфранчи. Сградата е построена 17-ти век по поръчка на архиепископ Винченцо Ланфранчи с идеята да помещава епархийската семинария. Повече за музея може да намерите на официалния му сайт.

Пред входа на Двореца днес се намира скулптурата “Капката“ на Кенхиро Азума – известен скулптор, художник и учител с японски корени.

В ляво от Двореца се открива страхотна панорама към стария град, а тясна пътечка отвежда надолу към двата квартала на Sassi di Matera.

Старият град на Матера

Всяка уличка е фотогенична в Сасите, а всеки парапет обещава нова вдъхновяваща гледка. Съветвам Ви да се опитате да посетите поне една скална църква и едно скално жилище.

Скални жилища

Най-посещаваното скално жилище-музей е Casa Grotta Di Vico Solitario, посещението на която включва и аудиогид. Но ако не ви се чака на опашката за нея – из града ще намерите табелки за още няколко жилища-музеи, които също толкова вълнуващо представят живота там до преди по-малко от 70 години. Ние последвахме няколко табелки и се озовахме в друга такова – Antica Casa Grotta Senza Nidd – където аудиосистема разказваше за битието на хората. В подобни къщи, без никакви санитарни условия, на едно място са съжителствали хора и животни. Водата, която хората пиели, дори животните отказвали.

В същата случайна къщичка, изключително обаятелно управителят ни разказа значението на el Cuccù – глинен амулет във формата на шарено петле. Разказаха ни, че такива амулети са откривани около креватчетата на децата и поставени на символични места в домовете за здраве и защита. Предполага се, че съществуват от праисторически времена и може би под формата на глинена свирка, Куку е една от първите играчки за деца, които издават звук. Звукът е дву-тонен и звучи като „ку-ку“, от където и името.

Но Куку е още и символ на плодородието и любовта, а в градче, което е на километри от която и да е бижутерия, в миналото кандидат женихите подарявали пищно украсени петлета Куку на своите изгори когато им предлагали брак – колкото по-пищно е украсено петлето, толкова по-силна любовта.

Скални църкви

Що се отнася до скалните църкви, на хълм насред каньона, почти неразличима от скалата се издига църквата Санта Мария де Идрис (Santa Maria de Idris). Църквата датира от 15ти век и е част от каменния комплекс, който помещава и най-старата крипта в Матера, ценна, заради добре запазените си фрески.

В близост до нея се намира друга красива католическа църква – San Pietro Caveoso. Уличката, която води до нея ни разхожда по ръба на града и разкрива страхотна гледка към река Гравина и пещерните жилища от другата страна на каньона.

Като говорим за църкви – най-важната, която не трябва да изпускате е дуомото на Матера.

Катедралата на Матера

Главната катедрала на града – La cattedrale della Madonna della Bruna e di Sant’Eustachio – се издига като пазител над всички останали постройки в Стария град. Камбанарията на катедралата се извисява на 52м височина и е видима от почти всяко ъгълче на кварталите. Построена на мястото на стар нормандски замък през 13ти век, днес външния вид на катедралата остава почти непроменена. Предната фасада е доминирана от прозорец във формата на розетка, над която Архангел Михаил убива дракон, докато три други фигури подържат розетката. Фигурите символизират завъртането на света и кръга на живота. Отстрани на главния вход са статуите на св. св. Петър и Павел. Входът за туристи обаче се намира в ляво от сградата, указателни табели ни извеждат по тясна уличка до билетния център.

Вътрешността на катедралата е богато украсена в светли цветове и позлата. Интересен е фактът, че църквата има окачен таван от дървени плоскости, които са изящно изписани и чрез оптична измама създава впечатление за обем.

От Дуомото на Матера може да тръгнете по стълбичките надолу към Via Fiorentini, която ще ви отведе обратно към скалната църква под Piazza Vittorio Veneto и по стълбичките нагоре към площада ще се намерим точно там, от където тръгнахме.

В заключение

Оптимизъм от наша страна беше да си помислим, че няколко часа стигат, за да видим истински Матера. Ако имате възможност, прекарайте повече време там – оптималния вариант е с 1 нощувка. Много скални жилища в Стария град са превърнати в хотели, в които може да отседнете и си отделите деня след това за разходка. Сигурна съм, че нощ в скално жилище би била запомняща се, но за съжаление ние трябваше да гоним самолет към София и оставихме Матера с обещанието, че ще се върнем пак.

Как да стигнете до Матера от Бари, още любопитни места, които да разгледате в района и какво интересно за хапване да опитате в Бари, прочетете в пълната статия за 5-дневното ни приключение в Пулия!