Алберобело – Градът на трулите

Ден 2, сутринта. Програмата казва, че е ден за плаж. Облаците които се струпват над Бари и региона обаче не мислят така. Скоро разбираме, че не се шегуват и стоварват над града обилно количество дъжд. В апартамента правим бърза промяна в плана – вместо към Полиняно а Маре, ще опитаме да стигнем до Алберобело – малък град и една от най-известните забележителности в Пулия и южна Италия.

Транспорт Бари -> Алберобело

Все още под ръмящия дъжд, прескачайки локви и претичвайки под козирките на сградите (за чадърът не винаги има място в минималния ръчен багаж), стигаме почти сухи до централната автогара на Бари. Largo Sorrentino е мястото, от което тръгват автобусите за Алберобело (има и вариант с влак, но е два пъти по-бавен). Билетната каса се намира в кафенето близо до спирката. Редът е… специфичен: плащаш билети на жена, която едвам те разбира, тя крещи на кафеджията на отсрещния край, който принтира билетите докато сервира еспресо. Компанията, която оперира маршрута, е Treniatalia.

Това е едно от местата, които ни сблъска с истинското значение на „лоша организация“ на транспорта. Автобусът по разписание дойде по-рано, напълни се и замина. Жената на касата нямаше представа дали ще има места или дали е тръгнал, но беше готова да ни продаде билети. На втория опит си купихме билети и понеже имаше още хора, които не бяха успели да се качат на редовния автобус, пристигна втори такъв по същия маршрут и отпътувахме успешно.

Има вариант билети да се закупят и онлайн на сайта на Treniatalia. За връщане от Алберобело, това беше единственият ни вариант, тъй като касата в Алберобело се намира в близката бензиностанция, която следобед не работи. Но най-безболезненият вариант би бил директно двупосочен билет от кафенето в Бари.

Време за път: 1:05h
Цена: 9€ двупосочно

Забележителности в Алберобело

С автобусчето криволичим покрай овощни градини от кайсии, праскови и маслини, и все така съпроводени от дъжда стигаме нашата цел. Дъждът тъкмо спира и въздухът е приятно свеж.

Едно труло, две трули …

Алберобело е малко италианско градче като всяко друго на пръв поглед. Улиците са тесни и хълмисти, къщите са бели, хората са се струпали пред църквата в неделя. Още преди да слезем от автобуса, трули започват да никнат като гъбки в дъжда колкото повече наближавахме Алберобело, където е най-голямата им концентрация – около 1 400 броя на едно място.

Трулите (ед.ч.  труло) са цилиндрични жилища с конусовиден покрив, изграден чрез внимателното наслагване на варовикови плочки, закрепени единствено от собствената си тежест. Никаква спойка не придържа отделните елементи, а стените стъпват директно върху почвата, без вкопаване на основи – изкуство и занаят предаван от поколение на поколение в местността. Стилът им на строителство е характерен за долината Итрия в област Пулия. Обикновено трулите се стояли като временни подслони и складове на полето или като постоянни жилища за бедното население.

Rione Monti & Rione Aia Piccola

Основната улица, от която започват алеите към трулите е Largo Martellota. Всяка алея нагоре по хълма обещава завидни гледки. Най-голямата агломерация от тези чудновати постройки – 1500-те трули – са обособени в двата исторически квартала Rione Monti & Rione Aia Piccola.

Rione Aia Piccola е по-малкият от двата и в него комерсиализирането на трулите е гласно или негласно забранено. По-спокоен, по-малко посещаван, но всъщност по- препоръчван за да се усетите сами в приказния свят.  

Rione Monte е по-туристически ориентиран. Тук ще намерите сувенирите, магазинчета за маслини и зехтин, ресторантчета, хотелите. Тук човекопотокът раздели бойната ни туристическа група няколко пъти. Но влизайки в магазинчетата тук пък имахме шанса да видим трулите отвътре и с изненада открихме колко много стаи може да имат привидно толкова семпли постройки.

Насочваме се към квартал Rione Monti и се потапяме в…

Историята на трулите и Алберобело

Историята на трулите е тайна, която само камъкът знае със сигурност. Най-разпространената легенда гласи, че иновативният метод на строителство е използван за избягване на данъци през 14-15-ти в., kогато Кралство Неапол въвежда данък за всяко постоянно населено място. Управникът на Алберобело, според легендата, заповядва всички жилища да се изградят така, че в случай на проверка да могат да бъдат сравнително бързо развалени, и че наистина при идване на пратеници на короната, жителите плочка по плочка сваляли покривите си. От къщата оставали голи стени, които не подлежали на облагане с данъци.

Друга теория говори за обширна красива гора, която заемала територията на сегашния град. Местната управа в опит да запази гората издава заповед, забраняваща постоянни постройки. А местното население изградило временни такива, за да заобиколи забраната и за потвърди още повече поговорката, че нищо не е по-постоянно от временното.

Произход на името Алберобело

С тази легенда много хора свързват и името на града – красиво дърво. Но има и друг прочит – arbor belli – дърво на войната, заради използване на дървесината за направа на оръжия, според друга легенда.

Междувременно данни за първите трулите ги свързват с времето на елинската колонизация на полуострова (развитието на т.нар. Магна Греция), което би значело, че първообразът на трулите се появяват още 8-5 век пр. Хр.! Тази теория черпи подкрепа и от етимологията на думата труло, много близка до гръцката дума τρούλος – купол.

Покривите на трулите

По покривите им са изобразени мистични символи, за които има различни тълкувания: за благополучие – слънце, звезда, сърце, религиозни символи. Символите се подновяват ритуално всяка година, за да противодействат на елементите, и за да благословят с нова сила обитателите на трулото.

С тази задачка си обяснявам аз множеството стълби, любопитно запокитени по покривите на трулите.

Каквато и да е историята, резултатът е едно забележително произведение на изкуството, признато за част от историческото културно наследство на Юнеско през 1996 г. В днешно време са туристическа атракция и много от тях са превърнати в ресторанти, магазинчета, а някои и посрещат гости за през нощта.

Може да прочетете тук-там съвети да посетите Алберобело възможно най-рано сутрин – не е случайно. Дори в разгара на пандемия уличките бяха пълни. Алберобело не губи обаче чара си. Всяка къщичка може да намери място между страниците на фантастична книга. Трулите са бели и семпли, малки прозорчета пропускат светлина, а топлина струи от вградена камина. Цветни и украсени врати внасят свеж контраст в иначе сиво-бялото селище, а обилно цъвтящи кашпи красят всеки удобен перваз.

Интересни спирки в квартала на трулите са:

• Trullo Siamese – единственото трило с два купола и два входа. Според легендата любовта към една красива девойка разделя двама братя, който разделят дома си, след като тя избира единия, а другият не може да гледа любовта им;
• Belvedere Santa Lucia – от където се разкрива панорамна гледка към трулите; но гледка може да намерите и ако се оглеждате за стълбички към покривите 😉
• “Casolare panoramica” – търсете този надпис по магазинчетата, подсказка, че може да се качите на покрива на трулото;
• Il Trullo più piccolo – най-мъничкото труло, което може да посетите;

Църквата на Св. Антоний

Изкачвайки се нагоре по хълма, ще стигнете до Chiesa di Sant’Antonio – църквата труло на Алберобело. Малката приказна църква построена през двадесети век, в стила на трулите, със симпатичен парк за отдих на площада пред нея.

Израждането ѝ е поръчано от католическия свещеник дон Антонио Липолис, за да противодейства на разпространявящото се протестанство в областа. Дон Антонио е искал църквата да е втори дом за вярващите. Визията му се превръщат в реалност благодаренеи на дизайна на Мартино де Леонардис, който инкорпорира традиционните елеменети на местните жилища.

Освен красивия екстериор, вътрешнотстта на църквата също е вдъхноена от трулите. Стените са напълно изчистени, с изключение на стенописа, извисяващ се над олтара. Забележителни са сложните арки, който поддържат нестандартния коносовиден купол.

Различна от всяка друга църка, която сте виждали, със сигурност църквата св. Антонии засужава вниманието на всеки посетител.

Trullo Sovrano

С историята на това уникално място може да се запознаете в най-голямото труло в Алберобело – Труло Соврано, което днес приютява музей на бита на месните. Височината му е около 14 м. и е единственото труло на два етажа в града. Построено е през първата половина на XVIII в. по поръчка на богато семейство. Неизвестният майстор-строител спазил принципите при строителството на този тип сгради, но предприел и уникални строителни решения, които превърнали тази сграда в най-напредналата и възхитителна интерпретация на архитектурата на трулите.

Всъщност тази постройка е съвкупност от няколко трули, разположени около централната част. Интериорът е разделен на различни малки помещения. В стаите са възстановени типичните за миналото помещения с мебели и инструменти според старинния вкус, реконструирани чрез свидетелствата на най-старите жители на Алберобело. Записки от дневници разказват за бита на местното население и ежедневните предизвикателства.

Куполът с втория етаж се поддържа от четири здрави арки.

В дебелите стени е иззидано каменно стълбище, което осигурява достъп до горния етаж. Между първия и втория етаж е създадено тайно скривалище, пълно със съкровища.

За посещение на тази прекрасна традиционна постройка:
Работно време:
Ноември – Март: 10:00 – 13:00 / 15:30 – 18:00
Април – Октомври: 10:00 – 13:00 / 15:30 – 19:00
Цена: 2 € .
www.trullosovrano.eu

Базиликата Св. св. Козма и Дамян

Надолу по хълма към corso Vittorio Emanuele се намира базиликата Св. св. Козма и Дамян – покровители на града, чиито мощи храмът съхранява. Изградена в неокласически стил, типичен за Италия, но в града на трулите е в странен контраст. Фестивалът в почит на светците-медици се празнува 25-28.септември и включва смесица между религиозни и светски събития, включително парад на фигурите на светците, ярки светлини, лунапарк и фойерверки. Поклонението е традиция от началото на 17-ти век и всяка година привлича стотици поклонници. Може да вземете това предвид, ако организирате пътуването си през септември.

Намерете едно Pasqualino!

Ние не успяхме. Но ако опитате прочутия сандвич на Алберобело, създаден от Pasquale Dell’Erba – местен собственик на магазинче, задължително ни пишете, искаме да знаем обективното мнение на някой не-местен за тази комбинация от хлебче, риба тон, каперси, салам и сирене 😀 

Алберобело е градче за безцелни разходки по улички и изгубване в истории. Един ден е достатъчен да му се насладите, но и може да не усетите колко бързо минава времето тук. Надяваме се това приказно кътче да се запази автентично колкото се може по-дълго, но за всеки случай не пропускайте да го посетите, ако сте наблизо.

Ако искате да разберете, кои други градове в Пулия посетихме, може да разгледате целия наш маршрут тук: