Египет с круиз по Нил

Ден 6: Долината на Царете и Карнак

Плюс 2 часа повече днес спрямо вчера с цената на една пропусната закуска. Стегнахме багажа, казахме довиждане на кораба „Монте Карло“ и директно се отправихме с две лодки към западния бряг на Нил и долината на царете.

Тази сутрин предлагаше допълнителна екскурзия – полет с балон над Луксор. Но поради гореизложените причини и факта, че не беше много евтина, ние я пропуснахме. Докато пресичахме Нил, последните балони се приземяваха на западния бряг.

Долината на царете

Отправихме се към голите скалисти планини, недалеч от Луксор, които крият великия некропол на фараоните. До един момент фараоните били погребвани в огромни пирамиди, подобни на тези в Гиза. Освен символ на величие и власт, пирамидите били огромни знаци, че там е заровено съкровището на фараона. Ето защо от около 1600 г. пр. н.е., фараоните започват изграждане на гробниците, изсечени в стръмните склонове на тази отдалечена и скрита долина. Това място е неслучайно избрано. Първо – западния бряг се е свързвал винаги с мястото, където залязва слънцето, където приключва земния живот и започва пътуването към отвъдния. А ако се загледате, върхът, издигащ се зад долината, много напомня на пирамида.

Долината на царете. Сред този скалист терен досега са намерени 65 гробници на фараони, почти всички от 18, 19 и 20-тата династия (от Тутмос I до Рамзес X). Всички те са включени в листата на ЮНЕСКО. Сред тях са гробниците на най-прочутите фараони в египетската история – Рамзес I, II и III, както и може би най-известният – Тутанкамон. С един билет могат да бъдат посетени 3 по избор от намиращите се тук гробници. Всяка от тях е с различна дълбочина и дължина. Ние избрахме да посетим следните:

Гробницата на Меренптах

Древните египтяни може да ни изглеждат обсебени от смъртта, но всъщност са били обсебени от продължаването на живота в отвъдното. Затова изработването на гробницата започвало още докато фараонът бил жив. Гробницата се строяла като дом на фараона за живота му в отвъдното.

Древните египтяни вярвали, че безсмъртието може да се постигне като се следва пътя на бога на слънцето – Ра, който се ражда всеки ден от изток и умира всяка нощ, за да се прероди отново на следващия ден. Ако душата на фараона можела да мине през опасния подземен свят, заедно с бога-слънце, той също щял да се прероди. Затова изображенията на стените и надписите били пътна карта на фараона за това опасно пътуване.

Гробницата на Рамзес I

И като всеки дом, гробницата трябвало да бъде украсена подобаващо като за цял един живот – засвидетелствано от рисунки, надписи и колони с декорация. Цветовете изглеждат толкова ярки и живи, сякаш не са рисувани преди хиляди години.

Гробницата на Рамзес III

Напразна обаче била надеждата на фараоните, че долината, ще ги пази вечно от крадци. За жалост това е останало само от тях – рисунки и саркофази, които са били прекалено тежки, за да бъдат откраднати. През хилядолетията всички те са били плячкосани от крадци на гробове. Всички освен една.

Гробницата на Тутанкамон

Освен първите три, за които беше билета, посетихме и известната гробницата на Тутанкамон. Тя е с отделен вход, който се плаща допълнително (300 EGP), но си струва.

Търсенето ѝ започва през 1917 г. от Хауърд Картър, който е дълбоко убеден, че Тутанкамон трябва да е погребан в Долината. Оказва се, че гробницата била покрита с отломки от строежа на гробниците на Рамзес V и Рамзес VI, царували почти два века по-късно. По този начин тази на Тутанкамон била скрита от по-късните вълни на грабежи. Тя е единствената царска гробница от Долината на царете, която е открита непокътната. Откриването ѝ през 1922 г. все още се смята за едно от най-важните археологически открития досега.

Въпреки богатствата, които е съдържала, гробницата на Тутанкамон (KV62), всъщност е доста скромна в сравнение с другите, както по размери, така и по украса. Това най-вероятно се дължи на факта, че Тутанкамон се възкачил на престола много млад и е управлявал само около девет години. При неочакваната му смърт една съществуваща малка гробница била набързо пригодена, за да го приюти.

Това е причината единствено стените на погребалната камера да имат някаква украса. За разлика от предишните гробници, които бяха богато украсени с погребални текстове, които помагат на починалия цар да постигне задгробния живот. В гробницата на Тутанкамон е представена само една сцена, запазена в оригиналния си вид и ярки цветове, въпреки че е на над 3300 години. В лявата ѝ част може да се види крал Тут, следван от своята душа Ка, застанали пред Озирис, бога на смъртта.

В съседство на погребалната камера се намира съкровищницата. Въпреки малкия ѝ размер, в нея са открити около 5 000 артефакта, подредени много плътно. Те отразяват начина на живот в кралския дворец и включват предмети, които Тутанкамон използвал в ежедневието си – дрехи, бижута, мебели, колесници и оръжия. Повечето от тях са изложени в музея в Кайро, който посетихме първия ден. Също там са изложени и саркофазите, в които бил погребан – три броя (най-вътрешният от 100 кг. чисто злато), златната маска и многобройни златни накити.

Единственото нещо, което не е в музея в Кайро, е мумията на Тутанкамон. Тя е единствената от долината на царете, която се намира в оригиналната си гробница. За съжаление при откриването ѝ през 1925г., тя е повредена. Вместо златен саркофаг, сега е изложена в стъклен такъв, който осигурява необходимите условия на защита и влажност. Общо взето горките фараони нямат спокойствие. Древните грабители са взимали богатствата им и са изхвърляли телата им, ние в наше време вземаме богатствата и мумиите им ги излагаме на показ в стъклени витрини.

И още един случай от рубриката „Модерен Египет“: Над мумията и с фенерче на телефона в готовност един служител на гробницата предлагаше да освети лицето, за да се види по-добре и очакваше бакшиш в замяна.

Една от най-големите иронии на историята е, че Тутанкамон бил сравнително незначителен цар, управлявал кратко време. Въпреки това чрез своята гробница той надминал по слава много от най-великите египетски владетели. И ако в гробницата на Тут са намерили толкова злато и богатства, можем само да си представяме какви богатства са криели някога много по-големите гробници на най-могъщите фараони на Новото царство, като Хатшепсут, Тутмос III, Аменхотеп III и Рамес II Велики.

За съжаление нямахме повече време, за да разгледаме още от гробниците. Това място е от тези, на които ако имате интерес, може да прекарате цял един ден. Някои казват, че досега е открито не повече от половината погребано тук, докато други твърдят, че долината е изчерпана. Какви ли още богатства се крият под пясъците на тази негостоприемна планина…

Магазин за алабастър

Напуснахме Долината на царете и направихме кратка спирка в магазин за алабастър. Алабастърът е минерал, компактна разновидност на гипса, с характерен млечнобял цвят. Египет е едно от най-големите му находища. Тези в магазина не бяха обаче много склонни на пазарене и почти не сваляха цената. Затова ако искате алабастър, по-добре от някоя сергия, но трябва да се внимава да е истински.

Храмът на Хатшепсут

Хатшепсут е една от най-завладяващите и могъщи фигури на Древен Египет. Тя е петият фараон от 18-ата династия и управлява Египет в продължение на повече от две десетилетия през XV в. пр.н.е. Хатшепсут е забележителна по много причини и не на последно място с фактът, че тя е една от малкото жени, управлявали Египет като фараон. Тя идва на власт след смъртта на съпруга си Тутмос II и служи като регент на своя доведен син и наследник Тутмос III. Не след дълго Хатшепсут извоюва титлата фараон за себе си и започва да управлява Египет самостоятелно.

Хатшепсут била опитен владетел, който ръководил впечатляващи строителни проекти и експедиции по време на управлението си. Едно от най-забележителните ѝ постижения е построяването на храма, който се намира недалеч от Долината на царете. Замислен е като впечатляващ и грандиозен паметник на живота и управлението ѝ като фараон и е построен с помощта на някои от най-добрите материали и майстори по онова време.

Храмът включва поредица от тераси и колонади, изкачващи се по склона на скалата. Стените на храма са украсени с релефи за живота и управлението на фараона. На най-горното ниво, точно зад портика, се намира открит вътрешен двор. Статуи на Хатшепсут в позата на Озирис, се подпират на колоните му.

Колосите на Мемнон

Недалеч до горните обекти на западния бряг на древна Тива се намират две големи статуи на пътя, който води към Долината на царете. Величествените статуи са последните останки от огромен погребален храм. Сериозно деформирани от годините, седят като старци тук, помнещи историята на едни други времена.

Двете статуи-близнаци представят Аменхотеп III в седнало положение, с ръце, положени на коленете и поглед, насочен на изток към реката и изгряващото слънце. Две по-малки фигури са издълбани отпред на трона в краката му – фигурите на жена му и майка му.

Гръцкият историк Страбон (I в.) разказва за земетресение (27 г. пр. Хр.), което поваля и уврежда десния колос. Една легенда разказва, че вследствие на това увреждане сутрин на разсъмване, статуята започва да издава звуци, наподобяващи пеене или човешка реч – като леко пъшкане, вероятно причинено от повишаващите се температури и изпаряващата се роса от камъка. В тези колоси гърците припознават гласът на цар Мемнон, както поздравявал майка си – Зората. Затова статуите са по-известни като колосите на Мемнон.

Карнак

След тази обиколка на брега на смъртта на древна Тива, се върнахме обратно към могъщия Нил и източния бряг. Оставаше ни да видим може би най-величественото нещо тук – Карнак.

Карнак е най-големият храмов комплекс в Египет и един от най-големите в света – храм на основния бог Амон-Ра. Комплексът е бил допълван и променян през много периоди, поради което липсва систематичен план. Наричан е „Великият каменен исторически документ“, защото в него са отразени променливите съдби на египетската империя.

Входът на Карнак е алея, наречена Авенюто на сфинксовете. Два реда от сфинксове с глави на овни ни отведоха към вътрешността на комплекса.

Районът е използван опостоянно в периода между Средното царство (2080-1640 г. пр. Хр.) и ранния християнски период (Християнствотоидва в Египет още I век). Тук вътре в продължения на столетия десетки фараони са добавяли свои собствени постройки. Развитието му през времето е отразено в различните архитектурни художествени и езикови стилове, разграничими в елементите на храма. Помещава обелиски, пилони, зали и още по-големи зали, стени с йероглифи и множесво статуи. Карнак се смята за най-големия религиозен комплекс в света и ако трябва да се спра на всичко поотделно ще загубя и малцината, които не са се отказали да четат все още. Затова – снимки:

Най-величественото пространство тук е огромната Хипостилна зала, поддържана от от общо 134 масивни колони. А 12-те най-високи колони се издигат на над 20 м. Вече 5 дни се изумяваме от мащаба и величието на всички гореописани обекти, но този… този е друго ниво. Няма да се впускам в подробно описание, но пожелавам да всеки да го посети лично. Представете си колко вдъхновяващо трябва да е било преди повече от 2000 хиляди години, когато тези огромни структури са били новопостроени, греещи в цветни рисунки и украса.

Храмът на Карнак бил свързан с този на Луксор посредством 2.5 км. церемониален път, обграден от двете страни със сфинксове.

Хургада

Вече следобед, след посещението на Карнак, се отправихме към източния бряг на Египет и Хургада. Пътят се движеше заедно с Нил до град Кена, където напусна долината. Оттам продължихме на изток през пустите планини, които делят Нил от Червено море. Пътят е уж магистрала, но е с толкова много завои, че дори не може да се спи. Нямаше и мобилна връзка, та съвсем нямаше какво да се прави. Дори се опитах да пиша част от този текст когато тъмнината скри целия пейзаж от поглед.

2 часа след като бяхме оставили цивилизацията на долината на Нил зад гърба ни, изгряха светлините на курортите на източното египетско крайбрежие. Сигурен знак, че приближаваме другата голяма вода, която прави живота възможен – Червено море. Пристигнахме в хотела тъкмо навреме, че да хванем края на вечерята. Този хотел изглеждаше най-луксозния до момента.

Така и се оказа – вечерята, въпреки, че почти беше свършила, беше страшно вкусна.

Ден 7. Хургада

Ден 7 от програмата предвиждаше свободен ден за плаж и допълнителни екскурзии. Нямаше нищо организирано и това означаваше две неща – 1. Можеше да се наспим добре и 2. Можеше да правим каквото решим.

Край Червено море

Времето до обяд прекарахме в разходка из комплекса на хотела и близкия плаж.

По смелите от нас даже се потопиха в Червено море, което предлага красив подводен свят за откриване.

Сафари в пустинята

След обяд решихме да отидем на допълнителна екскурзия – сафари в пустинята. Сафарито започна с джип, каран от египтянин. Беше пуснал египетски гангстерски рап и пердашеше с 50-60км/ч. из пустинята. Мина през 1-2 скокчета, където ни раздруса сериозно.

Така стигнахме до едно бедуинско село, отново направено за туристи като нас. Там яздихме камили за кратко, разходихме се, почерпиха ни с традиционен тънко изпечен хляб.

Следваше каране на бъгита и АТВ. Падна ни се бъги, което му липсваше всякаква сходимост и вървеше накриво. Но пък станаха супер снимки.

От АТВ-тата пък уцелих такова, което нямаше фар. Но пък беше забавно.

Денят завърши с барбекю и ориенталско огнено шоу.

Върнахме се в хотела. И въпреки че бяхме вече хапнали, заварихме едни готвачи в двора на хотела, опънали барбекю, което разнасяше своя аромат навред. Тук бяхме all inclusive и освен, че можеше да хапваме, можехме и да пийваме каквото искаме. За наше учудване това включваше и бира. Зарадва се нашата компания на това рядко срещано по тези земи пиво и завзе една маса покрай барбекюто. Бира има, ама чаши няма. Извадили тези египтяни едни чаши за сок – вземеш две чаши от бара, докато стигнеш двора вече си изпил едната по път. Малки, малки, ама съгласно прочутата бирена максима „без една мога, ама с една не мога“, всеки донесе по няколко чашки и взехме, че изпихме кега на бармана. Взе да отваря бутилки той и да сипва от тях, докато се подсмихваше леко. Чак след още няколко чашки разбрахме защо – бирата била безалкохолна.

Така е тук в Египет – Коранът не позволява да се пие алкохол и алкохол търсят само зажаднели туристи. След това бирено разочарование се отправихме към стаите. Сякаш цялата умора се беше насъбрала у мен и исках само да спя.

Тук нашето приключение завърши. На следващия ден сутринта хванахме полета за България от Хургада и се извисихме над тази пустинна страна. Скоро една зелена ивица проряза сиво-жълтия пейзаж. Тя беше толкова дълга, че се губеше в хоризонта. Могъщият Нил, даващ живот от хилядолетия в своята долина. Там долу около него величествени, загадъчни и зашеметяващи съкровищата на Египет стоят от хиляди години, като символ за една велика цивилизация, покорила връх в човешките постижения. Те ще продължат да са тук, далеч след като всички ние се превърнем в прах, подобен на този, който носи вятъра от Сахара.

Pages: 1 2 3 4

Ден 1: Кайро

Ден 2: Гиза

Ден 3. Асуан

Ден 4. Абу Симбел и Ком Омбо

Ден 5: Едфу и Луксор

Модерен Египет – какво трябва да знаем при пътуване в страната