Малта – Пътеводител за 5 дни и 3 острова

Малтийците често се шегуват, че картографите забравят да ги сложат на картата, но вие не забравяйте да ги сложете в списъка си за пътуване. Малта наистина има за всекиго по нещо – от златни плажове, през любими места за гмуркачи, до богата и заплетена история. Малта е взела най-доброто на южна Италия – от пастата до архитектурата, и е разположила британска телефонна кабина в средата му, в близост до бойните кули на укрепените градове и подземните тунели на модерната военна история. Очарователна, интригуваща и гостоприемна. За всички чудатости на острова 5 дни не стигат, но в тази статия ще ви разкажа за местата, които успяхме да посетим, извличайки може би най-доброто от времето си там.

1. Валета, очарователната столица на Малта
2. Форт Маноел
3. Форт Сант Анджело
4. Трите града
5. Ротондата в Моста
6. Мдина – Тихият град
7. Катакомбите на Свети Павел, Рабат
8. Марсашлок, цветното пристанище на Малта
9. Скалите Дингли
10. Остров Гозо, Виктория
11. Остров Гозо, Вътрешното море при Dwejra
12. Остров Комино, Синята лагуна
13. Остров Комино, Пещерите на Света Мария

Кратка история на Малта

Много сходно на България, историята на Малта е белязана от кръстопътното ѝ географско положение. Малтийските островчета са малки наглед, недалеч от континентална Европа и снабдени с повече от удобно естествено пристанище. Така разположена Малта може с право да се определи като „ключ към Европа“ във всеки военен план.

Първите следи от живот на острова датират от към 5900 г. пр. Хр. От праисторическото население са останали множество монолитни монументи. През Новата ера на островите акустират финикийци, римляни, араби, нормандци, швабите, арагонци. Малта попада в пределите на Испанската империя, когато през 1530 г. Карл V предава управлението на островната група на Рицарите от Ордена на св. Йоан, които стоически отблъскват опитите на Османската империя да достигнат централна Европа. След близо три века управлението на Рицарите е отхвърлено с помощта на Наполеон. Две години по-късно Бринтанците „освобождават“ Малта от французите и я обявяват официално за своя колония от 1813 г. от тук и обратното движение, което се запазва до ден днешен, червените пощенски кутии, телефонни кабини и британския стандарт на контактите. Малта изиграва много силна стратегическа роля по време на Втората световна война като база на британските военни.

Независимост получава 1964 г., но остава „Страна на Британската общност“, т.е. кралицата все още е официален държавен глава. Истински независимата Република Малта е обявена на 21 Септември 1974г.

1. Валета, очарователната столица на Малта

Валета – вероятно най-известната от всички забележителности в Малта. Най-южната и най-малката от европейските столици, е разположена на полуостров с размери само 1км. х 0.6км. Въпреки размерите си, столицата на Малта е изпълнена от забележителни и красиви места, които с повече късмет и добро планиране могат да бъдат посетени за ден-два. Ние въпреки това се връщахме всеки ден. Първо, защото бяхме сравнително близо. Второ, защото съботния ден, който първоначално бяхме планирани за нея, не позволи да видим и половината от планираното поради работното време на обектите. И трето, защото градът е наистина очарователен и съвсем нищо нямахме против да се връщаме пак и пак и да го виждаме от друг ъгъл или в друга светлина.

За всички места, които успяхме да посетим ние в града на рицарите, може да прочетете тук:

2. Форт Маноел

Форт Маноел е звездовиден форт, разположен на едноименния остров между Валета и Слима. Построен е през XVIII в. от Ордена на св. Йоан по време на управлението на великия магистър Антониу Маноел де Вилхена, на когото е кръстен. До форта се стига по мост от страната на Слима. Фортът е сериозно повреден през Втората световна война. В началото на XXI век е възстановен и сега е в добро състояние, като постоянните жители около него са банда не особено дружелюбни котки.

Ние не успяхме да влезем вътре в него, защото е отворен само определени дни в годината. Каменистите брегове на острова се ползват за пикници и плажуване дори вечер през лятото.

Обиколката ни около него ни осигури прекрасни нощни гледки към бреговете на Слима и Валета.

3. Форт Сант Анджело

Точно от другата страна на Валета, се намира друг, исторически по-значим форт – Сант Анджело. Тази крепост в Биргу е разположена в центъра на Голямото пристанище.

Първоначално е построен през Средновековието като замък, наречен Castrum Maris („Дворец на морето“). В периода между 1530 и 1560 е преустроен от Ордена на рицарите хоспиталиери като бастионна крепост и е имал главна защитна роля по време на Великата обсада през 1565 г.

Гледка към форта има както от пристанището, така и от Сенглеа. Може би най-красивата гледка към него, обаче, е от Горните Барака градини (The Upper Barraka Gardens) във Валета.

4. Трите града

Като продължим от форт Сант Анджело навътре по полуострова, попадаме в най-старата част от градската агломерация около Валета – градовете Виториоса (Birgu), Сенглеа (L-Isla) и Коспикуа (Bormla). Всеки от тях напълно официално има по две имена. Когато Наполеон акостира в Малта, намира това за объркващо и излишно и събирателно ги нарича „Трите града“, както остават познати до днес за удобство на туристите като нас (а може би и местните).

Трите града предлагат интригуваща разходка из историята и автентичния живот на Малта. Те с право могат да претендират за „люлката на малтийската история“, тъй като Виториоса, Сенглеа и Коспикуа са предоставили дом и защита на почти всеки народ, заселил се на островите в миналото.

Пристанищните им заливи се използват още от времето на финикийците – естествените доковете винаги са осигурявали препитание на местното население, но също така са го правили уязвимо, когато владетелите на Малта воювали. Трите града са първи дом на Рицарите хоспиталиери, поради което дворците, църквите, крепостите и бастионите на Трите града, са много по-стари от тези на Валета.

Местните общности тук са най-религиозни и празнуват свещени дни и фестивали, както никъде другаде на островите. Направиха ни впечатление библейските фигури, които хората и до днес поставят на видно място по фасадите на къщите, за да покажат силната си вяра.

Виториоса (Birgu)

Виториоса или Биргу, се намира във вътрешната част на полуострова, на който е разположен  Сант Анджело. Стратегическото положение на крепостта и на града през хилядолетията е дало основание на някои да нарекат този район „люлката на малтийската история“. Със сигурност всички заселници и владетели – от финикийците до британците – са се възползвали от отбранителните съоръжения тук.

Биргу е първият дом на рицарите, когато те пристигат през 1530 г. От тогава до 1571 г. той е седалище на Ордена на св. Йоан и фактически е втората столица на Малта (след Мдина). В чест на ролята, която е изиграл град Биргу, великият магистър Ла Валет го преименува на Civitas Vittoriosa, „Победоносен град“. Градът разполага с много важни архитектурни богатства. Рицарските `auberges` (гостилници), дворците и църквите тук са по-стари от тези във Валета.

Сред основните забележителности са църквата „Св. Лаврентий“, проектирана от най-изтъкнатия бароков архитект на Малта Лоренцо Гафа, фортът „Сант Анджело“ и Морският музей. Друга забележителност е Дворецът на инквизитора, който успяхме да посетим:

Коспикуа (Bormla)

Излизайки от портите на Биргу, попадаме в Коспикуа – най-големият от трите града на Голямото пристанище срещу Валета.

За мнозина е известен с предишното си име Бормла. Градът е преименуван от рицарите на св. Йоан заради смелата (‘conspicuous’) роля, която жителите му изиграват по време на Великата обсада през 1565 г.

По-голямата част от бреговата линия на Коспикуа е заета от старата корабостроителница – район, който сега се възстановява и развива като яхтено пристанище. Градът претърпява значителни щети по време на Втората световна война. Въпреки че е възстановен, в него живеят по-малко хора, отколкото в предвоенните години.

Съвременният град Коспикуа е важен пазарен център в сърцето на пристанището. Основната сграда от културен интерес е църквата „Непорочно зачатие“, която е богата на изящни произведения на изкуството и впечатлява с величие и внушителните си размери.

Сенглеа (L-Isla)

След като минаваме църквата и пресичаме на отсрещния бряг на залива, продължаваме към морето и се озоваваме в Сенглеа. Най-малкия от Трите града е разположен на друг тесен нос, вдаден в Голямото пристанище.

Земята е укрепена през 1551 г. от великия магистър Клод дьо ла Сенгле. Малтийците често използват по-ранното име на района – L-Isla, което означава остров или може би съкращение от „полуостров“. По време на Великата обсада през 1565 г. също изиграва ключова роля. Сенглеа е защитаван героично от форт „Сант Мишел“ на сушата и от форт „Сант Анджело“ на върха на Виториоса от другата страна на залива. Подобно на побратимените си градове, Сенглеа претърпява сериозни щети по време на Втората световна война. Повече от 75 % от сградите му са разрушени.

Енорийската църква, посветена на Рождеството на Мадоната, е възстановена и запазва художественото си наследство.

Градът се отличава с превъзходната си гледка към пристанището на Валета от градините Safe Haven Gardens на Сенглеа Пойнт.

Каменната ведета, известна като Il-Gardjola, на бастионната точка е служила като наблюдателен пост за охрана на входа на пристанището. Скулптираните око и ухо над прозорците му са символи на бдителността.

5. Ротондата в Моста

В сърцето на северната част на Малта се намира една от най-емблематичните забележителности в Малта – внушителната Ротонда на Моста. Kрасивата неокласическа църква е пример за смел архитектурен проект и богатото римокатолическо наследство на острова, достойни за вниманието на всеки турист. Разположена в малкия, на пръв поглед невзрачен град Моста, църквата се превръща в основен обект за много от изследователите на островната държава.

Ротондата отвън

Построена между 30-те и 60-те години на XIX в., църквата е създадена по проект на малтийския архитект Джорджо Грогнет де Васе. При проектирането на катедралата, той се възползва от обширните си познания за античността и църквата се смята за определящ проект в кариерата му. Ротондата в Моста е проектирана по подобие на световноизвестния римски храм Пантеон. Решението предизвиква недоумение у някои членове на църквата. Те се възмущават от мисълта, че божият дом е вдъхновен от сграда, посветена на поклонението на римския бог на войната Марс.

Екстериорът разкрива прецизно изработени статуи, изградени в образа на много светци, покровители на християнската вяра.

Доказателство за вдъхновението, почерпено от Пантеона в Рим, е сложната фасада на сградата, поддържана от шест йонийски колони. Двете очарователни камбанарии и придават завършен вид.

Ротондата вътре

Веднъж влезли в сърцето на този храм, осъзнахме, че това е най-величествената, обширна и колосална сграда, която успяхме да видим в Малта. Църквата може да се похвали с третата по големина неподдържана куполна конструкция в света, чийто интериор е украсен с декоративна фреска, изобразяваща библейски събития, и е особено богато украсен дори след високата летва, която постави Ко-Катедралата във Валета.

Интериорът съдържа осем ниши, в които са изложени свети статуи и други реликви, включително дълбока апсида, в която се намира главният олтар заедно с още една статуя, изобразяваща Христос, носещ кръста.

Заставането в центъра на ротондата дава огромно усещане за величие. Сградата е чест за неокласическата архитектура и е изключителен паметник на дългогодишната и дълбоко вкоренена привързаност на Малта към християнската вяра. Всъщност в църквата все още се провеждат множество ежедневни служби за общността.

Може би най-известният момент в 150-годишната история на църквата е известността, която тя придобива през Втората световна война. На 9 април 1942 г. при бомбардировка на Луфтвафе тя е поразена от бомба, пробила покрива ѝ. По време на бомбардировката в църквата имало 300 души, но снарядът не успял да се взриви. Това спасило сградата и живота на всички богомолци, които се намирали в нея по това време. Жителите на Моста обявяват случката за чудо и в чест на тази божествена намеса издигат паметник, включващ копие на бомбата, който и до днес е изложен във вътрешността на църквата в малък музей, посветен на ролята на църквата през Втората световна война.

Ротондата на Моста несъмнено е едно от най-големите архитектурни бижута на Малта. Посещението включва изкачване по витите стълби на камбанарията до самия купол на църквата.

Под църквата

На излизане от църквата не забавяйте да посетите тунелите под нея. Изкопаните в камъка убежища са подслонили малтийците през войната, сега служат за музей на малтийския бит и типичните занаяти, а историята на войната е изложена в информативни табла. Може да се възползвате и от хладината му за спасения от летните жеги, ако пътувате в този сезон.

6. Мдина – Тихият град

Мдина, старата столица на Малта, е укрепен средновековен град, ограден с бастиони, разположен на голям хълм в центъра на Малта. Със своите тесни улички, малко жители и прекрасна гледка към острова е наистина задължителна спирка за всеки турист. Малтийците и посетителите наричат Мдина „Тихия град“ и до ден днешен е такъв – никакви автомобили (с изключение на тези на ограничен брой жители) нямат разрешение да влизат в Мдина.

Мдина е бил населен и укрепен за първи път около 700 г. пр.н.е. от финикийците и по това време се е наричал Малет. Мдина се възползва от доброто си местоположение на висока точка на острова, далеч от морето. Нормандите са тези, които обграждат града с дебели отбранителни укрепления, а също така разширяват рова около Мдина.

Катедралата „Свети Павел“

По време на Римската империя римският управител Публий построява двореца си в Мдина и според историята св. Павел отсяда там, след като претърпява корабокрушение в Малта. Затова на същото място днес, на главния площад на града се издига голямата и забележителна катедрала от XVII – „Свети Павел“. Тя споделя седалището на римокатолическата архиепископия на Малта заедно с новата катедрала „Свети Йоан“ във Валета.

За пръв път „Тихият град“ е наречен така когато столицата на Малта е преместена във Валета. Казват, че улиците на Мдина опустели и затихнали когато административните и политически функции се изместват, а с тях и множество хора.

Днес Мдина има малко население от около 250 души, които живеят на площ от 0,9 кв. км, в рамките на градските стени. Средновековният град Мдина представлява смесица от нормандска и барокова архитектура и е дом на много дворци, повечето от които днес служат като частни домове.

От крепостната стена в ясен ден спокойно може да видите куполите на катедралите във Валета, както и другите крайбрежни градове от североизток, тъй като те се намират на по-ниска надморска височина от Мдина.

Но освен панорамата от стените, разходка из тесните улички на Мдина е като връщане назад във времето, което осигурява не по-малко красиви гледки.

7. Катакомбите на Свети Павел

За разлика от тихия и малко населен град Мдина, само на крачка от стените му се озоваваме в град Рабат, чието население е над 11 000 души. Именно там е следващата забележителност, която посетихме в Малта.

Катакомбите на св. Павел представляват комплекс от свързани помежду си подземни римски гробища, които са били използвани до VII – VIII в. Районът е осеян с повече от 30 входа към подземията, основният комплекс от които, се състои от сложна система свързани помежду си проходи и гробници, заемащи площ от над 2000 кв. м.

Римският закон забранявал погребенията в рамките на града. Ето защо катакомбите на св. Павел се намират в покрайнините на старата римска столица Мдина. Служили са като погребално място от пуническо и римско време. Обектът представлява най-ранното и най-голямото археологическо доказателство за християнството в Малта. Връзката му със светеца произлиза от мита, че комплексът някога е бил свързан с пещерата на св. Павел.

Комплексът вероятно е бил изоставен и до известна степен опустошен по време на сарацинския период, когато погребалните обичаи се променят драстично. Мястото е разчистено и проучено през 1894 г. Макар и много по-малки в сравнение с катакомбите в Рим и други големи римски центрове, катакомбите на св. Павел са добър пример за малтийската подземна архитектура.

Освен като поглед в далечното минало на острова, катакомбите предлагат бягство от силната горещина на острова ако пътувате през летния сезон. Отворени са от сряда до понеделник, между 10:00 и 16:30 ч. Цената на билета е 6 €.

Повече информация за посещение, може да се намери тук.

8. Марсашлок, цветното пристанище на Малта

Слеващата ни спирка из забележителностите на Малта е Марсашлок (Marsaxlokk) – най-голямото рибарско селище и пристан на стотици разноцветни лодки. Марсашлок се намира в югоизточната част на Малта и е известно освен с големия си неделен рибен пазар, и с многото шарени лодки. Името Marsaxlokk идва от думата „marsa“, която от арабски означава пристанище и, която е корен и на други селища на малтийския бряг (както и на френския – пр. Марсилия). Думата „xlokk“ пък от малтийски означава юг.

Марсашлок има стара история, датираща от IX в. пр.н.е. Именно в този залив първите финикийци, пристигнали в Малта, са акостирали и са основали своите селища. Именно тук е хвърлил котва и турският флот по време на Голямата обсада на Малта. Селото има около 3000 жители и в миналото повечето от тях са работили като рибари.

Разходката по крайбрежната улица с пъстрите лодки в залива предоставя страхотни гледки.

Енорийска църква в Марсашлок е посветена на Дева Мария на Броеницата, Мадоната от Помпей.

Освен рибарско селище, днес градчето има индустриално значение за острова. Тук се намират главната електроцентрала на Малта – Делимара, складове за нефтени продукти, корабостроителница, както и един от най-големите контейнерни терминали в Средиземноморието.

Ако имате време, препоръчвам горещо да седнете на някое от крайбрежните заведения и да си поръчате от местния улов.

9. Скалите Дингли

На западния бряг на Малта се намира една от естествените забележителности в Малта. Скалите Дингли са място, където небето и морето се срещат. Те са най-високата точка на Малтийските острови, на около 253 м. над морското равнище. Скалите са играли ролята на естествени крепости в миналото, тъй като никой нападател не може да се приближи до острова от запад, предвид внушителната им височина. Скалите предлагат величествена, спираща дъха гледка към Средиземно море, особено привлекателна по време на залез слънце. Поради атмосферните условия по време на нашето пътуване хоризонта се размиваше и наистина сякаш море и небе се сливаха в далечината.

На ръба е кацнал малък параклис, посветен на Света Мария Магдалена, който бележи най-високата точка на Малтийските острови. 

Островите Гозо и Комино

На фериботното пристанище в Слима има редица туроператори, които организират различни пътувания с корабче до интересни места  из островите. Единия от дните ни в Малта избрахме да обикаляме по вода и следващите три забележителности бяха част от еднодневна организирана екскурзия с маршрут Слима – Гозо – Комино – Слима. Цената тази екскурзия беше 35 €, което си заслужава считайки времето което се спестява от организиране и пътуване с обществен транспорт (могат да се намерят и за 25 €). Предварително запазване дори в силния сезон не беше необходимо – предлагането е голямо, но може предходен ден да разгледате опциите.

Така след като напуснахме Слима, отплавахме от северната страна на Малта, покрай залива Сейнт Джулиан към остров Гозо. Средният по големина от трите населени малтийски острова е спокойно убежище от темпото и обстановката на градската агломерация около Валета. Гозо е по-зелен, изпълнен със села със стари каменни къщи, а ритъмът на живот се диктува от сезоните, риболова и земеделието. Впечатляващата брегова линия на Гозо предлага някои от най-добрите места за гмуркане в Средиземноморието.

Гозо – история и митове

Островът е пълен и с исторически обекти, крепости и невероятни панорами, както и с един от най-добре запазените праисторически храмове на архипелага – Ġgantija. Потънал в митове, Гозо се смята за легендарния остров на Калипсо от Омировата „Одисея“ – спокойно, мистично и закътано място. Пак на Гозо се смята, че е корабокруширал и апостолът Павел по път към Рим.

Уязвимостта от пирати и робство е причината селищата в Гозо да не се развиват до края на XVIII и началото на XIX век. Преди това малобройното население се е намирало в близост до цитаделата, като се е укривало в стените ѝ от здрач до зори в съответствие със заповедта за вечерен час, която е отменена едва през 1637 г., и винаги, когато е имало сигнал за набези на пирати. Селата и до днес са с напълно различна структура от тези в Малта. Те са с отворен край и не образуват малтийския модел на плътно извиващи се, тесни и лесно защитими улици.

10. Остров Гозо,
Виктория

Първата спирка на острова беше град Виктория – столицата на Гозо. В миналото бил известен като Рабат (в превод ‘предградие’). Името Виктория е дадено на града през 1887 г. в чест на празненствата по случай златния юбилей на британската кралица.

Цитаделата

Във Виктория има много места от исторически и културен интерес, но ние имахме време да посетим само Цитаделата. Тя е била център на дейност вероятно още от времето на неолита, но се превръща в централна точка на Гозо около 1500 г. пр.н.е., когато е укрепена за първи път от хората от бронзовата епоха. Финикийците го доразвиват, а римляните го превръщат в своя акропол, доминиран от храм, посветен на Юнона.  Южната страна, с изглед към Виктория, е издигнат от рицарите на св. Йоан между 1599 и 1603 г. 

Катедралата „Успение Богородично“

Най-впечатляваща от всички сгради е катедралата, посветена на Дева Мария, „Успение Богородично“, издигнат между 1697 и 1711 г. Катедралата е изящна барокова постройка във формата на латински кръст и е изградена изцяло от местен варовик по план на малтийския архитект Лоренцо Гафа. 

Входа на катедралата се пази от извисяващите се статуи на Папа Пий IX и Папа Йоан Павел II.

Старият затвор

Близо до катедралата се намира Старият затвор. Както и останалите крепости на островите, Гозо също разполагал със затвор в укрепения град. Датиращ от 1548г., затворът бил ползван за наказания на буйни рицари или провинили се граждани.

Gran Castello Historic House

Малко над катедралата, в тесните улички, успяхме да влезем и в един типичен старинен дом на заможно семейство от времето на Средновековието, впечатляващ с множеството малки свързани стаички и вътрешни дворчета.

На цената от 5 € може да посетите Старият затвор, Историческия дом, Музей на архитектурата и Природонаучния музей  – всички в рамките на Цитаделата. Билет за всеки обект по отделно не се предлага.

Крепостните стени

От укрепленията се открива превъзходна гледка към целия хоризонт с изгледи към малките поляни, прорязани от жълти каменни стени и куполите на селските църкви.

Поглед към цялата Цитадела и старите постройки отгоре и разходка из каменните улици кара туриста да се чувства като главния герой от Assassin’s Creed.

11. Остров Гозо,
Вътрешното море при Dwejra

Следващата ни спирка на Гозо беше едно интересно природно образувание. Вътрешното море при Dwejra представлява сравнително малък залив, заобиколен от високи скали и свързан с 60-метрова пещера, която води към открито море. Наистина място, което прави впечатление. Можете да си направите разходка с лодка през пещерата до открито море и близката скала Фунгус (Fungus Rock). Тази скала е стриктно пазена дълго време от рицарите, които смятали, че намерили лечебен вид гъба, която растяла само върху нея.

В близост до вътрешното море е мястото, където някога се е извисявала арката Azure Window, за съжаление разрушена от силна буря през 2017 г.

12. Остров Комино,
Синята лагуна

Следващата спирка с нашето корабче беше Синята лагуна, намираща се на западния бряг на остров Комино, между Малта и Гозо. Малката лагуна е относително плитка, но впечатлява с изключително чиста и лазурно оцветена вода.

Синята лагуна предлага една от най-впечатляващите гледки около Малтийските острови, като привлича стотици туристи всеки ден през целия период от годината, но през лятото, както беше в нашия случай, това място става много оживено. Мястото е чудесно за плуване, гмуркане и има страхотни гледки както над, така и под вода.

13. Остров Комино,
Пещерите на Света Мария

Последната спирка от нашия круиз беше посещение на пещерите на Света Мария. Те се намират в северната част на Комино и са много популярен обект за гмуркане. Частта им над водата е доста интересна, но според снимките в интернет, подводните пещерни системи са още по-очарователни. Ние подводната част оставихме за следващото пътуване.

Съвети за пътуване до Малта

Транспорт до Малта

Вариантите да стигнете до Малта не са много, като най-бързият такъв със сигурност е въздушният. Ние пътувахме с директни полети от София. Цената на билетите беше 53 € двупосочно, но може да се намерят и по-изгодни оферти в зависимост от сезона.

Транспорт в Малта

Малтийските острови не са големи по площ, но въпреки това придвижването между отделните градчета и селца налага използването на транспорт. Най-удобният начини да обиколите Малта, а и всеки друг остров, вероятно е с кола под наем. Обикновено това е предпочитания вариант за по-големи групи, които пътуват заедно. Първоначално и ние се бяхме спрели на този вариант, но високите цени на rent-a-car услугите в следствие на пандемията и лявото движение в страната бяха основните фактори, които ни накараха да се откажем и в крайна сметка избрахме да се движим с градски транспорт.

Обществен транспорт

Като цяло основния остров е добре свързан и може да стигнете до всяка точка с обществен транспорт. Голяма част от линиите са свързани с Валета, като най-голямата и централна спирка е именно при входа на столицата. Автобусите са малки, което им позволява да се промушват из тесните и криволичещи на места улички. Всички са нови и оборудвани с климатици, което прави пътуването с тях комфортно. Ние си взехме седмична карта за цялата мрежа, на цена от 21 €, която позволява неограничен брой пътувания с автобусния транспорт из островите.

Съвети за автобусите в Малта:

Като цяло не съжалихме, че избрахме този вид транспорт, но съм длъжен да спомена и нещата, които ние установихме от първо лице и които биха спестили негативни емоции на всички, които възнамеряват да ползват този начин на придвижване:

  1. Обичайно автобусите пристигат във времена, които нямат нищо общо с изписаните на таблата за пристигане или в официалното приложение на градския транспорт – Tallinja. Същата система очевидно ползва и Google и е също толкова неудобно да се планира там. Съветът ми е просто да седите на спирката и да чакате вашата линия, като ако трябва да пристигнете в точен час, да сте си отделили +30 мин. за всеки случай.
  2. Автобусите спират на спирки в два случая – или ако някой от вътре е натиснал бутона за слизане, или ако някой от вън помаха с ръка (все едно спирате маршрутка). Нас така ни подминаха 2 автобуса, докато се усетим как работи.
  3. Качването става само от предната врата, а слизането само от задната. Доста по-малко блъскане има така, ако трябва да съм честен.
  4. Шофьорите не позволяват да има препълнени автобуси и ако достигнат позволения капацитет преди да сте се качили, не се учудвайте ако ви затворят вратата под носа. Затова 30-те мин. от т.1 отново важат.
  5. Автобуси с един и същи номер понякога имат различни направление. Направлението се изписва на таблото от пред, но за всеки случай най-добре питайте шофьора при качване ще мине ли автобуса през вашата спирка.
  6. Установихме, че между две спирки пътят не винаги е фиксиран. Понякога шофьорът може да хване странична улица, различна от стандартния маршрут, който следите на картата.

Но пък иначе шофьорите са любезни и възпитани и няма да ви откажат информация дали са във вашата посока или пък да ви кажат на коя спирка трябва да слезете, за да стигнете до скалите на Дингли например.

…и за корабчетата:

В заливите на Голямото пристанище около Валета доста удобен начин за придвижване са корабчетата. Маршрути като Слима – Валета или Валета – Трите града, които може да отнемат до 30 мин. с автобус по сушата, се взимат за 5 мин. с корабче. Цената е 1.50 € в посока, 2.80 € двупосочно. Спестеното време и гледките към забележителностите от друг ъгъл си заслужават. Големият асансьор към Горните градини също е включен в цената (иначе 1 €) ако пристигате във Валета от страната на Трите града.

Хора и език

Учудващо, но туристът в Малта няма много досег до местното население, тъй като в сферата на услугите обикновено работят чужденци. Например шофьорите на автобусите са масово индийци, служителите в хотела ни в Слима бяха сърби, на една лафка ни обслужи македонец, по ресторантите може да се натъкнете на италианци, а и дори на българи. Та повече от визуални впечатления и тук-там от някой контакт, бих казал, че малтийците са доста приятелски настроени дори и към многобройните туристи, които посещават страната. Както и южноиталианците, са шумни и обичат да се наслаждават на храната. Това, което ни направи най-силно впечатление е силната им католическа вяра, клоняща към лек религиозен фанатизъм. Разбираемо донякъде предвид факта, че са управлявани от религиозен орден над 250 г… Затова не се учудвайте ако, с фотоапарат на врата, не ви пуснат в църквата докато има служба.

В страната официални са два езика – малтийският и английският и всички говорят поне тях, ако не и още някой. Малтийският език е също доста интересен. Той е единственият семитски език в ЕС и единствения език с арабски корени, който ползва латиницата. Така съвременният малтийски е на основата на арабски, с гарнитура от италиански и сицилийски думи, подправен с малко английски.

Работно време

Ако имате възможност, проверете работното време на всеки обект докато планирате пътуването си в Малта. От една страна, заради екстремно топлото време, от друга – заради силно религиозното общество. Някой църковни празници тук са официални национални празници и си струва човек да се информира преди да тръгне.

Храна

Пристигнали в Малта, се бяхме подготвили за сблъсък с богат асортимент от средиземноморска храна. Уви, очакванията ни бяха по-големи от реалността. За страна, заобиколена отвсякъде с море, ни се стори, че Малта отстъпва по този показател. Въпреки че имаше и морска храна, местната кухня е повлияна предимно от културата на южна Италия и Сицилия. Традиционни паста продукти като спагети, лазаня, както и пици са типични ястия от менюто. И да – има морска храна, но тя по-често е гарнитура на пастата. Според нас, мястото с най-добрата морска кухня е рибарското селище Marsaxlokk.

Има и различни месни ястия, като за традиционен местен деликатес се счита заешко, което ние така и не опитахме.

« на 2 »

В Малта имат една единствена бира местно прозиводство – Cisk. В горещите летни дни върви както със и без ядене, така и вместо ядене.

Вода

Малта е една от най-сухите страни на планетата, като на всеки жител се падат само 188 куб. м прясна вода. Чешмяната вода в Малта е обезсолена морска вода, преминала през процеса на обратна осмоза в един от трите завода в страната. Както и на други южни острови, като Лансароте и Гран Канария, водата на Малтийския архипелаг е оскъден и ценен ресурс и затова трябва да се ползва пестеливо.

Що се отнася за пиене – най-добре да избягвате да пиете малтийска чешмяна вода, особено в дългосрочен план. Е разбира се, ако по среднощ ожаднеете и нямате бутилирана, не се притеснявайте да опитате и обезсолената вода от Средиземно море.


Заслужава ли си Малта ?

Тръгнахме за Малта без да знаем нищо за нея. Върнахме се с купчина нови знания и все пак чувството, че не знаем нищо за нея. За малките си размери, островната държава крие богатство от нови преживявания и една едновременно близка, но и толкова различна култура. 5 дни в Малта не стигат, а всеки ден в Малта си заслужава.

Оставяме си за следващо посещение цялото мегалитно наследство от праисторическия период на острова, пясъчните плажове, Червената кула, Синята пещера, Басейнът на св. Петър, Двореца Вердала, Солниците на Гозо (а и още куп неща на Гозо), Кристалната лагуна на Комино …

За още информация за Малта и съвети за пътешественици, може да посетите блога на Family Travel Spirit, от където ние черпихме информация преди нашето пътуване.

И така, до следващото пътуване,

Minn Malta,
b-imħabba !

Ivan Georgiev Written by:

Здравейте, аз съм Иван - пътешественик и любител фотограф, почитател на странствания по далечни пътища в добра компания.

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *