Разбиваме познатия модел на пътеписи, за да обърнем внимание на някои непопулярни забележителности в Рим и около него, извън стандатните програми. Тази статия е за хората, които вече са прекарали 3-4 дни в Рим и, преминали класическите маршрути, са готови за нови предизвикателства. Ако вие не сте от тях, ви съветваме да започнете от голямата статия за основните Забележителноси в Рим за 3 дни.

Рим, когато вече сте били в Рим  

Тиволи, Вила Д’Есте и Вила Адриана

Вила Д’Есте е звездата в списъка непопулярни забележителности в Рим, но не мога да не спомена какво чаровно място е Тиволи, а и какво приключение е да стигнеш И да се върнеш от там. 

С влак от Рим до Тиволи

Ако рент-а-кар не е опция за вас, то влаковата мрежа на Рим е съвсем удобна, макар и почти никога навременна. За да стигнете до вилата на кардинал д‘Есте вземете влак от гара Термини или от гара Тибуртина. Ако Термини е по-удобна за вас, внимавайте да вземете директен влак до Тиволи, защото влаковете закъсняват и прекачванията са за смелите. Пътуването отнема около 30-ина минути, но влаковете не са много на често. Когато наближите Тиволи релсите минават на ръба на отвесна скала и разкриват истински удивителна гледката към равнината.

Съвет за пътуванията с влакове в Италия – на много от гарите не е достатъчно да закупите билета си, трябва да ги валидирате преди да се качите на влака, питайте за всеки случай; ако няма бариера пред перона, то със сигурност има валидиращи устройства някъде на перона.

10 минутна разходка ви дели от гарата в Тиволи до входа на Вила Д‘Есте през симпатично мостче над река Аниене.

« ‹ на 2 › »

Ако не сте си купили билети предварително, препоръчвам да се насочите директно към входа на вилата, където вероятно ви очаква 30-40-минутна опашка. Предварително купени билети (с час за влизане) ги пускат с предимство, което забавя влизането на всички останали. Но ако не сте сигурни дали ще спазите часа на билета си, вземете си водички и поизчакайте.

Вила д‘Есте 

Историята

Вила д‘Есе заслужава всяка статия, която е написана и ще се напише за нея. Построена е по поръчение на Кардинал Иполито д‘Есте след като е назначен за губернатор на Тиволи през 1550 г.. Градините стават референция за всеки следващ градински ландшафт дизайн в Европа. През 2001 г. са обявени за част от културното наследство на Юнеско.  

Иполито д‘Есте е синът на Лукреция Борджия и Алфонсо I д‘Есте – две истински влиятелни фамилии в Италия през 16-ти век. След като не бива избран за папа, кардиналът се оттегля в Тиволи и на мястото на стар манастир крои планове за палат, който да конкурира най-известните френски и италиански комплекси. Потеклото и средата на кардинала му позволяват да е пътувал, учил и докоснал художествените и архитектурни постижения на Ренесанса. Изграждането на комплекса отнема повече от двадесет години. Вилата е открита преди да е напълно завършена. А само два месеца по-късно кардиналът приключва земният си път преди да успее да ѝ се наслади напълно.

Независимо от смъртта на кардинала, проектът е довършен, дори допълван активно от семейството му. През 18-ти век обаче преживява период на разруха, докато сменя собственици. След Първата световна война правителството поема управлението на практически изоставената сграда и градина и започва реставрацията им до възвръщане на абсолютния им блясък.

Вилата

Обиколката може да бъде придружена от аудио гид, който да ви разказва обект по обект – в залог на машинката искат лична карта (приемат и шофьорска книжка).

Самата сграда на вилата включва покоите на кардинала, неговия офис и няколко зали за събития, всяка с тематични изображения и стенописи, майсторски използващи оптични илюзии и елементи на перспективата. Стените и таваните на всяка стая за плътно заети от митични и природни картини. Интересно е, че в разрез с религиозното образование на кардинала, нищо религиозно няма заложено в сцените по стените. Митични и алегорични герои преживяват историите си вечно по стените и таваните.

Но градините на вилата са истинският спектакъл. Оазис в летните италиански дни, не само зеленината и сянката, но и над 500 фонтана допълват райския облик на градините. Водоснабдяването на вилата е бил първият и най-сериозен проблем пред архитектите Пиро Лигорио и Алберо Галвани, които основно работят по проекта и изработването на вилата, заедно с безброй други художници и занаятчии.

Два часа минимум ще ви отнеме обиколката тук, не си спестявайте никоя пътечка, никое грото. Лесно може да пропуснете скрития Овален фонтан, който е реално частен водопад, или статуята на древен бог в някоя ниша, или 100-те фонтана, които тихо се изливат по продължението на една зелена алейка.

Централно място заема Фонтанът на Нептун, намиращ се точно под Фонтана на органа – на всеки кръгъл час след 12:00 ч. фонтанът се отваря и орган свири тиха мелодия. Органът не е бил част от оригиналния замисъл, а на мястото му водата в тръбите е създавала естествен звук като църковен орган. Реновация на тръбната система обаче губи този ефект, заместен по-късно от механизма на сега скрития истински музикален инструмент.

Посетете официалния сайт на Вила д‘Есте и Вила Адриана, където може да се консултирате за билети, работно време и варианти за транспорт.

Вила Адриана 

Вилата на император Адриан е едно от вдъхновенията за построяването на Вила д‘Есте. В нас не се кроеше амбиция да посетим и двете вили в един ден, но с по-добро планиране това е напълно постижимо. Автобус свързва двете вили, а возенето е не повече от 10 мин. 

Накратко за вилата, която не успяхме да посетим: За разлика от реновираната Вила д‘Есте, Вила Адриана напомня повече на музей на открито, което е логично за вила, построена между 117 и 138 г. като лятна резиденция на императора. Обявена е за част от Световното наследство на ЮНЕСКО.

На територия от около 120 хектара (≈ 6 пъти площта на двореца в Балчик), са разположени множеството сгради, от които 40 са отворени за посещение. Вилата прилича на малък град, събрал най-доброто от античната гръцка, египетска и римска архитектура, включително театри, палати, библиотеки, терми. Вила Адриана е била не само място за отдих, но и културно средище

Работното време и на двете вили, както и цената на билетите може да намерите тук.

Тиволи

Тиволи има богата и дълга история. Днес е китно градче, събрало цялата италианска естетика между стените си. Освен Вила Д‘Есте и Вила Адриана, тук може да видите също и Вила Григориана. Богатото културно наследство е допълнено от храмовете на Херкулес, Сибил и Веста, както и от старото търговско средище. На 8 км от Тиволи са разположени антични терми, които функционират и до днес. Всичко за града може да прочетете на официалния му сайт.

Още докато вървяхме от гарата към Вила д‘Есте забелязахме, че тротоарите са осеяни с малки хартиени конфетки – във всяка фуга на плочките, по каменни дувари, в шахти, рееха се от вятъра в миниатюрни шарени вихрушки и сякаш никой не беше впечатлен от наличието им.

На излизане от Вила д‘Есте нямахме план за часовете до влакът на обратно, така че поехме по малките улички на Тиволи, по следите на конфетките, докато не се озовахме насред

Carnevale di Tivoli

Големият Карнавал на Тиволи се провежда ежегодно и традиционно през февруари, точно преди да започне Великденският пост. Етимологично думата Карнавал се свърза с латинското carnelevale – carno (месо) и vale (сбогуване). Това е последното развлечение и разхищение, позволено преди строгия пост. Карнавалите в Италия имат по-древни езически корени, разбира се, като повечето християнски традиции.

Заради Ковид обаче през 2022 г. Карнавалът на Тиволи е бил изместен през месец май и ние съвсем ненадейно попаднахме в разгара на завършващите празненства! Музика, танцьори, маски, КОН-ФЕ-ТИ. Определено беше въвличащо преживяване.

Музикални изпълнителни се разхождаха през уличките и пееха заедно с жителите на квартала. Макар и последен ден (фестивалът има събития през целия месец), не се усещаше енергията да замира.

За съжаление не хванахме парадите на големите платформи с алегорични фигури, които са така типични за италианските карнавали, както и тълпите от маскирани участници. Всеки град, четем, има собствена типична фигура/маска, като официалният образ на Тиволи е клоунът Зибалдоне (Zibaldone) – символ на щастието и забавлението.

Сегашният облик на фестивала се свързва до голяма степен с влиянието на Иполито д‘Есте. Кардиналът кани в града и много от своите знатни и културно просветени приятели от Италия и Европа по време на празненствата през февруари (до тогава повече семейни събития). А те от своя страна се включват и допринасят за общото веселие с традициите на собствените си родни места.

  Ако някой февруари ви доведе в Италия, оглеждайте се за фестивално настроение във въздуха. А дори и извън фестивала, музика и веселие ще откриете из всички чаровни улички.

Неволи на връщане към Рим

Едно само леко предупреждение за публичния транспорт в Рим и околията – винаги имайте план „Б“. 

Билетът ни до Рим се оказа не точно директен – трябваше да направим прекачване точно една спирка преди да стигнем гара Термини. Влакът от Тиволи обаче закъсня, а влакът за Термини не зачака. Останахме на гара Roma Tiburtina, от която за щастие има метро. Но метрото също ни изненада – 3-4 спирки след като се качихме, метрото тръгна в обратна посока без съобщение, без указателни табели, niente. Ремонт, разбрахме по-късно. Метрото било заместено от автобус за дистанцията на ремонтираните спирки. Но ние вече бяхме на предходната спирка и беше към 9 вечерта. По тъмно хванахме трамвай, по инструкция на google maps. Оказа се в грешна посока. Слязохме и хванахме обратния – последния за вечерта. Прекачихме някъде около Биопарка и по късни доби се оказахме във временното ни вкъщи. 

Вижте, Рим е голям град. Има сравнително добра свързаност на градския транспорт, и удължено /дори нощно/ разписание на повечто линии, но не всички! Може ли да се разчита на разписание? Може да разчитате, че няма да е по разписание. Имайте план „Б“. 

Опитахме с Google maps, с Mooveit,  с местно приложение… никой не може да предвиди кога и дали ще дойде вашият автобус. Може да опитате боб да хвърляте и да се въоръжите с търпение.

В заключение

Ако имате времето, посетете Тиволи и Вила д‘Есте, заслужава си и неволите, и историите по публичните транспортните трасета. Ако имате възможност дори да нощувате в Тиволи, бих ви завидяла – градчето е очарователно по изгрев, по залез, дори в обедния пек, когато високите каменни сгради предлагат убежище на сянка. С удоволствие бих се върнала, вече по-подготвена и може би с шофьор. А вие не забравяйте да опитате местното джелато и да поспорите различно ли е от това в Рим.

Непопулярни забележителности в Рим

… и един плаж

Вече сме обратно във Вечния град и разходката ни продължава из другите непопулярни забележителности в Рим, които успяхме да посетим.

Баните на Диоклециан 

Много е възможно дори да не разберете колко пъти сте минали покрай тази забележистелност. Баните на Диоклециан заемат скромното място от 120 000 кв.м. точно до гара Термини – най-голямата ж.п. и автогара  в Рим. Термини е едновременно близо до античния център на града, но и последна/първа спирка на голяма част от градските автобуси, връзка с метрото, а и италианксата ж.п. мрежа. Тук ви оставят и автобусите на Terravision, когато идвате от летището.

Баните са построени в началото на 4-ти век в чест на император Диоклециан по традиционния модел на римските бани – има студена стая, топла стая и гореща стая/парна баня, както и голям басейн, гимнастичен салон И дори библиотека на територията на комплекса. Смята се, че мащабният комплекс побира до 3000 души. Построен на гърба на хиляди християнски роби, баните са най-големият комплекс по рода си в Древен Рим. През 16-ти век папа Пий IV поръчва на Микеланджело построяването на Базиликата Санта Мария дели Анджели върху руините на баните, като поклон към загиналите християни.

Днес от постройката са запазени части, но реставрирани и превърнати в историческия музей Терми ди Диоклециано, част от Националния исторически музеи. Градината пред музея е свободна за достъп и отдих под сянката на кипарисите.

Музеят на Леонардо (The Leonardo experience) 

В Рим аз открих три музея посветени на Леонардо Давинчи, но само един от тях е *~°преживяване~°* – за деца и за пораснали деца. Музеят се намира на главната улица към Ватикана, но ако не го търсите, няма да го намерите. 

Входът беше 12 € (2022 г.) и включва аудио гид с по-популярните езици, включително английски, испански и руски. От входа се разтваря черна завеса и влизате в разочароваща на пръв поглед малка заличка с възстановки на някои от летателните машини на Леонардо. Но има долен етаж!

Всичко за музеят може да намерите на официалния му сайт. 

Тайният плаж на Рим, Остия и Остия Антика 

Не е случайно, че Рим не е известен с плажовете си – не са най-очарователните плажове на света, но! до плажа се стига с метро, което е достатъчен стимул.

Крайбрежната ивица в близост до Вечния град е обширна. Казват, че по-далечните плажове са по-добри. Но ние се изкушихме от близостта на градчето Остия.

За да стигнете до Остия, хващате метро линия B и слизате на спирка Piramide. От там ще видите малката гара (ако не я видите, питайте). Ако имате карта валидна за цялата градска мрежа в Рим, то тя важи и за влакчето, което ще хванете тук. Ако не – билетчето е 1.50€. Пътуването е 30-ина минути.

Ако искате да слезете директно на плажа – вашата спирка е Lido Centro, след което за няколко минути ходене ще се окажете на плажа. Плажчетата на Остия, както казах, не са нещо особено. Пясъкът  е малко по-едър и не толкова чист, водата не е точно кристална, но топнахме се през май и беше чудесно.

Имайте предвид – в Рим плажната ивица е повече платена, отколкото свободна. Плажчетата са покрити от барчета, т.нар. lidos, които имат входна такса. В зависимост от мястото, таксата може да включва чадър или той да се плаща отделно, внимавайте в надписите. Иначе градчето е чаровно, може би курортно, пълно с ниски хотелчета и магазинчета.

Преди или след плажа може да се отбиете до старият град на Остия – Остия Антика, който е превърнат в археологичен музей на открито, т.е. не се препоръчва по пладне.

Пирамидата на Цестий и Порта Сан Паоло

Неочакван в центъра на Рим (в близост до спирка на метрото Piramide) ще намерите внушителна пирамида, която изпълнява точно същата функция като пирамите в Египет и днес е всъщност по-добра референция за оригиналния вид на пирамидите в Гиза – чисто бели, ослепителни. Пирамидата в Рим е последния дом на претора Цестии, който впечатлен от културата на новоприсъединения към империята Египет, намира този начин да пренесе културата му в Рим.

Отместваме поглед съвсем малко в страни и заварваме Портата Сан Паоло, част от стените на града по времето на император Аврелий и най-добре запазената до наши дни. Портата е отваряла пътя към един от по-важните пътища на града – via Ostense, водещ до основното пристанище в Остия.

Ключалката на Малтийския орден 

На кратка разходка от Пирамидата ще откриете и небезизвестната Ключалка на Малтийския орден, която поражда смесени чувства като туристически обект.

Ще я намерите на върха на Авентийския хълм, на вратата на винаги заключената врата на Villa del Priorato di Malta. Вилата и земята, върху която е построенна, са собственост на Малтийския орден, признат за суверенна държава. Google maps успешно ще ви заведе до там, а опашката от хора, трепнещи да надникнат, ще ви ориентира къде да гледате.

А какво ще видите? Цели три държави ще минат през погледа ви: суверенната земя на Малктийския орден, слънчева италия и точно пред вас – купулът на Свети Петър, т.е. Ватикана, най-малката държава.

Прехвалена ли е ключалката… малко. Но е симпатична и гледката през градините на малтийската вила е найстина вдъновяваща. 

На няколко минути от Ключаката ще намерите една много по-красива и по-общирна гледка в

Портокаловите градини 

Оказваме се в градина точно когато залеза разстила златни лъчи по римските покриви. Целият град се разкрива от терасата на градината. От тук ще видите и каретите на Нике, кацнали над монумента на Виторио Емануел. Градината не е никак тайна и често посещавана от местната младеж, освен туристите, така че не се надявайте на усамотение, освен ако не се разхождате през декември.

Розариумът в Рим 

Ако продължите надолу по същия хълм към Циркус Максимус, ще се окажете заобиколени от високите прозирни огради на розариума в Рим. Розариумът обаче е отворен с работно време, което не успяхме да хванем. 

Интересен факт е, че мястото е посветено на цветята още от 3-ти век, когато там блести храм на богинатя Флора и флоралиите – празник на цветята, се празнува на Циркус Максимус в съсветство. През 17-ти век мястото е превърнато в зеленчукова градина за еврейското население, в началото на 20-ти е обявено за публичен парк, а през 1950 г. точно се превръща в розова градина. Розариумът е много фотогеничен, изпълнен с розови арки, агломерации от розови храсти, зеленина и свежест. Но е отворен само на пролет и през есента, в зависимост от цъфтежа. Тук може да видите графика на годишните отваряния, работното време и цени.

Циркус Максимус 

Не можехме да пропуснем останките от най-големия стадион на древен Рим – 600м. трасе, предназначено екслузивно за гонки с колесници. Предполага се, че 150 000 зрители са можели да наблюдават събитията от трибуните му. Но още 6-ти век трибуните затихват, а материалът от тях е изпозлван за други църкви и постройки на древния град. Днес за стадиона напомня овалната форма на пространсвото, но дори тя е достатъчно, за да си представите внушителните му размери, много по-големи от Колизеума.

Още предложения?

В Рим се връщаме отново и многократно, непланирано и нецеленасочено, често, по пътя към по-далечна дестинация, но това не ни пречи да се възползваме и насладим на всяка възможност.

За справка, паричка в Ди Треви съм хвърляла само веднъж на второто си пътуване тук /и тогава за малко да изпусна полета към България/, но успешно минавам за 4-ти и 5-ти път през Вечния Град и се потвърждава, че всички пътища все тук отвеждат.

Ако знаете някое друго тайно или не-толкова тайно кътче, споделете с нас! 

А ако за пръв път ви предстои да се посетите Рим, то ето тук ви предлагаме амбициозна тридневна програма, подходяща за всеки ентусиаст: