Египет с круиз по Нил

Ден 3. Асуан

Събуди ме чукане по вратата и гласа на шафнера, анонсиращ “Breakfast in 5 minutes”. Беше малко след 8 ч. Лошото беше, че все още ми се спеше адски, хубавото – че все пак бях успял да заспя по някое време и не бях паднал от леглото. Погледнах през прозореца – зад надрасканото стъкло се зеленееше гъста растителност. Зад тях, в рязък контраст с пустинята на фон, се синееше широкият Нил. Явно бяхме пресекли реката и вече бяхме на източния ѝ бряг.

Наистина, след 5 минути шафнерът се появи на вратата с усмивка и подноси със закуска – кроасан, кекс и разни неща за мазане на хлебче. Закуската и черния чай ме поободриха, та взех фотоапарата да щракна и някоя снимка.

В Асуан пристигнахме в 10 ч. Градът ни посрещна с по-топло време от Кайро. Качихме се в автобуса и потеглихме отново. Този път към язовирната стена на Асуан – най-големият южен град на Египет с население от над 1 милион души. Първите ни впечатление бяха, че е доста по-чист от многомилионния Кайро. Дори непрестанното бибипкане почти го нямаше и градът се усещаше доста по-спокоен. Освен всичко друго, тук се намира и огромна православна църква.

Ако не искате да си причинявате гореописаното изживяване с влака, до тук се предлагаше опция със самолет и нощувка в хотел. По-комфортна опция, но пък влакът си беше изживяване сам по себе си, така че не съжаляваме. Автобуса мина да събере хората, долетели до тук и продължихме към язовира на Асуан.

Ниският язовир на Асуан

На юг от града се намира известният язовир Асуан, един от най-големите в света. Всъщност язовирите са два – нисък и висок. Пътят ни отведе първо през стената на ниския язовир. Построена през 1902 г., стената имала за цел да регулира неравномерното течение на река Нил, предотвратявайки ежегодните разрушителни наводнения и създавайки запас от вода, която да се използва в земеделието при сухи периоди. Дори ниската стената със своите 2 км. е впечатляваща и по времето на завършването си е била най-голямата зидана стена в света.

Високият язовир на Асуан

Ниската стена е надстроявана 2 пъти с цел разширяване на капацитета, но след като през 1946 г. е почти залята от придошлите води на река Нил, администрация взема решение вместо да я надстроява за трети път, да построи втора стена на 7 км нагоре по течението. Така се появил високият язовир, към чиято стена се бяхме запътили. След години на политически опити да се осигури чуждестранно финансиране от Запада, в крайна сметка Съветският съюз, в опит за влияние в района, предоставя финансиране на Египет за изграждането на съоръжението през 1958г. Затова и първото нещо което видяхме в началото на стената беше този висок паметник на съветско-египетската дружба.

Стената е завършена чак през 1970 г. Забавя се заради мащабна спасителна операция под егидата на ЮНЕСКО. Важни археологически обекти, които иначе биха останали под водите на язовира, са вдигнати и преместени от оригиналните си места. Спасени са общо 22 обекта, като по един е подарен на държавите спомогнали най-много за спасяването им. Такъв например е Храмът от Дебод, който бях видял преди няколко години в центъра на Мадрид.

Автобусът ни стовари на средата на стената, дълга цели 4км. Построена от скала и глина, с ширината в основата почти километър, стената се стеснява във височина, за да достигне 40м. ширина при най-високата си част. И понеже мащабът е трудно да се възприеме само с числа, казано иначе: стената е изградена с материал равняващ се на 17 Хеопсови пирамиди. Наистина огромно съоръжение.

От другата страна на стената не се чувствахме застанали през язовир, а пред море. Дължината на езерото Насер (кръстено на президента Гамал Абдел Насер) се простира на 500 км. на юг, достигайки чак до Судан. Стената има отговорната задача да държи 132 кубически километра вода, а египетската армия – да пази и двете стени. на Всеки край на стените имаше военни, контролиращи преминаването, въоръжени до зъби, настръхнали сякаш в очакване някой да ги нападне всеки момент.

Храмът на Изида

След като видяхме стените и огромния воден резерв на Египет, се върнахме обратно до брега на ниския язовир. По кей осеян с търговци на сувенири, които вече бяхме свикнали да виждаме на всяко туристическо място, се отправихме към малко пристанище. Очакваше ни пътуване с моторна лодка до острова с храма на Изида – остров Агилика.

Отров Филе е оригиналното място на храмовият комплекс, към който се насочвахме. Строен през различни епохи – от ерата на фараоните до тази на Цезар, най-старата част е храмът на Изида, построен по времето на Птолемеите и е един от последните големи храмове, построени в Древен Египет.

Комплексът е добре запазен от древността, като изключим щетите по изображенията, нанесени от ранните християни. Страхувайки се от погледите на старите богове, те често обезобразявали лицата и телата на стенописите. След построяването на ниската язовирна стена и последващите и достроявания, храмът започва да се наводнява почти целогодишно. Днес остров Филе е изцяло потопен, а храмовият комплекс е преместен камък по камък по проект на ЮНЕСКО на остров Агилика, където се намира и до днес. Следите от наводняванията все още личат обаче по стените и колоните на храмовете.

След тази обиколка беше ред да се настаним на кораба „Монте Карло“, който щеше да бъде нашето място за нощуване, хранене и транспорт в предстоящите 3 дни. Корабът беше с четири палуби с различни помещения и каюти и широка слънчева палуба над тях. Не знам дали заради пътуването в тясното купе предишната нощ или заради големия прозорец с гледка към Нил, но каютата ми се стори по-просторна от хотелска стая.

По Нил с фелука

След обяда на кораба поехме на допълнителна екскурзия (85 BGN) – разходка по Нил с фелука – традиционна лодка с платно и посещение на нубийско село. Лодката се управляваше от двама души – баща и син вероятно. Въпреки, че височината на платното на лодката надхвърляше дължината ѝ, момченцето умело дърпаше платната, като понякога това му костваше да се провеси изцяло на въжетата.

Имаше и други местни на лодката, които запяха традиционна песен за посрещане в Египет. Една маса в предния край на лодката също „вдигна платна“ и разкри поредната сергия, обсипана с всевъзможни фигурки и накити.

И когато програмата на лодкарите приключи, ето че по реката изникнаха деца плаващи на сърфове, гребейки с кашони или пластмасови капаци. Не вярвахме като екскурзоводката каза „Ей сега ще чуете и Макарена“, но наистина – децата настигнаха нашата лодка, хванаха се за нея и изнесоха цял концерт, в замяна на някой долар, разбира се.

Ботаническата градина на Асуан

Първата ни спирка беше ботаническата градина на Асуан, създадена през XIX в. Разположена на остров, градината предлага подредени алеи, между които се намира голямо разнообразие от дървета, палми и разцъфнали растения от цял свят.

От поредицата „Модерен Египет“: Мястото щеше да е райско, стига да нямаше… търговци. С едно око гледахме градината, с другото как да сведем до минимум срещите си с тях. Лабиринтът от алеи приличаше на онези игри, в които търсиш пътя с най-малко вражески единици и целта е да стигнеш до отсрещния край. Един ни преследваше с дървен крокодил, втори ни пресрещна с два истински крокодила, които предлагаше за снимки. Трети се зададе с две ръце закичени с разноцветни кърпи. Като видя, че нашата странична алея нямаше разклонения, тутакси хвана по нея и разбрахме, че срещата е неизбежна.

– Кърпа, 1 долар. – започна той – Виж! Само 1 долар!

Привлекат ли ви вниманието, оттам нататък ставате лесна мишена. Така и ние се загледахме какво предлага за 1 долар, а той без да чака току извади една кърпа и ми я зави умело на главата. В този момент за него ти вече си купил, въпросът е за колко.

– 20 паунда? – бързо конвертирах 1 долар аз.
– А как 20? 20 са тези евтините, тази е високо качество. 350 паунда.
– Не, не! – благодарих му аз и свалих кърпата.
– Добре, колко даваш…

И така се почна. За това живеят тези търговци – за пазарлъка. Тук просто не е прието, каквато и покупка да е, да я направиш без пазарлък. Такава търговия нито е сладка, нито е сериозна. Види те търговеца, че си чужденец, и веднага умножава поне по 5 реалната цена. Дори и едно най-просто кафе да продава, пак ще вдигне цената. Пазарлъкът може да е лесна работа, може да е трудна, но едно е сигурно – няма как да е бърза. Той изисква време, изисква да си тръгвате, да ви настигат, пак да се дърпате и да си тръгвате. Колкото повече време имате, толкова повече може да играете този танц, за да свалите цената. Е накрая пак е ясно, че са ви минали, просто с по-малко.

Бих казал, че нямах особен успех в пазарлъка аз. Главно защото 95% от времето за даденото място го прекарвах вътре, а през останалите 5% бързах за автобуса покрай сергиите, нямаше как да спазаря нещо. Та така в крайна сметка аз взех кърпата за 150 паунда, а приятел, който се пазари до края на разходката в градината, я взе за 90.

С по една нова кърпа на глава, отново се качихме на лодка (този път моторна) и поехме нагоре по течението към нубийското село. На места лодката се провираше през тесни протоци между малки острови, на които живеят различни птици. От дървения покрив на лодката, където се качихме, можеше да се насладим и на красиви залезни гледки по Нил.

Нубийското село

Стигнахме в нубийското село почти по тъмно. Разноцветните му светлини се отразяваха във водите на Нил. Селото изглеждаше по-скоро направено за туристи. Централната му улица нямаше асфалт. Беше изпълнена с всякакви малки магазинчета, отрупани с артикули във всички цветове. Освен, че се разходихме по нея, имахме включено посещение на традиционна местна къща. В централната ѝ част, боядисана в пъстри цветове, имаше няколко маси с пейки, където ни почерпиха с домашна питка с мед и халва. В другия край на помещението пък като атракция отглеждаха два крокодила.

В Асуан направихме и кратка разходка из центъра. Вечерта беше доста приятна, а градът спокоен. Нямаха сняг, но имаха елха и светеща украса.

Върнахме се обратно на кораба. Вечерята беше разнообразна и вкусна. Оказа се, че дори имат и алкохолна бира – тукашна Stella за 80 паунда. Реших да я пробвам и се оказа по-добра от очакваното, макар че очакването не беше високо. Вече бях готов да проверя дали на кораб се спи по-добре от във влак.

Ден 4. Абу Симбел и Ком Омбо

Супер се спи на кораб. Докато не те събуди алармата в 3:40. Днес не беше ден за наспиване при възможността за екскурзия до Абу Симбел, на която имахме голямо желание да отидем. Пътят от Асуан до Абу Симбел отнема около 4 ч. с автобус, което позволява известно наваксване на съня. Пристигнахме около 8:30 ч..

Абу Симбел

Абу Симбел е името на комплекс от два храма, построени от египетския фараон Рамзес II, наричан Велики. В древността районът е бил на южната граница на Египет, тази с Нубия. Четирите колосални 20-метрови статуи на Рамзес са издълбани в скалата, по две от двете страни на входа. Около краката им има по-малки фигури, изобразяващи децата на Рамзес, неговата кралица Нефертари и майка му. Самият храм се състои от три последователни зали, които се простират на 56 м. в скалата. Мегаструктурата е ориентирана на изток, така че два пъти годишно, на 21 февруари и 21 октомври, слънцето грее директно в светилището на Големия храм, за да освети статуите на Рамзес и Амон, но не и тази на Сет.

На север от главния храм има по-малък храм, посветен на Нефертари. Този храм също е украсен с колоси, изобразяващи Рамзес и неговата кралица, всеки с височина 10 метра. Сложен инженерен подвиг през 60-те години на ХХ век спасеява двата храма от покачващите се води на Нил, резултат от изграждането на високия язовир в Асуан.

Определено ранното ставане и дългия път до тук си струваха. Както и цената от 100 $. Храмът на Рамзес Велики е една от най-известните забележителности в Египет. И въпреки, че още не мога да си представя как се местят два храма с подобни размери, можем само да сме благодарни на хората, които са спасили това древно съкровище от водите на езерото Насър.

Проектът Тошка

Поехме по пътя обратно към Асуан. Пътят се движи на север, успоредно на язовира, но достатъчно далеч от него през Сахара. Пътят и няколко далекопровода бяха единствените следи от хората в тази огромна безлюдна земя, която започва тук и свършва при бреговете на Атлантическия океан.

Малко по-нататък по пътя станахме свидетели на една доста сюрреалистична гледка. Големи зелени кръгове с насаждения рязко контрастираха с жълто-сивата пустиня. Това е амбициозният проект Тошка, който има за цел да помогне на Египет да се справи с бързо нарастващото му население. Премахвайки най-горния пясъчен слой от пустинята, египтяните откриват почва, годна за земеделие. Чрез изграждането на система от канали за пренос на вода от езерото Насър, насажданията се напояват и успяват да оцелеят в тези екстремни условия.

Миражи в Сахара

Малко по нататък по пътя станахме свидетели на друг природен феномен, характерен за пустините – мираж.

По Нил

Към 14:00 ч. се върнахме обратно на кораба, който се готвеше за отплаване. Докато обядвахме, корабът напусна пристанището на Асуан и се отправи надолу по течението. След като завършихме с обяда, се качихме на откритата палуба, за да се насладим на гледките от двете страни на реката.

Скоро сградите на брега отстъпиха място на палми и зеленина. На места малки селца бяха кацнали на възвишения зад ивицата от растителност. Почти по едно и също време бяхме тръгнали с още 2-3 големи кораба като нашия. Освен тях по Нил се движеха малки лодки и фелуки с високи платна. Вдясно от нас, успоредно на реката се движеше и ЖП линията, по която бяхме дошли предишния ден.

Ком Омбо

Залезът ни застигна докато пътувахме по реката. Вече по тъмно стигнахме Ком Омбо. Корабът акостира на пристанището на източния бряг на Нил и се отправихме към най-голямата забележителност тук.

Храмът в Ком Омбо

Храмът в Ком Омбо се намира на около 50 км. северно от Асуан и е един от най-необичайните храмове в Египет, който хвърля още светлина върху религиозните практики на древната египетска цивилизация.

Разположен на брега на река Нил, храмът е построен по време на династията на Птолемеите и е посветен на двама богове – Хор, бога на небето с глава на сокол, и Собек, бога на Нил с глава на крокодил. Храмът е интересен с това, че е единственият известен храм в Египет, посветен едновременно на две божества. Храмът е бил разделен на две еднакви части, като северната е била посветена на Хор, а южната – на Собек.

Докато разглеждате храма, ще бъдете поразени от сложните релефи и йероглифи, които украсяват стените и колоните. На тях са изобразени сцени от ежедневието, митологични истории и религиозни церемонии, които предоставят завладяващ поглед към вярванията и практиките на древните египтяни.

Музеят на крокодилите

Една от най-интересните особености на храма Ком Омбо е Музеят на крокодилите, разположен на пътеката за изход от комплекса. Този музей е посветен на почитта на древните египтяни към крокодила, който те са смятали за свещено животно, носещо част от бога Собек. Вероятно крокодили са били отглеждани в свещените басейни на храма и са били почитани като богове. След смъртта им са били мумифицирани и погребвани с почести. Над 300 крокодилски мумии са открити в храма Ком Омбо и сега се съхранява тук. Наистина интересен музей, чиито експонати няма да намерите никъде другаде по света.

След разходката се върнахме обратно на кораба и потеглихме отново. Въпреки че не изглеждаше да има разлика в каютите, разделихме кораба на три условни класи. Първа класа бяха каютите около носа, там шума на мотора беше лек и приятен. Във втора класа, средната част на кораба, звукът беше по-силен и имаше леки вибрации, които имаха потенциала да попречат на съня на хора като мен. И трета класа, в задната част на кораба. Разходихме се по коридора до края, където двигателя бучеше яко, а вибрациите на пода бяха толкова силни, че беше неприятно да стоиш, камо ли да спиш. Хубавото беше, че ние бяхме в средата и, че бяхме в движение само до към полунощ, когато акостирахме.

Отиди на следващата страница

Pages: 1 2 3 4

Ден 1: Кайро

Ден 2: Гиза