Египет с круиз по Нил

Ден 5: Едфу и Луксор

Ден 5 започна отново рано – в 5:00 ч. През нощта корабът ни беше докарал до Едфу. В 5:30 ч. стъпихме на западния бряг на Нил, където за нас бяха повикали цял отбор файтони, които трябваше да ни закарат до храма на Хор.

Падна ни се приказлив кочияш на име Мустафа, като аз трябваше да седна отпред до него. Поехме по прашните, мрачни улици на Едфу заедно с още десетки карети. Крясъците на всички кочияши, викащи и по конете си и помежду си, явно заместваха липсата на клаксони, но създава горе-долу същото чувство за хаос. По пътя Мустафа даде да покарам коня му Небил, Небил „Ферари“, както го наричаше той. Направихме си селфи, накрая грабна и фотоапарата ми и дори успя да ни направи нелоша снимка. След като му дадохме 40 паунда бакшиш и се увери, че сме записали номера на каретата му, за да си вземе парите после, Мустафа ни стовари на не по-малко прашния площад пред храма.

Храмът на Хор в Едфу

Храмът на хор е построен по време на династията на Птолемеите през III в. пр.н.е., на мястото на по-ранен храм, който датира от периода на Новото царство. Храмът е посветен на бога с глава на сокол Хор, едно от най-важните божества в древноегипетския пантеон.

По изгрев слънце приближихме храма и бяхме поразени от огромните му размери. Фасадата на храма включва висок пилон, украсен с йероглифи и сцени от древноегипетската митология. Вътре се разкри огромен двор, който води до поредица от по-малки камери и зали. Всяка стая е украсена със зашеметяващи релефи, които изобразяват живота на Хор и други важни митологични фигури.

Една от най-впечатляващите характеристики на храма на Хор е неговата масивна хипостилна зала, която се отличава с високи колони, които са дълбоко издълбани със сцени от древноегипетската митология. Залата се е използвала за важни религиозни церемонии и е лесно да си представим жреците и поклонниците, които са изпълвали пространството.

Друга забележителност на храма е светилището, където се е съхранявала статуята на Хор. Светилището се намира в самото сърце на храма и е заобиколено от по-малки стаи и коридори. Статуята на Хор е била изнасяна от храма по време на важни фестивали и процесии, за да може хората да се поклонят и да отдадат почит на бога.

След обиколката на храма, се върнахме на площада, където последният наличен файтонджия ни поведе по други, не по-малко прашни улици към пристанището. Бързахме да хванем кораба, който отплаваше в 8:00 ч..

По Нил

Веднага щом се качихме се настанихме в ресторанта за закуска, а корабът отплава. Излязохме на горната палуба да се насладим на слънцето и гледките по бреговете на Нил.

По реката се движеха различните плавателни съдове, измежду които се появи една малка лодка. Противно на логиката да се пази от големия ни кораб, тя се насочи право към него. В нея пътуваха двама египтяни и когато приближиха достатъчно, единия от двамата метна въже и се закрепи отстрани на нашия кораб. Казах си, че това е края – ‘Това са братовчеди на сомалийските пирати, които искат да превземат кораба на абордаж’. Да, но вместо да извадят оръжия, онези откриха цяла сергия. Развяха се кърпи, хавлии, покривки и се почна пазарлъка с хората горе на палубата.

Интересното е как се обменят стоки на 10 м. височина. С такова умение хвърляха търговците стоката си, че винаги стигаше горе до точния клиент. За плащане или връщане на стоката доближаваха плътно лодката до кораба и хващаха пуснатия пакет. Наистина, качеството може да не беше особено добро, но пък този вид търговия е първокласно преживяване, ако имате желание да се пазарите. Поне на кораба време за пазарлък колкото искате.

И тези не бяха единствените, след тях още лодки се закачаха на кораба. Някои без страх минаваха пред кораба и се закачаха на другия борд. Пътуването от Едфу до Луксор е 8 часа. След като ми омръзна да наблюдавам спектакъла на търговците можех да подремна в каютата, макар и да бе трудна задача под постоянните викове „halo, halo“ от представителите на „Модерния Египет“.

Следобяд корабът ни наближи Есна.

Шлюзовете при Есна

Есна е град, разположен 55 км. южно от Луксор. Когато корабът го наближи, една дълга ивица, наподобяваща стена, се изпречи напряко на реката. Тя преграждаше напълно Нил и единственият начин корабът да премине беше тесен провлак до левия бряг на реката.

Корабът се насочи към тесния коридор предвиден за преминаване. Забавянето на скоростта тук означаваше само едно – възможност за нова порция търговци с лодки. И не само, тъй като този бараж, който е служил в миналото за контрол на водите на Нил, се ползва също като мост през реката. Това беше осигурило златна възможност за търговци, които чинно се бяха строили на бетонния провлак. Предварително подготвили се с разгърнати покривки, хавлии, гълъбии, очакваха с нетърпение нашето преминаване.

И в даден момент корабът премина една точка в пространството, някаква мисловна граница в ума на търговците, в която като в хор те се развикаха и рекламата заваля върху нас . И не само реклама, когато корабът се изравни с тях, буквално заваляха продукти. По-предприемчивите търговци не се задоволяваха с това да покажат, държаха да ти дадат продукта в ръцете, да го отвориш, да пипнеш. И за разлика от речните си колеги, тези тук имаха броени минути време и пространство, в които трябваше да се спазарят.

Освен тези, които бяха тук да продават, от двете страни се бяха събрали малобройна група, предимно деца, които ни наблюдаваха с явен интерес. Не знам дали те бяха по впечатлени от нас туристите, или ние от всичко, което се случваше наоколо, докато корабът бавно се провираше на по около метър от бетонните стени.

Между тази преграда и следващата имаше разстояние от повече от километър – зона, под контрола на друга флота от речни търговци, които посрещаха току що преминалия кораб и предлагаха последен шанс за покупка на всевъзможни текстилни неща.

Достигнахме шлюза Есна. За плаващите по Нил, той представлява една от онези впечатляващи особености на реката между Асуан и Луксор. Преминаването през шлюза отне около 20 минути. Корабът изчака реда си и навлезе в шлюза, водата беше изпомпена от затворената част, което свали корабът до нивото на следващия участък от реката. Спуснати с около 7-8 м. по-надолу, продължихме да плаваме към Луксор.

От двете страни на реката се редуваха селца обсипани с груби тухлени къщи и мръсотия, бананови плантации и палмови горички.

Най-красивите гледки за деня ги осигури залезът над Нил. Сякаш самият Амон Ра изля течно злато от небето в мътните води на Нил.

Луксор

В Луксор пристигнахме в 18 ч. През ноември месец това означава, че вече беше тъмно. Пристанището на Луксор ни посрещна неочаквано подредено, чисто и обагрено с красиви рисунки.

Преди повече от 4000 години фараоните издигат нова столица тук, непосредствено до могъщата река, наречена Тива. Тя се превръща е един от най-големите и великолепни градове в света. В новата столица те построяват два нови храма – храмът на Луксор и храмът на Карнак. Качихме се веднага на автобус и се отправихме към първия от тях.

Храмът в Луксор

Храмът в Луксор е огромен. С дължина на почти 3 футболни игрища, той бил много повече от храм. Това място било сърцето на столицата на древноегипетския свят. Векове наред това бил един от най-великолепните египетски храмове. Построен от Аменхотеп, по-късно дострояван от Рамзес II, великия фараон и строител, построил Абу Симбел. Освен многото негови статуи, Рамзес е поставил и два гигантски обелиска на входа на храма, макар днес да е останал само единия. Друг идентичен обелиск е стоял тук над 3000 год. до 1832 г., когато е изпратен като подарък от владетеля на Египет за краля на Франция. 250-тонният каменен стълб може да се види днес на площад Конкорд в Париж.

Но историята на храма на Луксор не свършва тук. 1000 год. след епохата на Рамзес, 3-ти владетел на Египет гравира историята си в храма на Луксор – Александър Велики – един от най-амбициозните завоеватели, които историята познава. Той искал да бъде възприеман с величието на египетски фараон и затова организирал коронясанването си в този велик храм.

Планираното посещение на храма траеше около час, след което беше предвидено друго от онези неща в програмата, които имат повече търговска отколкото туристическа стойност – посещение на работилница и магазин за папирус. Без да се двоумим много, ние решихме да го пропуснем и да ползваме времето да разгледаме храма на спокойствие. Сигурно щяхме да се мотаем още или да се разходим по свещеният път със сфинксовете между храмовете в Луксор и Карнак (реставриран през 2021 г. и вече отворен за посетители), ако 30 минути по-късно не ни бяха насочили към изхода, тъй като обектът затваряше.

Пазарът на Луксор

Оттук нататък оставащата част от вечерта беше свободна. Имахме планирана вечеря на кораба, но тъй като беше все още рано (групата още не се беше върнала от магазина за папирус), решихме да се разходим. Недалеч от храма в Луксор се намира пазарът, така че се насочихме пеша натам.

Пазарът представлява дълга улица с декоративен дървен навес отгоре. Под него – колоритно сборище от сергии и търговци, предлагащи всичко каквото може да му хрумне на човек. Туристи като нас нямаше много, а нямаше и много местни преминаващи вечерта. Това може би беше причината всеки търговец да опита шанса си да ни заговори, да се опита да ни спре и да предложи нещо.

Беше доста особено изживяване. Чувствах се като в компютърна игра, в която главният герой попада в обсега на някоя неигрова единица, в този момент тя се активира с и се развива интеракция. Един ще каже нещо, друг ще покаже, някой по-пъргав ще изскочи две крачки напред да те покани да влезеш в магазинчето му. Този интерес от всички към нас беше толкова силен, че имаше по-скоро обратния ефект. Предпочитахме да не спираме да погледнем дори там, където имаше интересни неща, тъй като те просто не те оставяха да разгледаш. Така един толкова настойчиво ни хвана, че му обещахме да минем на връщане. На връщане той ни позна и вече нямаше как, трябваше да влезем. В крайна сметка и след обичайния пазарлъ си взехме 2-3 сувенира.

Разходка из Луксор

След тази разходка беше време да се връщаме към кораба, където папирус групата се беше върнала, кой с изрисувано парче папирус, кой с изписано име с йероглифи. Денят беше един от най-леките от началото и имахме сили за още разходки. Така че след вечерята решихме да се поразходим още малко по пристанището.

Луксор ни впечатли с подредения си и чист център и спокойствието по улиците. Определено мога да кажа, че това е най-цивилизованият и спокоен голям град, който посетихме в Египет. Имаше светофари, с които дори шофьорите се съобразяваха. В сравнение с дивотията в Кайро, тук разходката беше далеч по-сигурна.

Модерен Египет – какво трябва да знаем при пътуване в страната

Ден 5 беше някак лек, цял ден сме на кораба, направихме няколко спирки, но голяма част от деня мина в плаване по Нил. Ще ползвам част от това свободно време, за да направя едно лирическо отклонение и да дам малко повече информация за хора, които не са били тук досега.

Колко пари ни трябват в Египет?

Като стана въпрос за пазар, пазарлък и „Модерен Египет“ като цяло, да кажа няколко неща и за това колко пари ни трябват тук. Официалната валута в Египет е египетски паунд (EGP). Освен него, се ползват и щатски долари. 1$ е приблизително равен на 20 EGP. Когато бяхме ние, даже курса беше още по-нисък и някои търговци конвертираха 24-25 EGP за 1$.

Аз бях тръгнал с 1500 EGP и около 300 $. Но при организирана екскурзия, единствените разходи са за виза (25 $), туристическа такса (25 $), допълнителни екскурзии и входове, както и покупки. От тези пари изхарчих паундовете изцяло и около 250 $.

Ако сте чели внимателно до тук, значи знаете, че в Египет е прието да се дава бакшиш и местните са готови на всякакви жестове, за да изкарат някой паунд или още повече – долар. Дали ще ви качат багажа до стаята, дали ще ви повозят на карета, която вече им е платена, дали ще са осветили мумията на Тутанкамон с фенерче или пък са видели, че им снимате камилата, ще очакват да им дадете нещо. Някои даже ще са нахални и ще си искат, ама то не било за тях, а за камилата. Колко ще им дадете зависи от вас. Затова е хубаво да имате винаги под ръка дребни банкноти като 5, 10 и 20 паунда или по 1 долар.

Но не взимайте и прекалено много пари в брой. Според закона може да внесете пар кеш, но нямате право да изкарвате повече от 5 000 EGP от страната. Един приятел си беше взел повече и реши да види колко са му останали тази последна вечер на кораба. Извади да ги брои на масата в ресторанта, където няколко сервитьора веднага го локализираха. Е тия хора не спряха да го обгрижат и на вечеря, и след нея и на закуска следващата сутринта…

Хората на съвременен Египет

Обикновеното население живее доста бедно. Следните снимки са от района на Гиза и пирамидите:

Но един турист на организирана екскурзия в Египет главно има допир с обслужващ персонал в ресторанти, хотели и кораби, както и търговци. И докато първите получават пари за това, че вие сте там, то търговците трябва да изкарат парите си тепърва от вас. Затова те са тези, които са-най запомнящите се. Дали ще са камилари около пирамидите, кочияши или пък продавачи на сергии на пазари, покрай храмове, пристанища, входове и изходи на забележителности, или пък лодкари мятащи стоки към кораба, всички те ще се опитат да ви накарат да си купите нещо от тях или да ползвате услугите им. Всички те ще се опитат да ви цакат с цената като обявят в пъти по-висока такава. Какви са основните неща в пазарлъка писах вече през Ден 3, Ботаническата градина на Асуан.

И да, някои са доста нахални. Например тази вечер не липсваха собственици на карети, които настояваха да ни возят до пазара на Луксор. Най-нахалният от тях като ни видя 4 човека, реши че не можем да ни изпусне. Същият ходи по нас сигурно 200 м. да ни агитира. Тук е момента да кажа, че ако не искате да ползвате или купите това, което ви предлагат, най-добре е да не отговаряте нищо, а да вървите сякаш не чувате нищо. Всякакви обосновавания защо не искате са знак за отсрещната страна да приеме това като начало на пазарлък. Оттам нататък знаете какво става.

Въпреки това леко агресивно маркетинг поведение, хората са честни. Въпреки че обявяват високи цени и се налага пазарлък, когато се съгласите на дадена сума, няма да ви вземат повече и да откажат да върнат ресто. Сделката си е сделка. Дори лодкарят, който му пускате едра банкнота, ще сложи ресто и ще ви хвърли рестото заедно със стоката.

Установихме и още нещо – никой не посяга да краде. В най-претъпкания пазар да сте и да сте единствен турист, никой няма да пипне в джоба или чантата. Дори и децата са възпитани, ходи до теб, дава ти било то гривна, дреха или някакви други дреболии, но няма да се изкуши да ти вземе нещо. Със сигурност ако сте в Барселона или Париж, трябва да пазите вещите си в пъти по-зорко отколкото тук в Египет.

Сигурност

Като стана въпрос за сигурност, няколко неща, за да нямате проблеми с местните власти. Имайки предвид размириците в периода 2011 – 2014г., египетските власти са… бих казал параноични за всякакъв възможен шпионаж. Именно затова:

Снимането на всякакви военни обекти или обекти пазени от военни е забранено в Египет.
Не си взимайте любителски радиостанции за комуникация.
В никакъв случай не взимайте дрон.
Забранено е изнасянето на корали от Египет – това по принцип, не във връзка с шпионажа.

Вода в Египет

Няколко кратки неща тук:

Водата от чешмата в Египет не е годна за пиене от хора, несвикнали с нея.
Вода имаше във всеки хотел, по една ни раздадоха на пристигане, а да си я купите не е по-скъпа от тази в нашите магазини (може да се пазарите), така че не е нужно да си взимате оттук.
Дори за миене на зъби ние ползвахме бутилирана вода.

Храна в Египет

Преди да дойдем тук бяхме чували какви ли не неща за храната тук – че не е хубава, че не е хигиенична, че ще имате стомашни проблеми и т.н. От личен опит мога да кажа, че храната беше не само добра, но и много вкусна. Дори във влака, където атмосферата беше има-няма 1 звезда, вечерята не беше лоша. Но в хотелите и на кораба беше без забележка – сервираха до голяма степен европейски ястия, някои арабски такива като фалафели и арабски питки. Месо, разбира се без свинско, но много добро пилешко и телешко. Риба имаше всеки ден в различни интерпретации. Плодове – просто превъзходни – грозде, манго, пъпеши, гуава, смоники. Само в Малта май съм ял по-вкусни. Единственото, което може да избягвате са яйца. Както и всякаква улична храна – чувал съм, че е вкусна, но по-добре не рискувайте.

Отиди на следващата страница

Pages: 1 2 3 4

Ден 1: Кайро

Ден 2: Гиза

Ден 3. Асуан

Ден 4. Абу Симбел и Ком Омбо