Бари – забележителности в столицата на Пулия

Първият град от нашето пътуване е Бари – столицата на регион Пулия и вторият по големина град след Неапол в Южна Италия. Но Бари е много повече от това – най-големият пристанищен град на Адриатика, университетски център, градът на Св. Никола.

Това е и нашият маршрут:

1. Старият град на Бари
├─ Teatro Margherita (Театър Маргарита)
├─ Porto Vecchio (Старото пристанище на Бари)
├─ Fortino di Sant Antonio (Крепостта на Св. Антоний Абат)
├─ Piazza Mercantile (Търговският площад)
├─ Базиликата „Св. Никола“
├─ Катедралата „Св. Сабин“ (Duomo di Bari)
├─ Църквата на Св. Марко
├─ Castello Normanno-Svevo – Замъкът на Бари
└─ Улица Strada delle Orrechiette (Arco Basso)
2. Новият град на Бари
├─ Квартал Мурат
├─ Teatro Petruzzelli (Операта Петруцели)
└─ Плаж Pane e Pomodoro

Кратка история на Бари

Този древен град води началото си от преди повече от 2000 години, когато вероятно е основан от гърците. През 3 век пр.н.е. минава под римско управление под името Бариум. Придобива стратегическо значение като пресечна точка между крайбрежния път Виа Траяна и морския път за търговия на изток. След разпадането на Римската империя, Бари е завладян и управляван от готите и ломбардите, както и от византийците. През 1071 г. преминава под властта на норманите и става главен град на Пулия. Кръстоносците често отплавали от Бари. След това настъпва господството на рода Свеви, който оказва влияние не само в Бари, но и в цяла Пулия, създавайки множество замъци и катедрали в стил, определян като пулийско-романски.

През Средновековието Бари е управляван от владетели като Хохенщауфен и Сфорца от Милано. Полската кралица Бона Сфорца, която прекарва голяма част от живота си в Бари, прави редица подобрения в града. След тях градът пада под управление на испанците от Арагон. Те пък са победени от австрийците през 1707 г. и в Бари настъпва период на възстановяване, характеризиращ се с процъфтяваща търговия по вода. След това идват Бурбоните и градът продължава да се възстановява. През 1860 г. Бари и Пулия са присъединени с останалата част от Кралство Италия. Градът претърпява сериозни щети по време на Втората световна война.

В наши дни Бари е един от най-важните икономически центрове в Южна Италия и, благодарение на международното си летище и пристанище, е важна входна точка към региона.

Транспорт

След 1:30h. полет от София, кацаме следобед на югоизточното крайбрежие, точно над „токчето“ на Италия. Има няколко начина да стигнем до центъра на Бари от летището:

• Градски транспорт – автобус номер 16 е удобна опция за транспорт до Bari Centralle. Минава на около 30 мин., не спазва особено разписанието си и обикаля през квартали, но за билет от 1 € е най-бюджетният вариант. Препоръчвам го в случай, че не бързате.
• Влак – след изхода от летището, следвате табелите към гарата. Влакът е бърз и удобен. Билетът е 5 € в посока до Bari Centralle.
• Shuttle transfer – сравнително бърз, но по-скъп;
• Такси – фиксирана цена от 23 € (2021);

Слизаме на Bari Centralle – централната жп. гара на града. Имаме цяла вечер, за да се потопим в атмосферата на историческия и модерния център на Бари.

Забележителности в Бари

Старият град на Бари

Бари има очарователен исторически град,  разположен на полуостров и известен като Bari Vecchia. Този район е заобиколен от морето от две страни и от спретнатата улична мрежа на квартал Мурат от 19-ти век откъм сушата. Старият град е буквално лабиринт. Удоволствие е да се изгубиш в него и да откриваш малки църкви, живописни улички, оживени кафенета и впечатляващи площади и да се наслаждаваш на глъчката.

Архитектурата на сградите е впечатляваща.  Уличките са изпълнени с традиционни магазинчета и безброй ресторанти пленяващи с апетитни аромати. За протокола – уличките на стария град може да изглеждат пешеходни, но не са – от всеки ъгъл дебне vespa и е в правото си да се движи свободно в града.

Или пък подобни ретро Фиати:

Teatro Margherita (Театър Маргарита)

Първата ни спирка от забележителностите в стария град на Бари е Театър Маргарита.  Един от историческите театри на Бари, който е превърнат в музей на съвременното изкуство. Няма как да подминете цветната сграда, ние го видяхме само отвън.

Porto Vecchio (Старото пристанище на Бари)

Porto Vecchio или старото пристанище на Бари е малко пристанище, разположено непосредствено до центъра на стария град, между Театър Маргарита и крепостта на Св. Антоний Абат. Малкото пристанище със своите сини лодки е сред най-живописните места в града,

Fortino di Sant Antonio (Крепостта на Св. Антоний Абат)

Точно до старото пристанище, срещу театъра, се намира крепостта на Св. Антоний Абат. Малкият форт е построен за отбранителни цели през 1440 г. върху останките на кула от 1359 г. Крепостта е издигната от принца на Таранто, Джовани Антонио дел Балцо Орсини, който оставя герба си на портала.

След смъртта на феодала крепостта е разрушена от жителите на Бари, а след това е възстановена между 1501 и 1524 г. от Изабела Арагонска, херцогиня на Милано, и Бона Сфорца, кралица на Полша, като част от обновяването на отбранителната система на града. В наши дни пространствата ѝ се използват за културни събития. Единственият ден, в който фортът може да бъде посетен, е 17 януари – денят, в който той е отворен за религиозни церемонии, посветени на светеца.

Piazza Mercantile (Търговският площад)

Оставяме морето зад нас и преминаваме отвъд градските стени.

Piazza Mercantile (Търговският площад) някога бил най-важният площад в Бари, а днес място за културни събития. На площада се намират Palazzo del Sedile с часовниковата кула, Palazzo della Dogana, както и каменният лъв със стълба на правосъдието и бароковият фонтан Fontana della Pigna.

Palazzo del Sedile

Търговския площад е бил седалище на общината на Бари поне от втората половина на XV в., когато е построен Palazzo del Sedile (букв. „дворец на седалището“).  През 1601 г. избухва пожар в една от сградите на площада, който много бързо се разпространява и разрушава много сгради, включително общинския дворец. Възстановен е скоро след пожара и е украсен с камбанария. Дейността на общинското седалище е преустановена в началото на XIX в., когато кметството се премества на улица Palazzo di Città. Днес от някогашния дворец е останала само фасадата.

Стълбът на правосъдието

Близо до бившия дворец на местното управление, се намира и обект, свързан със съдебната власт – стълбът на правосъдието. Провинилите се граждани били наказвани да седят на каменния лъв с вързани ръце зад колоната. Минаващите на площада имали право да ги замерват и ругаят.

В началото на XIX в., след като общинското седалище на града се измества, Piazza Mercantile запазва ролята си на място за срещи и се използва за фестивали, церемонии и обществени забавления. През XIX в., с изграждането на търговското пристанище от другата страна на града, площадът бавно губи ролята си на главен градски център. Днес е доста приятно местенце с кафенета, ресторанти и няколко gelaterias. Ние останахме очаровани от Martinucci Laboratorio Bari и огромният им избор от сладоледи.

Базиликата „Св. Никола“

Продължаваме напред през града и назад във времето.

Св. Никола(й) Чудотворец

Преди да обърнем внимание на едноименната базилика, ще трябва да споменем някои факти за светеца Св. Никола (или Св. Николай Мирликийски Чудотворец). Той е роден през втората половина на III век в богато семейство в днешна Турция. Става източноримски духовник, а по-късно епископ на град Мира в областта Ликия. Приживе е известен като противник на езичеството. В жестокото за християните време при императорите Диоклециан и Галерий, Св. Никола станал свидетел на много мъчения и смърт. Мнозина били хвърлени в затворите, дори и самият той. Спасително се оказало времето на Константин Велики, който не само прекратил гоненията, но и сам приел християнството. В тази нова империя Св. Никола живее до старини и раздава имотите и парите си на нуждаещи се.

Преданието разказва как Св. Никола помогнал на изгубил богатството си човек с три дъщери. Във времената, в които живеели, жените не можело да се омъжат без зестра и над тях грозяла опасността да бъдат принудени да станат блудници. Когато техният баща се решил да продаде някоя от дъщерите си, ненадейно някой променил съдбата ѝ. Това бил светецът, който подхвърлил кесия с жълтици през прозореца и без да чака благодарност си тръгнал, невидим и неразкрит в нощта. Същото се повторило за втората и третата дъщеря – по една кесия, с чиято помощ девойките успели да се омъжат.

Според един от вариантите на легендата Св. Никола подхвърлил торбите с жълтици не през прозореца, а през комина. Те попадали в прострените да се сушат на камината чорапи. Ако вече ви звучи познато, не е случайно! Именно Св. Никола е първообразът на белобрадия добър старец, популяризиран миналия век (от рекламата на небезизвестна напитка) като Дядо Коледа.

На него се приписват и много чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водните стихии. Затова след смъртта си Св. Никола е почитан като светец и покровител на децата, моряците, рибарите, търговците, банкерите, че дори и на крадците и затворниците. Св. Никола е погребан в катедралата на град Мира и сред вярващия народ се носела мълвата, че мощите му носели изцеление. През 1087 г. мощите му са откраднати от храма в Мира от италиански моряци и са пренесени именно в Бари, където се пазят и до днес в криптата на

Базиликата „Св. Никола“

Базиликата „Св. Никола“ е красив храм, построена в романски стил между 1087 г. и 1103 г., по време на норманското управление в Пулия с главната цел да пази мощите на Св. Никола. Те са били временно настанени в манастира „Свети Бенедикт“ преди поставянето им в храма. На 1 октомври 1089 г. са пренесени в криптата на недовършената базилика от папа Урбан II, който пристига в Бари специално за повода.

Простата, но величествена фасада на базиликата е разделена на три части, всяка от които е украсена с арки над вратите и прозорци в горната част. Две камбанарии в различни стилове допълват фасадата.

Интериор

Интериорът е разделен на три нефа с дванадесет колони, по шест от всяка страна. Централният кораб е прекъснат от три напречни арки, добавени през XV в. след земетресение, което прави цялата конструкция нестабилна.

Таванът е резбован и позлатен и е украсен с картини от 17-и век.

Две стълбища в края на страничните коридори водят към криптата, която е толкова обширна, колкото и горната част, и се поддържа от 26 колони, украсени с романски капители. Под централния олтар на криптата почиват мощите на Св. Никола.

Интересен факт е, че докато горното ниво е католическа църква, криптата е православен храм, който е посещаван неколкократно от източноправославни свещеници. Статуята на Св. Никола, намираща се на площада пред входа е подарък от руската държава.

La colonna miracolosa

В десния ъгъл на криптата, скрита до стълбището обратно към горната земя, ще намерите малка колона от червен мрамор, защитена от метална решетка. „Чудната колона“ – наречена така заради необяснимото си появяване навсякъде където се пренесат мощите на Св. Никола. А и заради друга своя тайна сила – да намира любовта за самотните девойки, който на 6ти декември (деня на светеца) ритуално обикалят колоната три пъти.

Работно време: 6.30 – 20.30 (неделя до 22:00)
Вход: няма
basilicasannicola.it

Катедралата „Св. Сабин“ (Duomo di Bari)

Продължаваме напред в лабиринта от тесни улички на стария град с аромат на прясна паста и прясно пране. Внезапно се озоваваме пред голяма осветена сграда – катедралата на Бари – „Св. Сабин“. Изящната камбанария, с няколко реда прозорци, се издига на височина 69 метра. 

Посветена е на друг светец – Св. Сабин от Каноса, чиито мощи са пренесени в града през 9 век. Църквата, която датира от XII и XIII в., е вдъхновена от стила на базиликата „Св. Никола“. Построена е върху руините на стара катедрала, разрушена от Уилям I, който изравнява със земята целия град (с изключение на някои места за поклонение) през 1156 г., което му носи прозвището „Лошия“. За изграждане на новия храм са използвани материали от предишната църква и от други разрушени сгради. Катедралата е осветена на 4 октомври 1292 г. Църквата е важен пример за пулийско-романска архитектура. И тук семпла фасада е разделена на три части, които възпроизвеждат сечението на наоса.

Вътре църквата, която е лишена от всякакви барокови украси, има три нефа, разделени от два реда по осем стройни колони.

Работно време: 8:30-19:00
Вход: няма

Църквата на Св. Марко

Както и Валета, старият град на Бари изобилства от църкви. Разбира се, не всички от тях посетихме. Една от тях беше църквата на Св. Марко Венецианеца, която видяхме само отвън.

Castello Normanno-Svevo – Замъкът на Бари

Castello Normanno-Svevo е внушителна крепост, разположена в западния край на стария град на Бари. Средновековното укрепление датира от 1132 г., когато е построен по заповед на норманския крал Роджър II. Разрушен e през 1156 г. от Уилям Лошия. Крепостта е възстановена през 1233 г. от императорът на Свещената римска империя Фридрих II.

След това замъкът става собственост на херцог Фердинанд Арагонски, който по-късно го дарява на херцогската фамилия Сфорца. Последните разпореждат разширяването на крепостта, която скоро след това преминава в ръцете на Бона Сфорца, която умира там през 1557 г. Замъкът претърпява радикални промени, за да се адаптира към новите изисквания, продиктувани от развитието на тежката артилерия и така придобива днешния си вид. Заобиколен е от ров, който минава по протежение на трите страни, с изключение на северната стена, някога окъпана от морето. Отвъд рова се намира отбранителният пояс, оборудван с големи копиевидни бастиони. С течение на времето, крепостта започва да служи и като затвор. За жителите на Бари замъкът винаги е бил мрачен символ на властта. Подобно на крепостта Монжуик в Барселона, вместо защитени, местните жители са се чувствали застрашени от нея.

До крепостта може да се стигне от страната на стария град, като се премине по мост над рова и се влезе в двора.

Входът на главната сграда е порталът на Фредерик, украсен с арка от животни и фантастични създания. След нея навлизаме в атриума, поддържан от красиви колони и арки.

Достигаме вътрешния двор – едно от обновленията, направени от Бона Сфорца през 16-ти век.

След мрачното му минало, замъкът е поет от публичната администрация на Пулия. Днес е пазител на исторически паметници и археологически находки. Във вътрешните пространства се съхраняват различни колекции: керамика от епохата на Ренесанса, намерена в средата на замъка, каменни изделия и бижута, както и дървени модели на замъците Бари, Барлета и Монополи от средата на XVIII век. Двете зони за разкопки на приземния етаж съдържат останките на малка византийска църква. Открита и отворена за посетители през 2011 г. е гипсотеката – съдържаща интересна колекция от гипсови отливки на различни архитектурни орнаменти.

Една от най-интересните зали на замъка съчетава автентична архитектура с добавена реалност от прожектори, която пренася посетителя в миналото.

Вход: 8,00 €. За работно време и билети онлайн, вижте тук.

Улица Strada delle Orrechiette (Arco Basso)

Последната забележителност в нашия списък за стария град е. Strada delle Orrechiette (ако не излиза на картата, потърсете Arco Basso). Това е най-известната улица за домашно направена паста в Бари. Всеки ден между 10:00 и 17:00 ч. (а и по-късно) жителките на стария град на Бари показват своята продукция и умения в приготвянето на традиционната паста за Бари и Пулия – Orrechiette. Освен да се насладите на различни цветове и аромати, може да си закупите паста и традиционни продукти за приготвянето ѝ. Също и е страхотен подарък да зарадвате близки и приятели, които обичат италианска кухня.

Новият град на Бари

Квартал Мурат

Излизаме от стария град и попадаме в един противоположен свят. За разлика от хаотичните, преплетени улици на Bari Vecchia , новата част на града и по-специално квартал Мурат, впечатлява със симетрична мрежа от прави улици, пресичащи се под прави ъгли. Кварталът е построен от нулата, по френски образец, по времето на Джоакино Мурат, чието име носи.  Проектиран е така, че всяко жилище да има изглед към едно от най-важните неща за местните – морето. Не само правилните улици, но и архитектурата на сградите има влияние от течението Ар Нуво и на нас доста ни напомни на стила в Барселона. Според едно от твърденията, ако Париж бил построен на морето, щял да изглежда като Бари.

Главният пешеходен булевард – Via Sparano da Bari – и пресичащите го улици изграждат главната шопинг зона в града, ако търсите този вид туризъм. Освен множество магазини, квартал Мурат предлага и ресторанти за всеки вкус.

Teatro Petruzzelli (Операта Петруцели)

Въпреки, че се нарича театър, сградата е четвъртата по големина оперна сграда в Италия. Поръчана е от братята търговци Петруцели и е завършена през 1903 г. Освен за опера и балет, сградата се ползва и за големи концерти. Дори и да не влизате, си заслужава да я видите поне отвън.

Плаж Pane e Pomodoro

Не толкова забележителност, колкото място за почивка, е плажът Pane e Pomodoro, разположен в близкия квартал-предградие на Бари. Популярният градски плаж както за туристи, така и за жители на града, носи апетитното име „Хляб и домат“. Покрит е предимно с фин бял пясък, плажът предлага доста широка брегова ивица за плажуване.

Храна

Един от най-добрите съвети що се отнася до храната в южна Италия и по-специално Пулия, е: яжте! Опитайте възможно повече от всичко, което приготвят местните. Бари и тази част от Южна Италия може да се опишат с една дума – традиция и тя е най-вече в храната с простичките продукти и ястия, бабите, приготвящи домашна паста пред дома си по улиците на стария град и непретенциозните ресторантчета, предлагащи всичко онова, с което Италия е известна по целия свят. Още за храната, може да намерите на статията за Пулия.

Ресторанти

Иначе, персоналът в повечето ресторанти говори някакъв английски, въпреки че не навсякъде ще ви предложат меню на английски. Виждайки, че с английски не винаги се получават нещата, се опитвахме да казваме по нещо на италиански, в краен случай испански. Така се получи следния куриозен случай докато си търсехме място за хапване първата вечер.

Харесваме си ресторант и решавам да питам дали имат места:

– Mesa para cuatro? – питам аз на испански с увереността сякаш питам на Plaza Mayor в Мадрид и с надежда, че „Маса за четирима“ е подобно и на италиански.
– Mesa para cuatro?! A ver… – отговаря ми сервитьорът учуден, също на испански и оглежда масите.
– [разговорът продължава учудено на български между нас]
– А! Ама вие не сте испанци! От къде сте? – още по-учудено пита сервитьорът.

Обясняваме, че сме от България, сервитьорите са от Испания и Аржентина. През това време вече имаме маса. Поръчваме си традиционна пица и бира на испански в столицата на Пулия. Странно е, но е адски вкусно.

P.S.: ‚Маса за четирима?‘ на италиански е „Тavolo per quattro?'“

Мястото с испанските сервитьори се казва „Pizzeria Murattiana“. Може би най-известният ресторант е „La Tana del Polpo“, но намирането на места без резервация е почти невъзможно.

Съвети

Столицата на Пулия остави в нас само хубави емоции и впечатления. Трудно може да намерим неща, които не ни харесаха в Бари. Това, което ни направи най-лошо впечатление е мърсотията, която оставяха местните жители из центъра след себе си. Градът става доста мръсен вечер, но явно полагат грижи да го почистват добре след това. Малките улички около централната гара са малко мрачни и пусти вечер. Въпреки, че не сме се почувствали застрашени по някакъв начин, може би е добра идея да ги избягвате дори само заради миризмата.

Най-важния съвет, който може да ви дадем за Бари и Пулия като цяло е: внимавайте като пресичате улици. Пешеходните пътеки ги нямат за нищо, така че бъдете внимателни и се оглеждайте преди да стъпите на платното.

Бари е един от най-очарователните градове в Южна Италия, съчетаващ вековни традиции, бурна история и богато културно наследство. Въпреки, че 1-2 дни в града не стигат да кажем, че сме го разгледали, бих казал, че усетихме неговата атмосфера. Съботната вечер в центъра на Бари с препълнените ресторанти и барове, въодушевлението на южноиталианците, аромата на традиционните пица и паста, всички те ни заредиха с такава енергия, че ако на следващата сутрин се бяхме събудили в София, пак щяхме да сме така очаровани от града. Всичко нататък беше бонус!

Ако искате да разберете, кои други градове може да посетите в Пулия, може да разгледате целия наш маршрут тук: