До Черна гора с кола

Една година след балканското ни приключение до Любляна, известно под кодовото име #balkantrip1, което остави в нас само хубави емоции, беше време да се отправим на следващото пътуване из балканските ширини. За разлика от предишния път, когато обиколихме страните от бивша Югославия, #balkantrip2 предвиждаше да поемем право на запад през Македония, Косово и Албания, та чак до Черна гора, че и малко Хърватия. Тази статия е пътепис за пътуването ни от София до Черна гора с кола, с крайна дестинация Будва и Котор.

Път София – Будва с кола

Въпреки, че разстоянието София – Будва по въздушна линия е колкото това до Варна, пътят до столицата на Черна гора отнема минимум 2 пъти повече време. Общо взето ако сте решили да пътувате от София до Будва, има два възможни пътя. Първият е през южна Сърбия, вторият е през Северна Македония, Косово и Албания, и въпреки че минава през +2 държави, е с около час по-бърз. Като разстояние двата маршрута са горе-долу сходни, но откъм количество на магистралните отсечки,  в този през Албания те са повече. Първо поради по-краткото време за път и второ поради по-интересния маршрут, включващ повече държави, ние се спряхме на южния маршрут през Албания. Кръгов маршрут също е добър вариант.

И ако се двоумите дали да последвате предложения път, само мога да ви окуража като споделя, че никъде по трасето не сме се почувствали в някаква опасност. Иначе като пътища, има всичко – от магистрали пресичащи планините до красиви крайбрежни пътища, а ние дори хванахме един тесен път, по който две коли трудно се разминават, но за това по-натам. Теренът и липсата на сериозна инфраструктура пък имат два плюса за туристи като нас. Първо: почти всички пътища по трасето са безплатни с изключение на магистралата в Македония. И второ: ако не бързате за никъде и сте склонни да се отклоните от насоките на GPS-a, приключението и красивите гледки са гарантирани.

Затова, да не се бавим, а да се впускаме в нашето приключение:

Ден 1. София – Скопие
Ден 2. Скопие – Будва
Ден 3. На плаж в Черна гора
Ден 4. Дубровник и Котор
Ден 5. Островите около Будва
Ден 6. Будва – София

Ден 1. София – Скопие

На път от София до Скопие с кола:

Със заредени до горе резервоари и добро настроение, трите коли се отправяме от София по магистрала Струма. Пътят до Скопие е 245км., които се взимат за близо 4ч. За съжаление магистралата скоро приключва и хващаме в посока запад, при отбивката за Кюстендил. Отсечката Дупница – Куманово е немалка част от целия път до Скопие и е стандартен двулентов път, осеян със завои. Хубаво е да свикнем отсега с мисълта за този вид пътища, защото планинската природата на западните Балкани прави и правите по картата пътища да не са това, което изглеждат. Трябва да сме подготвени, че всички пътища до Черна гора имат значително количество завои. Като изключим новите магистрали в Албания, този вид пътища изграждат шосейната мрежа на този район.

КПП Гюешево е първата от многото гранични проверки. Тук е момента да спомена и за необходимите документи за цялото пътуване, за да сте подготвени:

Северна Македония

Преминаваме в Република Северна Македония, спираме мобилните данни и приключението започва. При Куманово пътят отново става магистрала, която дори за нашите стандарти ни се струва лоша.  Няма значение, защото много скоро, тъкмо за обяд сме в Скопие.

Скопие

Разположен е в долината на река Вардар, с население около половин милион души, Скопие е най-населеният град в Северна Македония. Днес Скопие е модерен град, който претендира да стане една от столиците на ЕС. Вече хапнали,  се запътваме към центъра, за който сме си отделили останалата част от дългия септемврийски ден. Повечето от забележителностите в македонската столица се намират в центъра и обикновено ден стига да бъдат видени.

Скопие бих казал, че изглежда като нормален балкански град с хора и магазини, достатъчно широки булеварди и непретенциозни сгради. Но нещата стават сериозни когато насреща ни гордо се изпречва Порта Македония. Няма как да я пропуснете, защото триумфалната арка на Скопие, поместена в края на булеварда, ярко контрастира между соц сградите от двете ѝ страни. Влизаме на площад Македония под зоркия поглед на българина Христо Татарчев, издигнат като паметник отляво на арката.

Площад Македония

Паметникът на Алексадър Велики („Войн на кон“)

Веднъж попаднали на центъра и площад „Македония“, се чудехме откъде да започнем обиколката, затова решихме да захванем нещата хронологически. Започваме от гръцката античност и Александър Велики, яхнал буен кон и възкачен на огромен 10-метров пиедестал в центъра на площада. Александър III е роден в гр. Пела – столицата на античното царство Македония, което преди завоевателния му поход не е имало териториално припокриване с днешна Македония. Разбира се, гърците не са съгласни с това историческо присвояване на личности и затова официалното име на монумента е „Войн на кон“.

« ‹ на 2 › »

Камен Мост

В непосредствена близост до площада минава р. Вардар, над която има няколко интересни моста. Продължаваме напред във времето с около 20 века и  се спираме на каменния сводест мост, построен през 15-и век. Той е популярен символ на столицата на Скопие и е може би единственото наистина старо и автентично нещо тук.

Мостът на цивилизациите (Мостът „Око“)

Стигаме следващия мост, построен в настоящия век. Успоредно с Камен мост се намира Мостът на цивилизациите или наречен още моста „Око“, заради характерната му форма в средата. Паметниците тук бяха на брой колкото лампите, някои от които са на български царе и светци (Благодарим за уважението!). И въпреки че казахме, че статуята на Александър Велики е исторически най-древният монумент, не бяхме прави. Оказва се, че статуите на моста се връщат 3000 години назад до антични владетели от 9 век п.н.е., смятани по тези земи за родоначалници на ‚македонската кралска куќа‘. Трябва да се коригирам: това не е мостът, това е люлката на цивилизациите. 

Като изключим кича от паметници, мостът е наистина красив. Когато се върнахме по-късно по-залез, лампите тъкмо се пуснаха и станахме свидетели на тези красиви гледки.

Мостът на изкуствата

Третият съвременен мост по течението на Вардар е мостът на изкуствата. Тук благодарение на третия ред лампи, паметниците на артистите останаха в малцинство. Пак благодарение на тях, се получиха тези красиви гледки на залез слънце.

Сградите

Най-забележителните сгради на античната агора на Скопие са Археологическия музей (срещу Моста на цивилизациите) и Съдебната палата (срещу Моста на изкуствата).

А пред тях познайте какво… още паметници, за които щеше да ни трябва още ден да ги разгледаме, затова си ги оставихме за следващия път.

Грандиозния проект за обновяването на центъра на града се казва „Скопие 2014“. Изумителното в него е мащабът и начинът по който е изпълнен в центъра на сравнително голям град. Чудехме се каква е тайната на тази реновация. Оказа се предимно оптична илюзия. Наистина сградите изглеждат внушителни фронтално, но застанали между тях, по-скоро са майсторско изпълнена бутафорна фасада с по-скоро визуални отколкото функционални резултати, която от една страна изглежда добре погледната от отсрещния бряг на реката, а от друга крие невзрачните сгради, зад тях.

Паметникът на Филип II („Войн“)

След обиколката из мостовете минаваме на отсрещния бряг на Вардар, от страната на стария град и другата голяма статуя – тази с кратко и ясно наименование „Войн“. Македонците ще кажат, че е на Филип II, но не пред Гърцитe. Филип II е обърнат с лице към сина си Александър Велики, с вдигната ръка за поздрав.

Скопската чаршия

Няколко метра след последния фонтан, ставаме свидетели на рязък контраст.  Мраморът отстъпва път на пясъка, чакълената улица и обраслия тротоар слагат края на „античната“ скопска агора, а тесните улички заменят простора ѝ. Както вече споменах, от тази част на реката е старата централна част на града, характерно представена от скопска чаршия. Този район, въпреки че е в съседство с модерно-античния център, е запазил в себе си ориенталския дух от преди няколко века. От двете страни на калдъръмените улици има различни работилници и занаятчийски магазини, а близката джамия засилва ориенталското усещане.

Калето

Непосредствено до чаршията се намира и скопското кале, което е следващата спирка в нашата обиколка. Докато се приближаваме зеленината около стените ни подведе да очакваме една добре поддържана крепост.

Оказа се обаче, че крепостта изглежда по-добре отвън отколкото отвътре и спокойно може да не се разкарвате до горе. Една алея, виеща се между обрасналата с бурени вътрешност ни отведе до стените (част от които са възстановени), от които се открива гледка към града отдолу. Общо взето се чувстваме като вкъщи– историческият обект е лошо стопанисван, а булеварда под и улицата около калето носят имената на Гоце Делчев и Цар Самуил.

Центърът на Скопие по тъмно

Ако нощувате в Скопие, задължително се върнете на площад „Македония“ по тъмно. Ако оставите настрана кича и липсата на историческа автентичност, безспорно тези лампи правят центъра на града много красив вечер.

Скопие остави в нас смесени чувства. Истината е, че центърът на града е красив и изграден с желание (и очевидно много средства). Моето мнение е, че ако македонците бяха сдържали желанието за грандомания присъщо на други общи съседни държави и не бяха така силно прекалили с кича от паметници на свои и чуждестранни личности, центърът на Скопие щеше да е по-стилен и по-сериозно възприеман. Можеше да вложат някой динар в това да възстановят или поне поддържат автентичната антична крепост. Изглежда, че съседите ни са се фокусирали толкова силно да строят нови мостове над Вардар, че чак са забравили да направят „мостове“, които да свържат античната агора със останалата част от Скопие, така че да не стои така неестествено сред всичко наоколо.

Храна в Македония

И ако македонската столица не успя да ни предостави достатъчно автентични архитектурни забележителности, не е необходимо да казвам, че храната е едно от истински автентичните неща тук. Затова финалът на днешния ден е в един традиционен ресторант.

Ден 2. Скопие – Будва

Ден 2, сутринта. Взимаме закуска и се стягаме да продължаваме на запад. Днес по план имаме да покрием останалата част от разстоянието до Будва, равняващо се на 364км или 6,5 ч. каране. Скопие ни изпраща с топло и слънчево време и конвоят от 3 коли поема към границата с Косово, която е само на 20 км. северно от Скопие. Пътят не е магистрала, но след 30 мин. сме вече на КПП Елезки хан.

Както споменах вече, българската застраховка „Гражданска отговорност“ не важи в Косово. Водачите на МПС с българска регистрация, преминаващи през тази територия, следва да се снабдят на влизане на граничния пункт със такава, валидна за Косово. Това е стандартна процедура и отнема 10-тина минути. Застраховката има валидност мин. 15 дни и цена от 15 EUR (2019г.). Актуална информация за пунктове и цени може да се намери на официалния сайт. След тази процедура на граничния пункт, почти веднага минаваме в република Косово.

Косово

Република Косово със площ 1/10 от тази на България е оградена отвсякъде от планини. Страната е наречена на Косово поле – равнинната част, оградена от тези планини. До 2008 г., когато обявява своята независимост, Косово юридически е автономна област в състава на Сърбия. Сърбия все още отказва да признае Косово, въпреки че населението е съставено от над 90% албанци. Днес страната е частично призната от около 100 държави, включително България. Този сложен статут, силно ограничава икономическото и развитие и туризма, въпреки че в страната има много невероятни и красиви места.

От границата към Черна гора (покрай Прищина) главния път е нова магистрала и GPS-a ще се опита да ви прекара оттам. Въпреки това ние подминаваме завоя към нея и продължаваме по виещия се отдолу второкласен път. Причината за това наше решение е, че магистралата прави голям завой около високата Шар планина, чак до Прищина, което е ненужна обиколка. Ако не искате магистрала – с цената на +30 мин. време за път, спестявате 50км. и получаваме възможност да разгледате красотата на една от най-високите планини на Балканите.

Национален парк Шар планина

Пътят скоро прави завой на запад, оставяйки скучната магистрала продължаваща на север към столицата. След няколко села в ниското, пред нас се изправят склоновете на величествената Шар планина. С нейния първенец с името „Голям турчин“, 2747м., тя се нарежда на 5-то място по височина на Балканския полуостров. Предстоят ни 1000м. денивелация докато достигнем най-високата и част в прохода – Превала.

Силата на планината е възпята в известната песен „Шар планина“. За разлика от историята в песента, планината беше благосклонна към нас и ни пусна да минем. Разбира се, освен факта, че ни накара да сложим връхните дрехи горе на Превала, където спряхме за 10 мин. да се насладим на гледките. През лятото курортът е подходяща дестинация за отдих и почивка, а през зимата – за сезонни зимни спортове.

Оттук нататък започваме 1100м. спускане през долината към втория по големина град в Косово – Призрен. Пътят лъкатуши през долината, често завива на 180° и преминава през китни селца. Освен горе на Превала, гледките на качване и спускане си струваха, така че ако времето е хубаво не се колебайте да минете оттук.

Призрен

Разположен в полите на Шар планина, Призрен е един от най-старите градове на Балканите и се определя като културната столица на страната. Градът впечатлява с богатата си история, традиционните занаятчийски магазини и гастрономическите си изкушения. За съжаление ние нямахме време да спрем тук и да им се насладим. Един изпуснат завой на навигацията обаче отклони две от колите ни и ни запрати директно през тясната централна уличка на Призрен.

Чуждестранната ни кола попадна в такава ориенталска атмосфера, че се чудехме дали сме на балканите още. Пълзяхме между колите и хора, покрай дюкянчетата, пред които забрадени продавачки бяха изложили стоката си, докато насреща не ни изскочи един мургав предприемач, който взе енергично да ръкомаха да спрем. Не че успяхме да разберем какво искаше, но май беше собственик на нещо като автомивка, който искаше да измие колата. Подминахме го, разбира се, и оставихме зад нас колоритната Призренска чаршия за друг път.

След Призрен се качваме на магистрала и неусетно минаваме 20-те километра до КПП Морина (Morinë) и границата с Албания. На границата няма много коли и преминаваме бързо.

Албания

Ето ни вече в Албания. За адриатическата държава сякаш в България не е се знае много или поне не в положителен план. Въпреки всичките негативни внушения или вицове, Албания ни впечатли толкова, че ни се прииска да организираме отделно пътуване до тук.  

Покрай р. Дрин

От границата пътят се движи в долината на река Бели Дрин. Първия град по пътя е Кукъс (Kukës), където магистралата е в строеж и пресичаме част от язовира по този мост.

Разположен на вливането на Бели и Черни Дрин, градът е населен още от илирските племена и има многовековна история. Но старият град вече не може да бъде посетен, тъй като остава на дъното на язовира през 1976. Това, което се вижда днес от него всъщност е новия град построен на високото плато, останало като полуостров в язовира.

Дотук пътя е отнел 2,5ч. и понеже в Кукъс не намерихме място за обяд, решихме да се отбием до един крайпътен ресторант на брега на язовира. В страната деликатес е козешкото месо и тук ни го предложиха в комбинация с обичайната балканска скара. Беше вкусно, но понеже нямахме албански леки и плащахме в Евро накрая ни удариха с доста % в конвертирането на валутите.

Из алабанските планини

След обяда „оставяме“ р. Дрин и поемаме по виещия се на югозапад път из планините. Вали лек дъжд. Албания, освен като „Земята на орлите“ е известна най-вече със две неща: Мерцедесите и автомивките. Преди години Мерцедес бил предпочитаната кола заради своята издръжливост из черните пътища на албанските планини. И въпреки, че марката все още е най-срещаната кола из провинцията, страната е в процес на изграждане на високоскоростна инфраструктура и пътищата нямат нищо общо с тези, заради които са търсели Мерцедес. Магистралите в Албания се вият, накъдрени между планинските зъбери. Те са с прекалено големи завои и наклони и по-скоро биха се водили ‘Автомобилен път’ по европейските стандарти, но въпреки това, бяха най-добрите по пътя към Будва. Високата част на планината се минава през най-дългия тунел в Албания (Kalimash, 5,5км.)

100-тината км. по долините и зъберите на планините на западните Балкани се взимат за малко повече от час и най-накрая излизаме от тях заедно с р. Мат и пред нас се откриват равнините на албанското крайбрежие. Магистралата свършва и поемаме на север, вече успоредно на брега. Под старата крепост на град Шкодра отново пресичаме Дрин. Няколко км. по напред ни очаква последната граница за днес – тази с Черна гора.

Черна гора

Граничния пункт е малък и спокоен, минаваме бързо и вече сме в Черна гора или Црна гора както е на местния език. Черногорския език е много близък до сръбския, дори може да се каже, че е негов диалект и за разлика от в Албания, отново може да общуваме лесно. Оттук нататък пътят продължава между морето и Скадарското езеро, из ниските, но красиви възвишения на тази част на страната.

Пътят след Шкодра е симпатичен двулентов път с перфектна настилка, криволичещ из зеления пейзаж, преминаващ през селца, селскостопански земи и гори. На много места ограниченията падат до 40км/ч. И наистина трябва да се кара внимателно, защото от нищото изведнъж пътя ни беше препречен от стадо овце, които като местни, разбира се, са с предимство пред всички останали.

При с. Круте сме изправени пред избора да продължим по новия крайбрежен път през Улцин или да вземем този към Бар напряко през планината. Избираме прекия път, който се оказва тесен третокласен път. Дупките не са толкова проблем, колкото фактът, че пътят не е достатъчно широк за две коли и разминаването става почти със спиране. Хубавото е, че няма много трафик и се чувстваме все едно пътуваме по красива асфалтирана (преди доста години) горска пътека.

Малко преди Бар, третокласният път се спуска и се слива в крайбрежния отново. Скоро след това следва и самия град Бар, разположен между морето и стръмните планински склонове. Името му произтича от латинското Antibarum, значещо „срещу Бари“ – италианският град в Пулия, за който може да прочетете тук. От Бар пътят се движи успоредно на крайбрежието и след около час, на свечеряване най-накрая достигаме Будва.

Будва

Със своята 2500-годишна история, някога малък и тих укрепен пристанищен град, днес Будва е метрополисът на черногорския туризъм, а и един от най-шумните градове по адриатическото крайбрежие, особено през лятото. Именно затова мисля, че Будва би се харесал на всеки турист без значение дали търси история, плажове или пък нощен живот. Ние успяхме да опитаме от всичко по малко.

Старият град на Будва

След като пристигнахме в Будва, първата ни работа е да се настаним в квартирата. Скоро след това, вече по тъмно, излизаме да се разходим и първата ни спирка е запазената марка на Будва – старият град. Будва е един от най-старите градски центрове в Адриатическо море – споменава се като селище още през античния период. Старият град е издигнат на остров, който някога бил свързан със сушата чрез пясъчна покривка и така се е превърнал в полуостров. Той е уникално архитектурно постижение и е истинско богатство, че е достигнал толкова съхранен до наши дни.

Разходката из лабиринта от тесни улички може да ви отведе до малки дюкянчета, сергии и ресторанти. Без значение дали през деня или вечер, Старият град е винаги изпълнен с туристи.

Църквата Св. Йоан

В Стария град няма как да подминете най-високата сграда – църквата Св. Йоан. Триетажна базилика има готически детайли по фасадата и съхранява в себе си Будванската богородица. Камбанарията е построена допълнително през 1867 г. и вечер свети така ярко, че прилича повече на морски фар.

Цитаделата на Будва

По пътя към стените, се минава покрай древната и красива сграда на Цитаделата. Смята се, че е построена на върха на древния акропол на Будва. В нея се намират градският музей и величествената библиотека, които са отворени за посетители.

Вечер цитаделата и околностите оживяват от барове и ресторанти. През летните месеци тя се превръща в сцена за ежегодния фестивал на градския театър.

Крепостните стени

Стените на Стария град датират от средните векове, когато по тези места са властвали венецианците. От тях се откриват страхотни гледки както към града, така и към залива. Освен че е по-прохладно, вечер гледките са страхотни.

Пристанището също е красиво осветено.

Ден 3. На плаж в Черна гора

Плажове около Будва

Втория ден от пътуването решаваме да се отдадем на почивка и плаж. В града има три плажа на пешеходно разстояние:

• „Главата на Ричард“ (Плажът на стария град) – Самият плаж е малък и освен със странното си  име и красивата си гледка под стените на стария град, май няма с какво да ни впечатли.
• Плажът Могрен – Всъщност представлява два плажа, свързани с тунел. Намира се само на 200 м от стария град, така че е лесно да се стигне до него, ако сте отседнали в центъра.
• Словенска Плажа (Slovenska Plaža) – Главният плаж на Будва, който е разделен на отделни плажове. Плажната ивица не е най-добрата, нито с най-финия пясък, но пък иначе е лесно достъпна от всяка точка на града и е достатъчно дълга, за да има място за всички туристи.

Като оставим тези настрана, ако разполагате с транспорт, може да посетите и някой от съседните плажове (общо повече от 20), като някои наистина си струват. Без значение кой ще изберете, водата в Черна гора е кристално чиста. Ние прекарахме деня на главния плаж.

Храна в Черна гора

Вечерта завършва в местен ресторант и тук е моментът да спомена и за този аспект на пътуването. Храната по черногорското крайбрежие е смесица между балканска скара и морска храна. Въпреки, че е на крайбрежието, Будва ни се стори, че повече набляга на традиционните за вътрешността на полуострова храни, отколкото за морските деликатеси. Не успяхме да открием нещо традиционно за този район, което си струва да се спомене, но има избор за всеки вкус.

Ден 4. Дубровник и Котор

Дубровник

Будва е страхотен град за почивка, но ние искахме да разгледаме още от тази част на Балканите и затова ден 3 решаваме да направим разходка до Дубровник (114км. от Будва) и Котор (23км. от Будва). Веднага отбелязвам, че ако искате да разгледате хубаво и двата града, един ден няма да е достатъчен. И ако трябва да ви дам съвет, по-добре идете в Котор и околностите, а оставете Дубровник за отделен ден или друго пътуване.

Пътят до Дубровник от Будва отнема около 2,5ч. като има два варианта – да обиколите Которския залив или да вземете ферибот напряко през входа на залива. Ние избираме първия вариант, защото маршрута предоставя страхотни гледки към залива и заобикалящите го стръмни планини.

След почти 2ч., преминаваме 5-тата граница в нашето пътешествие и влизаме в Хърватия и отново в ЕС. След още около 30 мин. паркираме един паркинг, близо до входа на стария град. За да не правя този разказ прекалено дълъг, за разходката из Дубровник може да прочетете тук.

Которският залив

След разходката в Дубровник, се връщаме обратно в Черна гора и се озоваваме обратно в невероятно красивия Которски залив. Той е най-южната част на Далмация и също е известен като Бока. Заливът е дълъг 28км, като единствения му вход е широкият само 350 м проток Verige, който го свързва с морето. Именно на протокът е първата ни спирка да се насладим на това невероятно природно творение.

Това е място, което трудно може да се опише с думи. Ще цитирам английския поет-романтик лорд Байрон, който описва Черна гора по следния начин:

„При раждането на планетата, най-красивата среща
между сушата и морето трябва да е била на черногорското крайбрежие“.

Лорд Байрон

Ограден отвсякъде с високи планини, заливът може да се оприличи на фиордите в Норвегия. Въпреки, че няма такъв произход, със сигурност е най-близкото до тях както на външен вид, така и на разстояние от България.

Какво повече може да иска човек от тази гледка, освен една котка на преден план?

Пераст

Продължаваме през залива Бока в посока средновековния град Котор. Правим кратка спирка в Пераст – един от най-красивите градове в Которския залив. Днес той често е наричан най-тихият град в Бока. Тесните му улички и многобройните, ренесансови и барокови капитански дворци, свидетелстват за някогашната морска история и богатство на Которския залив и за дните, когато жителите му са водили луксозен живот.

Най-известните забележителности на Пераст обаче не са на сушата. Точно пред него се намират два изключително живописни острова със също толкова интересна история – този с църквата „Богородицата от скалите“ и Св. Георги, където се помещава католически манастир.

Богородицата от скалите е изкуствено построен остров чрез потапянето на лодки с камъни около рифа, който е съществувал там. Според една легенда в средата на XV в. моряците намерили икона на Богородица с Младенеца върху скала в средата на морето. Оттук идва и името на острова – škrpjel, което е старо название на пясъчна коса. В знак на благодарност, връщайки се от далечни плавания, моряците донасяли подаръци и най-скъпи предмети от цял свят в знак на почит към Богородица. Църквата е построена още през 1630 г.

Залезът ни застигна малко преди Котор и нямаше как да не спрем и да се насладим на тази гледка.

Котор

Вече почти по тъмно стигаме Котор. Закотвен между сивите планини и морето, със крепостни стени вкопчени като пипала нагоре в стръмния склон, градът е перлата на залива. Котор е съставен от контрасти. Независимо дали ще се потопите в миналото и лабиринта от улички, средновековни църкви, стари площади, катедрали и венециански дворци, или ще отидете на пристанището, където акостират най-големите круизни кораби, съм сигурен, че този град ще ви плени.

Котор е бил управляван от илирийци, римляни, византийци, австро-унгарци и венецианци. Тези завоеватели са оставили след себе си много богатства. Изобилието от паметници на културата и изкуството е поставило Котор в списъка на ЮНЕСКО за защитено културно наследство. Освен с забележителности, старият град изобилства и с добри ресторанти, които сервират традиционна морска храна.

Укрепленията на Котор са се издигали на хълма Св. Йоан от IX до XIX век. До крепостта „Св. Йоан“ на върха водят почти 1400 стъпала, за тези, които жадуват за великолепна гледка към града и залива. Дори и да не ги изкачите, вечер си струва да видите отдолу ярко осветената крепост.

Моят съвет е да отделите цял един ден на Котор и залива, защото си струва. Котор е градът, който най-много ми хареса от цялото пътуване. Дори бих казал, че ми хареса повече от Дубровник, който е малко прехвален, претъпкан от туристи, следователно и доста надут като цени на всичко.

Ден 5. Островите около Будва

След интензивната разходка от предния ден, отново е време за по-лежерна програма. В този ден решаваме да вземем лодка и да разгледаме двата интересни острова около Будва.

Остров Св. Стефан

Остров Свети Стефан вероятно е най-известният летен курорт в Черна гора. Не съм сигурен дали с пясъчната си връзка със сушата, технически се води остров, но нека да приемем, че е такъв. В миналото, още през XV в., това място е построено за отбранителни цели. Вътрешността на острова е изградена от криволичещи, тесни улички и живописни площади, църкви и разбира се скъпи хотели в средиземноморски стил. Достъпът до самия остров е ограничен и най-достъпния вариант да се разгледа е от морето. Затова хващаме една лодка от пристанището на Будва.

Остров Св. Никола

След като обикаляме Св. Стефан по море, лодката обръща назад и ни оставя на Св. Никола – другият остров срещу Будва. Островът е малък и освен плажове и заведения, друго интересно няма. Взимаме разписанието за връщане (лодката е на всеки час) и се разполагаме недалеч – на плаж Halfmoon Beach. Имайте предвид, че плажът тук е доста каменист. Трябва и да се внимава във водата, тъй като по скалите има морски таралежи. С малко плуване от този плаж, се достигат скрити в скалите други по-малки и безлюдни плажове.

Прекарваме тук целия ден, като по залез хващаме лодка обратно към Будва.

Ден 6. Будва – София

Ако сте чели началото на статията за пътя до Черна гора, вероятно ще се запитате дали целият път за един ден не е много. Отговорът е: да, много е. Но ние искахме да разполагаме с максималното време в Черна гора и да не губим още ден по пътя на обратно. В крайна сметка беше правилно решение, защото ден 6 започна с такъв проливен дъжд, че едва натикахме багажа по колите и тръгнахме.

Валя ни много, чак до Македония, като пътната обстановка включваше същите тесни, стръмни и завоести пътища, сега вече и наводнени. Дори албанските магистрали, които доста харесах на идване, имаха толкова локви, че трябваше да се кара много внимателно. Минахме транзит Албания, Косово (през Подгорица този път, че в това време Шар планина можеше и да не е благосклонна към нас), спряхме в Скопие за почивка и храна и продължихме отново. Първата и единствена снимка за деня е пурпурното нощно небе над ТЕЦ Бобов дол.

Като спрях в София, бордовият компютър на колата говореше по-ясно и от мен за пътя из западните балкани: 696 км., малко над 12ч. каране със средна скорост 58 км/ч.

Струва ли си пътят до Черна гора с кола?

Определено да!

Сега, почти 3г. след #balkantrip2, докато пиша тези редове, е голямо удоволствие да се връщам назад в спомените и снимките. Ако обмисляте пътуване из тези ширини, надявам се да съм ви мотивирал да заредите колата с гориво, приятни хора и добро настроение и да поемете на път. Ако пък не, се надявам да ви е била интересна разходката из тази не толкова позната, но пък пълна с интересни места за откриване земя, встрани от обичайните дестинации. Хем някак близка, хем някак далечна, хем с балкански привкус, хем разнолика като самите Балкани. Пътуването из планините тук, по тесните пътища, които ги пресичат, допирът с морския бряг на Адриатика и вкусната храна, общуването с 4-5 различни народа са истинско приключение. А кой не обича приключения?