Забележителности в Западните Родопи

Приказни хълмове, зелени вековни гори, криволичещи пътеки, извори и пещери, мистични легенди, приветливи хора и вкусни гозби. Планината, която е възпял Орфей и планината, която е родила песен достигнала до Космоса. Наричат Родопите „планината с душа“. Тя е толкова обширна и богата, че е разделена на два туристически дяла. Така я разделям и аз в този блог, тъй като интересните места в Родопа планина са многобройни. Този разказ се явява продължение на разходката ни из Източните Родопи – едно спонтанно бягство от жегата на Черното море. И така – продължаваме на запад из планината, за да достигнем другата ѝ половина. Западните Родопи са по-обширни, по-зелени и крият не по-малко красиви кътчета. За съжаление времето ни тук беше по-кратко и списъкът с забележителности е по-къс. Засега.

В тази статия събирам местата, които успяхме посетим за

Смолян

Откъде да започнем обиколката на Западните Родопи, ако не от най-големия град в областта – Смолян. В Смолян пристигнахме вечерта. Първото нещо, което ни впечатли, беше разстоянието от табелата за начало на града до центъра и нашия хотел. Това се дължи на линейното му застрояване по поречието на реки Черна и Бяла, което го прави един от най-дългите градове в България – близо 25 km. Но Смолян е първенец и в други категории: въпреки че е най-малко населеният областен град в България, със своята средна надморска височина от 1035 m, е най-високо разположеният такъв.

Утрото ни посрещна със свеж въздух и много зеленина. Заобиколен от величествените склонове на Родопите, дори в градския център човек се чувства в сърцето на планината. Всяко от някогашните селища, обединени в днешния град, е запазило своя специфичен облик. Съчетанието от минало и настояще привлича посетители отблизо и далеч. Сред интересните обекти са регионалния исторически музей и най-големият в страната планетариум.

Нашата разходка из центъра ни отведе до друга впечатляваща сграда – катедралния храм „Св. Висарион Смоленски“. Църквата е втора по големина и величие в страната след храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София. Осветена е на 2 юли 2006 г. и носи името на последния епископ на Смолянска епархия, измъчван и убит заради отказа си да приеме исляма по време на първото насилствено помохамеданчване на Родопите. Освен с размерите си, арките и куполите на църквата привличат погледа, напомнякйки на планетариум или космическа обсерватория.

Екопътека ‘Невястата“

И тъй като нямахме достатъчно време тук за всички интересни места, трябваше да изберем едно от тях. Летния сезон и зелените склонове ни привлякоха и поехме по зелените хълмове над Смолян.

Екопътека „Невястата“ започва само на 10-тина км. от центъра на града и предлага приятна лека разходка. Пътеката се движи в красива борова гора, предимно по равно и е добре поддържана.

В края на пътеката се намира скала ‘Невястата’. Малко преди да стигнем до там се натъкнахме на две момчета, завзели две двойки борчета с по един хамак. Оказа се, че са операторите на въжения лифт, който преодолява денивелацията до крайната точка. За да е пълно изживяването, решихме да се пуснем по него.

Гледките оттук трудно могат да бъдат описани с думи, затова снимки:

Широка лъка

След Смолян се насочваме в посока Девин. Пътят минава през с. Широка лъка. Със своите автентични родопски къщи, то е обявено за архитектурен и фолклорен резерват. Селото е получило името си от старобългарската дума „лѫка“, означаваща „извивка, кривина, лъкатушене“. Широка лъка е от селата, в които се е родила и се развива родопската песен. Много от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор са родени там. През 1972 г. е открито Средно музикално училище за народни песни и инструменти.

В Широка лъка се намира къщата, в която от 1878г. до 1879г. е живял Капитан Петко Войвода. Днес е превърната в музей. Друга къща-музей, която може да посетите тук е родният на дом на екзарх Стефан.

Сред местните забележителности изпъква построената през 1834 г. църква „Успение Богородично“. Според историята, на християните били позволено да построят църква, но само 40 дни им дали за градежа. С доброволния неуморен труд на всички християни в селото на голата поляна е издигната тази църква за 38 дни.

Източник: Wikipedia

Пещера Дяволското гърло

На 17 км. южно от град Девин, 2 км. преди Триград, се намира следващата забележителност в Западните Родопи – пещерата „Дяволското гърло“. Тя е пропастна, неразклонена пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Пещерата не впечатлява с образувания, но позволява на посетителя да се докосне до тайнствения и страшен подземен свят.

Пещерата се е получила от Триградската река, падаща под земята от 42 m височина. Водопадът образува огромна зала, наречена „Бучащата зала“ заради оглушителния шум на падащата вода. Това е най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. Дължината на залата е 110 м, ширината – 40 м, а височината ѝ достига до 35 м. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера. В нея спокойно може да се побере катедралата „Св. Александър Невски“. В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 м., през която се достига до основата на водното течение. На близо 400 m от входа на „Дяволското гърло“ водите на подземно течащата Триградска река се губят в естествен сифон и излизат няколкостотин метра по-надолу в ждрелото.

Мистерията на „Дяволското гърло“

Оттук започва най-голямата мистерия на пещерата. През 60-те години на миналия век придошлата Триградска река помита по пътя си над 350 кубика дървен материал, които завлича в пещерата. Местните очакват да ги съберат след изхода, но от там не излиза дори и треска. Всеки предмет, който попадне в пещерната река, се загубва завинаги и от другия край на реката не излиза нищо друго освен вода. Оттук пещерата получава и името си – „Дяволското гърло“.

Проведени са експерименти с оцветяване на водата и засичане за колко време ще излезе тя от изхода. При даденото разстояние и скорост на водата, оцветената вода трябва да излезе за няколко минути. Оказва се, че са необходими над час и половина, за да може водата да измине пътя от началото на дяволския сифон до изхода. Със скоростта на течението, това означава, че водата трябва да е изминала 25км. в дебрите на Дяволското гърло. Така експериментите пораждат повече загадки за мащабите на системата от подземни галерии и реки.

Правен е само един опит за да бъде разгадана тайната на страховития сифон, който поглъща всичко. През 1970-та година двама млади варненски леководолази– Сияна Люцканова и Евстати Йовчев – влизат срещу течението, за да проучат сифона и неговата мистерия, но за жалост намират смъртта си в него. Плочата с имената им е поставена в скалата над асфалтовия път, след изхода от пещерата.

От дъното на Бучащата зала ни извеждат 301 стръмни стъпала, нагоре покрай подземния водопад, през стария вход до повърхността.

Легендата за Орфей

Легендата гласи, че любимата на Орфей – Евридика – умряла след ухапване от змия. Орфей, решен да си я върне слязъл в подземното царство на Хадес. Богът на подземното царство се съгласил да върне Евридика, но при едно условие: изкачвайки се към горния свят Орфей да не поглежда назад. Малко преди да излязат, Орфей заглушен от шума на водата и изпълнен с копнеж, се обърнал назад, за да се увери, че любимата му го следва… и тогава тя потънала обратно в бездната. Орфей бил съкрушен, разплакал се и от сълзите му бликнал извор.

Според легендата това място е именно „Дяволското гърло“, а изворът може да бъде видян и до днес в пещерата.

Посещението на пещерата се извършва само с водач, като групи влизат на всеки кръгъл час. Работното време е следното:

Лятно работно време (май – септември) – 10.00 – 17.00 ч.
Зимно работно време (октомври – април) – 10.00 – 16.00 ч.

Дяволската пътека

В Родопите много забележителности са „дяволски“ или „шейтан“ (дявол от турски) – Дяволският мост, Дяволското гърло, логично е да има и Дяволска пътека. Именно тя е и следващата локация, към която се запътваме. Всъщност Дяволската пътека има две отправни точки и това откъде ще тръгнете е изцяло ваш избор. Северната стартова точка е на 1 км. от Борино – малко градче, в което нощувахме. Казват, че от тази страна е по-полегато и лесно за ходене. Южната начална точка е откъм Буйновското ждрело, откъдето започваме и ние. Както скоро щяхме да се убедим, оттук пътеката започва с преодоляване на сериозни денивелации от самото начало.

Защо пътеката е наречена така не знаех, не бях чел или гледал нищо за нея, но скоро предстоеше да разбера. Това е най-екстремната екопътека, която аз съм посещавал, а и оказва се като цяло в България. Освен, че дъхът ви ще отнеме изкачването по наклони с или без стълби, спомагателни въжета и хватки, пътеката ще ви остави без дъх със своите гледки.

Дяволската пътека е официално отворена за туристи през август 2015 г. Идеята за изграждане на туристически маршрут е породена от природния потенциал на левия приток на р. Буйновска. Обхваща територия от около 20 кв. км. и преминава през терен, богат на горски пейзажи, скални образувания, водопади, водни каскади, ерозионни котли, отвесни скални венци и др. В частта, в която няма естествен път за преминаване са изградени съвкупност от естакади, дървени мостчета, стръмни стъпала и платформи, преодоляващи пресечения терен. Най-екстремната част е тук при водопада, където пътеката преминава в почти вертикално изкачване на 50-60-метрови скали.

Дяволският мост

Кулминацията на пътеката е при преминаването през тясното ждрело, под естествена скална арка (разбира се наречена „Дяволският мост“, но този път естествен такъв, а не Дяволският мост при Ардино). Не знам дали пътеката и моста са дяволски, но е дяволски красиво!

Съществуват два кръга:

“Малък кръг” с дължина 3,7км (3 – 3,5 часа преход),
“Голям кръг”- с дължина 10,7 км (5 – 6,5 часа преход);

Двата кръга започват от южната стартова точка. Но по времето на нашето посещение (2023 г.) малкият кръг бе невъзможен за изпълнение, тъй като свързващият участък при Дяволският мост не беше годен за преминаване. Затова се върнахме обратно по същото трасе до Буйновското ждрело. Големият кръг преминава през началната точка при Борино. А ако преминете цялата дължина, но колата ви остане от другата страна, може да се възползвате от шофьори на джипове, които извършват транспортни услуги между двете точки.

Повече информация може да намерите на dyavolskapateka.org.

Връщам се няколко години назад и споделям още две места, които посетих с приятели. Тогава отседнахме във вила „Самодива“, в с. Ягодина, която препоръчвам на всички. Тя беше удобна отправна точка към следните забележителности в Западните Родопи:

Орлово око

Ако искате да видите Западните Родопи от птичи поглед, но не разполагате с крила, то най-добрата ви алтернатива е панорамна площадка „Орлово око“. Платформата е разположена на връх Св. Илия, на ръба на скала на 1563 м. надморска височина, като предлага великолепна гледка към Буйновското ждрело, селата Борино, Чала и Ягодина. При ясно време в далечината се виждат части от планините Пирин, Рила, та чак до Гърция. Денивелацията по отвес от платформата до шосето в Буйновското ждрело е повече от 670 м.

Дотук може да се стигне пеша от с. Ягодина. Другият вариант е изкачване с високопроходим джип, което местните предлагат и от което ние се възползвахме.

Ягодинската пещера

в района на с. Ягодина не можем да пропуснем Ягодинската пещера. Дълга е 10,5 км, което я прави най-дългата в Родопите и трета по дължина в България. Разположена е на три етажа, от които само третият (най-нисък) е облагороден и електрифициран. За туристите в него е изградена 1250-метрова пътека. Входът и изходът към този етаж са изкуствено прокопани тунели с дължини съответно 150 и 80 м. Третият вход е естественият и именно от него започват първоначалните проучвания през 1963 г. Температурата на благоустроения участък е +6 ºС – постоянна, целогодишна. Влажността е 85-91 %.

Някои от вътрешните ѝ оформления хората са оприличили на Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, форми на животни и фантастични фигури. В пещерата има ритуална зала, в която се сключват граждански бракове.

Посещения в пещерата се извършват организирано с екскурзовод на всеки кръгъл час. Работно време и още информация могат да бъдат намерени на yagodinska-peshtera.com

Както и в Източните Родопи, разходката из западната част на планината е също толкова пленителна. Импровизираната ни разходка не позволи пълно проучване на района, но надявам се в бъдеще пътят отново да ме доведе тук и тази статия да бъде разширена допълнително. Дотогава, може да споделяте в коментарите кои места не бива да пропускаме в следващото пътуване из този невероятно пъстър и красив край на България.