Районът на Варна и Северното Черноморие на България изобилства от завладяващи забележителности. От чудни природни образувания, спокойни девствени плажове и високи скалисти брегове, изпитващи яростта на морето, до крепости, пропити с древна история и дворци на видни аристократи от 19-ти и 20-ти век. Tози регион предлага перфектна комбинация от културно богатство и природна красота. В този пътепис ще се разходим из най-интересните забележителности около Варна и през съкровищата на Северното Черноморие, където всяка дестинация разказва своята уникална история.
В това пътуване ние се движехме в посока североизток, като започнахме от най-югозападната част на обл. Варна и стигнахме до най-източната на обл. Добрич. Движейки се в тази посока, установихме една закономерност – колкото по̀ на север отиваме, толкова по-дива става природата. Това е моят списък с 12 забележителности около Варна и Северното Черноморие, които могат да бъдат видени за 3-4 дни:
Чудните скали, яз. Цонево
Крепостта Овеч
Побитите камъни
Град Варна
Дворецът Евксиноград
Дворецът в Балчик
Ботаническата градина в Балчик
През земята на ветрогенераторите
Нос Калиакра
Залив Болата
Яйлата
Тюленово
Чудните скали, яз. Цонево
Има различни посоки, от които може да се стигне до област Варна. Една от по-необичайните е от юг, през Айтоския проход. Ако карате по пътя Айтос – Провадия, няма как да не ви направят впечатление острите скали, разположени непосредствено на границата на област Варна, на брега на язовир Цонево.
Това е скалният феномен наречен „Чудните скали” и обявен за защитена местност през 1949 г. Представлява съвкупност от три скални масива с форма на игли с височина между 15 и 50 м. Скалният феномен е получен в резултат на действието на ерозията на вятъра и водите на р. Луда Камчия върху меката варовикова скала. През цялата дължина на Чудните скали са прокопани три тунела, през които преминава старият автомобилен път между селата Аспарухово и Добромир и през които може да се разходите.
Крепостта Овеч
Продължаваме напред към гр. Провадия, където се намира следващата забележителност в обл. Варна. Ако минавате оттук, не пропускайте да посетите емблематичната за района крепост – Овеч.
Това е средновековна крепост, намираща се източно от днешния град Провадия, върху плато над града, носещо името „Калето“. Крепостта е изградена от римляните и функционира от IV в. до началото на VII в., след това близо век не е активна. Обитаването ѝ повторно започва от XI в. и завършва в края на XVII в. Въпреки това преди основаването на крепостта е доказано и тракийско присъствие. Най-голям разцвет обаче претърпява по време на Второто българско царство. В историческите анали крепостта е известна с няколко имена. Най-старото от тях е византийско Проват. Българите я наричат Овеч, а турците Таш хисар (в превод от тур. – каменна крепост).
От крепостта днес не може да се види много. Запазени са основите на три средновековни църкви. Имало е изградена водоснабдителна система, захранвана от 79-метров кладенец. Най-добре запазена е северната ѝ порта, която свързва Овеч с платото „Табиите“. Това е и най-фотогеничното място тук.
Обектът е достъпен целогодишно от 9,00 до 18,00 ч. без почивен ден. Достъпът до крепостта става или пеша по стълба от страната на гр. Провадия, или с кола по черен път от задната ѝ страна. Билетът за възрастни е 4лв. Повече информация на: bulgariatravel.org.
Побитите камъни
Когато стане въпрос за пустини, обикновено хората си представят Египет и Близкия изток, но не и Европа. Малко хора знаят, че на Стария континент има 8 пустини, една от които се намира в Източна Европа, или по-конкретно – в България. Насочваме се към Варна и слизаме на предпоследния изход от магистралата, преди да достигнем града. Скоро стигаме до „Побитите камъни“ – едната от 2-те естествено формирани пустини в Европа (втората е Табернас в Испания).
Природният феномен „Побитите камъни”, известен още като „Дикилиташ” („Каменната гора”), е разположен на площ от 7 кв. км северно от гр. Белослав. Въпреки че има няколко групи, разположени в района, най-известната от тях е групата „Център – Юг”, разположена южно от пътя Варна-Девня. Природната забележителност представлява ансамбъл от каменни колони (около 300), високи до 10 м, кухи или плътни цилиндри, пресечени конуси, различни по форма и големина скални блокове и множество каменни късове, разпилени по целия комплекс. Формите, които образуват наподобяват хора, животни, митични същества и обекти, откъдето произлизат имената на различните каменни групи.
Повече информация за скалните образувания може да бъде намерена на visit.varna.bg, а работното време е на страницата на Природонаучния музей във Варна.
Град Варна
За Морската столица на България със сигурност може да се напише отделна статия. Затова, без претенции за изчерпателност, в този списък включвам основните забележителности в града, които успяхме да видим. Със сигурност ако разполагате с повече време, във Варна има още толкова много неща за откриване.
Морската градина
Морската градина е един от символите на град Варна. Разположила е своите красиви и прохладни пътечки по цялата крайбрежна алея в града. Характерни за Морската градина са поддържаните прекрасни градински площи, тихите алеи, красивата многообразна естествена растителност и множеството културни паметници, намиращи се на територията ѝ. Внушителният централен вход на Морската градина, оформен с колони, е построен през 1939 година по проектна тогавашния главен архитект Георги Попов.
Повече на visit.varna.bg.
Делфинариумът
Делфинариум Варна е единственият делфинариум на Балканите. Разположен е сред зеленината в северната част на варненската Морска градина с чудесен изглед към морето. Открит е на 11.08.1984 г. и е един от символите не само на Варна, но и на туристическите атракции в България. Ако разполагате време в морската столица, не пропускайте да включите Делфинариума в програмата си. Единственото място, на което съм ставал свидетел на по-впечатляващо шоу с водни бозайници е Лоро Парк на Тенерифе.
Работно време и онлайн билети могат да бъдат намерени на dolphinariumvarna.bg.
Нос Галата
Нос Галата е едно от онези места в Морската столица, които не са официална забележителност, но посещението им си струва. Намира се по пътя към варненския квартал „Галата“, от който се отбиваме и тръгваме към фар Галата. Оставяме колата тук и продължаваме по пътека водеща към стария фар. Според историята, това е вторият най-стар фар по крайбрежието ни, построен седем години след този в Шабла. Работел е с газ, а светлината му била еквивалентна на 1000 свещи. След него достигаме до някогашния панорамен ресторант Галатея, който е пропаднал в морето в края на миналия век. От ресторанта са останали само руини (повечето от които необезопасени, така че бъдете внимателни).
Oт тях обаче все още се открива невероятен изглед към морето, залива и града. Особено по залез.
Катедрален храм „Св. Успение Богородично“
Вече по тъмно стигаме и до една от най-емблематичните постройки във Варна, чиито златни куполи блестят ден и нощ. Разположена е в самия център на града вече 130 години.
За повече информация и работно време: visit.varna.bg.
Дворецът Евксиноград
Можем да отделим още дни в опознаване на Варна, но времето ни притиска и поемаме на север. Първата ни спирка из Северното Черноморие се намира на 8 км северно от гр. Варна и е разположена на 3-километрова крайбрежна ивица в непосредствена близост до курорта „Св. Св. Константин и Елена”. Дворецът “Евксиноград” е бил лятна резиденция на монарсите, управлявали България след освобождението от османско владичество – Александър Батенберг, Фердинанд и Борис ІІІ.
През 1880 г. княз Батенберг посещава Варна и е посрещнат в манастира „Св. Димитър”, който се е намирал на мястото на днешната резиденция. Монархът толкова харесал природата тук, че две години по-късно варненската община му дарила манастира и прилежащите му земи. Княз Батенберг веднага започнал строеж на свой дворец, наречен от местните хора Сандрово (по името на княза). Проектът е довършен в периода 1887 – 1900 г. от неговия наследник – цар Фердинанд. По външна архитектура той силно наподобява френските ренесансови дворци от XVIII в.
Интериор
Интериорът е впечатляващ – просторни зали, красива декорация, стилна английска мебел, автентични мраморни камини, френски полилеи, стенни и каминни часовници, инкрустирани със злато, редки картини, закачени върху стени със златисти копринени тапети. През 1893 г. дворецът “Сандрово” е преименуван на “Евксиноград”. Новото име произлиза от древногръцкото наименование на Черно море “Евксинос понтос” – гостоприемното море.
Дворцовият парк
Неразделна част от комплекса Евксиноград е и дворцовият парк. За оформянето на парка от 800 дка през 1888 г. княз Фердинанд I привлича френски паркостроители. Проектът им включва рядка колекция от дървета – от черен дъб до атлантически кедър, които са единствени видове на Балканския полуостров. По оголените и каменисти места е нанесена плодородна почва, взета предимно от поречието на р. Камчия. Североизточно от дворцовата сграда са изградени оранжерии за презимуване на палми и за производство на цветя. В тях и в декоративния разсадник се отглеждат над 500 вида цветя и над 200 вида фиданки.
През 1906 г. едновременно с изграждането на Варненското пристанище е изградено и пристанището при двореца “Евксиноград”. През 1928 г. е издигнат фарът, светещ с постоянна червена светлина. Слънчевият часовник близо до морския скат е подарък на цар Фердинанд от кралица Виктория в знак на благодарност за спасяването на английски кораби във Варненския залив. Посланието му гласи:
„Нека други ти разказват за бури и порои, аз ще броя само слънчевите ти часове„
Посещения в двореца са възможни след предварителна резервация на e-mail: euxinograde@government.bg Местата са ограничени и е хубаво да се обадите поне няколко дни по-рано. За повече информация: www.euxinograd.bg
Източник: visit.varna.bg
Дворецът в Балчик
Продължаваме на север по морския бряг. Подминаваме плажове и курорти, тъй като сме се насочили към едно райско място, на около 50км северно от гр. Варна. Обединени в един архитектурно-парков комплекс, Дворецът и Ботаническата градина в Балчик са задължителна за посещение забележителност по Северното Черноморие.
Историята на двореца е доста интересна. През 1913 г. България губи междусъюзническата война и е ощетена с много територии. Една от тях е Южна Добруджа, окупирана от Румъния. През Първата световна война Румъния затвърждава владението си на Южна Добруджа. Така Балчик става най-южното пристанище на румънското крайбрежие и елитен туристически център. През 1921 г. е посетен от румънската кралица и принцеса на Единбург Мария, която се влюбва от пръв поглед в малкото късче българска земя на брега на Черно море.
Усамотеното гнездо
Тя решава да изгради тук своя лятна резиденция в характерния турски стил, с горен етаж издаден над долния. Целият комплекс е предвиден като съвкупност от малки сгради, между които се намират тераси с цветя. Идеята и за „къща-мечта“ е дело на италиански архитекти, а началото на изграждането на резиденцията започва през 1924 г. и завършва през 1936 г. Мария и дава името Tenha Yuvah (“Усамотеното гнездо”, тур.), днес е известна като вила „Тихо гнездо“. През Втората световна война, България си връща Южна Добруджа, а Дворецът е преотстъпен на царство България. Днес той е туристически обект с повече от 250 хил. посетители годишно.
Мария започва да обзавежда къщата през 1926 г., като обзавеждането е семпло, с дребни старинни предмети. Жилищният етаж на къщата е зает от голямо легло, турска баня, скромен будоар и стая за прислуга.
Изградени са параклиси, дворове, паркове, чешми и сгради в различни стилове – старобългарски, византийски, римско-арабски, мавритански, трансилвански и др. Според кралицата нищо, изградено от човешка ръка, не трябвало да нарушава великолепието на природата. Така Мария се нарежда между творци като Антони Гауди в Барселона и Сесар Манрике на остров Лансароте, които създават красота в хармония с природата, а не за сметка на природата. И може би точно тук се крие истинската красота на мястото.
Алеята на вековете
На долната тераса с изглед към морето преминава алея, застлана с 20 воденични камъка. Всеки е символ на отминал век в човешката история. Кралицата я нарича „Алея на вековете“ и завещава за всяко изминало столетие да се прекатурва нов воденичен камък. В края ѝ върху постамент един воденичен камък, свидетел на нашето съвремие, чака своето столетие да изтече, за да заеме следващото място в алеята на времето.
Повече информация, работно време и билети могат да бъдат намерени на www.dvoreca.com.
Ботаническата градина в Балчик
Заедно с Двореца, в Балчик може да посетите и ботаническата градина. Проектирана и изградена е като парков комплекс, част от резиденцията през 1926 г. от швейцарския ботаник Жул Жани. 29 години по-късно Софийският университет „Св. Климент Охридски” създава на това място ботаническа градина с площ 65 дка. Градината е световноизвестна с уникалната си колекция от едроразмерни кактуси, която е втора по рода си в Европа след тази в Монако.
Интерес за специалисти и туристи представляват екзотичните видове като каучуково, бонбонено, книжно дърво, древно гинко, метасеквоя, едроцветна магнолия. Представени са едногодишни пролетни и летни цветя, алпийска и водна растителност, папрати, защитени и редки видове, лиани, цъфтящи и вечнозелени храсти. В тази неповторима градина се отглеждат над 3000 растителни вида от цял свят.
През земята на ветрогенераторите
Балчик не е най-северната точка в нашето пътуване. Пътят продължава на север през земята на ветрогенераторите. „Свети Никола“, със своите 52 турбини, е най-големият вятърен парк в страната. Минаваме през Каварна и се насочваме към Българево. Като любители на морската храна, се отбиваме да хапнем на мидената ферма в местността Дълбока. Храната е сравнително добра, но още по-добра е гледката към морето.
Само се пазете от мокрите бандити тук – гларусите. 😊
Вече хапнали, се връщаме на главния път, където продължаваме към Българево и нос Калиакра, който се намира недалеч оттук.
Нос Калиакра
GPS координатите ни водят точно до паркинга, след който започва крепостната стена и началото на разходката. Калиакра е дълъг и тесен нос, врязан на 2 км. навътре в Черно море. Καλή ακρα в превод от гръцки означава красив нос. Името вероятно произтича от червения цвят на надвисналите 70-метрови скали над морето, който се дължи на железните оксиди в тях. От скалите се откриват страхотни гледки към морската шир и чезнещия в далечината бряг.
Освен с красиви гледки, нос Калиакра изобилства и от история. Най-голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на XIV в., когато е столица на т. нар. Добруджанско деспотство. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт на Второто българско царство. Писмените сведения говорят за мощен средновековен град, от който до днес са останали руини и величествена порта, която е възстановена.
Продължаваме по алеята напред, преминаваме през ресторант, построен в скалите, покрай музея, в който има различни находки от крепостта, заобикаляме военната радарна станция и стигаме до малкия параклис “Свети Никола”, построен в самия край на носа. Гледките оттук са спиращи дъха и трудно могат да бъдат предадени със снимки.
Не е чудно, че със своята история, легенди и красиви гледки, нос Калиакра е притегателно място за туристи и любители фотографи като мен, които искат да запечатат контрастът между червените скали и тюркоазената вода. Още повече, над района на нос Калиакра, по протежение на Северното Черноморие, преминава и миграционния път на птиците – Виа Понтика, което дава възможност и за наблюдение на прелетни птици.
Залив Болата
Малко пó на север по Виа Понтика и много близо до нос Калиакра се намира следващото красиво туристическо място на Северното ни Черноморие. Представлява плитък залив, до който води тясна клисура с малка река. В този залив се намира единственият пясъчен плаж в района на Калиакра – плаж Болата. Това спокойно райско кътче, сгушено сред същите пъстри скали както и Калиакра изглежда сякаш умишлено скрито от света и строителите на „подпорни стени“ по Черноморието. Пречка за последното е и фактът, че плажът е част от резерват със същото име – единствения резерват в България, включващ в пределите си и морска акватория. Най-красивата гледка се открива от скалите вдясно от плажа, след кратко изкачване по пътечка нагоре.
Заливът Болата е невероятно красив и фотогеничен, което е и една от причините да се нарежда в клуба „Най-красивите заливи в света“. Ако притежавате дрон и възнамерявате да снимате тук, имайте предвид, че Болата е в непосредствена близост до военна база с активна радиолокационна апаратура. Дори да успеете да вдигнете дрон над Болата, вероятността радиовълните от радарната станция да причинят сериозни проблеми с комуникацията и управлението са големи.
Яйлата
След красивите гледки на Калиакра и Болата, се връщаме обратно към с. Българево, където свиваме надясно, в посока Камен бряг към следващата в списъка забележителности по Северното Черноморие. Яйлата се намира на 2 км южно от Камен Бряг и е национален археологически резерват от 1989 г. В превод от турски името означава „плато“. Оставяме колите на паркинга и се спускаме по пътеката на приморската тераса с площ 300 декара, разположена на 50-60-метрови скални масиви, чиито основи се къпят в Черно море. Издълбани в скалите, тук могат да се видят останките от пещерно селище (V хилядолетие пр.н.е.) и три некропола (III – V век). От античността са съхранени светилище, жертвени камъни, винарни, четири вкопани гробници и други.
В северната част на местността се намира малка ранновизантийска крепост, изградена в края на V век. Частично са запазени четири кули и една кула-порта.
През средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс. По стените на някои от тях личат прабългарски знаци – руни, кръстове и каменни икони. Най-добре съхранената пещерна структура е скалната църква “Св.Св. Константин и Елена”. До нея се стига по пътеката на юг, която в един момент навлиза в гориста част и след кратко изкачване се стига до църквата. Самата църква е съставена от пещера с три ниши и вътре няма много какво да се види. Донякъде тази пещера ми напомни на скалните жилища в Матера, Италия.
По друга пътека на по-високото ниво се връщаме обратно към паркинга.
Тюленово
Слънцето пада вече към хоризонта и бързаме да стигнем до най-северната точка от разходката ни. Село Тюленово се намира само на няколко километра преди Шабла. Един от логичните въпроси е защо Тюленово се казва така и дали тук има тюлени. Любопитен факт е, че всъщност е имало и те отново са свързани с вече познатата ни румънска кралица Мария, строителка на двореца в Балчик. Кралицата притежавала двойка тюлени монах, които пуснала на свобода и те са се заселили именно тук, където създали няколко поколения. За съжаление, те не изградили стабилна популация и през 70-те години в една от пещерите е открито тялото на последния от тях. Но пък името остава – селото е преименувано през 1942 г., когато се връща обратно в пределите на България.
Но ние не бяхме тук да търсим тюлени, а прочутата скална арка при с. Тюленово. За съжаление не успяхме да я открием, тъй като се оказа, че не е на мястото маркирано на картата. Не видяхме тюлени, не намерихме арката, но пък в последните светли мигове на деня и това пътуване се насладихме на залеза и звуците на вълните, разбиващи се в основата на тези сурови скали, формиращи най-източната точка на Северното ни Черноморие и България като цяло.
Северното Черноморие
Северното Черноморие – земя наситена с морска сол и бурна история, земя за която са се борили древни племена и аристократични монарси, земя на прирордни красоти и разнообразна флора и фауна. Дали ще дойдете в района на Северното Черноморие специално за разходка, или ще съчетаете лятната почивка с разглеждане на забележителности, посещението на този район си заслужава. Без значение с колко дни разполагате, в региона ще намерите забележителни и не толкова познати места и е доста вероятно времето да не ви стигне, както на нас.
Както казва един приятел, аз рядко повтарям една и съща туристическа дестинация, като изключим Варна. Може би причината е именно дивата природа на северния черноморски бряг. Масовото изливане на бетон последните десетилетия от страна на предприемачи с нулев вкус и усет за естетика не само че отблъсква все повече туристи, но е и престъпление срещу природата и идните поколения. Силно се надявам, че ще успеем да съхраним малкото останали диви и красиви места по Черноморието. Част от тях се намират именно тук. Нека да пазим природата! Нека да съхраним морския бряг така, както го е видяла Мария Единбургска, както го виждат прелетните птици от хиляди години!
Be First to Comment