В края на 2021г.,в интервюто ми за Успелите.бг обещах, че тази година в блога ще се появят статии за красивите кътчета на България. Дойде време да изпълня обещанието си и това е първата от серия публикации за родината. Чудех се откъде да започна и в крайна сметка реших да е от едно място, което освен, че има красива природа и неповторими забележителности, ми е много скъпо в личен план. И така днес ще си направим разходка из забележителностите в града на моето детство – град Земен и околносттите му.
Ако се чудите къде се намира Земен и дали не сте чували за този град – най-вероятно сте. Градът е известен главно с две неща – Земенския манастир и онзи тъп виц за човека в метрото, който казва по телефона, че е извънЗемен (всички в Земен са го чували, така че това е последната шега, с която може да блеснете пред местните).
За град Земен
Град Земен се намира в западна България и е един от най-малките градове в страната. Разположен е в китната котловина на р. Струма, точно преди реката да навлезе в живописния Земенски пролом.
Понеже градът е ограден от няколко планини, със сигурност няма да сбъркаме ако кажем, че той буквално е заобиколен от красива природа. Пътешественикът и историк Константин Иречек казва, че районът е един от най-красивите на Балканския полуостров. „Великолепен пуст край“ – това са думите, с които той описал Земенската природа при пътуванията си из България.
Така описан градът може да ви се стори труден за посещение, но това съвсем не е така. Намира се само на час път от София, така че ако разполагате с един цял ден и кола, може да разгледате спокойно всички забележителности, описани в тази статия.
Другият вариант да стигнете до тук е жп. транспортът. Пътуването с влак от столицата отнема към 2ч., но пък така директно ставате част от историята на града, която е тясно свързана с жп линията София – Кюстендил – Гюешево. И като споменахме история…
История на град Земен
Землището на днешния Земен е населено от векове. Въпреки че са намерени доказателства за съществуването на селище, няма точна историческа датировка кога се е появило то. Повечето намерени останки в района, като некрополи, крепости, църкви и манастири датират от Средновековието. През Второто българско царство района на Земен бил граничен за царството. Животът и съдбата на това селище и на неговото население били тясно свързани с ролята, която изпълнявал Земенският пролом и неговото ключово отбранително значение. За целта била изградена цяла система от укрепления, която е съществувала до идването на османците. Най-голямата крепост била „Земенско кале“, чиито останки все още стърчат на високите скали в Земенския пролом. Тя се споменава при похода на българските войски, предвождани от цар Михаил Шишман за кървавата Велбъждска битка (1330 г.).
По времето на турското владичество и особено след появата на огнестрелните оръжия, проломът на Струма между Земен и Раждавица загубил военно-стратегическото си значение, но придобил стопанско – той станал най-прекият път за хора и стоки през пролома към Кюстендил. Запустяването на средновековната църква и изоставянето на селското гробище около нея подсказват, че вероятно за известно време през този период, селото е било обезлюдявано.
Смята се, че днешното селище се появило през 17-ти век с името село Белово. Освобождението на България предизвикало рязка промяна в околността. Турското население избягало и пазарът за стока намалял. Пътят за стоки към Кюстендил бил изместен и този през пролома опустял. Селото започнало да запада, докато едно събитие не му дало тласък за нов подем.
Жп линията София – Кюстендил – една история на над 100 години
Ако се чудите как пътуването по жп линията е пряко свързано с историята на града, нека ви разкажа история. Става въпрос за строежа на жп линията София-Кюстендил-Гюешево, по чието трасе се оказало Белово. През 19-ти век нищо друго не давало такъв подем на едно село, както това да бъде свързано с железопътна линия.
За построяването на линията работят, както местни хора българи, така и чужденци. Мостовете и тунелите се правят под ръководството предимно на италианци. Началник на строежа в този участък е бил италианският инженер Клинка, когото местните жители боготворели. Той бил млад, енергичен човек, добродушен, весел и сърдечен, бързо се сприятелявал с хората, обичал да общува с тях, разбирал и български език. Много харесвал местните обичаи и традиции, активно се включвал в тях – пеел български песни и се научил да играе ръченица. В негова памет, сега площада на центъра на Земен носи неговото име.
Клинка заедно с помощниците и колегите си изграждат девет тунела в скалните маси на извисилите се планински хълмове в Земенското дефиле. Железопътното трасе следва турски маршрут от миналото, покрай който сега се наблюдават дивни и пищни горски красоти и останките от средновековните крепости и кули защитаващи някога дефилето.
Откриване
На 09.08.1909 г. жп участъкът бил открит официално от министър-председателя Александър Малинов. Присъствали министри, инженери, журналисти, както и представители на местната власт и населението. Проведено било голямо тържество и общинският съвет в Белово обявил решение всяка година, на този ден да се провежда селски събор. Тази традиция и сега съществува и до ден днешен за прослава на железницата, която е създала по-добро бъдеще за Земен и, така да се каже, е дала цвят на черно-бялото дотогава битие.
Построяването на железопътна гара в средата на селището дало начало за оформянето му като транспортен и стопански възел, макар и от регионално значение. С указ от 26 март 1925 г., село Белово било преименувано на село Земен, взимайки името на жп гарата. След години на устрояване и развитие, през 1974 г. Земен бил обявен за град и сега е териториално-административен център на още 18 селища от Земенската община в Пернишка област. Въпреки че в последните години населението му драстично намалява, градът има потенциал за развитие като дестинация за еко туризъм.
Забележителности в град Земен
Земенски манастир
До днес в Земен и околността са съхранени ценни исторически паметници, но без съмнение най-известният от тях е Земенският манастир „Св. Йоан Богослов”. Манастирът е разположен на около 2 км. югозападно от гр. Земен и е подходяща дестинация за еднодневна разходка. Намира се в началото на Земенския пролом, разположен в красива местност в полите на Риша планина (част от Конявската планина).
Манастирът не е от най-големите и не се обитава от монаси, но е уникален паметник на българската култура. Състои се от две свързани помежду си сгради, малка камбанария и църква по средата на голям двор.
Църквата „Св. Йоан Богослов”
Най-старата сграда в манастира – кръстокуполната и триапсидна църква „Св. Йоан Богослов” – е построена през ХI-ХII в. По форма е почти кубична сграда със страни около 9 м. и височина – 7м. Изградена е от камък бигор и римска тухла, съединени с хоросанова спойка. Олтарът на храма е каменен монолит, а подът е изграден от разноцветни каменни плочи и антични тухли. Куполът е изграден от камък и се издига на още 3м. височина.
Стенописи
С уникалните си стенописи, манастирът е един от малкото оцелели паметници на българското средновековно строителство, архитектура и стенопис. Популярността на паметника се дължи не само на интересното архитектурно решение, но и на забележителните стенописи с библейски сцени от 14 век. Те са изцяло запазени и изработени в уникален за нашите земи архаичен декоративен стил. /междувременно стенописите от първия живописен слой се отнасят към втората половина на 11 век.
Земенската църква е зографисвана двукратно – през ХІ и през ХІV в. От ранната живопис са запазени фрагментарно образи на светци, сред които тези на св. Йоаким, св. Ана, св. св. Константин и Елена, които се намират в олтарното пространство. По-късната живопис заема почти цялата стенописна площ. Изключително ценни сред изображенията от този период са ктиторските портрети – едни от най-ранно запазените по българските земи. Портретите са на мъж – деспот Деян, съпругата му Доя и двете му деца. Надпис в наоса на църквата указва, че второто изографисване е осъществено именно по времето на деспот Деян – около средата на ХІV век.
Много добре е съхранен образа на Св. Иван Рилски на един от стенописите в манастира. Стенописът е датиран като едно от най-ранните изображения на светеца
„Според езиковите особености на надписите, майсторите-зографи, чието дело е забележителната украса са българи. Реалистичните и живи образи, изографисани от земенския майстор, предхождат достиженията на Ренесанса.“
Забележително е, че манастирската обител е рухвала и отново възстановявана няколко пъти, а храмът със стенописите е оцелял повече от 9 века. Тя е изцяло реставрирана и е обявена за паметник на културата от национално значение през 1966 г., а от 2004 г. е филиал на Националния исторически музей.
Традиции свързани със Земенския манастир
През 1867 г. е построена първата манастирска сграда, осветена на 20 май, денят на Св. Йоан Богослов. Оттогава всяка година при манастира се провежда събор. И до ден днешен, ако го посетите в най-близката събота до 20.май, ще попаднете на традиционния пролетен събор с народни песни и хора, в чест на светеца и манастира.
Земенски пролом
Освен със Земенския манастир, град Земен е известен също и с красивата си природа. След като минава през Земен, р. Струма навлиза в дълбокия и живописен пролом, заключен между Конявската и Земенската планина. Дължината му е 16 км., богат е на карстови извори, пещери и скални дупки, отвесни зъбери и причудливи по форма скални образувания като пирамиди, игли, гребени и каменни стълбове.
“Магическо място” – така би възкликнал всеки минаващ за пръв път през живописния скален комплекс, извайван от водата на Струма милиони години. Наистина, виещата се в пролома река Струма е сътворила такива меандри и скални фигури, сякаш излезли от един неЗемен свят.
Това са думите, с които пътешественикът и историк Константин Иречек описал Земенската природа при пътуванията си из България:
„Всеки завой, зад всеки скалист издатък, е отделен свят за себе си, в който не се вижда надалеч нито напред, нито назад“…
Константин Иречек
Там в дефилето, сякаш неподвластно на времето, Земенското кале стои все още в почти същия вид, в който го е описал Константин Иречек през 1883 г.:
„…Около 100 метра над повърхността на Струма се белеят, върху една мъничко достъпна чука, каменните основи на просторно градище. Казват го Земенско кале. Целият този непроходим терен край теснините на Струма от Белово до Раждавица се нарича от населението Земен.“
Константин Иречек
Водопад Полска Скакавица
До следващата прекрасна забележителност може да стигнете по автомобилен път от страната на Кюстендил или да продължите с влак от гара Земен по пресичащата пролома жп линия. Горещо препоръчвам да изберете втория вариант. Насладете се на гледката на Земенския пролом от влака, а след това и пеша по време на кратка разходка, която ще ви отведе до един от най-високите водопади в България – Полска Скакавица. Водопадът се намира на десния бряг на Струма, в полите на Земенската планина, в близост до едноименното село.
Разстоянието от Земен до спирка Скакавица е 10км, които влакът взима за 15-тина мин. Пътеката от спирката до водопада пък отнема около 30мин., като първоначално се върви по жп линията в посока Кюстендил и след като преминете през къс тунел, преди моста завивате в дясно. Ако ви притеснява да минете през тунела, може да хванете успоредна пътека от лявата страна на линията, която ще ви прекара над тунела и отново ще се слее с другата пътека. Препоръчително е да сте екипирани със подходящи обувки както поради стръмната пътека преди водопада, така и заради честите срещи из целия пролом със сухоЗемни влечуги.
Малката рекичка, която идва от селото горе, пада от около 50 метра и образува този не много пълноводен, но пък неЗемен по красота водопад.
Като изключим пръскалата от класацията, с размерите си той се нарежда на трето място по височина в България.
В скалата има множество ниши, в които расте буйна зеленина. До самия водопад водят няколко пътечки, като едната стига до подножието, където може да минете зад водната струя. По друга пътека се стига до средната му част.
В горната част на водопада, почти на ръба, се намира църквата „Свети Димитър“. Според преданието по тези места почти девет години е живял и отшелникът Св Иван Рилски.
Параклис Св. Йоан Летни
Последната забележителност, която ще спомена в тази статия, се намира преди град Земен на брега на язовир Пчелина. Кацнал на хълма до язовира, параклисът „Св. Йоан Кръстител – Летни“ е последната останала сграда от несъществуващото вече с. Пчелинци. При строежа на язовира през 70-те години, селото е потопено и от него остава само средновековния храм на хълма.
В архитектурно отношение църквата представлява малка, еднокорабна сграда. За градежа ѝ е използван обикновен камък и блокчета бигор. Цялата вътрешност на храма е била изписана със стенописи, някои от които са запазени. Както и тези в Земенския манастир, стенописите тук са едно от редките произведения на средновековната живопис, дело на местен зограф.
Така че ако имате време, не пропускайте да посетите параклиса. До него се стига като се отклоните от главния път София – Кюстендил, при разклона за с. Поцърненци. След като преминете през село Поцърненци, продължавате по черен път. Последният километър преди параклиса пътят става с дълбоки коловози и ако не сте с подходяща кола, по-добре да я оставите и да продължите пеш. Ако отидете по залез ще може да се насладите на много красиви гледки.
Ако решите да посетите Земен в най-близката събота до 9-ти август, ще попаднете на най-популярното за годината събитие – Градския събор. Празникът на града следва традицията от 1909г., когато е открита жп гатата и чества светеца покровител на града – Св. Пантелеймон.
Но дори да не дойдете на празника на града, бъдете сигурни, че разходката до Земен си струва през цялата година. Е, може да изключим зимните месеци, когато понякога местните жители отчитат рекордно ниски температури, характерни за котловините. Но ако сте екипирани с топли чорапи, разбира се, добре сте ни дошли по всяко време!
Исторически източици:
„Земен в миналото и сега“, Гервази Сотиров
Be First to Comment