Тенерифе – Островът на вечната пролет

Тенерифе. Най-големият и най-посещаваният от Канарските острови. На площ от 2000 кв. км. се намира изключително разнообразие от интересни места и Тенерифе има какво да предложи на всеки тип турист – от чудесно време през цялата година с възможност за плаж и гмуркане, до активни спортни дейности и нощен живот. В тази статия ще разкажа за нашето пътуване до острова и най-интересните забележителности, които да не пропускате на Тенерифе.

Да посетя Тенерифе исках отдавна. Може би всичко започна когато го видях за първи път, през 2018г., от скалистите брегове на съседния остров Гран Канария. Вулканът Тейде се издигаше гордо над облаците и реших, че рано или късно трябва да посетя и него.

Дойде 2020г., а с нея и световната пандемия, която затвори света и ни отне много от нещата, с които бяхме свикнали. Едно от тях бе възможността да пътуваме свободно и да посещаваме нови места. Когато лятото на 2020 нещата изглеждаха по-оптимистични, се престрашихме и взехме билети за началото на 2021. Да, но положението се влоши отново, пътуванията бяха все така рисковани, а стигането до заветния остров изискваше 2 полета в посока. На всичко отгоре избухна и вулканът на остров Ла Палма, който допълнително влоши ситуацията и даде сигурен знак, че надеждите ни са напразни. Имахме късмет, че авиокомпаниите разместиха всички полети достатъчно, за да си анулираме билетите и да чакаме по-добри времена.

Транспорт София – Тенерифе

Затова, когато купихме нови билети за март 2023, до последно се опасявах, че ще изскочи нещо ново и непредвидено и ще възпрепятства стигането до заветната цел. Имахме повече късмет и ето, че дойде дългоочаквания момент да заминем. Облечени с всички дълги дрехи, с които разполагахме, се запътихме към летище София. Казвам всички дълги, защото пътувахме само с ръчен багаж. Директни редовни полети от София до Канарските острови няма и затова минималния брой на полетите за двете посоки е 4. Сумата за допълнителен куфар за толкова полети означаваше да платим още веднъж цената на билетите, които в интерес на истината взехме много изгодно. Сметката показа, че да си вземем дрехи там ще е по-изгодно от това да караме куфар 8000 км, затова стегнахме по една раница само с най-необходимото за 5 дни на Тенерифе.

На отиване трансферът ни беше в Рим. В италианската столица кацнахме следобед (на летище Чампино, CIA). Имахме около ден във Вечния град, където успяхме да видим набързо основните забележителности (голяма част по тъмно) и да хапнем прясна паста. Ако имате повече време в Рим, в тази статия може да прочетете какво да видите.

Следобед на следващия ден се отправихме към голямото международно летище на Рим – Фумичино (FCO), откъдето хванахме полета за остров Тенерифе. Това беше най-дългия полет от пътуването – 4,5 часа. Към 21 ч. местно време кацнахме на Тенерифе юг (TFS).

Обща информация за Тенерифе

С площ от 2 034 кв. км. и население от почти милион жители, Тенерифе е най-населеният остров в Испания и Макаронезия. Разположен е на около 1300 км югозападно от континентална Испания и на 300км от крайбрежието на западна Африка. Дълъг е около 80 км и широк 50 км в най-широката си част. Разположението му е причината островът да има топъл и мек климат, с много слънчеви дни през по-голямата част от годината. Валежи има малко, концентрирани основно в периода от октомври до март.

Въпреки че е част от Испания, от 1982 г. Канарските острови са автономна провинция разделена на две – източните острови Лансароте и Фуертевентура и западните – Гран Канария, Тенерифе, Ла Гомера, Ла Палма и Ел Йеро. Приблизително пет милиона туристи посещават Тенерифе всяка година, което го прави най-посещавания остров в архипелага. Той е една от основните туристически дестинации в Испания и е домакин на един от най-големите карнавали в света – Карнавалът в Санта Крус де Тенерифе, провеждан през целия месец февруари.

Транспорт на Тенерифе

Както и на другите Канарски острови, на които съм бил, и тук най-добрият вариант за опознаване на острова е обиколката му с кола под наем. Пътищата са в отлично състояние и ако не се плашите от завои, препоръчвам тази опция за транспорт. Затова първата работа, която направихме след като слязохме от самолета, беше да си вземем колата под наем, резервирана 2 месеца по-рано.

Имайте предвид, че ако пътувате с вътрешен полет от/до Испания – ще летите до/от летище Тенерифе север (TFN). Ако пътувате с международен полет, ще летите до/от летище Тенерифе юг (TFS). Колата под наем може да се вземете от едното летище, а да се остави на другото. Малко по-скъпо е, но ако пътувате от различните летища, както беше в нашия случай, се оказа удобна опция.

На Тенерифе може да се спира навсякъде безплатно, стига да е място за паркиране. Дори в градовете няма зони, но трябва да се спира само на обозначени места. Ако спрете на платното, рискувате глоба, а опитът ни от предишни острови показва, че глобите на стигат безпрепятствено до България. Това важи и за скоростните ограничения по пътищата.

Къде да отседнем на Тенерифе

Бяхме си наели къща от южната страна на острова, в село Chayofa. Селото се намира сравнително близо до летище юг, както и до големите курорти Los Cristianos, Playa de las Américas и Costa Adeje. Къщата имаше всичко необходимо за комфортен престой на голямата ни група от 11 човека.

Ако се чудите в коя част на острова е по-добре да се позиционирате, това са моите съвети:

• Ако държите на това да сте на по-слънчево място – южната част на острова.
• Ако фокус са ви плажовете и курортните градове – южната част на острова.
• Ако искате да разгледате по-традиционните селища на Тенерифе и по-спокойните от туристи места – изберете северната част на острова.

А ако разполагате с достатъчно време, може би най-добрият вариант би бил да разделите нощувките на две места – едно на юг и второ на север.

Забележителности на Тенерифе

Предложеният ред на забележителностите на Тенерифе горе-долу следва оптималната последователност спрямо разположението им. Разстоянията на острова не са толкова големи, така че всеки може да избере своя маршрут както му харесва и дори да включи забележителности от различни части на острова в един ден или пътуване. Ние ги групирахме по следния начин:

Ден 1: Забележителности на Тенерифе, северозападна част
├─ Loro Parque
└─ Los Gigantes

Ден 2: Забележителности на Тенерифе, североизточна част
├─ Santa Cruz de Tenerife
├─ Playa de las Teresitas
├─ Park Anaga
├─ Mirador de Jardina
└─ San Cristóbal de La Laguna

Ден 3: Забележителности на Тенерифе, централна и северозападна част
├─ Pino Gordo
├─ Teide
├─ Masca
├─ Garachico
└─ El Drago, Icod de los Vinos

Ден 4: Забележителности на Тенерифе, южна част
├─ Siam Park
├─ Los Cristianos
└─ Sanatorio de Аbona

Ден 1: Забележителности на Тенерифе, северозападна част

Първата сутрин на острова ни посрещна със слънчево време. Магистрала TF-1 е основната пътна артерия от южната, западната и източната част на Тенерифе. Качихме се по колите и се отправихме по нея на север по западния бряг на острова. До Сантяго дел Тейде пътят е магистрала, след това става планински.

Loro Parque

Първата ни дестинация беше Лоро парк. Разположен недалеч от Пуерто де ла Крус, на площ от 13 хектара, модерният резерват е дом на над 400 вида животни. Паркът е основан като резерват за папагали, откъдето идва и името му („loro“ – папагал, исп.). До момента Лоро парк е спасил 12 вида папагали от изчезване. Звездите на този парк – големите цветни папагали – имат представление, където освен, че говорят и летят на ръка разстояние от публиката, също показват своите умения да разпознават форми и да решават задачи.

С течение на времето фондацията се заема с опазването и на други застрашени видове. Паркът разполага днес с най-голямата в света изложба на пингвини на закрито, с най-дългия тунел за акули в Европа и е един от двата парка в Европа, в които има косатки. Като стана въпрос за косатки – този кит-убиец, стоящ на върха на хранителната верига в океана, в парка предлага зрелищно водно шоу. Друго такова имат и добродушните делфини, които показаха различни скокове и танци. Интересно и музикално водно шоу предлагат и морските лъвове, други интелигентни бозайници, живеещи в океана.

Цяла една част от парка е посветена на подводния свят – всевъзможни риби и хипнотизиращи цветни медузи. Зад плътни черни завеси може да влезете в пещерата на прилепите. И ако не ви стига да гледате птици през клетките, в Лоро парк може да влезете при тях. Под опънати мрежи, издигнати над височината на дърветата, по изградени пътеки и мостове, минаващи през короните на дърветата, посетителят може да се разходи само на ръка разстояние от шарените птички.

Лоро парк – много повече от зоопарк

Ако се разхождате из парка, на много места може да видите надписа Animal Embassy. Съвременните зоологически градини като Лоро парк са „посолства на животните“ и идеален прозорец за доближаване на животинския свят до този на хората. От лъвовете и тигрите, властващи в саваната, до пингвините на южния полюс, за всички животни се полагат специални грижи, така че да се чувстват максимално близо до естествената им среда.

Днес паркът се е превърнал в една от най-големите атракции на Тенерифе и най-добрия и модерен зоопарк, който съм посещавал. Със сигурност тази забележителност на Тенерифе попада като задължителна във всеки един списък за острова, така че няма как да не ви я препоръчам и аз. Ние планирахме да я разгледаме за няколко часа, но беше просто невъзможно. Бих ви препоръчал да си отделите цял ден тук. Вътре има и места за хапване, а може и да си внесете храна и да хапнете сред зеленината и животните.

Цената на билета е 40€ и включва цял ден престой, както и достъп до 4-те представления с животни. Комбинация с билет за Сиам парк е 70€ за двете, с което спестявате 10€. Билети могат да бъдат закупени на място или на loroparque.com.

Los Gigantes

Вече късен следобед напуснахме този райски парк и се насочихме обратно на юг по западното крайбрежие. Стигнахме до следващата от известните забележителности на Тенерифе – Los Gigantes – тъкмо навреме за залеза. Гигантите представляват феноменални скали, спускащи се отвесно в океана. Мястото за наблюдение се казва Mirador Archipenque.

Останахме да се наслаждавам на залеза докато слънцето не се скри зад недалечния остров Ла Гомера.

Ден 2. Забележителности на Тенерифе, североизточна част

Ден 2 беше предвиден за североизточната част на острова, където са събрани не малка част забележителности на Тенерифе. Отново потеглихме по TF-1, този път на изток.

Santa Cruz de Tenerife

Започнахме със столицата на острова – Санта Крус де Тенерифе. Тук се включихме в обиколка на града от тип Free Tour (безплатна, с бакшиш за гида накрая), където ни разказаха за историята на Тенерифе.

История на Тенерифе

Най-ранното свидетелство за човешки живот на Тенерифе датира от преди 2000 години, когато островът е населен от племената гуанчи. Островът бил разделен на отделни кралства, като начело на всяко имало вожд, наречен менсей. Както в древен Египет, характерен за тях бил култът към мъртвите, при който се практикувала мумификация на трупове.

През 1402 година на хоризонта се появяват испанците и започват битки с местните за превземането на островите. Първи се предават Лансароте, Фуертевентура и Ел Йеро, Тенерифе е последният превзет остров. Битката за него продължава 94 години, като през 1496 г. в долината на Ла Оротава е победен и последният менсей на име Бенкомо. Но най-значимият конфликт в испанската история е 300 години по-късно – британската атака в Санта Крус на 25 юли 1797 г. от адмирал Хорацио Нелсън. Докато води десантната група Нелсън е тежко ранен в дясната си ръка, което налага ампутация и. Няколко часа по-късно Нелсън повежда нова атака. След ожесточена битка довела до много жертви, генерал Антонио Гутиерес отблъсква нашествениците. На 5 септември 1797 г. британците правят нов опит за нападение в района на Пуерто Сантяго, който е отблъснат от жителите на Сантяго дел Тейде. Някои от тях хвърлят камъни по британците от скалите на Гигантите.

Между 1833 и 1927 г. Санта Крус де Тенерифе е единствената столица на Канарските острови. През 1927 г. правителството разпорежда столицата да бъде поделена с Лас Палмас де Гран Канария. Оттогава двата града споделят функциите на административен център за автономната област на Канарските острови. Днес, с население от 200 000 души, градът е вторият най-населен град на архипелага след Лас Палмас.

Разходка из Санта Крус

Обиколката беше доста подробна и ни отне 2 часа. Затова по-скоро препоръчвам самостоятелна разходка тук или още по-добре в Сан Кристобал де ла Лагуна, който е запазил автентичния си вид доста повече от модерната столица Санта Крус.

Playa de las Teresitas

След като хапнахме в столицата, продължихме на североизток. Недалеч от Санта Крус се намира един от най-красивите плажове на Тенерифе – Тереситас. Приближавайки се към плажа, няма как да не се впечатлите от зашеметяващия контраст между златистия пясък, лазурните води на Атлантическия океан и високите пресечени планини. Този плаж е истински рай, който лесно може да ви накара да се почувствате в картина от пощенска картичка. Всъщност златният пясък е внесен от пустинята Сахара през 70-те години на миналия век. Водата беше кристално чиста, но в началото на март – и доста студена.

Park Anaga

След като се насладихме на слънцето и плажа, продължихме към следващата дестинация – национален парк Анага. След няколко километра пейзажът рязко започна да се променя. Склоновете ставаха все по-зелени и тревисти. Когато спряхме на едно уширение да щракнем някоя снимка и да се насладим на гледката назад към океана, имахме чувството, че сме попаднали в сцена от Джурасик парк. Анага представлява планински горист масив, с остри върхове и дълбоки долини, осеян с очарователни селца, разположен на североизток от Санта Крус в издължената част на острова.

Пътят към Анага

Продължихме напред и нагоре, заобиколени от тучна зеленина и извисяващи се планини. Навигацията на колата показваше криволичещия път, който беше всъщост тясна асфалтова ивица между извисяващите се планини и стръмни долини. Продълговати бетонни блокове бяха единствената пречка за разсеяния от красотата встрани шофьор, да не полети в пропастта. Стръмни наклони се редуват с остри завои тук и както и на Лансароте, употребата на клаксон в по-тесните части на пътя беше начин да оповестим приближаването ни. Пътят тук определено не е скучен .

С всеки километър нагоре в планината, зеленината встрани от пътя се увеличаваше. Когато приближихме Крус дел Кармен спряхме на един мирадор, за да се насладим на гледките, разбрахме каква е причината за тази необичайна зеленина и растителност. Под влияние на климата в тази част на острова ниската облачност, идваща от север, прехвърля билото на планината и се спуска като лавина по долините на южните склонове. Тази влажност благоприятства растителността, която изобилства във различни височини и багри. Тази точка за наблюдение предлага зашеметяваща гледка към околния пейзаж.

Напред през облаците

Качихме се отново в колите и потеглихме. Този път сякаш не през горите, а из облаците. Докато се изкачвате все по-високо и по-високо, Анага лесно може да ви накара да се почувствате сякаш сте на върха на света. Пътят продължава по билото на планината и не след дълго достигнахме малкото селце La Cumbre. Тук станахме свидетели на страхотни пейзажи – окъпани в облаци, дълбоки долини водеха погледа до океана в далечината. Спряхме тук да си починем и да се насладим на свежия влажен планински въздух.

Времето е много променливо в тази част на острова и затова връхните дрехи са задължителни. Температурата тук беше поне 10 градуса по-ниска от тази на плажа Тереситас, а слънцето – скрито от облаци. Това явно не пречеше на група местни пенсионери да седят на местното кафене тук и да обсъждат (вероятно) удивените туристи като нас, озовали се в тази не толкова позната част на острова. Това е най-отдалечената точка от туристическата част и курортите и може би затова и най-девствената и красива. Ние нямахме достатъчно време да направим пешеходна разходка, но ви уверявам, че и разходката с кола си струва. Ако разполагахме с повече време, щяхме да потърсим влажните и мъгливи тайнствени дебри на Анага, наречени „Омагьосаната гора“ (Bosque encantado). Но както обичам да казвам аз – трябва да остане нещо и за следващия път.

Mirador de Jardina

За щастие на всички пътници не беше необходимо да се връщаме назад по същия път. Продължихме напред и скоро започнахме да се спускаме обратно в градската агломерация около столицата. Преди да стигнем до нея, един завой с много наспирали коли ни подсказа, че има интересно място. Така и се оказа – бяхме на Mirador de Jardina точно навреме за залеза. Тучни зелени поляни и малки хълмове отстъпваха място на селище, което се разливаше в долината. Сгушен вече под дебела облачна покривка беше и Сан Кристобал де ла Лагуна, един от големите градове на острова. Зад тях, гордо издигаше снага вулканът Тейде.

San Cristóbal de La Laguna

Сан Кристобал де Ла Лагуна, известен по-накратко като Ла Лагуна, е бившата столица на Канарските острови. Разположен е непосредствено до Санта Крус и по този начин заедно образуват един голям градски център. Ла Лагуна е третият по население град на архипелага и вторият по население на Тенерифе. Историческият му център е обявен за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1999 г. Така че ако решите да разгледате него вместо Санта Крус, няма да сбъркате. Всъщност Ла Лагуна е много по-добре съхранен в оригиналния си вид, отколкото столицата.

Ние за жалост нямахме възможност да го видим по светло. Разходихме се само вечерта, докато си търсехме ресторант, където да хапнем.

Ден 3. Забележителности на Тенерифе, централна и северозападна част

Ден 3. След като предишните дни бяхме заобиколили отляво и отдясно по периферията на Тенерифе, днес не ни оставаше друго освен да атакуваме средата му. Това означаваше само едно – да караме нагоре към вулкана. През Чайофа минава единият от пътищата, които водят към Тейде и именно него (TF-51) хванахме ние.

Pino Gordo

Пътят е обичаен за Тенерифе – остри завои, серпентини и наклони преодоляват денивелацията. При най-високата община на Канарските острови – Вилафлор де Часна, 1400 м. н.в. – едни огромни дървета ни направиха впечатление. За щастие тук, както и навсякъде на острова, има предвидени паркинги в специални уширения на пътя, така че любопитните туристи като нас да могат да спират безопасно.

Атракцията в случая бяха две огромни иглолистни дървета от вида канарски бор, емблематични със своята височина и възраст. Pino Gordo („Дебелият бор“), със своята височина от 45 м., е по-възрастният от двата. Според оценките е на 700-800 год., което го прави едно от най-възрастните дървета на остров Тенерифе. Това означава, че той е израснал тук по времето на аборигенските племена, преживял е не само испанското завоевание, но и поне едно изригване на Тейде, за да достигне до наши дни непокътнат и изпълнен с живот. Тествахме колко човека с разперени ръце трябват, за да обгърнат основата на дънера му. Добре, че групата ни беше достатъчно голяма, защото бяха необходими 7 човека, за да затворим кръга.

Недалеч от него се намира и вторият бор – Pino de Las Don Pernadas. Той е с около 200 год. по-млад, но пък е по-висок – цели 56 м. Тези два бора имат привилегията да бъдат най-високите местни дървета в цяла Испания.

Teide

Продължаваме нагоре по TF-21, терена става все по-суров и всякаква зеленина започва да отстъпва. Само упоритият канарски бор процъфтява напук на сухия каменист терен. Пътят се губеше в завоите, като на места зад дървената мантинела не се виждаше нищо друго освен синьото небе.

Скоро навлязохме в района на Национален парк Тейде. Пейзажът е доминиран от сурови скални образувания, жизнена флора и зашеметяващи гледки, които стигат до океана. Вулканът Тейде, с височината си от 7500 м. спрямо океанското дъно, е третата по големина вулканична формация на нашата планета (след Мауна Кеа и Мауна Лоа, Хавайски острови). Височината на най-високата му точка е 3715 м., което го прави най-високият връх в Испания и десетият по височина остров в света. Оттук до върха единственият начин за качване е с лифт, който преодолява близо 1500м., за да качи пътниците си на 3555 м. Билети се купуват само онлайн, като най-добре това да се направи няколко дни предварително. Спиращите дъха гледки към всички посоки на острова и океана си заслужават цената от 38€ за двупосочен билет. Билети могат да бъдат закупени само от официалния сайт: volcanoteide.com.

Национален парк Тейде

Теренът около върха представлява плато, разположено на височина от малко над 2000 м., богато на природни красоти и геоложки чудеса. Цялата планина е спящ вулкан, който за последен път е изригнал през 1909 г. от по-ниския връх Pico Viejo („Старият връх“). За това свидетелстват най-черните скали в този извънземен пейзаж. Испанците наричат този негостоприемен груб терен malpais (‘лоша земя’). На мен ми напомни много на остров Лансароте, който в голяма част изглежда по начина, по който изглежда национален парк Тейде.

Като цяло посещението на национален парк Тейде е незабравимо преживяване, което съчетава природна красота и зашеметяващи гледки. Затова за мен е една от задължителните забележителности на Тенерифе. Оттук продължаваме по TF-38, който води на север из черните камъни. Той беше доста прав като се има предвид на каква надморска височина се намира. Спряхме за снимки на Mirador de los Poleos, където може да се види как е текла реката от лава надолу по хълма. Боровите дръвчета са първите, които се опитват да населят този malpais. Оттук се откриха не само красиви гледки към долината и Тейде, но и към съседния остров Ла Гомера, който си пожелахме да посетим също.

Masca

Спуснахме се обратно на магистрала TF-1 от западната страна на острова. Продължихме на север както и в първия ден, но този път при Сантяго дел Тейде не продължихме направо, а завихме на запад към следващата в списъка ни от забележителности на Тенерифе.

Пътят към Маска

Дестинацията ни е китното селце Маска, до който води най-тесния и усукан път, по който минахме на Тенерифе и изобщо най-екстремния, по който съм карал някога. По този криволичещ път от Сантяго дел Тейде до Маска се стига за около 25 минути. Кара се много бавно, тъй като има достатъчно движение в двете посоки, за да се налага изчакване. Завоите са малко по-широки от останалата част от пътя и са предпочитано място за разминаване. В правите участъци разминаването става на сантиметри, както от бетонните мантинели, така и от огледалата на насрещно движещите се.

Като цяло пътуването от Сантяго дел Тейде до Маска е приключение само по себе си, но ви уверявам, че си заслужава. Докато напредвате бавно по тесния път, ще може да се насладите на зашеметяващи гледки към планините и Атлантическия океан. И въпреки че целият път до Маска е един голям мирадор, на най-красивите места са предвидени и уширения за спиране. С наближаването на Маска пътят става по-тесен и криволичещ, но пейзажът става още по-завладяващ.

Маска

Маска е малко и живописно селце, сгушено в дъното на дълбоко дефиле. Селото е заобиколено от склонове с палми, пресечени планини и извисяващи се скали, които погледнато отдолу сякаш докосват небето. Началото на март селото беше потънало в зеленина и вече дърветата разцъфтяваха. На какво по-хубаво място може да си завърже мартеницата човек!?

Една от най-популярните гледки тук е скалата, стърчаща в тесния каньон, който води надолу към океана.

Въпреки че има доста туристи и тук, очарователното и спокойно селце изглежда толкова далечно от суетата на устроените курорти на юг. Маска, заедно с националния парк Анага, предлага най-зашеметяващите гледки на острова и се нареждат сред най-дивите и девствени кътчета на Тенерифе, които си струва да бъдат изследвани.

Garachico

Направи ми впечатление, че повечето туристи, които посещават Маска, се връщат по същия път към Сантяго дел Тейде. Ние, водени от желанието да повтаряме колкото се може по-малко пътища и да разгледаме повече от острова, продължихме напред. TF-436 продължава все така из дивите планини на север почти до срещата със северния бряг. Движението насам намаля, караше се приятно и спряхме на още няколко места, предлагащи зашеметяващи гледки.

Пътят в някакъв момент от спускането се разшири официално до две платна. Продължихме покрай океанския бряг докато достигнем Гарачико.

Гарачико е очарователен малък град, разположен на северното крайбрежие на Тенерифе, известен с живописните си улички и историческата си архитектура. Градът има богата история – основан е през XVI в. и някога е служил като основно пристанище на целия остров. От тогава датират редица исторически сгради и забележителности, които си заслужава да се посетят като манастира Сан Франциско и църквата Санта Ана. Има и малка крепост, построена през XVI в. за защита от пиратски нападения. Но през 1706 г. събитията придобиват драматичен обрат. Вулканично изригване от северозападната зона на острова излива лава в залива и на практика унищожава половината град, пристанището на града и с това поминъка му. Разходката из тесните и спокойни улички тук е удоволствие.

Естествените басейни

Иронично, същата природна сила, причинила толкова беди на града, създала нещо зашеметяващо, което днес е популярна атракция за посетителите на района. Една от основните забележителности на Гарачико са естествените му басейни, образувани от вулканични скали, които създават естествени прегради между океана и брега. Тези басейни са облагородени с пътеки и стълби и са идеални за слънчеви бани. Отварят врати за летния сезон: 23.юни – 23.септември, 11:00 – 19:00ч. За съжаление през март не работеха, но пък за щастие имахме късмет да сме тук точно за поредния спиращ дъха океански залез.

Освен с историята и природните си красоти, Гарачико е известен и с местната си кухня. Тук се насладихме на най пресните и вкусни морски дарове за цялото пътуване, придружени с традиционните канарски картофи.

El Drago, Icod de los Vinos

От Гарачико се отправяме обратно към южната част на острова. Пътят ни минава през китното градче Icod de los Vinos. Тук се намира едно неповторимо растение, произхождащо от Канарските острови, което е символ не само на селището, но и на остров Тенерифе. Хилядолетното драконово дърво. С височина от около 20м. и още по-голям диаметър, това дълготрайно растение е един от най-големите и най-стари известни примери на вида Dracaena drago в света.

Дълго време се е смятало, че драцената от Икод е на поне 1000 години – оттам и името Drago Milenario или „Хилядолетно драконово дърво“ – но според по-нови проучвания тя е на около половината от тази възраст. Независимо от това, това е най-старото и най-величественото по рода си на Канарските острови и от 1917 г. насам е национален паметник. Ако минавате оттук, не го пропускайте.

Ден 4. Забележителности на Тенерифе, южна част

Ден 4. Последният ден, с който разполагахме на острова, беше предвидено по-лек. Първоначално си мислех да идем отново на североизток в мъгливите и влажни гори на магическата Анага, но интензивна програма на трите предишни дни си каза думата и склоних да се отдам и аз на лежерна програма. Затова след закуска запалихме колите и след 10 мин. бяхме на следващата от задължителните (според мен) атракции на Тенерифе – Сиам парк.

Siam Park

Сиам парк е световноизвестен аквапарк, разположен в Коста Адехе – един от курортите на южната част на Тенерифе. Построен е през 2008 г., вдъхновен от древното кралство Сиам, днешен Тайланд. Паркът е проектиран така, че да предостави на посетителите едно завладяващо преживяване, като сградите, озеленяването и атракциите отразяват културата и стила на Тайланд. Сиам парк е отличен като най-добрият аквапарк в Европа, но няма да е пресилено, ако кажем, че е един от най-добрите водни паркове на планетата. Също държи рекорда за най-голяма изкуствена вълна в света. Атракциони вдигащи адреналина, басейни, огромен изкуствен плаж, първокласни ресторанти… Думите не могат да го опишат, снимки също (а и нямам), затова ако сте на Тенерифе, не го пропускайте. Сиам парк разполага с всичко необходимо за един незабравим ден.

През лятото е отворен от 10 до 18 ч. През останалата част от годината работи от 10 до 17 ч. Цена за посещение: 40€ (в комбинация с Лоро парк – 70€). Повече информация за атракциите и билети могат да бъдат намерени на siampark.net.

Los Cristianos

А ако не си падате по екстремните изживявания (въпреки че Сиам Парк предлага и много спокойни), може да посетите някой от плажовете около южните курорти, като Los Cristianos.

Sanatorio de Аbona

Накрая и на последно място, слагам още една атракция, която фигурира в много пътеводители с забележителности на Тенерифе – Санаториума на Абона.

Мястото се намира в южната част на остров Тенерифе и определено има много интересна история. Комплексът се състои от повече от 40 сгради и е проектиран през 1943 г. като санаториум за прокажени, но поради научния напредък в лечението на болестта проектът е изоставен, преди да бъде завършен, така че никога не е използван за тази цел. Използван е като тренировъчен лагер от испанската армия, а днес е демилитаризиран и все така изоставен, превърнал се в популярна дестинация за градски изследователи и създатели на графити.

А защо казах, че го слагам на последно място? Дори да сте като мен и да ви привличат места със зловеща атмосфера и мрачна история, това просто не се вписва тук на Тенерифе. Личното ми мнение, е че след всичките зелени планини, златни плажове, екзотични животни и подредени градчета, няма причина да искате да посетите този изоставен град. Дори залезът тук изглеждаше някак тъжен.

Транспорт Тенерифе – София

Рано сутринта на 5-тия ден стегнахме багажа и отпрашихме на север. Летище Тенерифе север (TFN) е на около час път от южната страна на острова. Заредените с гориво коли оставихме на летището. Тук е моментът да препоръчвам Goldcar като компания – ползвали сме ги при всяко пътуване до Канарските острови и никога не сме имали каквито и да е проблеми.

TFN е вътрешно за Испания летище, по-малко е и проверките се минават бързо, няма и много хора. За разлика от деня, в който наблюдавахме летището от Mirador de Jardina, днес беше ясно, без никаква облачност. Подобна облачност през март.1977 г. е допринесла летище TFN да стане печално известно и до днес като мястото на най-жестоката авиокатастрофа в историята, отнела живота на стотици хора.

Излетяхме от Тенерифе и се издигнахме над острите хълмове, Санта Крус и плаж Тереситас. Оттук продължихме към Барселона. Там разполагахме с още ден и половина преди да се приберем в България. Повече за забележителностите в средиземноморския град може да прочетете в статията за Барселона.

Колко струва самоорганизирана екскурзия до Тенерифе?

Тенерифе е третият от Канарските острови, който имах късмета да посетя. За мен пътуването до тук беше истинско приключение включващо почти 8000 км. по въздух, над 700 км. с кола на острова, няколко-стотин метра по пързалки с вода и не знам още колко пеша. С всеки следващ остров се убеждавам все повече в едно – Канарските острови са повече различни отколкото еднакви. От Лансароте – Черната перла на Канарските острови, където бяхме свидетели на вкаменения гняв на вулканите, през Гран Канария – Миниатюрният континент, съчетаващ гори, планини и пустиня в едно, та до Тенерифе – Островът на вечната пролет, всеки един от Канарските острови е красив по-свой начин и заслужава да бъде преоткрит.

Дали Тенерифе е най-красивият от тях не мога да кажа, но определено е най-туристическият. Без значение дали посещавате Тенерифе заради топлото зимно време или страхотните плажове, ви препоръчвам да посетите Национален парк Тейде и двата неповторими парка – Лоро и Сиам парк. Всеки един от тях изисква по един пълен ден за най-пълно преживяване. Също препоръчвам да отделите известно време и за опознаване на острова и откриване на многобройните му природни чудеса като парк Анага и района на Маска, а също и на красивите традиционни градове като Ла Лагуна и Гарачико, където можете да се докоснете до местната култура и архитектура. И ако на вас, както и на нас, не ви стигне времето за всичко, не се притеснявайте, ще се върнем отново, стига да е благосклонен виновникът за цялата тази красота – могъщият Тейде.