Египет с круиз по Нил

Египет – родно място на една от най-старите, най-могъщите и най-дълго просъществувалите цивилизации. Тази земя на фараони пленява въображението ни от хилядолетия и едва ли има пътешественик, който да не си мечтае да се докосне до тайните на древен Египет. 97% от територията на страната е сурова, безплодна пустиня, а 85% от населението на Египет живее по долината на могъщия Нил. Именно Нил – тази животворна река – е позволила на древните египтяни да ни оставят наистина удивителни съкровища. Именно Нил е съществена част и от нашето пътуване.

Въпреки че беше значително по-скъпа от други екскурзии до тук, ако наистина искате да разгледате всички популярни забележителности в Египет, съветвам да изберете вариант с круиз по Нил (или с някакъв друг вид транспорт, така че да сте в движение из страната). Египет е наистина огромен и нямаше абсолютно никакъв шанс да видим всички неща, описани по-долу, ако бяхме базирани, например в някой курорт на морето и трябваше да пътуваме оттам. Останахме много доволни от цялата организация и маршрут. Научихме толкова много разкази докато посещавахме обектите, че в края имахме една доста пълна картина на древноегипетската история, боговете, фараоните, храмовете и културата на тази невероятна древна цивилизация.

Опитах се разказът да е по-кратък, но не ми се получи. А и няма как – това бяха седем дни, изпълнени на максимум с програма. Събрахме толкова гледки и впечатления, че нямам търпение да ги споделя с всеки, който иска да се докосне до древен Египет, макар и виртуално. Освен тях, в рубрика „Модерен Египет“ съм събрал някои интересни случки с египтяните на нашето време. И така, ето го и маршрута:

Ден 1: Кайро

Ден 2: Гиза

Ден 3. Асуан

Ден 4. Абу Симбел и Ком Омбо

Ден 5: Едфу и Луксор

Модерен Египет – какво трябва да знаем при пътуване в страната

Ден 6: Долината на Царете и Карнак

Ден 7. Хургада

Ден 1. Кайро

5:00ч. Колелата на куфарите потропваха по плочките на столичното метро. Въпреки ранния час и факта, че почти не бях спал тази нощ (такъв съм си и преди ранни пътувания почти не спя), този шум беше музика за ушите ми. Не бях пътувал със самолет малко повече от година, но ето че сега предстоеше едно приключение, включващо всички видове транспорт – въздушен, воден, жп и шосеен. От още повече време пък не бях пътувал организирано. Фактът, че някой друг организираше това пътуване, леко ме успокояваше на фона на неизвестността на дестинацията..

Самолетът излетя по график и 2 часа по-късно започна да се снишава. През илюминаторите се открои земя. Скоро се показа и Египетската столица. „Показа“ силно казано – откроиха се размити очертания на квартали. Точно както някоя арабка, египетската столица беше забулена под плътен слой от пушек и прах. Египет е най-голямата и населена страна в арабския свят. Само Кайро е дом на над 10 милиона души и както щяхме скоро да разберем, въздухът е доста мръсен.

Кайро

Половина час по-късно, самолетът се потопи изцяло в смога и кацнахме на летище Кайро. Програмата започваше още с кацането, затова използвах времето в самолета да дремна малко, с което удвоих съня за деня. Първата работа на летището беше да си вземем виза от банковото гише точно на входа на летището. Визата е на стойност 25$. Още на излизане от самолета, стюардите ни връчиха малко листче, на което трябваше да въведем имена, дата на раждане, номер на паспорт и разни други данни. След като граничарите се увериха, че имаме виза и взеха това листче, вече официално бяхме влезли в Египет. На изхода от терминала ни очакваше нашият автобус с гид и обичайно топлото за ноември време.

Поехме към централната част на града, където трябваше да обядваме. Докато още се опитвах да възприема обстановката около мен, ми направи впечатление уличното движение. Пътното платно беше споделена зона за коли, триколки, мотори и пешеходци, изглежда без точно определени граници кой къде трябва да се движи. Повечето булеварди нямаха маркировка обозначаваща лентите, а при тези, които имаше, обикновено не се спазваше. Всеки се пъхаше където може, без помен от мигач. Всъщност тук обичайният сигнал е клаксонът. Останах с впечатление, че той се ползва за всичко – тръгване, спиране, изпреварване, изобщо цялото движение сякаш зависеше от този непрестанен звук. Дори си мисля, че ако има изобщо правилник за движение тук, то той вероятно е една страница, която обяснява как да ползваме класкон.

И в цялата тази бъркотия трябва да добавим пешеходците. Те също нямаха отредени места за пресичане, затова просто пресичаха навсякъде. Дори през големите булеварди – просто тръгваха и лента след лента, се провираха на зиг-заг между колите. Това, разбира се, водеше до още повече клаксони на шофьорите, които ги заобикаляха отляво и дясно.

Кайро обаче е огромен град и пътуването до ресторанта отне към 40 мин. Той беше закотвен кораб на западния бряг на р. Нил. Самият ресторант изглеждаше малко овехтял, но  обядът беше доста вкусен. Предлагаше и добра гледка към реката, чиито мътни води не се оказаха особено фотогенични в тази си част.

Египетският музей в Кайро

След обяда поеме към Египетския музей на източния бряг на Нил. В него има 160 000 артефакти, покриващи 5000 годишна история и бих казал, че посещението му е задължително. Сред най-известните му експонати са множество саркофази, скулптури и мумии на фараони от периода на Горен и Долен Египет, както и периода след обединението им. Тук се намира и Розетският камък, дал ни познанието да разшифроваме египетските йероглифи.

Най-впечатляваща зала е тази на фараон Тутанкамон, в която са изложени съкровищата от гробницата на известното момче цар. Най-внушителни са саркофагът и маската на фараона, изработени от чисто злато. За съжаление снимането беше забранено там и собствени снимки нямам. Но повече за Тутанкамон по-нататък.

Обиколката на музея с гид беше около 2ч., но за да се разгледа добре този музей трябват повече. По време на посещението ни музеят беше в процес на преместване в огромния нов музей, който държавата изгражда, недалеч от пирамидите. Въпреки това имаше какво още да разглеждаме. Затова оставихме групата да се прибира към хотела и продължихме разходката сами.

Пеша из улиците на Кайро

В музея прекарахме към 3 часа. След това напуснахме зоната му и се отправихме на разходка из центъра на Кайро. Не ни се прибираше още, а и беше рано, та решихме да използваме времето да разгледаме централната част на града. Както и самия град, центърът също е огромен. Извън комфорта на автобуса, от който наблюдавахме хаотичното движение на града, се превърнахме в главни действащи лица в него. Това беше един своеобразен скок в дълбоките води на „Модерен Египет“.

Първо се наложи да претичаме през една широка улица, която нямаше нито пешеходна пътека, нито светофар и се надявахме това да е първия и последния път когато пресичаме така. Уви, грешахме. По улиците на Кайро места за пресичане на пешеходци просто липсват. На някои кръстовища има регулировчици, които дават път на едната или другата посока и пешеходците едновременно. Но много от кръстовищата не бяха регулирани по никакъв начин. Затова всяко кръстовище беше отделно препятствие, а пресичането му – малка победа.

Когато не пресичахме, можехме да разглеждаме града. В центъра на Кайро има добре изглеждащи сгради, с различни нюанси на жълто или червено. Улиците са изпъстрени със всякакви превозни средства – мотори, триколки, малки камиончета с хора в товарната част и разбира се коли. – повечето от тях очукани в резултат от движението тук. Не знам дали улиците бяха по-прашни или по-шумни от постоянното бибипкане. По тротоарите и из улиците движеха доста хора, но други туристи не се виждаха.

Очакванията ни бяха да стигнем до някакви по-интересни сгради в центъра на Кайро, но бяхме подценили размера на египетската столица. След 20-30 мин. видяхме, че не напредваме особено по картата, взехме решение, че ни стига пресичането на улици и започнахме да мислим как ще се прибираме. Първоначалният план беше да ползваме Uber и да си поръчаме кола. Сим карти за интернет си бяхме поръчали от туроператора, които обаче се оказа, че ще получим на следващия ден, затова решихме да използваме някоя свободна WiFi мрежа. Но точно тези улици не изобилстваха от места, които изглеждаха да имат такава. Честно казано, не искахме и да спираме тук.

Изведнъж се оказахме точно срещу подлез – вход за метро. Влязохме и оставихме горе прашните улици и какафонията от клаксони и двигатели. Хубавото беше, че имаше карта на метрото, лошото – че беше на арабски. Знаехме къде ни е хотела и как се казва. Със съпоставяне на картата в метрото с тази на телефона, установихме, че има метростанция до хотела. Снимахме името и продължихме навътре.

Метрото беше лудница от хора, между които най-много се открояваха такива с големи чували на главите си. С помощта на едно момиче, което работеше в подлеза, и един мъж, който се оказа, че говори английски успяхме да се ориентираме откъде да си вземем билети и къде да хванем влака (станцията беше свързваща за 2 линии). Взехме 5 билета, от най-скъпите, т.к. хотелът попадаше в най-далечната зона. Цената им беше по 7 египетски паунда всеки, или 70 стотинки.

В коридора към другата линия вече имаше схеми на метрото на английски, понеже същата водеше към летището. Дори на всяка станция имаше надпис на латиница заедно с този на арабски. Хората също бяха по-малко. Качихме се на влака. Трябваше да минем 12 станции, които отнеха 30-40мин. време. Слязохме. На ескалатора на метрото ни застигна някакъв господин. Попита ни дали сме туристи, което  потвърдихме. Попита ни какво правим тук, на което отговорихме, че отиваме към хотела ни. Накрая каза: „А добре, но внимавайте – това е много криминален квартал“.

След този кратък, но не особено окуражаващ разговор, бяхме вече на улицата. Навън вече беше тъмно, което не помогна да се почувстваме по-добре. От страната където излязохме, в едно потънало в прах и боклуци локално платно бяха паркирани много коли. В безлични сгради от тази страна имаше мрачни магазинчета, автосервизи и разни подобни. Хотелът беше отсреща. Или поне се предполагаше да е там, защото се виждаше само висока стена с бодлива тел. По нищо не личеше да има хотел, дори нямаше вход. Като крепостна стена на фона на всичко останало наоколо се издигаше тази плътна бетонна оргада. И като всяка крепост, за да стигнеш до нея, има препятствие.

В нашия случай това беше широк булевард с две платна, всяко с по 3 ленти (може би, защото както казах няма маркировка). Разбира се, място за пресичане нямаше, а трафика беше като на Цариградско шосе в София. Трябваше да приложим наученото дотук за пресичането на улиците, а то е: чакаш малък промеждутък между колите тръгваш без да спираш. Лесно е да само на думи. Приближаващите фарове са стряскащи, но явно шофьорите са свикнали и обикновено почти без да намалят те заобикалят отнякъде. Така лента след лента, спазвайки тънкия баланс между това да не изскочиш точно пред някоя кола и това да се забавиш прекалено много, леко по-диагонал, измежду всички фарове и клаксони, успяхме да прекосим този булевард, неосведомен за правилник за движение по пътищата.

Вече бяхме пред заветната цел, повече приличаше на ограда на затвор. Видяхме една малка, плътна, желязна врата на стената. С надеждата, това наистина да е хотела, дръпнахме вратата, но се оказа заключена. Минаха 2-3 дълги секунди, през които се чудех дали няма все пак да е по-сигурно от улицата, дори да е затвор. Вратата сякаш сама се отвори. Надникнахме вътре и един усмихнат мустакат човек попита за коя стая сме. Бяхме открили хотела!

Прекрачихме прага и се озовахме в друг свят. Сякаш затворът беше останал от другата страна на оградата, а тук беше цивилизацията. Осветения хотел „Concorde El Salam“ светеше недалеч от оградата. Дворът беше изпълнен със зеленина и палми. И чувство за спокойствие – високата ограда и дърветата до голяма степен заглушаваха шума и бъркотията от намиращия се на метри от там булевард. Само пушекът и прахта от движението напомняше за това, което бяхме оставили зад високата стена. Така успяхме да видим това лице на Кайро, обикновено скрито от туристите. Точно обратното на лъскавите хотели и на онова, което се рекламира от агенциите.

Остатъкът от вечерта премина в настаняване и вечеря в двора на хотела. Беше дълъг ден, който заслужаваше завършек с една бира. Предложиха ни за почти 100 паунда, но след като се бях возил на метрото за 7, реших, че офертата не е добра.

Ден 2. Гиза

Сутринта на ден 2 беше планирана допълнителна екскурзия „Старо Кайро“, включваща разглеждане на най-старата част на града и Коптския квартал, където се намират храмовете на различни религии. Вече бяхме видели достатъчно от Кайро вчера, решихме да я пропуснем, да се наспим и да си запазим силите за следобед.

Отворих терасата на стаята и миризмата на прах и изгорели газове рязко изкараха спомена за объркани туристи бягащи между колите. Щракнах няколко снимки и побързах да затворя. Въздухът тук беше толкова мръсен, че на 200-300 м. обектите се виждаха като в мъгла.

Слязохме в ресторанта и сутринта мина в закуска и наслаждаване на слънцето в градината.

Следобед се качихме на автобуса и се отправихме към западния бряг на Нил, към Гиза. На фона на пъстрите сгради в центъра тези в крайните кварталите бяха или тухлени, или в еднообразен безличен цвят, преливащи една в друга като пустинята. На места явно бяха съборили част от тях за направата на широкия път, по който се движехме. Вътрешните стени на разрушените жилища бяха едно от малките цветни неща по фасадите. За сметка на сградите, имаше добре развита инфраструктура – мостове, широки булеварди и метро, движещо се километри над тях.

Пирамидите в Гиза

Безспорно най-известното нещо в Египет са пирамидите в Гиза. Те удивяват посетителите от над 4000 години и са номер едно във всяка класация за древноегипетски забележителности. От седемте чудеса на древния свят, те са единственото оцеляло. Първата ни спирка беше кафене с тераса, която предоставяше страхотна гледка към пирамидите. Страхотна, ако не обръщате внимание на сметището на преден план.

Голямата пирамида в Гиза

Издигаща се на почти 150 м. над земята, Хеопсовата пирамида остава една от най-изумителните постройки в света. Над 10 000 работници са се трудели здраво на най-голямата строителна площадка в древния свят. Изчислено е, че на всеки 2 мин на мястото си е бил позтавян един от тези блокове, които тежат между 1 и 2.5 тона. Това се е повтаряло всеки ден, в продължение на 20 год. Камъкът бил добиван от цял Египет, включително гранит от южната част на страната, на повече от 800 км от обекта. Когато Хеопсовата пирамида била завършена, тя се превърнала в най-високата постройка, дело на човека. Рекорд, който ѝ принадлежал цели 4000 години. И целият този колосален труд имал за цел да приюти тялото на един единствен човек.

След като тялото на Хеопс (или Хуфу) било положено вътре, входовете били зазидани и не било предвидено да се влиза повече. Но през средновековието мародери пробили дупка и днес достъпът е възможен. До погребалната камера на фараона се стига през поредица от дълги и задушни коридори – някои 8-м високи, други преодолими само с патешко ходене. Не сме влизали, тъй като вътре няма много какво да се види. Коридорите водят до широка камера, където някога са съхранявани безмерни богатсва, но днес – само останките от каменен съркофаг. Цената за влизане е 440 EGP.

Интересен факт е, че при последните сканирания на Хеопсовата пирамида през 2017 г. учените разкриват огромно празно пространство, дълго поне 30 м., но недостъпно от съществуващите тунели. Може да си мислим, че сме разгадали тези древни мегаструктури, но изглежда те все още пазят своите тайни. Кой знае, може съкровището на фараоните да е все още тук…

От рубриката „Модерен Египет“: Докато обикаляхме пирамидите всякакви камилари и кочияши си предлагаха услугите. Ето този камилар като видя, че го снимах, ме преследваше половин пирамида разстояние с викове „Хееей“ преди да му дам бакшиш. Дадох му 10 паунда, но му направих още снимки. Така че – съвет от мен – снимки на камили или с дълъг обектив или когато сте сигурни, че няма да ви види камиларят. 😉

Пирамидата на Хефрен

Пирамидите някога са изглеждали доста различно – били са покрити с бяла гладка варовикова облицовка. Останки от нея могат да се видят на върха на пирамидата на Хефрен.

Прекарахме общо към 2 часа в района на пирамидите. Последната част от разходката тук включваше посещение на панорамната площадка, от която се открива гледка към трите големи пирамиди. Смятам, че най-добрата точка за снимки е противоположно на входа към комплекса, но до там нямаше как да стигнем с автобус.

Големият Сфинкс в Гиза

След пирамидите, посетихме и техния пазител – Сфинкса. Митичното същество с глава на човек и тяло на лъв е най-старата известна монументална скулптура в Египет. Ориентиран е на изток, с дължина 73 м. и височина 20 м. Смята се, че лицето на Сфинкса изобразява фараона Хефрен. Носът му е отчупен по неизвестни причини между III и X в.

От гледна точка на температури, посещението на Египет е доста приятно през ноември – да, по обяд е топло, но не е непоносимо. Единственият минус е, че се стъмва рано – факт, който до голяма степен влияе на графика за посещение на забележителности. Тук при Сфинкса около 17 часа вече слънцето залязваше. А когато денят ви разкрие своя залез, не съжалявайте, а го снимайте. Особено ако сте пред Сфинкса.

Магазин за египетски ароматни масла

Вече по тъмно се отправихме към следващата ни спирка – магазин за египетски ароматни масла. Въпреки, че производството на ароматни масла е традиционно за Египет, по-скоро този обект бих причислил към „Модерен Египет“. Чудехме се дали има смисъл от това посещение, но когато разбрахме, че тази нощ няма да има баня, бяхме доволни, че се понапръскахме с разни аромати. Да, тази нощ хотелска стая щеше да ни бъде спално купе във влака пътуващ на юг, към Асуан.

Влакът Гиза – Асуан

Отправихме се към гарата. Автобусът ни се вля в потока от коли и бусове, които съставляваха неделното вечерно задръстване в Кайро. Продължих да се удивявам на начина по който се движеха хората тук. Такъв безпорядък цареше по улиците из Кайро, че чак създаваше някакво усещане за ред, за неписан закон за движение. Ето сега един автобус от пътническия транспорт спря между колите и стовари няколко пътника. Те от своя страна се пръснаха в различни посоки от тази въображаема спирка в средата на булеварда, между останалите коли. Продължихме напред из широки булеварди и тесни улички, из които хора продаваха всевъзможни неща от малки дюкяни, каруци или директно на тротоара.

Пристигнахме на гарата в Гиза. Сградата не беше голяма, като встрани от нея имаше множество магазинчета. Освен нашата туристическа група, спирката беше пълна с доста местни. Минаха 2-3 влака, които посъбраха повечето местни, след което високоговорителя обяви съобещение на арабски, от което аз разбрах само Асуан. Египетският представител на туроператора даде знак, че това е нашият влак, и чинно се строихме на перона, готови за качване.

Посрещна ни шафнера на вагона и помогна да се настаним. След като се бяхме нагледали на транспорта по асфалтов път, тайно се надяваме този по железен поне да бъде като родното ни БДЖ. Уви, нямахме този късмет – вагонът изглеждаше дори малко по-старичък. Но пък в купето имаше течаща вода и отопление, дори и един работещ контакт. Влакът не се бави много тук и скоро потегли. Шафнерът побърза да попита: „Dinner?“. Без да чака отговор извади таблите, инсталира ги в специални отвори пред седалките и се върна след малко с порция пиле с ориз и зеленчуци. Е не беше като вечерята в Ел Салам, но беше топло и добре подправено, а и последни ще се оплакват хора, пропуснали обяда днес. Напитки не се предлагаха, затова не си и правих труда да питам за бира.

Пътят до Асуан е някъде към 1000 км., които влакът се очакваше да вземе за повече от 12 часа. Точно време за пристигане нямаше, но казаха че трябва да сме там между 8 и 10 ч. сутринта. В първите километри. влакът се движеше бавно докато оставяше зад гърба си Гиза и Кайро. Като напуснахме столицата, скоростта се повиши до 100 – 110 км/час и продължихме така на юг, по западния бряг на Нил.

Купетата бяха толкова тесни, че освен двете легла, поставени едно над друго, имаше само тясна пътечка от вратата до прозореца. В края ѝ, срещу леглото, се намираше малка мивка. Между всеки две купета имаше врата, която като я отвориш, можеш да вечеряш със съседите и да увеличиш малко чувството за пространство.

Въпреки че цялостно обстановката не беше много уютна, леглата изглеждаха спретнати и чисти. Заех долното легло и установих, че не е толкова късо, колкото изглеждаше. Представих си как се движа на глобуса – от едната ми страна беше безкрайния Нил, а от другата безкрайната Сахара.

На границата между тях, със скорост 100 – 110 км/час, влакът се движеше навътре в Египет, като оставяше все по-далеч зад себе си Гиза и пирамидите. На места като минаваше през стелки, вагонът така се разклащаше странично, че се надявах да не изскочим от релсите. Но най-неприятното бяха гарите. Не знам влаковете ли им бяха такива, машинистите ли, но на всяка гара спирането и тръгването бяха с тласъци, сякаш всеки път закачаха по още един вагон към композицията. Винаги съм си представял, че да спиш във влак е доста приятно, но тук на брега на Нил се опасявах, че на някоя гара ще се озова на пода на купето. Очакваше ме нова безсънна нощ…

Pages: 1 2 3 4

Ivan Georgiev Written by:

Здравейте, аз съм Иван - пътешественик и любител фотограф, почитател на странствания по далечни пътища в добра компания.

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *